Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 26.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №13065 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от „С.б.с.” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.Х.Б. и Г. С.Х.Б., чрез адв. Кремен
Константинов, вписан в АК -
Варна, с личен № ********** срещу
Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 137,54 лв., представляваща незаплатена
от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от
29.11.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с.”
АД в качеството му на поръчител по Договор за продажба на изплащане № ********* от
29.11.2016 г., на основание Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен с „Мобилтел” ЕАД, на
осн. чл. 422, вр. чл.183, във връзка с чл. 200 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно
заплащане на дължимата сума, за която сума по ч.гр.д. № 446/2018г., по описа на PC – Варна, 18 състав е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №288/11.01.2018 г.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди в исковата си молба, че "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и
поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни
услуги. За осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи
търговски дейности. На 29.11.2016г. между „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ********* (Продавач) и Г.Д.Г. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********. На основание т.1 и т.2 от
Договора, с неговото подписване купувачът - Г.Д.Г. е закупил и е станал
собственик на устройство „Handset Huawei Y5 II Black MAT 25 23мм” със
сериен номер: 862817033549613.
Съгласно т.10.2.1 от Договора
купувачът се е задължил да заплати на „Мобилтел” ЕАД продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, договорът
между „Мобилтел” ЕАД и ответника Г.Д.Г. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № *********. Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в
размер на 137,54 лв., е станала предсрочно
изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. На 07.11.2014г. между „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК ********* и „С.б.с.”
АД, ЕИК *********, е сключен
Договор за поръчителство. На основание т.3 от Договора за поръчителство „С.б.с.”
АД се е задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „Мобилтел” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради
неплащане на дължимата сума от страна на Г.Д.Г. по Договор за продажба на
изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.б.с.” АД в качеството си
на Поръчител е уведомило длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му
към „Мобилтел” ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника,
след като е бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес солюшънс” АД е заплатил на „Мобилтел” на 30.11.2017 г. сумата
от 137,54 лева,
представляваща дължимата и изискуема сума от Г.Д.Г., ЕГН ********** по Договора за продажба на
изплащане от 29.11.2016 г., поради
което „С.б.с.“ АД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане
към ответника Г.Д.Г., ЕГН ********** в размер на 137,54 лв. по
Договор за продажба на изплащане № *********/29.11.2016г. Моли за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.
Ответникът счита
така предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес, поради
извършено от негова страна пълно заплащане на исковите суми. В случай, че съдът
приеме предявения иск за допустим ответникът прави признание на предявения иск
по основание и размер. Ответникът признава обстоятелството, че не е изпълнил
задълженията си към „Мобилтел“ ЕООД по договор за продажба на изплащане № ********* от
29.11.2016г. Същият по никакъв начин обаче не е уведомен нито от Мобилтел, нито
от ищцовото дружество за размера на задължението си, не му е предоставена
възможност да заплати същото извънсъдебно, видно и от представената по делото
пощенска разписка. Възразява срещу присъдените в хода на заповедното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. Счита, че
същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на заповедното
производство и извършените от процесуалния представител на ищеца действия,
изразяващи се в попълване на бланково заявление до съда. Ето защо моли съдът да
го редуцира до минималния, предвиден размер в Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 150 лв. По
отношение на претендираните разноски за настоящото производство счита
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски за неоснователно, тъй
като ответникът не е ставал причина за водене на настоящото производство, тъй
като не е уведомен по никакъв начин нито от Мобилтел, нито от ищцовото дружество
за размера на задължението си, не му е предоставена възможност да заплати
същото извънсъдебно, видно и от представената по делото пощенска разписка, че
то не е достигнало до получателя. Тъй като в заповедното производство не са
представени доказателства, удостоверяващи извършено плащане от ищеца към
Мобилтел ЕАД, или пък за основанието на извършеното плащане за ответника не е
имало друг вариант, освен да подаде възражение, тъй като липсват каквито и да
било доказателства за негово парично задължение именно към ищцовото дружество.
Още с отговора на ИМ ответникът е извършил признание на иска и е платил
процесиите суми, ведно със законната лихва. С оглед на горното моли съдът да
постанови определение, с което да остави без разглеждане исковата претенция, като
недопустима, поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност моли
да се произнесете с решение, с което остави без уважение исковата претенция,
предвид пълно погасяване от ответника на процесиите суми. Моли да му се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на
парично задължение по
чл.410 от ГПК № 288/11.01.2018
г., издадена по ч.гр.д. №446/2018г. по описа на
ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума.
С исковата молба по делото е
представен Договор за продажба на изплащане №********* от 29.11.2016 г., с
който Г.Д.Г. купува от „Мобилтел“ ЕАД апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 25 23м, сериен номер 862817033549613
за сумата от 143,53 лв., платима на 24 месечни вноски от по 5,98 лв. всяка,
считано от подписване на договора.
Представен е и рамков договор за кредитен скоринг на потребител и гарантиране чрез поръчителство на
вземанията на МОБИЛТЕЛ ЕАД към абонати по договори за продажби на изплащане,
сключен между МОБИЛТЕЛ ЕАД и ищеца на 07.11.2014 г. (стр.18) и анекси към него
от 08.10.2015 г. (л.33), от 15.03.2016 г. (л.37), от 12.12.2016
г. (л.39) и 30.11.2017 г. (л.40).
С исковата молба е представено и уведомително писмо
(л.12), с което ищецът уведомява ответника, че има неплатени задължения към
МОБИЛЕТЕЛ ЕАД по договор №*********/29.11.2016 г. в размер на 137,54 лв., че
договорът се счита за прекратен поради неизпълнеие,
както и че следва да изпълни в предоставения му срок, в противен случай „С.б.с.” АД ще плати задължението му в качеството му на поръчител по
договора и ще се суброигира в правата на
удовлетворения кредитор. Същото уведомление е изпратено с писмо с обратна
разписка ( л.13) по пощата, като е отбелязано, че пратката не е потърсена от
адресата.
От представеното Уведомление по чл. 2.2.6
от Договор от 07.11.2014 г. „Мобилтел“ ЕАД потвърждава, че „С.б.с.” АД му е заплатило сума в размер на 134, 54 лв., представляваща
просрочено задължение по договор за продажба на изплащане с Г.Д.Г., ЕГН **********,
като е посочено, че с плащането „С.б.с.” АД встъпва в правата на кредитора
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (л.14).
С отделна писмена молба е
представен Приемо-предавателен протокол
№108/04.08.2017 г. за предаване на ответника от „Мобилтел“ ЕАД на списък с
абонати, чиито задължения са гарантирани с договора за поръчителство, сключен
между „Мобилтел“ ЕАД и „С.б.с.” АД (л. 68), като на първа страница от приложен
списък фигурира задължението на ищеца Г. Д. Г. от 134,54 лв., а общият размер
на задълженията към „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД съгласно този списък е 27 607,96 лв.
Със същата молба е представен и Приемо-предавателен протокол №133/14.12.2017 г. за
предаване на ответника от „Мобилтел“ ЕАД на списък с абонати, чиито задължения
„С.б.с.” АД е изпълнил вместо тях към „Мобилтел“ ЕАД (л. 73), като на втора
страница от приложен списък фигурира задължението на ищеца Г. Д. Г. от 134,54
лв., а общият размер на задълженията към „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД съгласно този списък е
18 332,32 лв., която сума е заплатена от „С.б.с.” АД на „Мобилтел“ ЕАД с
преводно нареждане №871908/30.11.2017 г. (л.72).
По делото с отговора на исковата
молба е представено преводно нареждане от 23.04.2018 г., с което от ответника е
заплатена сумата от 142,24 лв. в полза на ищеца.
От така изложената фактическа
обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.183, във връзка с чл. 200 от ЗЗД. Предявен е след успешно
провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно
депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК,
с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния
иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която
е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието,
на което се претендира вземането,
в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно
доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за
което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Мобилтел” ЕАД и
ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор за продажба, по силата на който на ответника е предоставен
мобилен апарат срещу задължение за заплащане на цена от 143,53 лв., на 24
месечни вноски, че между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД е сключен валиден договор за
поръчителство, че ищецът е заплатил дължимата от ответника по договора за
продажба сума на „Мобилтел“ ЕАД.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на поръчител и „Мобилтел” ЕАД в качеството му на
кредитор, е сключен валиден рамков договор за поръчителство на задължения от 07.11.2014 г., както и че задължението на ответника е включено в
гарантираните от ищеца вземания, както и че същото е заплатено от ищеца на
„Мобилтел“ ЕАД.
Между
страните не се спори относно дължимостта на процесната сума. Същата е изцяло
платена от ответника в хода на процеса, като същият е признал иска. Спори се
относно дължимостта на разноски в процеса, с оглед на наведените твърдения от
страна на ответника, че с поведението си не е станал повод за завеждане на
делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и
длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, а съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може де иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск.
На
основание изложеното по-горе, съдът намира, че ищецът по безспорен начин
доказа, че му се следва процесната сума. Искът на ищеца обаче следва да бъде
отхвърлен поради извършеното плащане от страна на ответника в хода на процеса.
С
оглед на изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски. Този
извод съдът основава по следните съображения.
В
производството по чл. 410 от ГПК заявителят не е длъжен да представя никакви
документи, а заповедта за изпълнение се издава само въз основа на наведените в
заявлението твърдения. В заявлението заявителят – ищец в настоящото
производство е посочил, че претендира сумата въз основа на договор за
поръчителство и извършено плащане на задължението на ответника по сключения
между него и „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на мобилен апарат. Вярно е, че
към заявлението не са приложени доказателства за извършеното плащане от страна
на заявителя, нито за наличието на облигационна връзка между него и „Мобилтел“
ЕАД, но тава не означава, че с поведението си длъжникът не е станал повод за
образуване на заповедното производство срещу него. Напротив, с неплащането на
дължимите към „Мобилтел“ ЕАД суми по сключения от него договор ответникът е
станал повод продавачът да предяви претенция срещу поръчителя за погасяване на
задълженията на длъжника по договора. След погасяване на задълженията, на осн.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, изпълнил задължението, е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Узнаването на факта на възникване на
поръчителството или на плащането не са въздигнати от закона в задължително
условие за възникване на правото на поръчителя да получи от длъжника платеното.
В самата заповед за изпълнение е посочено, че същата се издава въз основа на сбор от задължения за незаплатени месечни вноски по Договор за продажба на
изплащане № 504954318 от 29.11.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с.“ АД в
качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 414а от ГПК длъжникът е имал възможност в това
производство да извърши плащане в срока по чл.
412, т. 8 от ГПК, и да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с
твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към
възражението приложи доказателства за изпълнението на задължението с препис за
заявителя. Плащане от ответника е извършено обаче едва след завеждане на
исковото производство. Съгласно ал. 2 на чл. 414а от ГПК, ако с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че
не дължи разноски за производството. Такова възражение не е направено от
длъжника в производство по ч.гр.д.№446/2018 г. Длъжникът, е можел и да плати
все още на стария кредитор, доколкото не е бил уведомен от поръчителя за
извършеното плащане, съгл. разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. Но дори и в
тази ситуация той пак би бил повод за образуване на заповедното производство,
доколкото същият не е изпълнил своето изискуемо задължение към предишния
кредитор на падежа. Отделно от горното, доколкото заповедта за изпълнение не е
обжалвана в частта за разноските в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съобразно
разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, правото на длъжника да иска изменение на
заповедта в частта за разноските се е преклудирало.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че отговорността за разноски в
заповедното производство следва да се понесе от длъжника, ответник в настоящото
производство. Относно възражението на ответника относно размера на дължимите в
заповедното производство разноски, съдът на основание изложеното по-горе намира,
че доколкото заповедта за изпълнение не е обжалвана в частта за разноските в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, правото на длъжника да иска изменение на заповедта тази частта е преклудирано. Отделно от горното, ако възражението би било
допустимо, то то е по съществото си неоснователно,
тъй като претендираният адвокатски хонорар е в
размера на минималния такъв, определен съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Относно дължимостта на разноски в исковото
производство, съдът намира, че с подаване на възражението по чл. 414 от ГПК
ответникът е станал повод за завеждане на настоящото производство, тъй като
възражението срещу заповедта за изпълнение представлява оспорване дължимостта
на вземането от длъжника, което пък е предпоставка за установяването му по
исков ред. Наведените от ответника доводи, че ако бе уведомен за договора за
поръчителство и извършеното плащане по-рано, а не чак с исковата молба не се
споделят от съда, тъй като са правно ирелевантни,
доколкото законът не е възложил такова задължение на поръчителя, което да предпоставя изискуемостта на вземането му към неизправния
длъжник, възникнало вследствие на плащане на задължението му. Законът, и в
частност разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е предоставил на длъжника
двуседмичен срок за подаване на възражение, не с оглед фактическата и правна
сложност на действията по попълване на бланката, а с оглед организиране на
защитата на длъжника и проучване на основателността на претенцията на
кредитора. В настоящото производство ответникът не е навел твърдения да е
правил опит, чрез свързване нито със стария, нито с новия кредитор, с цел
изясняване на обстоятелствата, довели до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Така на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски по представен
списък в размер на 385,00 лв., от които 360,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС и 25,00 лв. – държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както
и направените разноски в производството по ч.гр.д.№446/2018 г. в размер 385,00
лв., от които 360,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 25,00
лв. – държавна такса, съгласно дадените
указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С.б.с.” АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Х.Б. и Г. С.Х.Б. срещу Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, вр.
чл.183, във вр. чл. 200 от ЗЗД, че Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „С.б.с.” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Х.Б. и Г. С.Х.Б.
сумата от 137,54 лв. (сто тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от
29.11.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с.”
АД в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД по Договор за поръчителство
от 07.11.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 09.01.2018 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, за
която сума по ч.гр.д. № 446/2018г., по описа на PC – Варна, 18 състав е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №288/11.01.2018
г.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.б.с.” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Х.Б. и Г. С.Х.Б., сумата от 385,00 (триста осемдесет и
пет) лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от
385,00 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№446/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: