Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.12.2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви граждански състав
На 09 ноември 2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело №108 по описа на 2020 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г.М. ***,
чрез адв. А.Х.Г. от САК против ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 150000
лв. - представляващи
неимуществени вреди причинени от смъртта на сестра й Н. Г. К., починала при ПТП
от *****. ведно
със законна лихва от датата на ПТП - 23.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. Твърди
се,че на ******** г. около 08.05 часа на път II - 79 км. 18+550, Н. Г. К. -
сестра на ищцата, в качеството си на пътник возещ се на предната седалка на
л.а. марка „Пежо" модел „106" с peг. № ***, е починала при пътно - транспортно
произшествие, причинено виновно от Х. И.Д., с ЕГН-**********, в качеството му на водач на л.а. Сочи
се, че за станалото ПТП е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №7/2015г. от 24.06.2015 г. на РУ -
Елхово. Образувано било досъдебно производство №239/15 по описа на РУП - Елхово.
С присъда № 69/13.07.2016г. постановена по НОХД № 173/16, ЯОС признал
подсъдимия за виновен, за това че на 23.06.2015г. около 08.05 часа управлявайки
л.а. марка „Пежо" модел „106" с peг. № *** по път II - 79 с посока на движение от гр. Б. към гр. Е.на
кръстовището на път II - 79 км. 18+550 и път № 1880 отнема предимството на
движещият се по път II - 79 в обратна посока / от гр. Е.към гр. Б. / л.
а. марка „БМВ" модел „320" с peг. № ***, реализира ПТП между двата автомобила, като е
причинил по непредпазливост смъртта на Н. Г. К.. Х. И. бил
осъден на три години лишаване от свобода, което наказание се отлагало за
изпитателен срок от 5 години. Присъдата била обжалвана в БАС, С решение №
163/01.11.2016г. БАС изменил присъдата , като намалил изпитателния срок от пет
на четири години и потвърдил присъдата в останалата й част. Решението
било обжалвано пред ВКС- С решение №28/07.02.2018г., ВКС оставил в сила решение
№ 163/01.11.2016г. на БАС.
Твърди се, че за лекия автомобил марка
,,Пежо" модел ,,106" с peг. № ***, при управлението на който е причинено ПТП, имало валидно
сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ЗК „Лев Инс"АД, със застрахователна полица № BG/22/115001538503 издадена на 08.06.2015г. и валидна от
09.06.2015г. до 08.06.2016г., което ангажирало отговорността на ЗК„Лев Инс"АД за обезщетяване на
причинените в следствие на процесното пътно - транспортно произшествие
неимуществени вреди.
Твърди се, че на
07.08.2018г. входирали в ЗК „ Лев Инс"АД претенция за изплащане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди по доброволен ред с вх.
№11150/07.08.2018г. При ответника по входираната претенция била образувана щета
№ 0000-1000-01-16-7061. С писмо с изх. № 10303 от 20.09.2018г. ответника уведомил ищцата, че за не е налице основание
да уважи предявената претенция.
Твърди се, че И.Г.М. е сестра на
загиналата при процесното ПТП Н. Г. К.а. Към датата на ПТП - ****** г., Н. К. е била едва 38 годишна, млада, здрава, жизнена
жена. Била е от добро семейство, работлива, отговорна сестра. Грижела се е за
сестра си, работила е и е помагала финансово на сестра си, която не е женена и
без помощта на починалата си сестра не би се справила, както финансово така и в
грижите за болната си майка. Имали са много силна емоционална връзка помежду
си, като сестри. Н. К. била всеотдайна сестра, между нея и сестра й И.Г.М.
съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност.
С причинената смърт на сестра й, И.М. загубила моралната, физическа и финансова подкрепа, на
която е разчитала за старините си. Тя не можела да приеме и преодолее
трагедията, мъката й била огромна. Ищцата била отчаяна, а безвъзвратната загуба
на сестра й се отразявала изключително тежко на емоционалното и здравословното
й състояние, загубила смисъла на живота, не празнувала празници, не се радвала
на нищо, живота й бил напълно променен. Предвид
изложеното се претендира от ответника, като застраховател заплащане на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, предмет на предявения по делото
иск.
В писмен отговор, ответникът оспорва предявения иск. Оспорени са и
твърденията за търпени от ищците неимуществени вреди, които
да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, и да обосноват
размера на предявената искова претенция. Ответникът счита, че ищците не попадат в кръга от
лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Сочи се, че фактически твърдения в ИМ, не съдържат излагане на
конкретни житейски факти, които да влагат съдържание в използваните общи
оценъчни понятия, нито от представени по делото писмени доказателства се
установява и това, че ищцата следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени
вреди поради възникнала особена близост с пострадалата, оправдаваща получаване на
обезщетение наред с най-близките и родственици. Не се твърдяло и не се
представяли доказателства, ищцата към момента на ПТП, поради житейски
обстоятелства да е имала отношения на особена близост с пострадалата, които да
обосновават да се приеме наличие на житейска връзка, различна от обичайната
между лица в посочената родствена връзка. Не се твърдяло също така, ищцата да е
била зависима изключително от грижите на пострадалата поради особени, различни
от обичайните житейски обстоятелства - напр. заболяване или невъзможност да се грижи сама за делата си,
и след смъртта на пострадалата да няма кой да полага грижи за ищцата. Не се
твърдяло и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на
което ищцата и пострадалата да са имали изключителни и особени отношения,
различни от обичайните в посочената родствена връзка или да са довели до
проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения
в тази родствена връзка.
Оспорени са твърденията пострадалата да
се е грижела за ищцата и да я е подпомагала финансово, за близост и емоционална
връзка между тях, различна от разбирането за съдържанието на връзката между
сестри, както и твърденията за изключително тежко отражение /в обичайно влаганото съдържание
на използваните определения/ на събитието върху здравословното и емоционално състояние
на ищцата и настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по
човешка презумпция реакция на скръб.
Направено е възражение за съпричиняване от
страна на Н. Г. К.а за настъпването на травми при осъществяване на
произшествието, поради извършено от нейна страна нарушение на чл. 137А от ЗДвП,
като се твърди, че пострадалото лице -
като пътник в превозното средство, е пътувало без поставен обезопасителен колан. Твърди се, че травмите на Н. К. са настъпили в резултат от
съприкосновение на тялото й, с части и детайли от вътрешния интериор на МПС,
станало възможно поради липсата на поставен колан, поради което са възникнали
изключително по причина от нейно собствено поведение и представляват
самоувреждане.
Искът за неимуществени вреди е
оспорен и по размер като завишен, с
твърдения, че претенцията не съответства на чл.52 ЗЗД.
Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва, считано от датата на осъществяване на ПТП и настъпване на
леталния изход за пострадалото лице.
В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира
се уважаване на иска и присъждане на разноски по делото.
Ответникът, не изпраща представител в
о.с.з., в писмено становище оспорва иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства,
се установи, че ищцата е сестра на Н. Г. К..
Установява се от събраните по делото доказателства, че с присъда №69/13.07.2016г. постановена по НОХД № 173/16, ЯОС
е признал подсъдимия Х. И.Д., за виновен
в това, че на ********. около
08.05 часа управлявайки л.а. марка „Пежо" модел „106" с peг. № ***
по път II - 79 с посока на движение от гр. Б. към гр. Е. на
кръстовището на път II - 79 км. 18+550 и път № 1880, отнема предимството на движещият
се по път II - 79 в обратна посока /от гр. Е. към гр. Б./ л. а.
марка „БМВ" модел „320" с peг. № ***, реализира ПТП между двата автомобила, като е
причинил по непредпазливост смъртта на Н. Г. К.. Х.И. е осъден на три години лишаване
от свобода, което наказание се отлага за изпитателен срок от 5 години.
Присъдата е била обжалвана в БАС. С решение №163/01.11.2016г. БАС е изменил
присъдата, като е намалил изпитателния срок от пет на четири години и потвърдил
присъдата в останалата й част. Решението е било обжалвано пред ВКС- С решение
№28/07.02.2018г., ВКС е оставил в сила решение №163/01.11.2016г. на БАС.
От
приложената по делото Справка в гаранционен фонд за сключена застраховка
Гражданска отговорност за лек автомобил марка
,,Пежо" модел ,,106" с peг. № ***, при управлението на който е причинено ПТП, е имало
валидно сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ЗК„Лев Инс"АД, със застрахователна полица №BG/22/115001538503 издадена на 08.06.2015г. и валидна от
09.06.2015г. до 08.06.2016г.
Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза,
изготвена от ВЛ-ца Б. и д-р Ч., произшествието е настъпило, както следва:
На
23.06.2015 г, около 08:05 часа, по път II-79, в посока от гр. Е.към гр. Б., със скорост от около 80
км/ч се е движил лек автомобил БМВ 320 с peг. № ***, с намерение на водача
му, в зоната на инцидентното кръстовище, да продължи движението си по главния
път. Движението се е извършвало в попътната му дясна лента, по суха, запазена
асфалтова настилка, в зоната на попътен ляв завой. По същото време и при същите
пътни и метеорологични условия, насрещно на лек автомобил БМВ се е движил лек
автомобил Пежо 106 с peг. № ***, със скорост от около 51 км/ч, с намерение на водача му в
зоната на кръстовището да напусне главния път и да продължи в права за него
посока, по пътя за с. М.. В зоната на кръстовището, предвид направлението и скоростите на
движение на двете превозни средства, траекториите им на движение са се пресекли
и в предвид отстоянието им един от друг е настъпил сблъсък. Мястото на удара е
било в лентата предназначена за движение на лек автомобил БМВ, на около 35,0
метра след определената при огледа мерна линия и от 0,4 метра до около 1,0
метра вляво от десния край на платното за движение на път
II-79. И
за двата автомобила инициалният удар е бил челен ексцентричен, в позицията на
дясната половина на фронталните им състави. След удара, автомобилите са
изпаднали в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане,
с едновременна ротация по посока на часовниковата стрелка спрямо вертикалните
им оси. Окончателно автомобилите са се установили в покой в позициите, в които
са намерени при извършване на огледа на местопроизшествието. Според
заключението, причина за настъпване на произшествието са действията на водача
на лек автомобил Пежо, изразяващи се в напускане на попътната му дясна лента и
навлизане в лявата насрещна лента, за да продължи движението си в желаната от
него посока (за с. М.), без да пропусне движещият се в насрещната пътна лента л.а. БМВ,
който в този момент се е намирал в опасна близост. Посочено е, че от техническа
гледна точка, в предходен на произшествието момент, водачът на лек автомобил
Пежо е имал практическата възможност да предотврати произшествието. Същият е
следвало да спре в зоната на кръстовището в заеманата от него попътна дясна
лента, да изчака преминаването на лек автомобил БМВ и едва след като се убеди,
че насрещно, по път II-79 не приближават други
автомобили, да предприеме действия за по-нататъшното си движение в права за
него посока.
Според ВЛ-ца, при
възникналото пътнотранспортно произшествие на 23.06.2015г., около 08.
50ч., пострадалата Н. Г. К. на 38г., която пътувала на предната седалка в дясно
на управлявания от нейния приятел лек автомобил, е получила автомобилна травма
- травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение, при
което пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците. Травмата на главата се
изразява в наличието на множество разкъсно-контузни рани в областта на лицето,
като една голяма разкъсно-контузна рана, разположена вертикално, е била
установена в областта на средната част на лицето, която започвала от средната
част на гората устна и достигала до теменните области на главата с пропуквания
на черепните кости под ръбовете на раната. Установени са били и множество
кръвонасядания под меките черепни покривки и счупване на черепа в областта на
основата му, непосредствено в областта на т.н. турско седло. Установени са били
и повърхностни контузионни кръвоизливи в областта на основата на двете мозъчни
хемисфера, умерено изразени субарахноидални кръвоизливи и умерено изразени
контузионни огнища на челните дялове и базалните участъци на двете големи
мозъчни хемисфери. Установено е било тежък оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Гръдната
травма се изразявала в наличието на множествени охлузвания и натъртвания на
меките тъкани в областта на гърдите предимно в областта на дясната половина на
гръдния кош отпред и отстрани с хлътване на дясната половина на гръдния кош
навътре, в масивните кръвонасядания в областта на меките тъкани на дясната половина
на гръдния кош отпред и отстрани по страничната повърхност на гръдния кош, в
масивните счупвания на десните ребра в областта на предните и страничните им части
по медиоклавикуларната линия и единични левостранни счупвания на ребрата.
Установено е било и счупване на гръдната кост. Установени са били масивни
двустранни контузионни огнища на белите дробове предимно на десния бял дроб,
значителни контузии на рехавите тъкани на средостението предимно около
съдово-нервния сноп и тежък масивен оток на белите дробове. Установено е било
разкъсване на стената на аортата в нейната гръдна част, с наличие на около 2 л
кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина. Установени са били и контузионни
увреждания на рехавите тъкани в областта на предното средостение.
Коремната травма се изразявала в
наличието на повърхностни травми в областта на дясната половина на корема,
наличие на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина, разкъсване на
черния дроб в областта на задногорната му повърхност и масивни контузионни
кръвоизливи в областта на тънкочревния и дебелочревния държач. Травмата на
крайниците се изразявала в наличието на множество охлузвания и кръвонасядания в
областта на горните крайници, открито счупване на долната третина на дясната
предмишница, изкълчване на лявата раменна става, счупване на костите изграждащи
дясната колянна става и хлътване на коляното навътре, счупване на дясната
бедрена кост в областта на долната третина с извънмерна подвижност и счупване
на шийката на лявата бедрена кост със скъсяване на левия долен крайник и
завъртване на същата с пръстите на ходилото навън. Установени са били и
повърхностни травми в областта на дясната подбедрица. Кожата, лигавиците и
вътрешните органи са били намерени с изразена бледост. Установени са били и
повърхностни травми в областта на предните повърхности на дясната подбедрица и
дясната колянна става. Установени са били и други по-малки охлузвания и
наранявания в областта на тялото и крайниците.
Според заключението, причината за
настъпването на смъртта на пострадалата е тежкото шоково състояние, в което е изпаднала вследствие
множествените травми в областта главата, гръдния кош, белите дробове, корема и
коремните органи, както и значителните травматични увреждания на горните и
долните крайници. Сами по себе си поотделно уврежданията в областта на главата,
гръдния кош, корема и крайниците са били смъртоносни. За настъпването на
смъртта най-голямо значение имало тежката гръдна травма с разкъсването на
стената на гръдната аортата и масивните счупвания на десните ребра.
Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Уврежданията са били
тежки, съчетани, с обхващане на няколко области на тялото, със засягане на
жизненоважни органи и системи.
Видно от заключението,
смъртта на пострадалата е в причинно-следствена с получените травматични
увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие. От заключението се установява също, че деформациите по автомобила откъм предната дясна седалка на
автомобила, са били толкова тежки, че даже и да е била с предпазен колан, пак е
било възможно същата да получи тежки смъртоносни травматични увреждания, тялото
й е било притиснато между седалката и предните деформирани части на автомобила,
които са хлътнали назад към предните части на тялото на пострадалата.
Това заключение също не е оспорено от страните и се приема
от съда като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства.
По искане на
ищцата по делото са събрани гласни доказателства:
Свид. В.К.-
съпруг на починалата сестра на ищцата е посочил, че съпругата му и ищцата били
много близки. Семейството на свидетеля имало три деца. и много често И. идвала
и им помагала да се грижим за тях, тя и сама се грижела за децата. ищцата
живеела в село В., работела в магазин в селото, няма деца и не била женена.
Свидетелят е заявил, че не знае дали
ищцата живее с някой на семейни начала. Докато съпругата му била жива, тя
ходела да на гости при И., за да й помага, за да гледат родители им, тъй като
родителите им живеели при И.. През 2009г. семейство на свидетеля се преместили
да живеят в Б.. Дори и
тогава, два-три пъти в седмицата двете сестри продължавали да поддържат връзка
и да си помагат. Свидетелят посочва, че И. понесла много тежко смъртта на
сестра си. Даже леко се отдръпнала, тъй като другата й сестра също била починала
в катастрофа. Получила нещо като нервна криза, за всяко нещо се вбесявала. Към
настоящия момент продължавала да има добри отношения към децата на сестра си,
пак ги приемала, помагала им. Според свидетеля, всяка Нова година, всеки семеен
празник двете сестри празнували заедно със семействата. Сега И. ходела често на
гроба на съпругата му. Към настоящия момент свидетелят е заявил, че отношенията
с И. малко ги охладили, защото той бил зает, нямал време да се събират .
Свид. Н.Г., без родство със страните, е
заявил че от малък познавал ищцта и сестра й Н. Г. К.. Знаел, че Н. починала
през 2015 г. при катастрофа. Приживе Н. имала семейство - има съпруг и три деца
дъщери. Първите години като се оженила Н. живеела в с. В. със семейството си, а
две или три години преди да почине, се преместила със семейството си да живее в
Болярово. Към датата на ПТП-то тя живеела в Болярово. Докато Н. беше жива,
отношенията в семейството й винаги са били добри, не са имали скандали, тя се
разбирала и със съпруга си, и с трите си дъщери. Според свидетеля, ищцата не
била семейна, живеела в с. В. в къщата на родителите си, и тя се грижела за
своята майка - Г. М.. Понастоящем
И. продължавала да се грижи за майка си. Отношенията между И. и сестра й били много
добри. И. помагала на сестра си да гледат децата. По празници винаги се събирали
да празнуват заедно. Н. идвала от Б.до с. В. почти два пъти в седмицата, когато имала свободно
време. И. работела като продавач
консултант в хранителен магазин в с. В.,
а сестра й Н. като продавач-консултант в хранителен магазин в Болярово. Според
свидетеля, И. понесла тежко смъртта на сестра си, тъй като били в много близки
отношения. След смъртта на Н., И. спряла да се събира по поводи с приятели,
затворила се в себе си, тъй като й било тежко от загубата на сестра й. И. поела
почти изцяло грижите за трите деца на сестра си както финансово, така и с
грижи. Винаги, когато имали възможност, децата ходели при леля си и при баба си
на гости. И. продължавала да ходи редовно на гроба на сестра си
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с
правно основание чл.226, ал.1 от
Кодекса за застраховането /отм./.
Претенциите на ищците са за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, съгласно която увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В
посочената разпоредба е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на
чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на
застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да е съществувало
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това, обаче, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди – а именно: да е причинена
щета, тази щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената щета.
Според приложената присъда №69/13.07.2016г. постановена по НОХД № 173/16, ЯОС
е признал подсъдимия Х. И. Д., за
виновен в това, че на *****. около
08.05 часа управлявайки л.а. марка „Пежо" модел „106" с peг. № ***
по път II - 79 с посока на движение от гр. Б. към гр. Е. на
кръстовището на път II - 79 км. 18+550 и път № 1880, отнема предимството на
движещият се по път II - 79 в обратна посока /от гр. Е.към гр. Б./ л. а.
марка „БМВ" модел „320" с peг. № ***, реализира ПТП между двата автомобила, като е
причинил по непредпазливост смъртта на Н. Г. К.. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е
изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД № 173/16, ЯОС, и не следва съдът да преразглежда
въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Между
страните не се спори, че към датата на настъпване на произшествието,
е имало валидно сключена към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗК„Лев Инс"АД, със
застрахователна полица №BG/22/115001538503
издадена на 08.06.2015г. и валидна от 09.06.2015г. до 08.06.2016г.
Не се спори, а това се установява и от
събраните по делото доказателства, наличието на причинно-следствена връзка
между виновното и противоправно поведение на застрахования водач и увреждането
на пострадалата Н. Г. К., което налага извода за
безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество – застраховател за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на
застрахования водач, обхванат от действието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Не се спори също и относно родствената
връзка на ищцата и че същата е сестра на пострадалата Н. Г. К..
ЯОС обаче счита, че ищцата не е установила
своята материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД и
предявените искове са неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят,
по следните съображения:
Относно наличието на предпоставките за
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди: Разрешението на спорния пред настоящата съдебна
инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС с ТР
№ 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016 г., като ищцата също основава правата
си на посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановелние №2/84год. разрешение и да се предвиди възможност
за присъждане и на други лица, извън посочените в П-е № 4/61год. и П-е №
5/69год.. Посочено е, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Видно от изложените мотиви, прието е, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
За това, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди
и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и
правото на обещетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете
постанновления/, не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. При анализ на събраните доказателства, установяващи
претърпените неимуществени вреди, съдът взе в предвид следното: Ищцата
е предприела доказване на твърдените в исковата молба претърпени неимуществени
вреди, чрез гласни доказателства-чрез показанията на свидетеля К.- съпруг на
починалата й сестра и св. Г., които са в резултат на лични възприятия, относно отношенията
между ищцата и починалата й сестра. За това показанията се
кредитират от съда като обективни и отразяващи непосредствено лично впечатление
от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия. От показанията на
свидетелите действително се установяват близки отношения на обич и привързаност
между двете сестри. Те са били в много силна връзка- на взаимна
обич, като ищцата е помагала на сестра си при отглеждане на децата на
последната, събирали са се да празнуват общо семейни празници. Свидетелите
излагат, че през последните години до смъртта на Н. К. / от 2009г., според св. К./
двете сестри са живеели в различни населени места- Н. със семейството си в гр.
Б., където работила, а
ищцата живеела в с. В., заедно с майка си. Според свидетелите, ищцата приела
тежко смъртта на сестра си, и се затворила в себе си. Често посещавала гроба й
в с. В..
От анализа на събраните доказателства,
съдът намира, че от тях не се установява връзка, различаваща се и извън
обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна
привързаност между сестри. Т.е. недоказано е по делото, че е била налице много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищцата с
починалото лице – нейна сестра, чиято загуба да е била понесена
много тежко от ищцата, засягайки сериозно нейния душевен мир, причинявайки й
болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на
близък човек.
За това съдът прави извод, за недоказаност
на твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в изключителни
морални болки и страдания. За това, следва да се приеме, че извън
формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки
за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в
решението по т.д. № 1/2016год. Това е така, понеже по делото не е доказано по
несъмнен начин, че ищцата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от
загубата на своята сестра.
Предвид изложеното, искът следва да бъде
отхвърлен.
При този
изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно 368,50 лв. /от които 338,50лв. -възнаграждение за ВЛ-ца по КАСМЕ и
30лв- възнаграждение за свидетел/. Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение от 3000лв., заявено в представения списък по чл.80 ГПК /с писмо
вх.№260017/10.08.2020г./, се преценя от съда за неоснователно: Пълномощника на
ответника адв. Т. П., се е легитимирал
като представител по пълномощие, с пълномощно изх№10562810.12.2019г. /на л.78
от делото/, но по делото липсва представен договор между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ"ЛЕВ ИНС"АД гр.София и адв. Т.П., от който да е виден размера на възнаграждението
договорен между тях във връзка с настоящото дело. Извод за размера на договорено, респ. платено
възнаграждение, във връзка със защитата по настоящото гр.д. №108/2020г. по
описа на ЯОС, не може да бъде направен от представеното със списъка по чл.80 ГПК, извлечение от сметката на адвоката в Банка ДСК. В последното като
основание за превод от 3000лв. на 15.07.2020г. е посочено само
"договор", т.е. не доказва че плащането е във връзка гр.д.
№108/2020г. по описа на ЯОС.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.М.,***, чрез адв. А.Х.Г. от САК против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС"АД гр.София,
с ЕИК-*********, иск с
пр. осн. чл. 226,
ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, да бъде осъден
ответника, да й
заплати сумата от 150000 лв. - представляващи неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сестра й Н. Г. К., починала при ПТП от *******.
ОСЪЖДА И.Г.М. да ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ"ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с
ЕИК-********* сумата 338,50лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: