РЕШЕНИЕ
№ 13113
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К. Гражданско дело №
20251110103739 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Ищецът твърди, че на 14.10.2021г., около 14:30 часа в гр. София, на бул. Г.М.
Димитров“, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Опел Виваро“, с рег. № ....,
който при навлизане в кръговото кръстовище ударил в задната част движещия се пред
него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ...... Сочи, че виновното МПС е застраховано при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в
него - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ...., е претърпял имуществени вреди
по задна броня, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за
застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, поради което насочва
претенцията си към този застраховател, който дължи репариране на платеното от
ищеца обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били описани, а после
отстранени, за което била издадена фактура на стойност от 668.87 лева, платени от
ищеца на 22.12.2022г. Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които
възлизали в общ размер на 683.87 лева, с включени 15.00 лева ликвидационни
разноски. Поканата била получена, след което между двете дружества било
осъществено прихващане на насрещни дължими вземания с изх. № 1/2023г., по силата
на което сумата била погасена до остатъка от 210.07 лева, като погасена била сума в
размер на 473.80 лева. Заявява, че останал непогасен остатъка от дължимото регресно
обезщетение в размер на 210.07 лева, който претендира в настоящото производство.
Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане разпит на
свидетел и на съдебно-автотехническа експертиза. Претендира разноски.
1
Ответникът признава сключването и действието на договор за застраховка на двете
МПС, участващи в произшествието, механизма му и вината на водача на л.а.
„Мерцедес С200“, с рег. № ...., плащането на застрахователно обезщетение от ищеца и
погасяване на част от него от ответника. Оспорва обаче основанието и размера на
вредите с довод, че погасената част е достатъчна за възстановяване на вредите по
увреденото МПС.
Сочи, че вредите се свеждат до задна броня, която е следвало да бъде подменена
или възстановена, като за определяне на стойността за това била изготвена частна
експертиза от ответника, по силата на която твърди, че предвид състоянието на
превозното средство и липсата на овехтяване следва да бъде извършен ремонт с
поставяне на нова част – облицовка на задна броня, без необходимост от допълнително
боядисване. По тази причина релевира, че разхода за боядисване е бил ненеобходим,
поради което и не следвало този разход да се калкулира към дължимата сума. Оспорва
размера на претенцията и с твърдението, че надвишава и не отговаря на средните
пазарни цени за ремонт, включващ труд, закупуване на нов детайл и консумативи, към
датата на инцидента. Възразява по дължимостта на мораторна лихва като последица от
неоснователността на главния иск. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Не възразява по приемането на писмените доказателства и по
допускането на експертиза, като поставя допълнителни задачи. Представя
доказателства и прави искане по чл. 190 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа искът да бъде уважен като
основателен и доказан. Изслушано е заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническа експертиза, в което се твърди, че няма нанесени предходни щети по
задната броня на увредения автомобил. Към датата на събитието е определена и
стойността за възстановяване на автомобила.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена
застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на
предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване
наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ;
настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за
причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното
поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за
застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е
осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на
причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е
указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят, обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и се доказва от материалите по делото – застрахователна полица №..........,
че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, клауза 1,
валиден към датата на ПТП или за периода 14.11.2020г.-13.11.2021г., със собственика
на л.а. „Фолскваген Голф“, рег. № ........ Не се спори и е обявено за безспорно с
2
доклада по делото, че съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по
застрахованата вещ, произтекли от пътно-транспортно произшествие, се покриват от
застрахователя /така Раздел Клауза 1, „Всички рискове“, т. 1.3 от ОУ/.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
между ответника и собственика на МПС л.а. „Опел Виваро“, с рег. № ........, е налице
валидна към датата на твърдяното ПТП полица по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 04.07.2021-03.07.2022 г.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, и не се
спори относно настъпването на ПТП – че на 14.10.2021 г. около 14:30 ч. в гр. София на
бул. „Г. М. Димитров“ е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Опел Виваро“, с рег.
№ ........, който при навлизане в кръговото кръстовище ударил в задната част движещия
се пред него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ........., както и че вредите от
произшествието представлява покрит застрахователен риск. Обстоятелството се
доказва и от приетия двустранен констативен протокол за ПТП от 14.10.2021 г., с който
водачите на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие
относно местонастъпването му, понесените материални щети, както и механизма. В
протокола са отразени участниците – превозно средство А – л.а. „Опел Виваро“ рег.№
..... – и превозно средство Б – л.а. „Фолксваген Голф“ рег.№ ..... В протокола е
описано, че процесното ПТП настъпва за превозно средство Б при влизане в кръгово
движение, а за превозно средство А – при влизане в кръгово движение и удар в
задната част на друго превозно средство. Като щети по автомобилите са посочени – за
превозно средство Б увреждане на задна броня. Водачът на автомобил „Опел Виваро“ е
признал вината си, което е отразено в протокола. Съставянето на протокола по
предвидения ред не е оспорено. Протоколът е попълнен от участниците в
произшествието, съдържа нужните реквизити, поради което и след като не е оспорено
авторството му и доказателства в друга посока не са налични, се ползва с формална
доказателствена сила и се ползва от съда. Механизма на произшвествието се изяснява
по описания начин и от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по
л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ......, според което вредите са настъпили на 14.10.2021
г. след удар в задна част на автомобила, като същият е навлизал в кръговото
кръстовище на „Площад на авиацията“ с посока на движение към бул. „Г. М.
Димитров“, след като бива ударен от водача на л.а. „Опел Виваро“, застрахован при
ответното дружество.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, и не се
спори, че в резултат от произшествието са причинени имуществени вреди л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ........., изразяващи се в увреда на задна броня.
Представена е преписка по щета №5........../2021 г. на ищеца, от която се установява,
че л.а. „Фолксваген Голф“ е бил на оглед при застрахователя-ищец, където са
установени вреди по задна броня с възможност за подмяна или боядисване.
Стойността на вредите под формата на регресно обезщетение възлиза на 668.78 лева.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, и не се
спори, че ищецът е заплатил обезщетение по предявена пред него претенция по щета
№ .........../2021 в размер на 668.87 лева и по повод на преписката е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
ищецът е поканил ответника да плати, в отговор на която покана при ответника е
образувана щета № 43082952300066, в отговор на която вземането е погасено до
3
размера на сумата от 210.07 лева.
Изслушана е автотехническа експертиза – основно и допълнително заключение,
вещото лице по която е описало механизма и е дало заключение, че причинените вреди
са в пряка причинна връзка с произшествието. Механизмът на произшествието е
описан по следния начин: на 14.10.2021 г. около 14:30 ч. в гр. София, на бул. „Г. М.
Димитров“ при кръгово кръстовище „Площад на авиацията“ л.а. „Фолксваген Голф“
навлиза в кръговото движение, а след него се движи л.а. „Опел Виваро“, като поради
неспазване на достатъчно разстояние от водача, същият удря с предната си част
задната част на л.а. „Фолксваген“ и реализира процесното ПТП. Обяснено е, че към
датата на събитието л.а. „Фолксваген Голф“ е бил на 1 година, 11 месеца и 9 дни след
пускане в експлоатация, поради което възстановяването на щетите следва да се
осъществи във фирмен сервиз. Обяснено е, че при ликвидацията на щетата
застрахователят е използвал метода по експертна оценка. Анализът на приложената
калкулация за ремонтно възстановителни дейности показва, че стойността на
вложените нови части отговаря на алтернативни части или части втора употреба.
Нормовремената за ремонтно възстановителни и бояджийски операции са на фирмата
производител, които са по-ниски от тези на обикновените сервизи. В калкулацията не е
начислен ДДС. На база анализа, вещото лице е дало отговор, че стойността за
възстановяване, определена по средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията,
с влагане на алтернативни части, възлиза на 1116.11 лева. Отговорено е, че фирмените
сервизи не предлагат задна броня в цвета на автомобила и че при подмяна е
необходимо и боядисване. След запознаване с приложените снимки, вещото лице е
дало отговор, че не е възможно възстановяване на бронята, а следва да бъде заменена с
нова. В о.с.з. вещото лице пояснява, че няма данни за предходни щети по тази броня,
че тя е счупена от това събитие, т.к. увреждането на бронята съответства на механизма
на процесното ПТП, че същата следва да бъде заменена с нова, а не просто боядисана,
тъй като възстановяването й е невъзможно.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от
водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по
договор за имуществено застраховане вещ.
По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП, както и дали виновен за
него е водачът на л.а. „Опел Виваро“, с рег. № ......., които обстоятелства са обявени за
безспорни с доклада по делото, срещу който няма възражения. При все това, от
доказателствата по делото еднопосочно се изяснява, че на 14.10.2021 г. около 14:30
часа л.а. „Фоксваген Голф“, рег. № ......., навлиза в кръгово кръстовище при „Площад
на авиацията“ в посока бул. „Г.М. Димитров“, когато и по същото време след него се
движи л.а. „Опел Виваро“, рег.№ .........., водача на който поради управление на
недостатъчно разстояние от движещия се пред него автомобил, реализира ПТП, като с
предна част го удря в задна част. Установеното поведение на водача на л.а. „Опел
Виваро“– движение с несъобразена дистанция с движещите се пред него МПС-та,
представлява нарушение на правилото по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, който текст гласи:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.“. С поведението си водачът на л.а.
4
„Опел Виваро“ е нарушил посоченият законов текст и е реализирал удар с автомобила
пред него – л.а. „Фолксваген Голф“, в резултат на което за последния са настъпили
вреди.
Внимателният анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност дава основание
да се заключи, че именно в резултат на това произшествие са настъпили вреди и те се
изразяват в щета по задна броня, което е логично от гледна точка начина, по който е
станал удара, поради което и релевираното възражение, че вредите не се намират в
причинна връзка с произшествието се явява неоснователно. Този извод следва и от
заключението на вещото лице, което доказва причинната връзка между поведението на
водача и настъпилите вреди.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на
произшествието.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при
действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди,
но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско"
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и
не повече от размера на действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг. В случая, следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят,
отговарящ по регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата
на доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение по
цени на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават
основание да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната
5
стойност на вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени
на официален сервиз към датата на произшествието, тъй като автомобилът се е
намирал в гаранция. Дори да се приеме, че стойността се определя по средни пазарни
цени, невключващи цените на фирмен сервиз, то от заключението се извежда, че
стойността за възстановяване съответства на цените на обикновените сервизи, дори е
по-ниска от тях, а използваните части отговарят на цените на алтернативни или втора
употреба, ерго не на стойността на нови. Казано по друг начин, стойността за
възстановяване на автомобила не превишава средните пазарни цени. Ето защо
обезщетението се равнява на средната пазарна цена на материалите и труда,
необходими за възстановяване на автомобила. От заключението се установява, че
частите, които е следвало да бъдат подменени, се предлагат от вносители на
алтернативни части, поради което и при определяне на средната им пазарна стойност
правилно е взета предвид като изходна точка цената на предлаганите алтернативни
части. Така стойността, необходима за възстановяване на автомобила, според
заключението на вещото лице и допълнението му в о.с.з. при изслушване, се равнява
на 1116.11 лева, а с включени ликвидационни разноски 1131.11 лева. Тази стойност
следва да се вземе предвид, като се отчете, че подмяната на частите са изцяло резултат
от удара при обсъжданото ПТП, като стойността на вложените нови части
кореспондира с алтернативните. В заключението на в.л. категорично посочи, че
ударената задна броня не може да се възстанови и се нуждае не само от
пребоядисване, но и цялостна подмяна, поради което възражението на ответника, че е
достатъчна само едната операция, е неоснователно.
Дължимото от ответната страна обезщетение не може обаче да надвишава
изплатеното от ищеца обезщетение. Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че
има погасяване на вземането от ответника с прихващане на сума в размер на 473.80
лева, то искът се явява доказано по основание и размер в своята цялост.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради
което следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 22.01.2025 г., до окончателното плащане като
акцесорна последица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок
от поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано
да откаже плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на
претенцията, ответникът се счита, че е изпаднал в забава по отношение на
задължението си да репарира вредите. Ето защо и на това основание се явява задължен
да покрие сторените от ищеца разходи по водене на делото, тъй като е станал причина
за завеждане на иска.
6
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 350.00 лева, включващи
50.00 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, сума в размер на 210.07 лева,
включваща ликвидационни разноски от 15.00 лева, представляваща оставаща
неплатена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ......../2021, която щета е образувана за вреди по лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ........, застрахован при ищеца по полица №........,
настъпили при ПТП, случило се на 14.10.2021 г. в гр. София, на бул. „Г. М. Димитров“,
причинено виновно от водача на л.а. „Опел Виваро“, с рег. №. ........., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2025 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
...., да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК ....., сумата 350.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по
следната банкова сметка с титуляр ищеца, посочена от него в исковата молба: ...........
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7