Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 791
17.11.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 888 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от С.В.Д. с посочен адрес ***, подадена чрез адв. Е.М., с посочен съдебен
адрес: ***, ***, против
Решение №130 от 21.07.2020 г., постановено по АНД №208 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд било незаконосъобразно и неправилно, постановено
при нарушаване на процесуалните правила и норми. Коментират се изводите на
районния съд и се сочи, че същите били неправилни и противоречали на
нормативната база. В Акт за установяване на административно нарушение с № бланка
802823, серия Д №4/16.01.2020г., съставен от мл. полицейски инсп. Б. П. Б. при
РУ – Свиленград, изрично установяващия съставител посочил, че е налице
нарушение на чл.150 ал.1 от ЗУО, докато в НП №14/16.03.2020г., издадено от инж.
Д. И.– Директор на РИОСВ гр. Хасково, административнонаказващият орган изрично
квалифицирал деянието като такова по чл.150 ал.3 т.4 от ЗУО във вр. с чл.18 т.1 б.А, вр. с чл.3
т.2 б.А от Регламент /ЕО/ 1013/2006. Навеждат се доводи, че липсвало
единство между описателната част на
нарушението, посочените за нарушени правни норми между АУАН и НП, за което
нарушение първостепенния състав не взел отношение защо счита, че нарушението е
преодоляно и санирано. Визираното несъответствие не подлежало на корекция по
правилата на института на очевидната фактическа грешка, който бил неприложим в
производството по ЗАНН, предвид формалния му характер, и на отстраняване по
тълкувателен път чрез анализ на събраните по преписката доказателства, а
доколкото ощетявало възможността на обвинения още в началния етап на
процедурата да упражни правото си на защита в пълен обем, не попадало сред
нередовностите, преодолими съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН. Недопустимо било и
изправянето му с наказателното постановление, както било сторено в настоящия
случай, тъй като въвеждането на нови факти или видоизменянето на тези,
констатирани с акта – особено касателно за констатирано нарушение, също в
значителна степен уязвявало защитата на нарушителя. На следващо място се
твърди, че обжалваното НП и АУАН на практика смесили два различни вида
отговорност, тази на ЮЛ, касаеща дейността на представляваното от жалбоподателя
дружество – в какъвто смисъл били приложените фактури от Р Гърция за товара,
който се внасял в страната с титуляр собствеността върху придобитите ел. кабели
и нарязани катализатори търговско дружество „Стенли 6373“ ЕООД с ЕИК: ***,
представлявано от едноличния собственик и управител С.Д. и ФЛ, на което бил
съставен АУАН и НП. Твърди се, че съставянето на АУАН се подчинявало на точно
определени изисквания на закона, чиято цел била и нарушителят да разбере в
какво се изразява осъщественото от него нарушение и да организира защитата си
още в момента на съставянето на акта и съответно да изложи своите възражения в
тази насока и доколкото при неговото съставяне тези изисквания на закона не
били спазени, същите водели до нередовност на съставения акт и представлявали
съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятствали жалбоподателя да
разбере за какво била ангажирана административнонаказателната му отговорност и
съответно да се защити, като тази нередовност имала за последица съществени недостатъци
в проведеното административнонаказателно производство, които не можело да бъдат преодолени по реда на
чл.53 от ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважена
жалбата срещу НП №14/16.03.2020г. Претендира се присъждане
на направените разноски в производството.
Ответникът – РИОСВ –
Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Свиленград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №130
от 21.07.2020 г., постановено по АНД №208/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №14/16.03.2020г., издадено от Директор на РИОСВ гр.
Хасково, с което на С.В.Д., за нарушение
на чл.150, ал.3, т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с
чл.18, т.1, б.“а“ вр. с чл.3 т.2 б.“а“ от Регламент (ЕО) 1013/2006 и на
основание чл.150, ал.3,т.4 и чл.158 от ЗУО, във вр. с чл.53 от ЗАНН, е наложена
глоба от 1500 лева.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се
установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е
мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанието е правилно определено.
При касационната проверка
настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че от С.В.Д. е извършено
описаното в НП административно нарушение са правилни и обосновани, същите не
противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия
състав. В случая доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия
орган, не са представени в производството пред районния съд, нито пред
настоящата инстанция.
Неоснователни са наведените
в касационната жалба доводи, че липсвало единство между описателната част на нарушението,
посочените за нарушени правни норми между АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП
е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие в НП между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административно- наказващият орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Районният съд обосновано е
приел, че наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието в размер на 1500 лв.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Постановил е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 130/21.07.2020г.,
постановено по АНД №208/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.