Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 381
08.06.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева -
Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Чиркалева
АНД (К) № 264 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник сектор
„Пътна полиция“ – ОДМВР - Хасково, против Решение №36 от 21.02.2022 г.,
постановено по АНД №1 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било постановено при неправилно прилагане на закона, което довело
до неговото нарушаване. Неправилни били направените изводи от съда по отношение
на това, че въпреки установените по делото факти, че МПС било регистрирано в
сектор „Пътна полиция“ на Д. С. К., ЕГН: **********, предвид факта, че с
нарушителя К. били съпрузи, то съгласно чл.21 ал.3 от СК, въпросното МПС
представлявало СИО, поради което извършеното нарушение на ЗДвП било
квалифицирано неправилно като такова по чл.638 ал.3 от КЗ. Действително, при
така установената фактическа обстановка по делото, а именно наличието на брак
между Д. К.и Р.К., което било установено в съдебно заседание чрез предоставяне
на писмени доказателства, а именно Акт за брак №АКБ 000136/29.09.2002г., било
установено, че МПС с рег. №******* представлява съпружеска имуществена общност
и е съсобствено на двамата съпрузи. Този факт обаче,
както и доказателствата, които го удостоверявали, не били известни на
служителите на сектор „Пътна полиция“ при съставяне на АУАН, както и на АНО при
определяне на административното наказание и издаване на НП. В тази връзка не
били направени и възражения от страна на жалбоподателя, каквито имал възможност
да направи, съгласно разпоредбите на ЗАНН и да уведоми АНО за този факт, който
да се вземе предвид при определяне на наказанието. На следващо място, в
подкрепа на горното следвало да се има предвид и факта, че в СРМПС на
автомобила не бил отбелязан факта на притежаването му в условията на
съсобственост, а за собственик бил посочен единствено г-н К., а също не била
използвана възможността в СРМПС да се посочи друго лице – ползвател на МПС,
каквато възможност съществувала съгласно Наредба I-45/20.03.2000г. за регистрацията на ППС. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се
потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира се на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, да се присъди в полза на ОДМВР – Хасково разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, в представено чрез пълномощник писмено
становище по делото моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
жалбата за неоснователна, а решението на Районен съд - Хасково за правилно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №36 от 21.02.2022г., постановено
по АНД №1/2022г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №20-1253-002037
от 29.03.2021г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, с което на Р.И.К., за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекс за
застраховането и на основание чл.638 ал.3 от Кодекс за застраховането, е
наложена глоба в размер на 400 лева.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че Р.К. в момента на проверката на 11.10.2020г. е управлявала не
чуждо МПС, а съсобствено такова, което принадлежи
общо на нея и съпруга ѝ Д. К., придобито по време на брака им. Съответно Р.К.
извършила нарушение по чл.638 ал.1 от Кодекса за застраховането и на същата
следвало с оглед чл.638 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането да ѝ бъде
наложена глоба в размер на 250 лв. Съдът е посочил, че нарушението било
квалифицирано неправилно, съответно и наказанието било определено неправилно –
както квалификационно, така и по размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Констатациите, направени от районния съд, изцяло
съответстват на фактическата обстановка и на събраните доказателства, с оглед
на което се явява правилен изводът на съда за наличие на основание за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на Р.И.К. в случая е ангажирана на
основание чл.638 ал.3 от Кодекс за застраховането, в която е посочено, че лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Районният съд, във връзка с представените доказателства, правилно е
установил, че Р.К. в момента на проверката е управлявала не чуждо МПС, а съсобствено такова, което принадлежи общо на нея и на съпруга ѝ Д. К., придобито по време на брака им,
съответно Р.К. извършила нарушение по чл.638 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл.638 ал.1 от Кодекс за застраховането, на лице по чл. 483, ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. –
за физическо лице.
В чл.483 ал.1 от Кодекс за застраховането е посочено, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване
не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Правилен е изводът на районния съд, че нарушението е
квалифицирано неправилно, съответно и наказанието е определено неправилно –
както квалификационно, така и по размер.
Това обстоятелство е достатъчно, за да бъде отменено
наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество
изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето.
Безспорно
санкционираното лице следва да е наясно както с вмененото му административно
нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и
с вида и размера на наложеното му наказание. Допуснатите нарушения на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление са съществени
и правилно районният съд е отменил същото.
Районният съд правилно е приложил закона като е отменил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №36 от 21.02.2022г.,
постановено по АНД №1/2022г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.