№ 278
гр. Русе, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105556 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от ЕВТ. Г. В. против ИВ.
ПЛ. ИЛ..
Ищцата твърди, че на 29.06.2021г. ползвала обедния автобус, пътуващ
по линията Русе – с. ***. Автобусът бил почти пълен, заела едно от първите
места до шофьора. В автобуса се качило познато за нея момиче по
физиономия, за което била чувала, че се казва Ц.. Може би две седмици
преди това позната на ищцата й споделила, че пътувала с автобус по същата
линия заедно с това момиче, което било придружавано от двама младежи.
Неволно дочула разговор между тях, че отправят закани към сина на ищцата -
Ц.Г. да го наръгат с нож. Когато се сетила за това решила да предупреди Ц. и
й казала по време на пътуването да спрат да се заканват тя и нейните
приятели на сина й и да не създават проблеми. След известно време автобусът
спрял на спирка в с. *** и в него се качил млад, непознат за ищцата мъж. С
качването си той се нахвърлил върху нея и започнал да й нанася безразборни
удари с юмруци и шамари по главата, лицето, раменете и ръцете, викайки
многократно „Мършо, ще дойда в *** и ще ви избия всичките. Ще го убия от
бой твоя син“. Всички тези реплики били придружени от псувни, отправени
към ищцата и сина й. Тя стояла стресирана, уплашена, не можела да реагира
1
по никакъв начин. Ударите били силни, насочени към нея и от устата й
потекла кръв. Изпитвала силни болки, загубила ориентация за време и място.
Не била изпадала никога в такава ситуация. Никой от пътуващите в автобуса
не се намесил да прекрати това насилие. На спирката в с. *** слязла замаяна,
трудно се придвижвала, главата й шумяла, по устата си имала кръв. Била в
ужасно физическо и емоционално състояние. Не можела да осъзнае какво се е
случило и каква е причината спрямо нея да бъде упражнено такова физическо
и психическо насилие. Когато се прибрала малкият й син Г. като я видял се
разплакал. След това я видели и по-големият й син Ц. и съпругът й К..
Потърсила помощ от полицията, като районният инспектор веднага посетил
дома й и я посъветвал да подаде жалба. На следващият ден посетила съдебен
лекар, като й било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което били
описани уврежданията, които й причинил ответника.
Освен изпитваните болки в резултат от нанесените й увреждания по
цялото й тяло, имала болезнени движения на лява раменна става и китка. Не
можела да спи спокойно. В съзнанието й постоянно се повтаряли детайли от
причиненото насилие. Изпитвала неудобство и притеснения от видимите
наранявания в областта на главата и ръцете при контакти с познати и колеги.
Тя работела в УМБАЛ „Канев“ АД като санитар в трето вътрешно отделение,
като естеството й на работа било свързано с контакти с множество хора.
Било установено от полицейските служители, че извършител на
нанесения побой над ищцата бил ответника и за това негово деяние било
образувано АНД №*** от 2021г. по описа на Районен съд – Русе и
постановено решение, с което му било наложено административно наказание
„задържане за три денонощия в структурно звено на ОД МВР гр. Русе“.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди на 29.06.2021г. от непозволено
увреждане, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт и неудобство,
ведно със законната лихва от деня на деликта – 29.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище по
предявения иск. В съдебно заседание се явява и оспорва основателността на
същия. Не отрича, че се е качил в автобуса и е започнал да отправя заплахи
към ищцата. Това направил защото бил получил обаждане от приятелката си
2
Ц., че е заплашвана от ищцата по време на пътуването. Действително
ответникът изрекъл заплахите към нея посочени в исковата молба, но не бил
й нанасял удари, само посягал към нея заплашително.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2021г. ищцата ЕВТ. Г. В. е пътувала с автобус в посока от гр.
Русе към село ***. От спирка в село *** в автобуса се качил ответника ИВ.
ПЛ. ИЛ..
Според свидетеля Н. Д. Д., който също пътувал в автобуса, с качването
си ответникът започнал да отправя обиди и закани към ищцата и започнал да
й нанася удари с юмруци и шамари в областта на лицето и тялото. Свидетелят
не познавал ответника, но той бил човекът който нападнал ищцата.
Последната свидетелят познавал, защото живеели в близки къщи в село ***.
Ответникът слязъл на последната спирка в село ***, а ищцата на спирката в
село ***, била уплашена и с кръв по лицето.
Свидетелят К. Г.Г., живущ с ищцата на съпружески начала, установява,
че когато се прибрал на 29.06.2021г. я заварил с кръв по лицето, бузата и
ръката й били охлузени. Оплаквала се и от болки в главата. Разказала му за
инцидента в автобуса. Сигнализирали районния полицейски инспектор, който
дошъл в дома им. Ищцата посетила и личната си лекарка, която й изписала
болкоуспокояващи. Следващите две-три седмици изпитвала болки и се
притеснявала да ходи на работа, за да не срещне отново ответника. От
полицията разбрали, че извършител на деянието е именно ответникът.
Според съставеното съдебномедицинско удостоверение от деня след
инцидента и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, по ищцата са установени охлузване, одраскване и кръвонасядане
по дясната скула и носа, кръвонасядане на долночелюстния ръб,
кръвонасядане и одрасквания на гръдния кош, кръвонасядания и охлузване на
ляв горен крайник, охлузване на дясна предмишница. Според вещото лице
получените увреждания биха могли да бъдат получени по време и начина
описан в исковата молба – при удари с шамари и юмруци. Обичайния
възстановителен период за увреждания, като получените при ищцата е около
1-3 седмици, в зависимост от индивидуалните особености.
За извършеното от ответника деяние е образувано АНД №***/2021г. по
3
описа на РС – Русе. В проведеното съдебно заседание ИВ. ПЛ. ИЛ. е
потвърдил, че изложеното в акта за констатиране на дребно хулиганство по
чл. 2, ал. 1 УБДХ е вярно. В акта е посочено, че той е нанесъл удари с ръка в
областта на лицето и отправял обидни думи и реплики към ЕВТ. Г. В.. С
решение №***/21.09.2021г. за деянието на ответника е наложено наказание
„Задържане в поделенията на ОД МВР“ за срока от 3 денонощия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, вина. В случая събраните по делото доказателства безспорно
установяват всички елементи на деликтната отговорност. Ответникът е
причинил телесни увреждания на ищцата, като неговото деяние се установява
както от свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице.
Налице е и признание на ответника за причинените удари, направено в
проведеното с негово участие открито съдебно заседание по АНД
№***/2021г. по описа на РС – Русе. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват различна фактическа обстановка от
описаната в исковата молба.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя
от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая.
На ищцата са причинени множество кръвонасядания, охлузвания и
одрасквания по лицето и тялото, причинена й е болка и страдание, както и
негативни изживявания – уплаха, притеснение и срам. Телесните увреждания
и причинената болка са отшумели за период от 2-3 седмици, но би могло да
се приеме, че негативния спомен от случилото си не би могъл да бъде заличен
за този сравнително кратък период от време. Съобразявайки начина на
получаване на увреждането, възрастта на пострадалата ищца, вида и
характера на телесните увреждания, интензитета и продължителността на
причинените болки и страдания, настоящият съдебен състав приема, че
справедливият размер за обезщетяване на причинените неимуществени вреди
4
съответства на исковата претенция от 1500лв.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен като основателен и доказан.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят и
направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 60лв.
за заплатена държавна такса, 500лв. адвокатско възнаграждение, 257лв.
разноски за вещо лице, 20лв. депозит за свидетел или общо 837лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. ИЛ. ЕГН********** с адрес с. ***, обл.
Русенска, **** да заплати на ЕВТ. Г. В. ЕГН********** с адрес село ***,
обл. Русенска, *** сумата от 1 500лв. обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и неудобство, в резултат от причинени на
29.06.2021г. травматични увреждания, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. ИЛ. ЕГН********** с адрес с. ***, обл. Русенска,
**** да заплати на ЕВТ. Г. В. ЕГН********** с адрес село ***, обл.
Русенска, *** сумата от 837лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5