№ 696
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100507094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.П.“ ЕАД и насрещна въззивна
жалба от ищеца Н. М. Д. срещу Решение № 20029806 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 31344/2020 г. на СРС, I ГО, 51 състав, с което е осъдено „Б.П.“ ЕАД да заплати на ищцата
Н. М. Д. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 350 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и неудобство от
неизпълнение на задълженията на „Б.П.“ ЕАД за доставяне на пощенска пратка с баркод ИД
PS140700FNLUA до Софийски районен съд, поето с договор за пощенска услуга от
18.05.2020 г., ведно със законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 189 лв., представляваща сторените по
делото разноски, като е отхвърлен иска за горницата над 350 лв. до пълния претендиран
размер от 2 000 лв. и ищцата е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника
сумата от 99 лв. съдебни разноски.
Срещу решението, в частта, с която е уважен иска е постъпила въззивна жалба от
„Б.П.“ ЕАД, в която се твърди, че неправилно и необосновано СРС е приел, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди единствено въз основа на свидетелските показания на св.
С.Д., който според жалбоподателя се намира в приятелски отношения с ищцата, пораждащи
основателно съмнение в безпристрастността му. Сочи, че писмените доказателства:
разпечатка от телефонни разговори и контактен лист на пощенските станции не са относими
доказателства. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Ответникът носи
отговорност за загубени пратки, което било обяснено на ищцата, както и фактът, че пратката
била загубена, но ищцата не е пожелала да подаде рекламация, за да получи полагащото й се
обезщетение. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и искане за присъждане на направените разноски по делото.
1
В отговора на въззивната жалба, ищцата оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Оспорва изложеното от въззивника, че свидетелят е неин
колега или приятел. Оспорва и твърдението, че било обяснено , че има възможност да
получи обезщетение. Поддържа, че неимуществените вреди са много повече от притеснение
при извършване на нормалните ежедневни трудови задължения като адвокат. Излага довод,
че има и имуществени вреди – платената такса за пощенска услуга съгласно касова бележка,
приложена по делото, но от обстоятелствата, че същата не е претендирана не може да се
прави извод, че не съществуват неимуществени вреди. Отправя искане за потвърждаване на
решението в обжалваната от ответника част.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 350 лв.
до пълния претендиран размер от 2000 лв. Твърди, че стресът и притеснението са търпени в
периода от 19.05.2020 г. до 26.05.2020 г. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че стресът е бил с по-малък интензитет следващите дни, всъщност било обратното,
стресът се засилвал докато не получила обратната разписка за второто писмо – 26.05.2020 г.
Отправя искане за увеличаване на размера на обезщетението до първоначално
претендирания такъв с исковата молба. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените възражения и доводи на
страните, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в съответните срокове по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 2
ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивникът съд намира, че първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с
точна правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 85, ал. 1 от ЗПУ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на поетите по
договор за пощенска услуга задължения за доставка на писмовна пратка до СРС.
В първоинстанционното решение е възпроизведена фактическата обстановка.
Същото е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите по
жалбите следва да се добави и следното:
Неоснователни са доводите на въззивника – ответник, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че ищцата е търпяла неимуществени вреди. По делото са
отделени за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за пощенска
услуга, изразяваща се в доставка на пратка до СРС, подадена от ищцата в качеството й на
адвокат, както и обстоятелството, че писмото не е било доставено до СРС, а е било загубено.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е изпитвала стрес,
притеснения и неудобство, че ще бъде засегнато доброто й име в професионален аспект
поради недоставянето на писмото в СРС, съобразявайки и обстоятелството, че в случая се
касае за изпълнение на задълженията на адвокат за процесуално представителство пред съд.
Извод в тази посока следва и от усилията на ищцата да спази процесуалния срок, чрез
личното подаване на документа в съда, което според свидетелските показания е към края на
работния ден – 16:30 ч. Настоящият състав намира, че показанията на свидетеля Д.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, са логични и последователни, поради което същите
следва да бъдат кредитирани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
неимуществените вреди са търпени в непродължителен период от няколко часа.
2
Негативните изживявания са били най-интензивни на 19.05.2020 г. в периода от
получаването на обратната разписка, върната на адреса на ищцата, без да е оформена, до
личното подаване на документите от същата в СРС. Този извод се потвърждава от
свидетелските показания и от представената справка за изходящи обаждания от мобилен
оператор „Виваком“. Както отбелязва първоинстанционния съд, от свидетелските показания
се установява, че ищцата е продължавала да говори за случилото се и следващите няколко
дни, но тези негативни изживявания вече са били с по-слаб интензитет, тъй като
документите вече са били депозирани от ищцата лично в СРС. При така установената
фактическа обстановка и при съобразяване на задължителната практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди /ППВС №
4/1968 г./, при отчитане на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, установени
по делото, първоинстанционният съд правилно е определил обезщетение в размер на 350
лева.
Въз основа на горното, неоснователни са и доводите на въззивника – ищец в
насрещната въззивна жалба, че размерът на обезщетението следва да бъде увеличен.
Твърдението във въззивната жалба, че ищцата се притеснявала все по-интензивно в периода
до получаване на обратната разписка за второто писмо – 26.05.2020 г. няма отношение към
процесния договор за пощенска услуга, тъй като се касае за друг отделен договор за
пощенска услуга до РС Димитровград, следователно няма значение за правилното решаване
на настоящия спор.
Неоснователни са възраженията на въззивника –ответник, че не е доказана
причинно-следствената връзка между недоставянето на писмото и претърпените негативни
изживявяния от ищцата. Въззивният съд приема, че от събраните гласни доказателства се
установяват неблагоприятните последици, за които ищецът търси компенсация чрез парично
обезщетение. Конкретно се установява, че в резултат на неизпълнението на договорното
задължение на ответника по договора за пощенски услуги, емоционалното състояние на
ищцата е било засегнато, тъй като в резултат от недоставената пратка ищцата изпитвала
притеснение, стрес и неудобство, че ще бъде засегнато доброто й име в професионален
аспект. Следователно претърпените негативни изживявания са в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнението на договорното задължение на ответника.
Обстоятелството, че ищцата не се е възползвала от възможността да получили
полагащото й се обезщетение от „Б.П.“ ЕАД при загубване на пратка не променя горните
изводи. Същото е заявено за първи път с въззивната жалба, поради което е несвоевременно
въведено. За пълнота, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗПУ, пощенските
оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени препоръчани
пощенски пратки, а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ, конкретните размери на обезщетенията по
ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите, но приложение намират
и общите правила при договорно неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – чл. 82
ЗЗД. С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС при неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения,
кредиторът има право на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
произтичащи от неизпълнението, като няма пречка при претенция за обезщетение за
неимуществени вреди поради неизпълнение на договор да бъде приложена нормата на чл. 52
ЗЗД. С оглед на горното, правилно първоинстанционният съд е приел подаденият иск за
неимуществени вреди за основателен до размера от 350 лева, като е отхвърлил иска за
разликата над уважената част 350 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба и насрещната
3
въззивна жалба следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с
тях решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските по производството:
Пред СГС въззивникът - ищец е претндирал сума в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от
02.04.2021 г. и 33 лева за държавна такса. Въззивникът – ответник е претендирал сумата от
25 лева – държавна такса и юрисконултско възнаграждение, което настоящият състав
определя на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на 100 лева. С оглед изхода на спора,
следващите се на въззивника- ищец разноски са в размер на 93,28 лева, а следващите се на
въззивника – ответник са в размер на 103,13 лева, или в полза на въззивника – ответник
следва да бъде присъдена сумата от 9,90 лева /по компенсация/, представляваща разноски
пред СГС.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20029806 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. №
31344/2020 г. на СРС, I ГО, 51 състав при правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от
ЗЗД вр. чл. 85, ал. 1 от ЗПУ.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН ********** да заплати на „Б.П.“ ЕАД , ЕИК **** сумата
от 9,90 лева, представляващи разноски пред СГС /по компенсация/.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4