№ 170688
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110157673 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ************** за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против М. П. Г. за вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит №**********/26.10.2022 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 302,22 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 453,33 лева – незаплатено
възнаграждение за услуга „Флекси“, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лева, начислени на 04.01.2023 г. и такси по същата Тарифа в
размер на 400 лева, начислени на 21.03.2023 г., съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
1
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит №**********/26.10.2022 г.,
в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни в общ размер на 800
лв. при главница по кредита – 800 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на ************** към договор за потребителски кредит /ОУ/
се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга
„Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните
услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и
отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при
ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва
директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните
услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя
характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а,
ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
На следващо място, таксите, начислени за извънсъдебно събиране на вземането са
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така
задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело
2
C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerov срещу Finway a. s., ECLI: EU: C: 2016:
283, при което по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата
302,22 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 453,33
лв. – допълнителна услуга „Флекси“, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лева, начислени на 04.01.2023 г. и такси по същата Тарифа в размер
на 400 лева, начислени на 21.03.2023 г.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 23,51 лв., като се отхвърли до пълния размер от 43,66 лв., а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 26,92 лв., като се отхвърли за сумата
до 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 304944/30.09.2024 г., подадено от ************** срещу М.
П. Г., ЕГН**********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 302,22 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 453,33 лева – незаплатено
възнаграждение за услуга „Флекси“, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лева, начислени на 04.01.2023 г. и такси по същата Тарифа в размер
на 400 лева, начислени на 21.03.2023 г., както и за сумата над 23,51 лв. до пълния дължим
размер от 43,66 лева за платена държавна такса и за сумата над 26,92 лева до пълния размер
от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3