Решение по дело №186/2017 на Окръжен съд - Пловдив

    Р Е Ш Е Н И Е   № 173

          гр.Пловдив, 20.02.2017 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

ПЛАМЕНА СЛАВОВА                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 186/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.462 ал.2 от ГПК.

           Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението К.Н.П., срещу разпределение №443/17.11.2016г. /л.132 от ИД/, на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова рег. № 822 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 288/2015г. По отношение на разпределението жалбоподателят излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и налични процесуални нарушения относно обжалваното разпределение.

          Взискателят по делото Ж.К. и присъединените взискатели Г.Ш. *** не вземат становище по делото.

          Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния  по чл.462 ал.2 от ГПК срок, платена е държавна такса за обжалване действията на ЧСИ и като процесуално допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.

          Разгледана по същество жалбата срещу извършено разпределение е неоснователна.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателят П., че неправилно е определена законната лихва при второто разпределение, което се обжалва в настоящия процес, защото при условие,  че първото разпределение от дата 22.06.2016г. /л.93/ е било отменено от друг състав на ПОС с решение от 24.10.2016г. /л.130/, то законната лихва следва да се определи към дата - 22.06.2016г., защото забавянето е по вина на ЧСИ, като от тук и определения коефицент за частичното погасяване на дълга е неправилен. Видно от представените изпълнителни листи на взискателите по делото законната лихва за забава се дължи до окончателното плащане на главницата по дълга. Изпълнителната сила на горните изпълнителни листи, не може да се изменя от ЧСИ или негови действия и законните лихиви се дължат така както това е изрично описано в изпълнителните листи и удостоверенията по чл.456 ал.2 и чл.458 от ГПК. Тоест законната лихва в обжалваното разпределение е правилно определена към датата на съставянето му – 17.11.2016г., а от там правилен е и коефицента за частичното погасяване на дълга.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно към коя дата са определени дължимите публичини вземания на държавата като присъединен взискател. Публичните вземания се определят не от съдебния изпълнител, видно от чл.458 от ГПК, а от компетентните органи на ТД НАП и датите на дължимост на главниците по публичните вземания и размера и периода, за който се дължат лихви за тях е ясно определен в приложеното преди разпределението удостоверение вх.№8504/16.06.2016г. на ТД НАП гр.Пловдив от дата 15.06.2016г. В казуса за индивидуализация на тези суми и дати са били необходими шест страници и не е бил необходим механичния им препис в обжалваното разпределение, ето защо това не е нарушение на закона. 

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разпределението липсват данни на какво основание, размер и база ЧСИ е достигнал до определените в него суми и липсва сметка за размера на дълга по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ. Подробна справка за дължимите суми има на първата страница от разпределението. Сметка за размера на дълга не се изисва по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, който касае сметки за таксите по изпълнението и не изисква съставяне на сметка за размера на дълга от съдия изпълнителя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсват сметки за таксите и разноските на ЧСИ по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ. Такива сметки по настоящото разпределение са налични като са индивидуализирани подробно по фактическо и правно основание и размер дължимите такси и разноски, видно от листи 17 и 42 от делото. Вярно е че за част от таксите дължими на ЧСИ няма такива изготвени сметки. За таксите за съобщения до страните за разпределението, запора и таксата за изготвяне на разпределение, няма изготвени сметки, но предвид факта, че такива действия са извършвани от ЧСИ, то тези суми като такси му се дължат и несъставянето на сметки за тях преди събирането им не е незаконосъобразно.  Нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ не сочи изрично кога се съставя сметката преди или след реалното й заплащане от задълженото лице. Ето защо същата може да бъде съставена и след плащането и преди плащането, в тази насока са мотивите на ВКС отразени в  Решение № 366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г. о., ГК. Тоест липсва незаконосъобразно поведение на съдебния изпълнител в този случай.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва яснота върху какъв материален интерес е определена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Това го пише на страница втора от разпределението. Посочено е че това е размера на събраната сума от ЧСИ 16 843,88 лв. като от нея са изключени дължимите на взискателите и на ЧСИ авансови такси и допълнителни разноски от 535,15 лв., така че таксата е определена върху 16 308,73 лв.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва яснота в каква поредност се е извършвало погасяването на дълга и дали е спазена нормата на чл.76 ал.2 от ЗЗД /разноски, лихви, главница/ или по друг начин. Поредността на погасяването и приложението на чл.76 ал.2 от ЗЗД са отразени на страници втора и трета от обжалваното разпределение. Видно е че погасяването е следвало логиката на чл.76 ал.2 от ЗЗД в реда - разноски, лихви, главница.

          Възражението на жалбоподателя, че оспорва размера на таксите за ЧСИ като прекомерно завишени не подлежи на разглеждане от съда поради липсва на правна възможност съда да намалява размера на таксите на ЧСИ като прекомерно завишени.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че адвокатския хонорар изобщо не би следвало да се включи в разпределението. Възможност с разпределението в реда на привилегиите по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД да бъдат включени разноските на първоначалния взискател за възнаграждение на един адвокат е дадена с т.6 на  ТР №2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК при условие, е по това изпълнително дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи, а и явно това е най-голямото вземане на длъжника, което ще се разпредели в това изпълнително дело.

          Ето защо извършеното разпределение е законосъобразно и следва да се потвърди от съда. Поради което и на основание чл.274 във вр. с чл.463 от ГПК съдът

 

                             Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпределение № 443/17.11.2016г. на частен съдебен изпълнител Минка Станчева-Цойкова рег. № 822 - район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 288/2015г.

          Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаване на решението на страните пред Апелативен съд Пловдив.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.