Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2582 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*******, гр. София, представлявано от А. В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу К.Х.Н.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми
по договор, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът
е сключил Договор за стоков кредит с третото лице Б ДСК ЕАД по силата на който
е получила кредит от 825,50 лв., за покупка на избрани от него стоки.
Кредитът трябвало да бъде изплатен
на 18 месечни погасителни вноски, но
това си задължение ответникът не е изпълнил. Първата неплатена вноска била на
25.08.2016 год. крайният срок за погасяване на задължението е 03.06.2017 год.
На 10.11.2016 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч..гр.д. № 1821/2018 год. на ЛРП била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ГПК.
Иска се: да бъде признато от
съда за установено, че съществува вземане на ищеца към ответника, за които е
издадена зааповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1821/2018 год. на ЛРС в общ размер
на 967,01 лв., от които:
- 659,40 лв. – главница,
- 176,36 лв. възнаградителна
лихва за периода 25.08.2016 – 03.06.2017 год.,
- 131,25 лв. лихва за забава
за периода 26.08.2016 – 23.08.2018 год.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът счита исковете за
допустими. Не изразявастановище по същество на спора.
Предвид процесуалното поведение на ответника съдът е
приел, че между страните е спорно, че межжду ответника и третото лице БДСК ЕАД
е сключен договор за заем. Не се оспорва претенцията по размер, нито по основание, както и, че третото лице е
изправна страна.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да
бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника
са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. А. Л., МАК, назначена при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК, която поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1821/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед от 31.08.2018
год. за
изпълнение на парично задължение на
осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника К.Х.Н., за сумата от 967,01
лв.,
представляваща: 659,40
лв. главница – задължение по Договор за
кредит от 04.12.2015 год., сключен с БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. София, 176,36 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 25.08.2016 – 03.06.2017 год. и 131,25 лв. – лихва за забава за периода 26.08.2016 – 23.08.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.08.2018
год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски
в размер на 75,00 лв., направени
по заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 05.11.2018 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 15.11.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, на 04.12.2015 год. в гр. София, е бил сключен Договор за стоков кредит № 145790/04.12.2015 год., по силата на който
третото лице е финансирало покупката на избрани стоки от търговски обект – коледна украса и
преносим компютър на обща стойност 799,92 лв. от магазин на
Техномаркет, като ответникът се е задъжил да
върне сумата
заедно с
уговорените лихви и надбавки на 18
месечни вноски от по 61,79 лв.,
с падеж 10-то число
на месеца в срок до 04.06.2017
год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 1074,24
лв., от които 248,74 лв. лихви. Уговорен е годишен лихвен процент 40,16% и ГПР 48,48%.
Към договора е приложено копие от
фактура № **********/04.12.2015 год., издадена от Техномаркет България АД на
ответника, за коледна украса и пренодим компютър, м. Леново, на обща стойност 799,92 лв. с ДДС. При
покупката е платена първоначална вноска в размер на 50 лв., видно от
приложената касова бележка.
В исковата молба се
твърди, че на 25.08.2016 год. ответникът е
преустановил плащанията.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.11.2016 год. първоначалният
кредитор, БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. София, е прехвърлил свои вземания на настоящия ищец, включително това към ответника (под № 5101 в списъка-приложение към
договора за цесия.
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването на
длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което
съдът приема, че това е сторено с исковата молба.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-цедент /10.11.2016 год./, длъжникът е бил вече в просрочие по
договора за кредит, а към датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК /30.08.2018
год./, уговореният между страните срок по Договор
за стоков кредит № 145790/04.12.2015
год. е бил изтекъл – на 04.06.2017 год., поради което и съдът
приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Не се констатираха
очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи служебно в договора, сключен с потребителя (по смисъла
на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават
претендираните суми за лихва.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 21/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че
не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на
длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията
към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
С доклада си по делото съдът изрично е приел и страните са
се съгласили, че претенцията не се оспорва по основание и размер.
За това съдът приема за доказано, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати на първоначалния кредитор, а след
прехвърлянето на вземането – на ищеца, в качеството му на цесионер, следните
суми, основани на Договор за стоков
кредит № 145790/04.12.2015 год..: сумата
от 967,01 лв., представляваща: 659,40 лв. главница, 176,36 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 25.08.2016 – 03.06.2017 год. и 131,25
лв. – лихва за забава за периода 26.08.2016 – 23.08.2018 год.
За тези суми е издадена Заповед от 31.08.2018 год. за
изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1821/2018
г. по описа на Ломския
районен съд.
Предвид установените факти по делото, искът за главница следва да
се уважи в предявеният размер като основателен и доказан.
Договорната лихва се претендира на осн.
чл. 6 от сключения между страните Договор за стоков
кредит № 145790/04.12.2015 год., доказана е по основание и не е оспорена по размер, за
това искът в тази му част подлежи на
уважаване.
Съдът намира, че и претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията за лихви – до размера, установевн от вещото лице. След изтичане на
падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава
за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
При този изход на спора страните си
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 650 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК те
следва да се онесат от ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******, гр. София К.Х.Н., ЕГН **********,***, за сумата от сумата от 967,01 лв.
(деветстотин шестдесет и седем лева, 01 ст.), представляваща: 659,40 лв. главница – задължение по Договор за стоков кредит № 145790/04.12.2015 год., сключен с
БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. София, 176,36
лв. договорна възнаградителна лихва
за периода 25.08.2016 – 03.06.2017 год. и 131,25
лв. – лихва за забава за периода 26.08.2016 – 23.08.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.08.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед от 31.08.2018 год. за изпълнение
на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1821/2018
г. по описа на Ломския
районен съд,
ОСЪЖДА К.Х.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******,
гр. София сумата от 650 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№
1821/2018 г. по описа на
Ломския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: