№ 1221
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501204 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 280 561
/29.03.2021г., подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68, представлявано заедно от
Д.Х.Д. и Ж.М.Д., срещу решение № 260 737 / 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 12 367 /
2020г. на ВРС, 39 с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Ж. Д., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата в размер на 11 899.74 лв. /единадесет хиляди осемстотин
деветдесет и девет лева и 0.74 ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар Освободител посока бул. В. Левски, причинено по вина
на водача на л.а „***” с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», със срок на действие 15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните
увреждания - броня задна, спойлер задна броня, светлоотразител десен в спойлер задна
броня, стоп десен външен, калник заден десен, джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден
десен колело, носач горен десен задно дясно колело, носач горен ляв задно дясно колело,
носач долен задно дясно колело, носач заден напречен задно дясно колело, датчик за ниво
на окачване, тампон заден мост преден десен, основа заден десен калник, държан десен
задна броня, клапа багажник дясна, каре външно задно дясно и амортисьор заден десен
комплект с въздушната възглавница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
1
от датата на подаване на исковата молба - 02.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът неправилно и едностранно е ценил
част от събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и, че не е разгледал
в нужната пълнота възраженията му срещу основателността на претенциите. В резултат на
това, съдът е достигнал до погрешно заключение, относно основателността на исковете в
така уважените размери. Сочи, че МПС-то към датата на събитието е било на повече от 12
години, като не са налице законови предпоставки за обезщетяване на база оригинални части,
без овехтяване и в официален или сертифициран по ИСО автосервиз, т. е. ползване на
възможно най -скъпите услуги и части, което в определени случаи (когато е договорено по
застраховки Каско) е приложимо към нови МПС-та. Твърди, че като застраховател използва
утвърдената на международния и българския застрахователен пазар, система за ликвидация
на щети Аудатекс (http://www.audanet.de/cms/bg/web/ax-bg/home). Съгласно същата, размера
на вредата възлиза на 824.42 лв. Това е средната пазарна стойност за ремонт на 12 годишно
МПС от процесния клас и вид в утвърден доверен автосервиз без ИСО стандартизация.
Покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
бидейки функционално обусловено от отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не
е по възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а винаги по действителна
такава. Това е така, тъй като обезщетяването по реда на чл. 45 от ЗЗД има за цел да
възстанови статуквото така, все едно не е настъпвало застрахователно събитие. Обобщава,
че застраховката не предоставя покритие по възстановителна стойност, като не е налице
каквото и да е правно основание, на което да се претендира подобно обезщетяване, и на
следващо място, обезщетяване по възстановителна стойност би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Счита, че PC Варна е допуснал процесуално нарушение, като не е
уважил искането за назначаване на допълнителна експертиза. Заключението на САТЕ в
приетият му вид било непълно и неотразявало правилно обективната действителност, като
сочи, че отговорите на поставените въпроси биха допринесли за нейното изясняване и
постановяване на правилно решение. С оглед горното, моли на основание чл. 266, ал. 3 от
ГПК, съда да допусне допълнителни въпроси към САТЕ, които надлежно формулира. Моли
се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените разноски за двете
инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не
се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа
въззивната жалба и прилага списък с разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно
и законосъобразно. Сочи, че същата е неоснователна, неправилна и необоснована, а
решението следва да бъде потвърдено. В случая не е спорно, че за л.а. марка „***", с per. №
2
*** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" обективирана в
застрахователна полица, със срок на действие 15/06/2020г. - 14/06/202021г. със застраховател
– ответното дружество. Не е спорно, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП и
застрахователят е образувал щета, в която описал констатираните щети по автомобила,
както и че същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 824.42 лв. Спорно
било между страните, какъв следвало да бъде размерът на застрахователното обезщетение.
Твърди, че в процесния случай при определяне размера на дължимото обезщетение, следва
да се приложи разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да
се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 12 724.16
лв., необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество
без прилагане на обезценка.Твърди, че в случая изготвеното и прието по делото заключение
било достатъчно пълно и ясно, даващо възможност на съда да определи дължимото
застрахователно обезщетение, съгласно константната задължителна съдебна практика.
Допускането на допълнителна САТЕ с въпроси посочени във въззивната жалба относно
определяне размера на ремонта на автомобила, като се използва коефицент на овехтяване,
части втора употреба и съгласно Наредба № 24 от 08.03.2006г. няма да допринесе за
постановяване на правилно решение, поради което липсва необходимост от изготвянето й.
Сочи също, че липсвали и предпоставките визирани в чл.201, предл.1 от ГПК, за да се
допусне допълнителна САТЕ. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция. В открито съдебно заседание въззиваемата
страна се представлява от процесуален представител, който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение,
с което да потвърди първоинстанционното такова и да присъди разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от Н.
Ж. Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: ****, чрез адв. Й.А. срещу Дженерали
застраховане АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*яз
А. Дондуков” № 68 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 200 лева, частичен иск от сумата в размер на 10803.33 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар
3
Освободител посока бул. В. Левски, причинено по вина на водача на л.а „***” с рег. № ***,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок
на действие 15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните увреждания - броня задна, спойлер задна
броня, светлоотразител десен в спойлер задна броня, стоп десен външен, калник заден десен,
джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден десен колело, носач горен десен задно дясно
колело, носач горен ляв задно дясно колело, носач долен задно дясно колело, носач заден
напречен задно дясно колело, датчик за ниво на окачване, тампон заден мост преден десен,
основа заден десен калник, държан десен задна броня, клапа багажник дясна, каре външно
задно дясно и амортисьор заден десен комплект с въздушната възглавница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 12.02.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата в пълен размер 11 899.74
лв.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик е на л.а. „***", с peг. № ***. Около
17.00 ч. на 28.08.2020г., движейки се в гр. Варна по бул. „Цар Освободител" посока бул. В.
Левски" е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „***", с peг. № ***. За настъпилото ПТП
били уведомени компетентните органи, които след посещение на място и изясняване на
механизма на ПТП, съставили Протокол за ПТП с № 1721393. В протокола за ПТП, като
виновен е посочен водачът С.А., управлявал л.а. „***", с peг. № ***, а като причина за
настъпване на произшествието посочили, че водачът на л.а. „***", с peг. № ***, поради
движение с несъобразена скорост, блъска спрелия пред него л.а. „***", с peг. № ***.
Ответникът, като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца
за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета №**********/31.08.2020г., в
който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил
обезщетение за вредите в размер на 824.42 лв. След извършено проучване установил, че
сумата необходима за възстановяване на щетите възлиза на 11 627.75 лв.. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер
на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по
основание и размер. Признава наличието на валидно възни*ало застрахователно
правоотношение между него и сочения като причинител на вредата по сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Твърди, че изплатеното
обезщетение в общ размер на 824.42 лева овъзмездява причинените вреди, с оглед възрастта
4
на автомобила. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за
постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение –
оспорва как се формира размера му.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в рамките на производството е, че
към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „***", с peг. № В * * е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника,
както и че при ответника е заведена щета под № **********/31.08.2020г.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е
собственик на лек автомобил „***", с peг. № ***.
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1721393/28.08.2020г., съставен от органите
на полицията, който не е оспорен от страните, се установява, че на 28.08.2020г. около
17:00ч. е настъпило ПТП, при което л.а. „***", с peг. № В * *, поради движение с несъобразена
скорост блъска спрелия пред него л.а. „***", с peг. № ***.
Страните не спорят, а и от представените по делото три броя протоколи за опис–
Опис заключение № ********** / 31.08.2020г., съставени съответно на 31.08.2020г.,
08.09.2020г. и 09.09.2020г., се установяват процесните вреди по автомобила на ищеца.
Приобщена е по делото преписка по процесната щета No ********* / 31.08.2020г.,
като част от нея са и представените като доказателства от ищеца три броя протоколи за
опис– Опис заключение № ********** / 31.08.2020г., съставени съответно на 31.08.2020г.,
08.09.2020г. и 09.09.2020г., от които се установяват процесните вреди по автомобила на
5
ищеца. Част от преписката е документ, озаглавен „калкулация – ремонт“, както и
ликвидационен акт, от които се установява, че ответникът е остойностил вредите на сумата
от 824, 42 лв., които е изплатил на ищеца, като дължимо обезщетение.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, както и
допълнителна такава в рамките на въззивното производство. Съдът кредитира заключението
на вещото лице – същото не е оспорено от страните, а съдът намира, че е пълно, обективно и
кореспондиращо с материалите по делото. В изпълнение на поставените му задачи в.л.
посочва, че събитието се е състояло на 28.08.2020 г. около 17:00 часа. Участник II с лек
автомобил марка „***", с peг. N: **, управляван от Н. Ж. Д., се е движил в гр. Варна, по
бул. „Цар Освободител" посока бул. „В. Левски". Преди кръговото кръстовище под
ВиК- Варна е спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец. Участник I с лек
автомобил марка „***", с peг. N: В**, управляван от С.П.А., се е движил в същата
посока зад лек автомобил марка „***", с peг. N: **. При спирането на Участник II,
Участник I (според Протокол за ПТП N: 1721393/28.08.2020г.) „поради движение с
несъобразена скорост и интензитета на движение блъска спрелия пред него" Участник
II с лек автомобил марка „***", с peг. N: **. Вследствие на удара настъпват материални
щети по автомобилите. Според Протокол за ПТП N: 1721393/28.08.2020 г. - за лек
автомобил марка „***", с peг. N: В** ударът е в предна лява част на автомобила и има
увреждания по „деформация предна лява част и ходова част", за лек автомобил марка
„***", с peг. N: ** ударът е в задна лява част на автомобила и има увреждания по
„задна дясна част и ходова част". При съпоставяне на уврежданията на лек автомобил
„***", с peг. N: ** (описани от застрахователя в Опис - заключение за вреди на МПС по
щета N: 21070672), уврежданията по лек автомобил „***", с peг. N: В** (описани в
Протокол за ПТП N: 1721393), вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм
на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две
превозни средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство
застига и удря, спрялото пред него превозно средство. Вещото лице приема
уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя, описани в
Опис - заключение за вреди на МПС по щета N: 21070672 с дата на оглед 31.08.2020 г.,
Опис - заключение за вреди на МПС по щета N: 21070672 с дата на оглед 08.09.2020 г.
и Опис - заключение за вреди на МПС по щета N: 21070672 с дата на оглед 09.09.2020
г., и видими на предоставения снимков материал, а именно: Броня задна, Спойлер
задна броня, Светлоотразител десен в спойлер задна броня, Стоп десен външен,
Калник заден десен, Джанта задна дясна 17" /А1/, Шенкел задно дясно колело, Носач
горен десен задно дясно колело, Носач горен ляв задно дясно колело, Носач долен
задно дясно колело, Носач заден напречен задно дясно колело, Датчик за ниво на
окачване, Джанта задна дясна 17" /А1/, Тампон заден мост преден десен, Основа заден
десен калник, Държач десен задна броня, Клапа багажник дясна, Каре външно задно
дясно, Амортисьор заден десен. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно
и като обща сума, като се определи стойността по средни пазарни цени за оригинални
части към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда
се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008,
както и сервизи, не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е
в размер на 12 724.16 лв., което включва следните позиции: Обща стойност за резервни
части - 10681.86 лв.; Общо за операции за Д/М и Р/О - 27.0 ч. х 28.50 лв. = 769.50 лв.;
Общо за операции за Ремонт - 12.5 ч. х 28.50 лв. = 356.25 лв.; Общо за операции за
Боядисване - 16.46 ч. х 28.50 лв. = 469.11 лв.; Общо за Основни и допълнителни
6
материали - 447.44 лв.. Уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя са в задна дясна част на
автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени
детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за
ПТП, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „***", с peг. N: ** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Средна пазарна стойност на лек автомобил „***", с peг. N: Н0409
ВТ към датата на застрахователното събитие - 28.08.2020 г. е в размер на 19 500 лв.
Средна пазарна стойност на лек автомобил „***", с peг. N: ** към датата на
застрахователното събитие с намаляване на офертната цена -28.08.2020 г. е в размер на
19 000 лв. По отношение на лек автомобил „***", с peг. N: **, не е налице „тотална
щета". Стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 12 724.16
лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 19 000 лв. и са
66.97% от нея. Стойността, която би била платена от оторизиран за продажба на
употребявани резервни части търговец е 2000 лв. Стойността, за която процесният
автомобил е възможно да бъде изкупен за скрап е 616.03 лв.
В допълнителното си заключение, вещото лице сочи, че общият размер на щетата с
приложен коефициент на овехтяване за 12 годишно МПС и ремонт с алтернативни и/или
втора употреба части, е в размер на 5 388.13 лв., което включва следните позиции: Обща
стойност за резервни части - 3345.83 лв.; Общо за операции за Д/М и Р/О - 27.0 ч. х 28.50 лв.
= 769.50 лв.; Общо за операции за Ремонт - 12.5 ч. х 28.50 лв. = 356.25 лв.; Общо за
операции за Боядисване - 16.46 ч. х 28.50 лв. = 469.11 лв. Общо за Основни и допълнителни
материали - 447.44 лв.
От друга страна, общата стойност на ремонта съгласно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за
задължителното застраховане, е в размер на 6 037.59 лв., което включва следните позиции:
Обща стойност за резервни части - 5340.91 лв.; Общо за операции за Д/М и Р/О - 27.2 ч. х
8.00 лв. = 217.60 лв.; Общо за операции за Ремонт - 12.5 ч. х 8.00 лв. = 100.00 лв.; Общо за
операции за Боядисване - 15.04 ч. х 8.00 лв. = 120.32 лв.; Общо за Основни и допълнителни
материали - 258.76 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В
конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението на
изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на застрахователното
дружество – ответник е извършено и плащане на дължимия, според него, размер на
7
обезщетение.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззиваема страна в
настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възни*али в
резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите
отговорността на ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно,
че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника.
В рамките на настоящото производство не са спорни обстоятелствата, както и същите
се установяват от доказателствата по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица /процесното ПТП, за което вина носи делинквента/, както и че именно в резултат на
процесното ПТП са настъпили щетите, които ищецът твърди и които са констатирани и от
застрахователното дружество –ответник при огледите на увредения автомобил. Спорно в
настоящото производство е по какъв начин следва да се изчисли обезщетението за
настъпилите вреди, респ. общият му размер.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
В този смисъл и неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оценката следва да
се извърши само по цени за алтернативни части и със съобразен процент на овехтяване,
съобразно възрастта на МПС. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване
на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. / в този смисъл решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, II т. о./. В процесния случай, именно частично увреждане на
имуществото е налице, предвид, че съдът възприема заключението на вещото лице, че не се
касае за „тотална щета“, което се потвърждава и след направените от съда по-долу
преизчисления.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че оценката следва да се направи
8
като се приложи Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН /отменена, с изкл. на
чл. 15 ал.4 и Приложение 1-6/, която е в сила и при сега действащия КЗ. Съобразно
константната практика на ВКС, методиката се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. /решение No 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. No 1069 /2010г., II т.о., решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о./ При съдебно предявена претенция определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а
размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН, какъвто е процесният случай.
С оглед на всичко гореизложено и за възстановителна стойност следва да се приеме
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части.
По отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че следва при
изчисляване на средната пазарна цена на материалите да се съобрази стойността на
алтернативните/втора употреба части и тази на оригиналните части, като възприеме тяхната
осреднена стойност, без да прилага коефициент на овехтяване. И в основното /за
оригиналните части/ и в допълнителното / за алтернативните/втора употреба части/
заключение, вещото лице е съобразило средната пазарна цена на труда, изчислена както за
сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, притежаващи европейски
сертификат ISO 9001:2008, така и за сервизи, които не притежават подобен сертификат, като
преизчисления в тази посока не се налагат. Преизчисленията се налагат за остойностяване
само на оригиналните части и отделно на алтернативните /втора употреба части, доколкото
вещото лице е включило както в основното, така и в допълнителното заключение и
стойността на елементи, за които не се налага подмяна на резервна част и стойността на
труд в този случай. Преизчисленията са както следва: от общата стойност по таблиците на
л.67 от първоинстанционното дело /основно заключение на вещото лице/ и на л. 37 от
въззивното производство /от допълнителното заключение на вещото лице/, които са
съответно в размер на12 724,16 лв. и 5 388,13 лв., следва да се извади стойността на
елементите по редове, за които не се налага подмяна на резервна част или общо сумата от
1443,80 лв. /ред 1+ ред 2+ ред 5 + ред 14 + ред 19+ ред 20 + ред 21/. Като математически
резултат от горната операция се получават сумите съответно 11 280,36 лв. /12 724,16 лв. –
1443,80лв./ и 3944,33 лв. /5 388,13 лв. - 1443,80 лв./. По допълнителното заключение вещото
лице е приложило коефициент на овехтяване – 50 %, като след премахването му стойността
е 7888,66 лв./3944,33 лв. х 2/, което като крайна стойност се явява средната пазарна цена за
9
алтернативните/втора употреба части.
Или изчисляването на възстановителната стойност е както следва: Осреднената
стойност на разходите за резервни части по основното / за оригиналните части/ и
допълнителното заключение, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части / за алтернативните/втора употреба части/ е 9584,51 лв. /(11 280,36лв.+ 7 888,66 лв.) / 2
/. Към тази стойност прибавяме обратно стойността на елементите по редове, за които не се
налага подмяна на резервна част или общо сумата от 1443,80 лв. и като крайна сума
получаваме 11 028,31лв.
След приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 824,42
лева, то и дължимият размер е 10 203,89 лв. Искът за претендирания остатък се явява
основателен до този размер, като за горницата до претендираните 11 899,74 лева е недоказан
по размер, респективно следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главната претенцията за заплащане на обезщетение, то
основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС касателно
размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна, включително в частта за
разноските.
Разноски при този изход на спора се следват на двете страни.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са направени разноски в
общ размер на 1 695,99лв. /475,99 лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за вещо лице и
1070 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, доколкото същото е съобразено с
минималния размер по Наредба No 1 от 09.07.2004г. след като се съобрази и регистрацията
по ЗДДС на адв. А.. Разноските на ответника за първа инстанция са 300 лв. / 150 лв. –
депозит за вещо лице и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 87, ал. 8 от ГПК/. Съобразно изхода на спора на ищеца за първа инстанция се дължат –
1454,29 лв., а на ответника – 42, 75 лв.
За въззивната инстанция, разноските на въззивника са в размер на общо 775,98 лв.
/237,99 лв. – държавна такса; 150 лв. – депозит за вещо лице и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 87, ал. 8 от ГПК/, а тези на въззиваемата страна –
1065 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия пред
настоящата инстанция е неоснователно – същото е съобразено с минимума по от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възражения. Видно от
10
представения договор за правна защита и съдействие същият е заплатен. Съобразно изхода
на спора на въззивника се дължат – 110,58 лв., а на въззиваемия – 913, 22 лв.
След съдебна компенсация на ищеца ще се присъди сума в размер на 2214,18 лева за
две инстанции, платима от ответника.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 737 / 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 12 367 / 2020г.
на ВРС, 39 с-в, с което „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68, е осъдено да заплати на Н. Ж. Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 11 899.74 лв. /единадесет хиляди
осемстотин деветдесет и девет лева и 0.74 ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар Освободител посока бул. В. Левски, причинено по вина
на водача на л.а „***” с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», със срок на действие 15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните
увреждания - броня задна, спойлер задна броня, светлоотразител десен в спойлер задна
броня, стоп десен външен, калник заден десен, джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден
десен колело, носач горен десен задно дясно колело, носач горен ляв задно дясно колело,
носач долен задно дясно колело, носач заден напречен задно дясно колело, датчик за ниво
на окачване, тампон заден мост преден десен, основа заден десен калник, държан десен
задна броня, клапа багажник дясна, каре външно задно дясно и амортисьор заден десен
комплект с въздушната възглавница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 02.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА НАД ДЪЛЖИМИТЕ
10 203,89 лв. /десет хиляди двеста и три лева и осемдесет и девет стотинки/, до
присъдените 11 899.74 лв. /единадесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68, иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, В ЧАСТТА
ЗА РАЗЛИКАТА НАД ДЪЛЖИМИТЕ 10 203,89 лв. /десет хиляди двеста и три лева и
осемдесет и девет стотинки/, до претендираните 11 899.74 лв. /единадесет хиляди
осемстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***, настъпили
11
вследствие на ПТП реализирано на 28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар Освободител посока
бул. В. Левски, причинено по вина на водача на л.а „***” с рег. № ***, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие
15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните увреждания - броня задна, спойлер задна броня,
светлоотразител десен в спойлер задна броня, стоп десен външен, калник заден десен,
джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден десен колело, носач горен десен задно дясно
колело, носач горен ляв задно дясно колело, носач долен задно дясно колело, носач заден
напречен задно дясно колело, датчик за ниво на окачване, тампон заден мост преден десен,
основа заден десен калник, държан десен задна броня, клапа багажник дясна, каре външно
задно дясно и амортисьор заден десен комплект с въздушната възглавница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68, да заплати на Н. Ж. Д., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата от 2214,18 лв. / две хиляди двеста и четиринадесет лева и
осемнадесет стотинки/, разноски в производството за две инстанции, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12