Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.Русе, 26.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 100 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.А.Д.
от гр.Русе, депозирана чрез процесуалния му представител, против решение № 260163/15.03.2021
г., постановено по АНД № 2307/2020 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен
фиш (ЕФ) серия К № 4216848, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират
неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и
по-конкретно на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията.
Акцентира се и върху правната природа на санкционния акт и на момента, от който
текат сроковете по чл.34 от ЗАНН, които касаторът счита за изтекли до момента,
в който узнал за издадения електронен
фиш. Допълнително се излагат аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с необсъждане на възражения във възивната жалба за
неправило установено и оспорено авторство, като се сочи, че въззивният съд не е
изложил аргументи за отхвърляне на доказателствени искания, не е взел мерки, за
да осигури разкриването на обективната истина и е постановил решение при
неизяснена фактическа обстановка. Иска
от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да
отмени издадения електронен фиш. Алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал възражение, в което излага доводи за неоснователност на касационната
жалба. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна,
но не по всички наведени касационни основания и доводи.
За да потвърди обжалвания пред него
фиш, районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се
потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на
електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в
предвидения по чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП размер.Съдът
е отговорил и на възраженията за неспазен процесуален ред,които е приел за
неоснователни. Отхвърлил е като неоснователни и възраженията, че е заснето
движение на полуремърке, а не на МПС. Съдът е
изложил подробни мотиви по развитите от наказаното лице възражения относно
приложението на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производство по санкциониране
чрез издаване на електронен фиш. Приел е, че тази разпоредба не намира
приложение в случая, а следва да се извърши преценка единствено с оглед нормата
на чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. В тази връзка изводът на
въззивния съд е, че нито обикновената преследвателна давност, нито абсолютната
такава, са изтекли и позоваването на жалбоподателя на изтекла давност е
неоснователно. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въведените
в касационната жалбата доводи са за наличие на касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, за което на основание чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав следи
и служебно.
От
фактическа страна безспорно е установено, че на 05.03.2018 г., в 02,32 часа, в гр. Русе, по
бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, по посока ГКПП Дунав мост, чрез
дигитална стационарна радарна
установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото, е засечено и заснето
движението със скорост 86 км/ч на полуремърке Шмитц С01 с рег № В1581 ЕН,
собственост на „Тонтранс“ ЕООД-Варна ,чийто законен представител Р. Х.- Т. в надлежна декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП от 30.11.2020г. е посочила, че превозното средство е било предоставено на
касационния жалбоподател, като предоставила и копие от СУМПС. След анулиране на
първоначално издадения ел.фиш на 02.12.2020г е издаден и оспорения пред РРС.
Неоснователно е
възражението, че декларацията от Ралица Титева е попълнена, след като законен
представител на дружеството, собственик на визираното в ел.фиш превозно
средство е друго лице, считано от 04.03.2020г. Декларацията е изискана от
управителя на Дружеството-законен представител на собственика на превозното
средство към датата на фиксираното
нарушение.
Подробно развитото и
поддържано както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция, възражение
за изтекла погасителна давност за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното административно нарушение е неоснователно.
Възражението се основава на факта, че административното нарушение е извършено
на 05.03.2018г., а електронният фиш е връчен на нарушителя едва на 04.02.2020г.
Тезата на касатора е, че е изтекъл едногодишния срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, с оглед на това, че електронният фиш по характера си е съответен и на
издадено наказателно постановление, тъй като с него се налага административно
наказание.
Легална дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
реквизити (колкото и несъвършено да са разписани) - териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш за налагане на глоба,
оспорен пред РРС, съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната му на това основание.
Съдебната практика
отдавна е приела, че въпреки правните проблеми, които създава понякога правният
институт на електронния фиш, при наличие на регламентираните реквизити и
спазване на процедурата по заснемане на нарушението, електронният фиш е законно
средство за ангажиране на административно-наказателна отговорност и налагане на
административни наказания на нарушителите, неспазващи изискванията на ЗДвП за
движение с разрешена скорост, когато това е установено с техническо средство – стационарен
или мобилен радар.
От спецификата на ЕФ се
изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 34
от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал „…Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението…“. Действително, налице е различно
третиране на нарушителите на ЗДвП, движещи се с непозволена скорост, като тези,
спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и
издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се
издава ЕФ – не, но този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и към
момента не е законодателно преодолян.
Дори обаче и да се приеме
обратната теза, а именно че чл.34 от ЗАНН намира приложение при издаването на
ЕФ, то регламентираните в тази разпоредба срокове се свързват с издаването на
АУАН, в случая ЕФ. Вярно е, че по закон не е предвидено електронният фиш да
съдържа дата на издаване, но в конкретния случай в представената и приета като
доказателство по въззивното дело справка за нарушител е отбелязано, че ЕФ е
съставен на 02.12.2020 г., след получаване на изискуемата декларация от
собственика на автомобила на 30.11.2020г. т.е. сроковете по чл. 34 от ЗАНН, ако
се приеме, че са приложими, не са изтекли и административно-наказателната
отговорност на касационния жалбоподател правилно е ангажирана.
Напълно обосновано въззивният
съд е приел, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института
на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване
на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая, съгласно чл.80,
ал.1, т.5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и
половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 05.03.2018 г., дори и към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Непрецизността на
разпоредба на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, в частта й, съдържаща изискване да бъде посочен
номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство, както е в
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на
издадения електронен фиш на процесуално основание, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 84 ЗАНН,
нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните.
Не съставлява нарушение
на процесуалните правила, а още повече съществено такова, което да е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
непосочването в електронния фиш на регистрационния номер на моторното превозно
средство – влекач, тъй като нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
е извършено с пътно превозно средство, което е индивидуализирано, както като
вид, така и като модел и регистрационен номер.
Съгласно легалната
дефиниция в закона, в § 6, т. 18 от ДР
на ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се
прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху
моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство. Както беше посочено
по-горе в мотивите нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
може да бъде извършено с пътно превозно средство, а полуремаркето е именно
такова, поради което неоснователни са доводите в жалбата, че нарушението може
да бъде извършено само с моторно превозно средство, както и че непосочването на
номер на моторно превозно средство е ограничило правота на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на издадения електронен фиш. Всъщност, както
сам е посочил РРС от приложената снимка ясно е виден рег.№ на МПС на влекач с
полуремърке
Жалбоподателят пред
въззивната инстанция е оспорвал авторството на нарушението като е поискал
допускане на гласни и писмени доказателства, които РРС с кратко по съдържание определение
е приел за неоснователни. Тъй като в оспореното решение не се съдържат мотиви
относно авторството на жалбоподателя, настоящата инстанция не би могла да
провери правилността на решението в тази му част. Въззивният съд съобразно
изискванията на чл.12,чл.13 и чл.14 НПК е следвало да даде отговор на
множеството възражения относно авторството на нарушението и тъй като
декларацията по чл.189 ал.5 ЗДвП е свидетелстващ документ, оспорен пред
въззивната инстанция , в чиято насока са и доказателствените искания , е
следвало да събере доказателства в тази насока. С отхвърлянето като
неоснователни исканията за допускане на гласни и писмени доказателства,
въззивната инстанция е лишила жалбоподателя от възможността да докаже
твърденията си. Чрез разпита на поискания свидетел-автор на декларацията по
чл.189 ал.5 ЗДвП, изискването на пътни листи или справка за трудовия договор с
жалбоподателя, изясняване на основанието за предоставяне управлението на ППС на
датата на нарушението, би следвало да се установи по безспорен начин
авторството на деянието, тъй като установяването или не на тези факти има
значение относно кредитирането или отхвърлянето на защитната позиция на
санкционираното лице, за което инстанцията по същество дължи отговор.
Липсата на мотиви относно
оспореното авторство на нарушението е съществено процесуално нарушение, което
води до невъзможност за извършване на надлежен касационен контрол за
правилността на решението и съставлява основание за отмяната му и за връщането
му за ново разглеждане от друг състав на районния съд
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260163/15.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2307/2020 г. по описа на РРС
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на РС-Русе
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: