Р Е Ш Е Н И Е
№ 1166
Гр. П., 12.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04912/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.К.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 973,35
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 232,09 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 26.03.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № И.И.г. по описа на Районен съд –
П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 11.04.2018 г.
Ищецът „Топлофикация – П.“ АД твърди, че между
него и ответника В.П., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди,
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от 973,35 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 232,09 лв. за периода от 08.03.2015 г. до
26.03.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В писмения отговор, депозиран в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът В.П. оспорва исковите претенции с твърдението, че
между него и ищцовото дружество действа Споразумение № ***г., сключено на
основание чл. 365 ЗЗД, с което е разсрочено изплащането на суми за топлинна
енергия – на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на сумата от по 150 лв.
Поддържа, че в предметния обхват на споразумението са включени изцяло и
процесните вземания в общ размер на сумата от 1 205,44 лв., от която
главница за периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2016 г. Посочва, че редовно
изпълнява задълженията си по споразумението, поради което претенцията на
ищцовото дружество се явява неоснователна. Намира част от вземанията за
недължими като погасени по давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № И.И.г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението
на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал.
1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането
на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Ответникът
не оспорва, а и от приетото по делото заверено копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № ***. на нотариус И.И.се
установява, че на 04.06.2001 г. В.К.П. и третото за процеса лице ...са закупили
процесното жилище – апартамент ...находящ се в гр. П., ул. „..., в груб строеж.
Не
се спори, че процесното жилище е топлоснабдено, както и, че през процесния
период до имота е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност,
които обстоятелства, предвид оспорванията от ответника, са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване с проекто – доклада, обективиран в
определението от 07.01.2019 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед липсата
на възражения от страните.
Между
страните не се спори, че през процесния период собственик на жилището е бил
ответникът В.К.П., както и, че между него и ищцовото дружество е било постигнато
извънсъдебно споразумение на основание чл. 365 ЗЗД .
От
съдържанието на последното /прието в заварен препис като доказателство по
делото/ следва, че същото е сключено на 28.09.2016 г. С него ответникът В.К.П.,
в качеството
си на собственик на топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „..., ..., а с
това и на клиент на топлинна енергия и титуляр на партида с абонатен № ***, е
признал, че има неплатени задължения към ищеца „Топлофикация – П.“ АД в общ
размер на 5 446,89 лв., от които по сметка 411 сума в общ размер от 1 655,89 лв., представляваща задължения
за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., включващи главница и законна
лихва за забава на плащанията и сумата от 3 791 лв. по съдебна сметка 445,
представляваща задължения по изпълнително дело № 1864/2012 г., изпълнително
дело № 95/2016 г., двете по описа на ЧСИ А.В.и изпълнително дело № 499/2015 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Посочено е, че към датата на сключване на споразумението
– 28.09.2016 г. П. е заплатил сума в размер от 150 лв., като е постигнато
съгласие същият да погаси остатъка от 5 296,89 лв. на 36 равни месечни
вноски от по 150 лв. В качеството си на клиент В.П. се е задължил от месец
октомври 2016 г. едновременно с дължимата погасителна вноска по споразумението
да изплаща и вноската съгласно договора „лоялен клиент“, сключен между
страните.
Установява
се, че такъв договор под № 9187 е сключен на 28.09.2016 г. между „Топлофикация
– П.“ АД, в качеството му на продавач и ответника В.К.П., в качеството му на
купувач, с предмет на договора доставка на топлинна енергия за битови нужди до
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, ..., по еднокомпонентна цена.
В клаузата на чл. 5 от договора е предвидено, че купувачът ще заплаща на
продавача доставената топлоенергия на месечни вноски в размер от по 15 лв. за
битова гореща вода и от по 100 лв. за отопление за периода октомври – април.
Уговорено е, че размерът на месечното задължение за месеците април и октомври
ще бъде изчислявано пропорционално на дните с отопление. Съгласно клаузата на
чл. 6 от договора стойността на фактурираната топлинна енергия за всеки месец
над тези размери представлява отстъпка „лоялен клиент“ от страна на дружеството
и страните няма да имат претенции за допълнително заплащане. Съгласно клаузата
на чл. 4, ал. 7 от договора в случай на неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по чл. 5 – за заплащане цената на топлинната енергия
ежемесечно, в срок до 30 дни от издаване на фактурата, договорът се прекратява
автоматично. В клаузата на чл. 8 от същия е предвидено, че срокът му на
действие е от датата на сключването му – 28.09.2016 г. до 30.04.2017 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението –
основно и допълнително по съдебносчетоводната експертиза. В същата е отразено,
че дължимите суми за доставена и ползвана топлинна енергия за абонатен номер ***
за процесния период от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. са редовно осчетоводявани
от ищцовото дружество – до 10-то число на месеца, в счетоводна сметка 411
„Клиенти“, като възлизат на сума в общ размер от 1 205,44 лв., от която 973,35
лв. главница и 233,09 лв. лихви за забава на плащането. Посочено е, че
главницата е формирана въз основа на следните компоненти: сумата от 530,35 лв.
за битова гореща вода, сумата от 541,08 лв. за отопление, сумата от 98,20 лв.
за дялово разпределение, сума за възстановяване съгласно изравнителни сметки –
107,13 лв. и -89,16 лв., представляваща погасена чрез плащане от ответника.
Експертизата изяснява, че сумите по изравнителните сметки, издадени от фирмата
за дялово разпределение, са съобразени от ищеца при формиране на задължението
за процесния период. Посочва се, че процесното задължение включва два отчетни
периода – от 01.01.2015 г. до 09.04.2015 г. и от 10.04.2015 г. до 31.08.2016 г.
На 12.12.2016 г. от страна на ответника са платени главница в размер от 89,16
лв. и лихва в размер от 17,86 лв., с която сума е намалено задължението му за
месец януари 2015 г. Отразено е, че начислените суми за исковия период към
датата на проверката от експерта – 23.04.2019 г., не са заплатени и са
осчетоводени по блокирана сметка 444 „Съдебно вземане“. Изяснено е, че срещу
ответника В.П. в ищцовото дружество има осчетоводени вземания по три
изпълнителни дела в общ размер от 3 791 лв. За периода от 01.05.2014 г. до
31.08.2016 г. задължението на ответника по редовна партида, отразено по сметка
411 „Клиенти“ възлиза на сумата от 1 655,89 лв. На 28.09.2016 г. ответникът е
заплатил сумата от 150 лв. и съгласно споразумение с „Топлофикация – П.“ АД е
следвало да заплати остатъка от общо дължимата сума по сметки 411 и 445
/задълженията по изпълнителните дела/ в общ размер от 5 296,89 лв. на 36 равни месечни
вноски, всяка в размер от по 150 лв. едновременно с дължимата погасителна
вноска съгласно договора „лоялен клиент“. В допълнителното заключение експертът
достига до извод, че чрез 4 вноски от по 150 лв. в общ размер от 600 лв. от
ответника са погасени изцяло задълженията за топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. в общ размер от 492,98 лв. и частично – със
сумата от 107,02 лв. задълженията за процесния период от 01.01.2015 г. до
31.08.2016 г. в общ размер от 1 312,46 лв. След осъщественото плащане остават
начислени и неплатени сумата от 973,35 лв. – главница и сумата от 232,09 лв. –
лихва за забава. Експертизата пояснява, че ответникът е погасил чрез плащания
всички задължения по трите изпълнителни дела с последно осъществени такива на
22.02.2019 г. Това обстоятелство било потвърдено от ищцовото дружество в
издадено от него удостоверение № 1159/19.03.2019 г. Изяснено е, че за периода
от месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. ответникът е заплащал
следващите се за съответния месец вноски съгласно сключения договор „Лоялен
клиент“ в общ размер от 938,23 лв. За периода от месец ноември 2017 г. до месец
април 2018 г. дължимите суми за топлинна енергия по партидата на П. възлизат на
сумата от 409,37 лв. Същите не са били заплатени в срок и са отнесени в
блокирана сметка 444. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че с
платените от ответника суми по първите четири вноски са били погасени задълженията
за периода месец май 2014 г. – месец декември 2014 г. и частично за месец
януари 2015 г. След това е започнал текущо плащане и погасяване на задълженията
по изпълнителните дела. Експертът е категоричен, че останалата неплатена сума
възлиза на 1 205,44 лв. и е именно за потребената топлинна енергия през
процесния период. Посочва, че неплащането на текущи задължения представлява
неизпълнение на споразумението поради което при ищцовото дружество П. не е със
статут на „лоялен клиент“. Съдът кредитира заключението /основно и
допълнително/, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и
компетентно изгответно, въз основа на събраните по делото писмени материали,
включително всички депозирани от ответника документи – квитанции и фискални
бонове, проверка на място в счетоводните регистри на ищцовото дружество,
отговарящо на всички поставени въпроси, в това число и уточняващите такива в
съдебните заседания, останало неоспорено от страните.
По
делото не се спори, че през процесния период от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г.
ответникът В.К.П. е бил изключителен собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „***, ... и титуляр на партида с абонатен № *** при
ищцовото дружество, както и, че този имот е топлоснабден. Ответникът не опорва
и, че за исковия период „Топлофикация – П.“ АД е изпълнило задължението си и е
доставило до имота топлинна енергия, чиято цена възлиза на сумата от 973,35
лв., съответно, че размерът на лихвата за забава на месечните плащания,
начислена за периода от 08.03.2015 г. до 26.03.2018 г. възлиза на сумата от
232,09 лв. Всички тези факти се подкрепят и от извънсъдебното признание на П.,
обективирано в споразумението по чл. 365 ЗЗД, сключено с ищеца на 28.09.2016 г.
Основният
спорен въпрос в производството касае съществуването на вземанията в правната
сфера на ищеца с оглед твърденията на ответната страна за погасяването им чрез
плащане преди процеса, респ. за отсъствието на основание за ангажиране на
отговорността му поради изпълнение на сключеното между страните споразумение.
От
заключението на съдебносчетоводната експертиза се установи, че от общо
дължимата сума за процесния период от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. възлизаща
на 1 312,46 лв. ответникът е погасил чрез плащане на 12.12.2016 г. сумата от
107,02 лв., с която частично са намалени задълженията за месец януари 2015 г.,
съответно с 89,16 лв. за главница и със 17,86 лв. за лихва за забава, като
останалата неплатена част възлиза на 973,35 лв. главница и 232,09 лв. – лихва
за забава. От страна на П. не бе установено тези суми да са платени, поради
което съдът приема възражението му в този смисъл за недоказано. В тази връзка и
в отговор на доводите на ответната страна, доразвити в депозираната по делото
писмена защита, съдът счита за неоснователно възражението, че процесните
вземания са били погасени чрез внесените от ответника девет вноски от по 150
лв. съгласно сключеното между страните споразумение, с твърдението за неправилното
им отнасяне от ищцовото дружество за погасяване на задълженията по водените
между страните изпълнителни дела. Съгласно постигнатото в писмен вид между
„Топлофикация – П.“ АД и В.П. извънсъдебно споразумение по чл. 365 ЗЗД от
28.09.2016 г. ответникът признава дължимостта към ищеца на сума в общ размер от
5 446,89 лв., включваща сумата от 1 655,89 лв. – главница и лихва във връзка с
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г.
/включваща и процесните вземания/ и сумата от 3 791 лв., дължима от него по
описаните в споразумението три изпълнителни дела. Съгласно последното П. е поел
задължение да изплати общата сума чрез 36 месечни вноски от по 150 лв.
Действително, в клаузите на споразумението не е посочено с внасянето на
месечната вноска кое конкретно вземане ще се погасява. Същевременно от изводите
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се изясни, че с платените от
ответника суми в счетоводството на ищцовото топлофикационно дружество са
отразени като погасени задълженията му за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. /включени в предметния обхват на процесното
споразумение/, частично задълженията за процесния период от 01.01.2015 г. до
31.08.2016 г. – със сумата от 107,02 лв. и изцяло задълженията му по трите
изпълнителни дела с № 1864/2012 г., № 95/2016 г. и № 499/2015 г., включени в
сметка 445 „Присъдени вземания“ в размер от 3 791 лв. Съдът намира, че с
погасяването на сумата по сметка 445 преди вземаянията по текуща сметка 441 за
процесния период е съобразена разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и при липса на друга
уговорка между страните с платената сума са погасени най-обременителните
задължения за ответника П. – тези по образуваните изпълнителни дела, предвид
това, че техният размер е най-висок и с оглед обстоятелството, че се касае за
вземания, удостоверени в изпълнителни титули и предмет на висящи изпълнителни
производства. Пълното погасяване на задълженията за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. преди тези за процесния също е в
съответствие с релевантната правна норма, тъй като се касае за по-стари
задължения. Съответно, с останалата сума са погасени част от задълженията за
процесния период.
С
оглед изложеното съдът приема, че вземанията, предмет на исковите претенции, не
са погасени от ответника чрез платените от него суми, поради което съществуват
в правната сфера на ищеца. При преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира същите за изискуеми, поради което и дължими от ответника.
Съгласно
постигнатото между страните извънсъдебно споразумение от 28.09.2016 г. всички
суми, включени в предметния му обхват, в т. ч. и процесните такива, следва да
бъдат погасени чрез 36 равни месечни вноски, всяка в размер от по 150 лв. При
преценка на клаузите на споразумението, съдът намира, че същото е обвързано с
действието на сключения между страните договор за лоялен клиент от същата дата.
Изясни се, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 7 от този договор основание за
автоматичното му прекратяване е неизпълнението от страна на купувача на
задължението му да заплаща текущите суми за доставена топлинна енергия –
ежемесечно. От допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза
следва, че последно осъщественото от ответника плащане на вноската по договор
„Лоялен клиент“ е от 07.12.2017 г. и с него е погасена тази за месец октомври
2017 г. Вещото лице посочва, че по партидата на ответника са начислени като
задължения суми за топлинна енергия за периода от месец ноември 2017 г. до месец
април 2018 г. в общ размер от 409,37 лв., които не са били платени от него в
срок, поради което и считано от 18.03.2019 г. са прехвърлени по блокирана
сметка. Съдът приема, че неплащането на тези текущи задължения от страна на
ответника П. е довело до автоматичното прекратяване на договора между страните,
а с това и до изискуемостта на останалите неплатени от него задължения по
споразумението от 28.09.2016 г., конкретно процесните такива.
С
отговора на исковата молба ответникът въвежда правопогасяващо възражение с
твърдение, че част от вземанията е недължима поради погасяването им по давност.
Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда. В настоящия случай вземането, представляващо стойност на топлинна
енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. На основание чл. 119 ЗЗД
този давностен срок намира приложение и по отношение на вземането,
представляващо лихва за забава на месечните плащания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането и се прекъсва при настъпване на някое от основанията
по чл. 116 ЗЗД. Съдът намира, че такъв правен ефект има извънсъдебното
волеизявление на ответника /съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД/, обективирано в
споразумението по чл. 365 ЗЗД от 28.09.2016 г., с което същият е признал
дължимостта на процесните вземания, като част от общо дължимата сума за периода
от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г. Считано от следващия ден – 29.09.2016 г. за
вземанията е започнал да тече нов тригодишен давностен срок – арг. чл. 117, ал.
1 ЗЗД, който обаче не е изтекъл към 10.04.2018 г. – датата на която е
депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, довело до
прекъсване на давността на основание чл. 116 ЗЗД.
С
оглед всичко изложено дотук, съдът приема, че предявените искови претенции се
явяват изцяло доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № И.И.г. по описа
на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на същия, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 305
лв. – платена държавна такса, депозит за вещото лице и юрисконсултското
възнаграждение в настоящия процес. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение
на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и конкретната
фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответника разноски следва
да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.К.П., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
ул. „***, ... обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.К.П. *** АД сумата от 973,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 232,09 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015
г. до 26.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № И.И.г. по описа на Районен
съд – П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 11.04.2018 г.
ОСЪЖДА В.К.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № И.И.г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, XI-ти състав и сумата от 305 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № И.И.г. по описа на съда, да се върне на съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: