№ 8800
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110153070 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД моли за осъждането на
ответника ЗД БУЛ ИНС АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД – 443,66 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
18.9.2022 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№В3703НТ, в чиито права е встъпил с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №0320199907021931 от 2019
г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №Н1324ВС, ведно
със законната лихва от подаване исковата молба – 10.9.2021 г. до изплащане
на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – обезщетение за направените по делото
разноски.
Ищецът е подал молба по чл.232 ГПК, с която заявява, че оттегля
частично иска – само за сумата от 15 лв., претендирана като обезщетение за
направените ликвидационни разноски – разноските за определяне на
обезщетението по чл.405 КЗ за процесното застрахователно събитие. Молбата
е подадена преди края на първото съдебно заседание и процесуалният
представител на ищецът е упълномощен по реда на чл.34, ал.3 ГПК, поради
което молбата е допустима и производството следва да се прекрати в тази
част.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва исковете по основание и размер и
моли за отхвърлянето им. Иска осъждането на ищеца за разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност, приема за установено следното:
От приетата по делото САТЕ, двустранния протокол за ПТП от 18.9.2022
г. и показанията на разпитаният по делегация свидетел пред РС – Нови пазар
– Г. ИВ. М., се установява, че на 18.9.2022 г. в гр.Нови пазар, на водачът на
л.а. с рег. №Н1324ВС на кръстовище с неравнозначни пътища не спазва
задължението си да спре на знак Б-2 и да пропусне движещия се по пътя с
1
предимство л.а. с рег. №В3703НТ, поради което поставя последният е
принуден да аварийно да се отклони и да спре, като при тази маневра се
блъска в бордюр, в резултат на което настъпват повреди по този автомобил.
От приетата по делото полица №0320199907021931 от 2019 г. се
установява, че между собственика л.а. с рег. №В3703НТ и ищеца към исковия
момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен
срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила
при ПТП.
Безспорно е по делото че е сключен твърденият от ищеца договорът за
застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на л.а. с
рег. №Н1324ВС , въз основа на който ответникът е длъжен към исковия
момент да носи риска водач на това превозно средство да причини вреди на
трети лица при управлението му.
Не се спори и че ищецът е обезщетил собственика на л.а. с рег.
№В3703НТ по реда на чл.405 КЗ с изплащане на възнаграждението по чл.258,
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на същия автомобил в размер на 443,66 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че повредите по автомобила са в
причинна връзка с деянието на водача на л.а. с рег. № Н1324ВС, размерът на
средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на
536,67лв., тоест ищецът е съобразил размера на обезщетението със средните
пазарни цени за отстраняване на повредите по л.а. с рег. № В3703НТ.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на възражението на
ответника водачът на л.а. с рег. №В3703НТ да е допринесъл за стъпването на
повредите. Няма доказателства и ответникът да е платил на ищеца изцяло или
частично обезщетението по чл.411 КЗ.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. С плащането на
обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на
противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и
много други/.
Анализът на доказателствата показва, че ищецът доказа фактите, на
които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, в т.ч. и
оспорвания от ответника механизъм за настъпване на произшествието. От
приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за марката
на повредения автомобил са по-високи от платеното обезщетение по чл.405
2
КЗ. Следователно искът следва да се уважи изцяло.
Неоснователни са възраженията на ответника, с които оспорва механизма
за настъпване на произшествието и вината на водача на л.а. с рег. №
Н1324ВС. От показанията на свидетеля е видно, че същият не е изпълнил
коректно задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство
водач на л.а. с рег. №В3703НТ, което го е поставило в ситуация да
предприеме маневра за избягване на удар между автомобилите и аварийно
спиране, от което са настъпили повредите в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на водача на л.а. с рег. №Н1324ВС.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно
на уважените части от исковете – 96,72 % от 505,00 лв. (в т.ч. вкл. 100 лв.
юрк. възнаграждение, а не 200 лв.), т.е. 488,43 лв.
На осн. чл.78, ал.4 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на прекратената
част от иска – 3,27 % от 450,00 лв., т.е. 14,71 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София, бул.Дж.Баучер 87 да плати на ищеца ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул. Княз Ал.
Дондуков 68, следните суми:
- на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 443,66 лв., представляваща
обезщетението за претърпените на 18.9.2022 г. при ПТП имуществени вреди
от собственика на л.а. с рег. №В3703НТ, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0320199907021931 от 2019 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а.
с рег. №Н1324ВС, ведно със законната лихва от подаване исковата молба –
10.9.2021 г. до изплащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 488,43 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част, като
ПРЕКРАТЯВЯ частично на осн. чл.232 ГПК производството по делото
само по отношение на сумата от 15,00 лв., претендирана като обезщетение за
направените разноски за определяне на застрахователното обезщетение по
чл.405 КЗ за застрахования собственик на л.а. с рег. №В3703НТ – т.нар.
ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 18.9.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.4 ГПК ищеца ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на
ответника ЗД БУЛ ИНС АД, с посочените индивидуализиращи данни, сумата
от 14,71 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на прекратената част от производството по делото.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В частта по чл.232 ГПК съдебният акт
представлява определение поради което обжалването му е възможно по
реда на Глава двадесет и първа от ГПК – с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
3
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4