№ 588
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110124797 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него е образувано изп. д. № 20168580400958 при ЧСИ Д.. Това изп.
дело било образувано по издаден в полза на ответника изпълнителен лист от
дата 22.07.2016 г. по гр. д. №2673/2016 г. по описа на СРС, 54 с-в, за следните
суми: 500 лв. главница, 565.45 лв. договорна лихва за периода 10.08.2005 г. до
26.06.2012 г. Ищецът твърди, че вземането по изпълнителния лист е било
погасено по давност, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за прекъсване
1
на давността по отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото
становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД.
В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни
установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на
вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че
същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
2
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на издаден в полза на ответника
изпълнителен лист от дата 22.07.2016 г. по гр. д. №2673/2016 г. по описа на
СРС, 54 с-в, за следните суми: 500 лв. главница, 565.45 лв. договорна лихва за
периода 10.08.2005 г. до 26.06.2012 г. е образувано изп. д. № 20168580400958
при ЧСИ Д..
От приложеното по делото копие на изпълнителното дело се установява,
3
че взискателят по същото не е бездействал, напротив- бил е активен при
иницииране на изпълнителни действия по изпълнителното дело и такива са
предприети от съдебния изпълнител. Съдът намира за установено, че такива
действия са извършени на 24.08.2016 г., 03.02.2017 /изпратени запорни
съобщения/, 27.07.2018 г., 29.05.2020 г. /молби на взискателя с посочване на
конкретни изпълнителни способи/, 17.07.2020 г. /изпращане на запорно
съобщение/. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно -
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а съгласно чл.
117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Следователно новата петгодишната давност за главницата - чл. 110 ЗЗД и
три годишна за лихвите - чл. 111 ЗЗД, е започвала да тече отново след всяко
от горепосочените действия, като по отношение на главницата и разноските
по кредита не е била изтекла не само към датата на исковата молба, а и дори
понастоящем и отрицателните установителни искове се явяват неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. П.- Р., ЕГН ********** срещу
„фирма“ ООД”, ЕИК ******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „адрес искове
с правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми: 500 лв. главница, 565.45 лв. договорна лихва
за периода 10.08.2005 г. до 26.06.2012 г, за които е издаден изпълнителен лист
от дата 22.07.2016 г. по гр. д. №2673/2016 г. по описа на СРС, 54 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4