Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.06.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На първи юни 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 85 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БЕСТ ФАЙНЕНС“, ООД ЕИК *********, гр.София,
чрез пълномощник адв.М.С. от САК, съдебен адрес ***, офис 4, против решение №
742/16.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1357/2019 г. по описа на PC–Търговище.
С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от П.Д.и
М.В-Д., действащи чрез пълномощник адв. М.С., САК, съдебен адрес ***, офис 4,
против В.Г.В., ЕГН ********** ***, установителени искове за съществуване на
вземания за сумата от 1 200 лв., представляваща главница по Договор за
кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739
от 25.09.2018 година, за сумата от 148.40 лв. договорна лихва за периода от
20.06.2018г. до 20.07.2018г., за сумата от 1 176 лв. неустойка за неосигурен
поръчител, за сумата от 36.74 лв. наказателна лихва за периода от 20.07.2018г.
до 22.04.2019г., както и за сумата от 1 430 лв. разходи за събиране на
вземането, претендирани като изискуеми на краен падеж-09.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., за които суми ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена по
ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК. Присъдени са разноски
в полза на ответницата в размер на 500лв.
С оплаквания за допуснати нарушения
на процесуални правила, необоснованост и незаконосъобразност, въззивникът моли
решението да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
На първо място счита, че в противоречие с разпоредбата на чл. 238 от ГПК,
съдът не е постановил неприсъствено решение, макар да са били налице всички
предпоставки за това и ищецът да е направил такова искане; разгледал е и се е
произнесъл по възражения на ответника, макар в срока по чл. 131 отговор да не е
представен и е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК. На следващо място се излагат подробни
съображения за необоснованост на доводите на съда за недължимост на сумите –
главница и акцесорни вземания. С доводи, че са нарушени процесуални правила и
неправилно съдът не е указал на ищеца за кои факти следва да сочи доказателства
и не е отделил спорното от безспорното, на осн.чл. 266 ал. 3 от ГПК е направил доказателствени
искания за назначаване на съдебно счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. При извод на съда, че е налице оспорване от ответницата на
получаване на сумите по заема, се прави искане по чл. 192 ГПК. С определението
по чл. 267 ГПК съдът е оставил доказателствените искания без уважение по
съображения, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест и е указал на ищеца подлежащите в негова тежест на доказване факти и
обстоятелства; допуснал е по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза,
като поради невнасяне на депозит от страна на ищеца за назначената експертиза, в
проведеното о.с.з., на което ищецът не е изпратил представител, съдът е отменил
своето определение за назначаване на СИЕ.
В срока по чл. 263 ГПК писмен
отговор от насрещната страна не е постъпил.
В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
Ответникът не изпраща представител.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1357/2019 г. на РСТ ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което
е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата 1200 лв., представляваща главница по Договор
за кредит „BestCredit на вноски“ №
3000739 от 25.09.2018 г., за сумата от 148.40 лв. - договорна лихва за периода
от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г., за сумата от 1 176 лв. - неустойка за
неосигурен поръчител, за сумата от 36.74 лв. - наказателна лихва за периода от
20.07.2018 г. до 22.04.2019 г., както и за сумата от 1 430 лв.- разходи за
събиране на вземането, претендирани като изискуеми на краен падеж - 09.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., присъдил е и
разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение, че „не дължи сумите, посочени като лихва,
неустойка, наказателна лихва, разходи за събиране, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.05.2019г.,
както и сумата от 369.69 адвокатско възнаграждение“. В указания от
заповедния съд срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си на
осн. чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, което определя неговия правен
интерес и допустимост на иска.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до наличието на сключен между
страните договор за кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и неговата не/действителност.
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр.
чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.09.2019 г. е сключил с ответницата
Договор за кредит „BestCredit на вноски“
№ 3000739, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който й е предоставил
заем от 1 200 лв., а с Анекс към договора от 25.09.2018 г. страните
уговорили, че с част от заемната сума в размер на 697,62 лв. кредитополучателят
ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя по договор за кредит №
3000561/16.08.2018г. Посочва, че сключването на договора се е извършило на база
предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.bestfinance.bg., където били
публикувани условията за предоставяне на кредита, като договорът се счита
сключен след изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя, което
съгласие се счита и за потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане на
заемната сума по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на Easy
Pay. В случая ищецът твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на
кредит на 24.09.2018 г., чрез сайта на дружеството на https://bestcredit.bg, като е извършила
регистрацията си от IP 109.160.80.23 с е-мейл ************@***.**. Съгласно ОУ,
след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под
формата на СМС на посочения от него телефонен номер и потвърждава заявката си,
като въвежда ПИН кода на заявката си и след това следва да натисне бутон
„потвърди“, с което попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Твърди се, че
въз основа на заявката на ответницата, ищецът й изпратил съобщение на
посочената от нея ел.поща за потвърждение на договора, приложен е Стандартен
европейски формуляр и ОУ на 25.09.2018 г. За да подпише договора ответницата е
следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след
това въведе избраната от нея парола за достъп, представляваща електронен подпис
на потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят изразява своето
съгласие за сключването на договора при посочените в него условия. Твърди още,
че на ответницата е изпратен СМС за потвърждение на посочения от нея телефонен
номер **********, същата е потвърдила на 25.09.2018г. сключването на договора
за кредит в размер на 1 200 лв., като била получила останалата част от
заемната сума (след погасяването на предходния кредит) лично, на 25.09.2018 г.,
на каса на Easy Pay. Излага, че съгл. условията на договора за кредит,
предоставената сума следвало да се върне на 14 равни двуседмични вноски, съобр.
погасителния план към договора, с последна падежна дата 09.04.2019 г., като
общата дължима сума е била 1348,48 лв., от която 1200 лв. главница и договорна
лихва в размер на 148,48 лв. за срока на кредита. Уговорено е при неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на
условията по чл. 3 от договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при
което общата дължима сума по кредита ще възлиза на 2 524,48 лв., като сумата на
неустойката се изчислява за всеки необезпечен период от договора в размер на по
84 лв., в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който
кредитът е необезпечен, а в случая, доколкото ответницата не е извършвала
плащания по договора, то е начислена цялата дължима неустойка за целия период
на договора. Сочи също, че именно поради неизпълнението на задълженията на
ответницата, с настъпването на крайния падеж - 09.04.2019 г. ответницата е
изпаднала в забава, поради което освен уговорената в чл. 10.3 от ОУ лихва за
забава, е предвидено и същата да поеме разходите за извънсъдебно събиране на
вземането, което в случая е възложено на колектор по силата на договор за
събиране на просрочени задължения, договореното възнаграждение по който в
размер на 1430 лв. било заплатено от ищеца, поради което и тази сума се
претендират за плащане от ответницата. Претендира законната лихва и разноските
в заповедното и в настоящото производство.
В съдебно заседание пред РСТ ищецът
не се е представлявал. Постъпила е писмена молба от процесуалния му
представител, с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, предявените
искове се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноски; направено
е искане за постановяване на неприсъствено решение против ответницата по реда
на чл. 238 ГПК, с оглед липсата на депозиран писмен отговор, като е направено възражение
съдът да не взема предвид евентуални искания на ответницата, в случай, че
такива се изложат от нея в съдебно заседание – като преклудирани.
В о.с.з. процесуалният представител на ответницата е оспорил иска, с
възражения за недействителност на договора, с доводи че „претендираните разходи за събиране на претендираните суми и неустойката
за неосигурен поръчител не са включени в годишния процент на разходите“, а
в същото мвреме оскъпяват кредита; оспорена е „договорната лихва, дължимата неустойка и посочените разходи, като
противоречащи на закона и потребителското законодателство“. Ответницата не
оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, релевираните факти и
обстоятелства, сключването на договора, анекса към него, получаването на
сумата.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че в нарушение на
процесуални правила първоинстанционият съд е оставил без уважение искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
В разпоредбите на чл. 238-239 ГПК законодателят е разписал ясни и точни
правила какви са изискуемите в условията на кумулативност предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение. При липсата на която и да е от тях – не
може да бъде постановено неприсъствено решение. В случая след като ответникът
се е явил в първото заседание по делото, независимо дали е представил в срок
отговор на исковата молба или не - само фактът на явяването му в с.з. е
достатъчен за невъзможността да бъде приложен института на неприсъственото
решение. Законодателят не е въвел изискване за лично явяване на ответника,
поради което и представляването на ответницата от упълномощения от нея
процесуален представител – адв. В., явила се в о.с.з. пред РСТ, законосъобразно
е зачетено от първоинстанционния съд за явяване по смисъла на чл. 238 ал. 1
предл. 2-ро. от ГПК, поради което и не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, обусловило постановяването на определение за
отхвърляне на това искане и продължаване разглеждане на делото.
От представените по делото доказателства, предвид и заявленията и
възраженията на страните, се установява, че на 25.09.2018 г. между тях е сключен
договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който страните са
уговорили предоставяне на кредит в размер на 1200 лв., с част от който (съгласно
подписан от същата дата Анекс към договора от 25.09.18 г.) се погасява
предходен дълг на ответницата по Договор от 16.08.2018г. - в размер на 697,62 лв.
Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр параметрите на договора
са: обща сума на предоставения кредит-1200лв.-част ІІ,т.1; срок на договора 28
седмици-т.4; с четиринадесет двуседмични вноски от по 96,32лв., с първа падежна
дата 09.10.2018г. и краен падеж 09.04.2019г. – т.5; обща сума, посочена като
сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с
кредита - 1348,48лв. – т.6; обезпечение- в срок от един ден от получаване на
заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството
на едно физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да
е в трудово или служебно правоотношение при последния работодател минимум една
година, минимален осигурителен доход от 2000 лв., да не е поръчител в банкова
или небанкова финансова институция, да няма активен кредит към „Б.ф.“ ООД, да има чиста кредитна история – т.8; фиксиран
ГЛП 41%, - част ІІІ, т.1; ГПР 49,65%, като при изчислението му е взето предвид,
че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки, при усвоена сума от 1200 лв. – т.2;
свързаните с договора разходи са посочени отразените в част ІІІ,т.4.3 и т.4.6 –
т.4; при непредоставяне на обезпечението по част ІІ,т.8, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за
всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на договора, като при
непредоставяне на обезпечение върху сумата от 1200лв. за целия срок на договора
за срока от 28 седмици, неустойката ще бъде в размер на 1176лв. – т.4.3; при
забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за
забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на вземането.
Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при
наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания,
размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми
с ДДС – т.4.6; отразени са и другите условия по договора.
В тази връзка, от визираното в раздел V, чл. 4 от договора се установява,
че страните са уговорили кредиторът да провежда с кредитополучателя всякаква
кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори,
да му изпраща електронни съобщения, писма, да разлепя стикери, в случай, че
последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този
начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения. В същия смисъл
е и чл.10.3 от ОУ, съобразно която при забава в плащането на една или повече
погасителни вноски, кредиторът, освен наказателната лихва за забава, има право
и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности.
От неоспорената от ответницата разписка № 20000001611997123/25.09.2018 г.,
издадена от еРау.bg, се установява, че от ищеца в полза на ответницата е наредена
за изплащане на каса сумата от 502,38 лв., с посочено основание договор 3000739
от 25.09.2018. Приложени са на хартиен носител самият договор, анекса към него,
ОУ и погасителен план, в който е включена и неустойката за непредоставено
обезпечение, както и извлечения от електронното досие на ответницата
При така установеното, въззивният съд съобрази следното:
Между страните няма и не е имало спор, че договорът за кредит от 25.09.2018
г. е сключен в съответствие с разпоредбите на специалния закон – ЗПФУР; че
страните са постигнали споразумение, оформено в Анекса от 25.09.2018 г., съгласно
което с част от сумата по кредита да бъде погасен предишен кредит на
ответницата към ищеца, предоставен по силата на договор от 16.08.2018 г.; не се
спори и относно размера на сумата, получена от ответницата през каса на
лицензирания оператор за парични преводи Easy Pay.
Липсата на спор се установява както от възраженията, направени от
ответницата в заповедното производство в срока по чл. 414 ГПК, така и от
застъпваната от процесуалния й представител позиция/становище по исковата
молба/респ. по жалбата – в двете съдебни истанции в исковото производство.
Така че, липсата на доказателства за наличие на електронни изявления на
ищцата както на електронен, така и на хартиен носител, от които да се
установява съгласието й за сключването на договора при установените параметри,
както и доказателства за това ответницата да е заявила съгласие и за
сключването на анекса към договора, в случая е неотносима, при положение, че по
тези въпроси не се спори.
Спорното в процеса е дали сключеният между страните договор по отношение на
неговите компоненти и договорки – за лихви, неустойки, разходи за събиране на
вземането, не са отклоняват от законовите изисквания на разпоредбите на Закона
за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, доколкото процесните
договори, чията правна регламентация относно условията и начина на сключването
им е в ЗПФУК, са и потребителски договори, подчинени на императивните норми на ЗЗП
и ЗПК.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че поради неподаване на отговор на
исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК възраженията на ответницата, направени
в о.с.з. били преклудирани.
На първо място, съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който
заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите.
Наред с това, както изрично първоинстанционният съд е отбелязал и в
проекто-доклада си по чл. 146 ГПК, и в проведеното о.с.з., макар ответникът да
не е представил отговор на ИМ, направените в хода на заповедното производство,
в срока по чл. 414 ГПК, възражения (описани по-горе), следва да бъдат зачетени
и съобразени от исковия съд в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК – т. 11а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело
№ 4/2014 г., чиито постановки са задължителни за съдилищата.
В разпоредбата на чл. 11 ал.1 и ал. 2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.
1,т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за
неустойка за непредоставено обезпечение, която в случая е в размер на 1176 лв.
и е начислена в погасителния план като падежно вземане, с което пряко се
нарушава изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент
на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил неустойката (отразена като падежно вземане по
самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК) в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент
на разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1,
т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл.
22 от ЗПК. Отделно от това следва да се посочи, че така уговорената неустойка е
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение), при което е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване и същата е нищожна, на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, в какъвто смисъл е
и
т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г. на ОСТК, приемащо, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля и
разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК, доколкото с процесната клауза за неустойка в
полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди.
С клаузата за неустойка, съгласно която, в случай, че заемателят
(потребителят) в срок до един ден от
получаване на заемната сума не осигури действието на трето физическо лице
(поръчител, солидарен длъжник) изразяващо се в поемането на солидарно
задължение в полза на „Б.Ф.“ ООД за връщане на всички погасителни вноски,
лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален договор за кредит,
на практика се прехвърля риска на задълженията на финансовата институция за
предварителната оценка на неплатежоспобността на длъжника, вменена с нормата на
чл. 16 от ЗПК в задължение на кредитодателя, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера
на задълженията му.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28
става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин
или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27
03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
С тази клауза на практика се осъществява следното: първо се отпуска кредит,
а в последствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта на
директивата да се предотврати безотговорното кредитиране.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение,
за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се
предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение
на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да
черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 1430 лв.:
Към исковата молба е представен Договор за събиране на просрочени
задължения, сключен между ищеца и трето лице-Цветан Колев, с предмет събиране
на вземанията по процесния договор с ответницата, срещу уговорено
възнаграждение 1430 лв., както и кредитен превод, от който е видно, че на
28.06.2019г. ищецът е изплатил на посоченото трето лице възнаграждението,
уговорено в договора помежду им.
В т. 4.6 от преддоговорната информация в Стандартния европейски формуляр е
посочено, че при забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи
обезщетение за забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно
събиране на вземането. Разноските се определят от конкретния предприет от
кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества
за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне
до 25% от събраните суми с ДДС. Такава уговорка, обаче, в приложения
индивидуален договор (л. 14-18) липсва - в него е уговорено единствено, че кредиторът
има право да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез
трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни
съобщения писма и да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което
и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за
неизпълнението на договорните му задължения – р. V, т. 1 и 4, 5. В същия смисъл
е и чл.10.3 от ОУ, съобразно която при забава в плащането на една или повече
погасителни вноски, кредиторът освен наказателната лихва за забава има право и
на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности.
съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника при забава в
плащанията на всяка от уговорените вноски.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването
на напомнителни писма или покани, телефонни разговори и др. обаче не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна клауза на осн. чл. 26, ал.1,пр.първо от ЗЗД. Освен това в случая не е ясно въз основа на коя точно уговорка по договора
или ОУ е начислена сумата от 1430лв. (надхвърляща размера на самата главница от
1200лв.), като същата е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което
е нищожна и на осн. чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, тъй като не е спазено изискването на
чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
на осн. чл. 22, ал.1 от ЗПК, при което и на осн.чл. 23 от ЗПК потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други
разходи по кредита.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният иск е
основателен и доказан само за сумата от 1200 лв.- главница по Договор за
кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739
от 25.09.2018 година, поради което следва да бъде уважен в тази му част, а иска
в останалата му част, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Районният съд е стигнал до частично други изводи и различен краен резултат,
поради което решението му следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
сумата от 1200 лв., съответно потвърдено в останалата му част по останалите предявените
искове.
По разноските:
Предвид изхода на въззивното производство основателно се явява искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски в производствата, съразмерно на
уважената част от иска, съответно: 134.90 лв.- разноски в заповедното
производство; 164.27 лв.- за първа инстанция и 38.58 лв.- за въззивната
инстанция. Съобразно отхвърлената част от иска, за производството пред първа
инстанция ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 349.90
лв., в каквато част следва да бъде изменено първоинстанционното решение в
частта за разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 742/16.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1357/2019 г. по описа на PC–Търговище, в ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
седалище ***, представлявано от П.Д.и М.В-Д., действащи чрез пълномощник адв. М.С.,
САК, съдебен адрес ***, офис 4, против В.Г.В., ЕГН ********** ***,
установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 1 200 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит
„BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, за която сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение №
504/21.05.2019г., постановена по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, като
вместо него, в тази му част ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Г.В., ЕГН ********** ***,
дължи на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от П.Д.и М.В-Д.,
действащи чрез пълномощник адв. М.С., САК, съдебен адрес ***, офис 4, сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит
„BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 г., за която сума ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение № 504/21.05.2019 г., постановена по
ч.гр.д. № 876/2019 г. по описа на РС-Търговище – на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК.
ОТМЕНЯ решение № 742/16.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1357/2019 г. по
описа на PC–Търговище и в ЧАСТТА, с която „Б.Ф.“ ООД, *** е осъдено да заплати
на В.Г.В., ЕГН ********** ***, разноски за производството пред първа инстанция
в размер НАД 349.90 лв. до присъдения размер до 500 лв. – на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
742/16.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1357/2019 г. по описа на PC–Търговище в
останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** ***,
да заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от П.Д.и М.В-Д.,
сумата от 134.90 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
876/2019г. на РС-Търговище; 164.27 лв.- разноски в първоинстанционното
производство и 38.58 лв.- разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете – на осн.чл. 78 ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване - чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.