Решение по дело №15161/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260853
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20205330115161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260853

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

16.03.2021г., гр. Пловдив

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 12.03.2021г. в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15161 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

 

С молба, с вх. № 279940/16.11.2020г. от ищецът  ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ “ АД е предявен иск срещу ответника М.З.Д..

 

Правната квалификация на иска е чл. 410 КЗ

 

В отговора на исковата молба се твърди, че на ***в гр. *** М.З.Д. като водач на МПС ***с ДК№ ***, станал причина за реализиране на ПТП и виновно причинява вреди на МПС "***" с ДК№ ***, собственост на ***. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №** oт ***Твърди се, че на ***в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като към момента на ПТП увреденото МПС било застраховано при ищеца по застраховка “КАСКО” - застрахователна полица № *** със срок на застрахователно покритие от 15.05.2015 г. до 14.05.2016 г.

Причинените от цитираното ПТП вреди били подробно описани в Опис на вещо лице по щета № ****, приложено към доказателствената част на исковата молба.

 Щетите били отстранени в доверен сервиз на застрахователя. Стойността на вредата била на стойност 687.08 лева, които били надлежно изплатени от застрахователя.

Всички посочени вреди били виновно причинени от водача М.З.Д. при управление на МПС и към момента на ПТП гражданската му отговорност не била застрахована.

С писмо изх. № *** г. ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” поканило виновния водач М.З.Д. доброволно да заплати сумата от 687.08 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски. Поканата била получена на 08.02.2019г.

Ответникът и до момента не заплатил претенцията на доверителя ми.

         От съда се иска да постанови решение,  с което да осъди М.З.Д. да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, сумата от 687.08 лв. (хиляда триста четиридесет и шест лв. и три ст.) - предявената от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” към М.З.Д. регресна претенция,         законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и разноски по настоящето производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В първото по делото редовно съдебно заседание ответникът М.З.Д. изрично признава иска, заявява, че желае решение по чл. 237 ГПК и моли за присъждане разноските на ищеца в минимален размер.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираната сума.

На основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 50 лева – държавна такса и 540 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА М.З.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59  сумата в размер на 687,08 лева /шестстотин осемдесет и седем лева и осем ст./, предявената  от  ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ към М.З.Д. регресна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-16.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА М.З.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59  сумата от 590 лева /петстотин и деветдесет лева/, представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                     СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.