Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
Производството е по реда на чл.243 ал.3 и сл. НПК. С постановление от 6.02.2012г. на В. е прекратено досъдебното производство № ЗМ - 360/11г. по описа на РУП гр. В. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б "В", във вр. с чл.342 ал.1 НК. Подадени са жалби от Г. Ф. Ч. и от Г. Ф. С. - наследници на починалия Ф. Д. Ч. против постановлението. Направени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на същото. Според жалбоподателите събраните доказателства са обсъдени повърхностно и избирателно от наблюдаващия прокурор. Същият частично е обсъдил нормите на ЗДП, които регламентират дължимото поведение на водача на ППС при потегляне и спрямо другите участници в движението. Липсват доводи имали допуснато нарушение и налице ли е причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Мястото, на което е настъпило ПТП не е автобусна спирка и не е обозначено съобразно, изискванията на чл.55 ал.11 ЗДП и чл.59 ал.1 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ с пътен знак Д-2. Липсва документ, удостоверяващ мястото на ПТП като автобусна спирка. Според жалбоподателите, наблюдаващият прокурор и разследващ орган са възприели нелогичен механизъм на произшествието, който е основан единствено само на показанията на св.С.-шофьор на автобуса. Липсват обективни данни, че на пострадалия му прилошало, след което се е свлякъл, като краката му са попаднали под гумите на ППС. Първият се е намирал в непосредствена близост до автобуса. Според жалбоподателите водачът не се уверил, че пострадалият се е отдалечил достатъчно от ППС, като е потеглил и причинил злополуката. Водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме намиращия се в непосредствена близост пешеходец. Възприел го е и е следвало да съобрази поведението си с чл.25 ал.1 ЗДП и чл.77 ППЗДП. Не са изследвани редица въпроси. При потеглянето водачът възприел ли е свличането на пострадалия на земята и в какво положение е било тялото му преди краката му да попаднат под гумите. Не е изследвано паркирането на друг автомобил на мястото на произшествието. При свличането или повличането на пострадалия от автобуса и попадането на краката му под гумите налага извод, че дистанцията между автобуса и паркиралия автомобил е била опасно малка. На следващо място е констатирано и счупване таза на пострадалия, като не е обяснен механизма на получаване. Според жалбоподателите, ако паркираният автомобил не е бил на местопроизшествието или разстоянието между него и автобуса е било по-голяма не би се стигнало до настъпилия резултат. Молят да се отмени постановлението, като делото се върне на прокурора със задължителни указания. Съдът като обсъди атакуваното постановление, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателите, намира за установено следното: Жалбите са процесуално допустими, подадени са в указания от закона срок и от лица имащи права по реда на чл.243 ал.3 НПК. Същите разгледани по същество са основателни. От материалите по делото е видно, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 19.03.2011г. около 15,40 часа в гр.В. на ул.”И. В.” пред къща № 21 при тръгване на градски автобус марка „М.” с рег.№ ВТ ., собственост на А. ОК” ЕООД, движещ се по линия № 20 и управляван от В. И. С., допуснал ПТП вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ф. Д. Ч.. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343 ал.1 б "В" във вр. с чл.342 ал.1 от НК. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, изготвени са експертизи, както и е проведен следствен експеримент. От същите се установява, че св.С. е правоспособен водач на МПС. Същият работи като шофьор на автобус в „А. ОК” ЕООД гр.В.. На 19.03.2011г. св. С. бил на работа, като управлявал автобус с № 20, марка „М.” с рег.№ ВТ. собственост на дружеството. Същият започнал работа в 14,20 часа. Автобус № 20 се движел по маршрут площад „Ц.”, ул. „Н.”, ул. „В.Л.”, ул. „Н.Г.”, като обръщал на „С.” в ж.к. „Б.”. От спирка „Кооперативен пазар” в 15,32ч. се качил пострадалият. В последствие в автобуса останал само водача, кондуктора – св.Д. и двама пътници-св. Г. и последният. Пострадалият решил да слезе на спирка „М.И.” на ул. „И. В.” в града. Същият се изправил до втората врата. Автобусът спрял, като пострадалият слязъл бавно от него. На разширението, където се е намирала автобусната спирка имало множество паркирани автомобили, както в дясно по посока на движението така и в лявата страна. Това затруднявало придвижването на автобуса, тъй като се стеснявало пътното платно. Пострадалият слязъл от автобуса. Св.С. твърди, че изчакал човека да се отдръпне от автобуса и затворил вратите. В дясното огледало за обратно виждане водачът видял, че слезлият пътник се е обърнал с лице към автобуса и се облегна на спрелия от дясната страна на пътното платно в близост л.а. „К”. Автобусът потеглил. Св.Д. се развикала „Чакай, чакай!”, като шофьорът погледнал в огледалото за обратно виждане и казал „Мале какво стана!” Натиснал спирачка, като задните гуми преминали през нещо. Автобусът спрял. Св.С., Д. и Г. слезли от него. Същите видели, че човекът бил паднал зад задната дясна гума, като краката му били премазани в областта под колената. Свидетелите оказали първа помощ на пострадалия. Същият бил откаран в Спешна помощ, след това починал. Изготвена е съдебно-медицинска експертиза. От заключението към същата се установява, че причина за смъртта на пострадалия е тежкия травматичен шок в резултат смачкването на меките тъкани на двата долни крайника и счупване на костите им в едно с бронхопневмония в десния бял дроб, съчетани с възрастови особености на организма, които дори и при оказана своевременна медицинска помощ смъртта е била неизбежна. Възрастовите особености на организма, съчетани с бронхопневмонията на десен бял дроб са създали предпоставкÞ и условия за причиняване и получаване на т.нар. ортостатичен колапс, при който е нарушена координацията и стоежа на тялото, довели до падане върху терена и съприкосновение с гумите на автомобила. По делото е била назначена автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С. С. От заключението към същата се установява, че ПТП е станало по механизъм такъв, че пострадалият се свлякъл по медицински причини, като краката му влезли под току що тръгващия автобус. Вещото лице приема, че за подобен клас автомобили скоростта, която се достига е била 27,77м./сек – 100 м/ час е средно за 20сек. Опасната зона е била 2.8м., а отстоянието от тялото на пострадалия до задните автомобилни гуми на автобуса – 2,3м. В изпълнение указания на отменително определение са разпитани отново свидетелите, проведен е следствен експеримент, както и е изготвена комплексна експертиза. При повеждане на експеримента са направени следните изводи, че св.С., Д., Г. и П. не са имали пряка видимост към пострадалия от момента на слизането му от автобуса до прегазването му от задната гума. Водачът е имал възможност да види и възприеме отделни моменти от поведението на пострадалия преди прегазването му чрез външното дясно огледало. След възстановяване положението на МПС на местопроизшествието е измерен свободен коридор между дясната страна на автобуса и лявата страна на л.а. „Крайслер”, заменен при провеждане на експеримента с „Лада нива” от 0.97м. Изготвена е комплексна експертиза. Вещите лица са приели, че автобусът е преустановил движението си на автобусна спирка. След слизане на пътниците, водачът го привежда в ускорително движение от статично положение с ускорение равно или по-малко на 2м/с. Пешеходецът, след като слиза от автобуса, се установява до паркиран л.а. на отстояние 0.97м от дясната му страна. Мястото на прегазване отстои на 7.1м западно от Ор.1 и на 3 м. от южния бордюр. Опасността /критичната пътна ситуация/ за водача настъпва в момента, в който е нарушена устойчивостта на пешеходеца и падането му върху пътя. Скоростта на движение на автобуса в момента на настъпване опасността е 2 м/с или 7.2 км/ч. Според вещите пострадалият е страдал от тежко възпалително заболяване на белите дробове, съчетано с възрастовите му особености, което е довело до отслабени защитни сили. Същият най-вероятно е получил ортостатичен колапс. Приклекнал е и паднал с изпънати крака напред, които са се озовали под гумите на автобуса. Водачът не е имал възможност и време да предотврати прегазването на долните крайници на пешеходеца чрез спиране. Според вещите лица разстоянието от 0.97м е достатъчно за безопасно и безконфликтно привеждане автобуса в движение. Водачът вижда и възприема пешеходеца от чрез дясното външно огледало. Първият затваря вратите на автобуса и го привежда в движение с ускорение по-малко от 2 м/сек. В този момент се нарушава устойчивостта на пешеходеца, който пада върху асфалтовото покритие. Водачът вижда и възприема опасността, като задейства спирачната система, но не успява да преустанови движението. Уврежданията на пострадалия са получени от притискащото действие на автомобилните гуми. Причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е настъпването на опасността /критичната пътна ситуация/ в момента, в който автобусът е приведен в движение. В същия момент пешеходецът получава ортостатичен колапс, при който е нарушена координацията и стоежа на тялото му, довело до падане върху терена и съприкосновение с гумите на автобуса. При така събраните доказателства съдът счита, че въпреки положените усилия липсва както пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, така и на механизма, при които е настъпило ПТП и вредоносния резултат. Законосъобразни са наведените оплаквания на двамата жалбоподатели в тази насока. По отношение здравословно състояние на пострадалия преди настъпването на ПТП е налице противоречие в събраните по делото доказателства. Приложени са негови лабораторни изследвания от 16.02.2011г., както и е разпитан личния му лекар д-р П. Според последния, пострадалият е страдал от хипертонична болест и от „Паркинсон”, като се е лекувал със съответните медикаменти. Лабораторните му изследвания са в норми, като паркинсоновата болест била овладяна. По отношение поведението на пострадалия преди ПТП са налице единствено само показани та на св.С. Същият твърди, че след като пострадалият слязъл, се е обърнал с лице към автобуса и се бил подпрял на левия калник на спрения л.а. Посочените обстоятелства не се потвърждават от показанията на останалите свидетели. При извършения външен и вътрешен оглед на трупа на пострадалия вещото лице е констатирало общото му здравословно състояние. Същото е отразено в СМЕ, както и е посочена причината за смъртта му. Вещото лице е приел, че възрастовите особености, съчетани с бронхопневмонията са създали предпоставки и условия за причиняване и получаване на т.нар. ортостатичен колапс, при който е нарушена координацията и стоежа на тялото, довели до последващо падане върху терена и съприкосновение с гумите на автомобила.Налице е предположение, а не обективни данни, въз основа на които да се направи категоричен извод в тази насока. От тук е налице преповтаряне показанията на св.С. по отношение поведението на пострадалия както в единичната, така и комплексната експертизи. В последната в обстоятелствената част в т.3.6 е посочено, че „….най-вероятно лицето е получило ортостатичен колапс, вследствие на което от стоежа в право положение е приклекнал и паднал с изпънати крака напред..”. В заключителната част е налице категоричност по отношение състоянието на пешеходеца, че именно такова е движението му. Съдът счита, че липсват доказателства, установяващи какво е било действителното здравословно състояние на пострадалия преди ПТП. Наличието на бронхопневмонията не води автоматично до получаване на ортостатичен колапс, а се създават предпоставки и условия за настъпването му. На следващо място е необходимо да се посочи, че следва да се подходи критично към показанията на св. С. Същите не са потвърдени от тези на св.Д. и Г. Св.Станков е водачът на ППС, на който следва да се ангажира отговорността за извършеното деяние. Съдът счита, че липсват обективни данни за поведението на пострадалия преди настъпването на ПТП, т.е. че е бил подпрян на л.а., за свличането му на асфалта и то с краката напред, както и че краката му са се оказали под автобуса преди тръгването му. При такова падане следва да са налице контузни рани, охлузвания или др. в областта на тилната част на глава и гърба на пострадалия. Такива не са констатирани от вещото лице. От тук съдът счита за необоснован направения извод в тази насока както от съдебния лекар, така и от останалите вещи лица и възприет от наблюдаващия прокурор. Проведен е следствен експеримент, съгласно дадените указания в предишното определение. Видно от съдържанието на изготвения протокол, съдът счита, че не са постигнати целите, за които е проведен. Направен е извод, че св.С., Д., Г. и П. не са имали пряка видимост към пострадалия от момента на слизането му от автобуса до прегазването му от задната гума. Водачът на автобуса С. е имал възможност да види и възприеме отделни моменти от поведението на пострадалия преди прегазването му чрез външното дясно огледало. Целта на сл.експеримент да се установивъзможността на водача на автобуса да наблюдава и под какъв ъгъл чрез външното огледало движението на пътниците, слизащи от дясната му страна. При проведения сл.експеримент същият имал възможност да възприеме отделни моменти, като не са ясни какви са те и дали обхващат слизането на пътниците. При експеримента е установено разстояние между дясната страна на автобуса и лявата страна на л.а. „Крайслер”, заменен с „Лада нива” от 0.97м. Според вещите лица същото е достатъчно за безопасно и безконфликтно привеждане в движение на автобуса. Съдът не споделя този извод. Видно от снимковия материал, както и от житейския опит при ползването на градски транспорт разстояние от един метър между две ППС при слизане от автобус не може да се определи като безопасно. В това разстояние следва да се включи и скъсяването му от изнасянето на вратите на автобуса при отваряне и затваряне напред. Целта на сл.експеримент е да се проверят и уточнят данните, получени от разпита на свидетелите или от друго действие по разследването, а не да се нагодят към тях. Вещите лица, изготвили комплексната експертиза са приели, че опасността /критичната пътна ситуация/ за водача настъпва в момента, в който е нарушена устойчивостта на пешеходеца и падал върху пътя. Скоростта на движение на автобуса в момента на настъпване опасността е 2 м/с или 7.2 км/ч. Съдът не споделя първия извод. В инкриминирания случай на автобусната спирка са паркирани автомобили. Пътникът, който слиза е възрастен човек. За тези хора е характерно забавеност на реакциите и недобра координация на движенията. Разстоянието между автобуса и другия автомобил е по-малко от един метър, като вратите се отварят навън. Пътникът слиза от автобуса и се намира в непосредствена близост до него. Съдът счита, че всички тези обстоятелства в съвкупност налагат извода за критичност на ситуацията. В чл.25 ал.1 ЗДП, чл.116 ал.1 ЗДП и чл.77 ал.1 ППЗДП са вменени задължения за водача, предприемащ маневриране/потегляне/, отклоняващ се надясно или наляво да не застрашава останалите участници в движението. Определянето на ситуацията като критична е правен въпрос, който се преценява и оценява от наблюдаващия прокурор, а не от вещите лица, изготвящи АТЕ. С оглед изложените обстоятелства съдът счита за неправилен изводът на прокуратурата, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Такъв резултат може да се обсъжда само и единствено, когато водачът на МПС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за движение по отношение правилата, уреждащи потеглянето от автобусната спирка. Само тогава същият не носи отговорност.Това предполага в конкретния казус С. да се е движил съобразно тези правила. Видно от доказателствата по делото не може да бъде твърдяно по категоричен начин. С оглед доизясняването на фактическата обстановка и отстраняването на посочените пропуски следва да се изяснят посочените по-горе обстоятелства и най-вече механизма на настъпване на ПТП. Следва да се изясни общото здравословното състояние на пострадалия и то непосредствено преди настъпването на ПТП, какви са били точно движенията му при слизането му от автобуса на спирката, като се отчетат възрастта и здравословното му състояние, разстоянието между двамата автомобила, отварянето на вратите и др. Следва да се поставят допълнителни въпроси към вещото лице съдебен лекар. Същият следва да аргументира въз основа на какви обективни находки, открити по трупа на пострадалия е достигнал до извода за настъпилия ортостатичен колапс /според него/, като направи категоричен извод. При невъзможност да отговори да се назначи повторна СМЕ. Съдът счита, че следва да се назначи повторна АТЕ, която да се изготви от други вещи лица. Възниква съмнение в правилността на дадените отговори от тях. Вещите лица възприемат за достоверни показанията на св.С. по отношение движението на пострадалия при липсата на обективни данни. Пренасят ги механично в констативната част на експертизата, като на тази база изграждат механизъм на ПТП. В предходното определение съдът е посочил, че при изготвяне на единичната АТЕ не е ясно по какъв начин са получени изходните цифри и направени изчисленията, като разстояния, скорост на движение и др. При направената съпоставка се констатира, че същите са пренесени и в повторната експертиза. Задачата на вещите лица е да изготвят математически изчисления на настъпилото ПТП, съобразно техническите си познания, а не да правят правни изводи. Мястото, на което е настъпило ПТП не е обозначено като автобусна спирка, с оглед изискванията на чл.55 ал.11 ППЗДП и чл.59 ал.1 от Наредба № 33/ 3.11.1999г. Липсва документ, удостоверяващ това обстоятелство, като следва да се изиска такъв за установяването му. По тези съображения съдът счита атакуваното постановление на В. за незаконосъобразно. Същото следва да се отмени, като делото се върне за доразследване. Водим от горното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 6.02.2012г. на В., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - 360/2011г. по описа на РУ”Полиция" гр.В.. ВРЪЩА делото на В. за доразследване. Определението подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок пред ВТАС от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |