Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.****, 18.11.2019г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти с-в,
в открито съдебно заседание
на двадесет и девети октомври 2019г.
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на
секретаря Славея Янчева
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 1318 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от Ж.И.Ж.
вх.№ 39913/04.06.2019г срещу решението на ВРС-XI с-в, № 2162/17.05.2019г по
гр.д.№ 10778/2018г, с
което e постановено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът; определен е режим на лични отношения на бащата с
детето, както следва:
до навършване на седемгодишна възраст на
детето: всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа, както и една седмица през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
след навършване на 7-годишна възраст на
детето:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота с
преспиване в дома на бащата до 18.00 часа в неделя, както и двадесет дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск., както и
е осъден да заплаща в
полза на детето Д. Ж.И., действащо чрез своята майка и законен представител Т.Д.Ж., месечна
издръжка в размер на 350лв,
считано от датата на депозиране на ИМ – 11.07.2018г до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, на осн.чл.143 СК.
Моли за изменение в посочените части, като определи по-разширен
режим на лични отношения с детето, а по отношение на издръжката - да бъде
намалена по размер предвид възможностите му.
В о.с.з. въззивникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище, че не поддържа жалбата си
срещу решението в частта относно вината.
Срещу въззивната жалба
в срока по чл.263 ГПК е подаден писмен
отговор от Т.Д.Ж., в който изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли за потвърждаване решението на РС.
Претендира присъждането на направените разноски.
КОНТРОЛИРАЩАТА
СТРАНА ДИРЕКЦИА „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ **** не е изразила становище по жалбата.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 СК.
За да се произнесе, въззивният
съд съобрази следното:
В о.с.з.
на 29.10.2019 въззивникът чрез процесуалния си представител е заявил, че не
поддържа жалбата си в частта досежно вината.
По отношение на РЛО страните постигнаха споразумение
в следния смисъл : на бащата да бъде определен
режим на лични отношения с детето, който е съобразен с обстоятелството, че живее и
работи извън България - в Австрия, както и че детето към момента е в ниска
възраст /4 год./, и поради настъпилата скоро след сключването на брака през
м.06.2015 /и раждането на детето на 31.08.2015/ фактическа раздяла между
съпрузите, детето няма изградена емоционална връзка с бащата. Поради това страните се споразумяха контактите на
бащата с детето да се осъществяват веднъж в годината за 10 дни, както следва :
на четна година - през Коледните празници, преди края на календарната
година, а на нечетна година - през Новогодишните празници, в началото на новата
календарна година, като до тръгването на
детето на училище на 7- годишна възраст РЛО да се осъществява в присъствието на
майката и без преспиване при бащата, а след това–в нейно отсъствие и с
преспиване.
Що се отнася до издръжката, въззивникът е заявил, че поддържа искането си за
намаляването на размера, определен от РС, като в с.з. на 29.10.2019, чрез процесуалния
си представител, е заявил, че може да заплаща издръжка в размер не по-голям от
250лв.
По обясненията, дадени в о.с.. на 29.10.2019 от
процесуалния представител на въззиваемата страна, че въззивникът понастоящем
заплаща определения от ВРС размер поради предварителното изпълнение на
решението в тази част и затова счита, че е във възможностите му да я заплаща и
з-а в бъдеще.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки
конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи
към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл.142 ал.1 СК. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация /съгласно дадените указания с т.5 ППВС № 5/1970г./. Според т.6 от
цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда
детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по
повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се
вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея
втора на чл.142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
В настоящия случай, с оглед на представените от ответника доказателства за
доходите му, съдът намира, че същият би могъл да заплаща издръжка в размер на
350лв, като се отчита възрастта на детето и необходимите за отглеждането му
средства за издръжката му. В допълнение може да се посочи и това, че същият
живее и работи в Австрия, където стандартът на живот е по-висок, вкл. и
установеният минимален размер на доходите в страната. Бащата е на 32г, т.е в
трудоспособна възраст; по делото няма наведени твърдения и представени
доказателства за влошено здравословно състояние. Няма данни и за алиментни
задължения към други низходящи. Ето защо се налага извода , че същият е в
състояние да заплаща посочения размер, което прави и понастоящем по признание
на въззиваемата страна.
Гореизложеното мотивира съда за изменение на решението в частта досежно
РЛО, потвърждаване решението досежно определения размер на издръжката и
прекратяване на производството по жалбата досежно вината за ДНР на
брака.размера
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски в размер на 500лв – заплатен адв.хонорар предвид представените в срок доказателства
за това – списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ, обективиращ разписка
за реално заплатена сума /л.30,31-І/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба на Ж.И.Ж.
вх.№ 39913/04.06.2019г срещу решението на ВРС-XI с-в, № 2162/17.05.2019г по
гр.д.№ 10778/2018г в частта, с коетосе обжалва решението на ВРС,
като е постановено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът
ОТМЕНЯ решението на ВРС-XI с-в № 2162/17.05.2019г по гр.д.№ 10778/2018г, в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето в следния смисъл: до
навършване на седемгодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и
една седмица през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; след навършване на 7-годишна възраст на
детето: всяка първа и трета седмица
от месеца от 10.00 часа в събота с преспиване в дома на бащата до 18.00 часа в
неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата Ж.И.Ж. ЕГН ********** с малолетното му дете Д. Ж.И. ЕГН **********, както следва: веднъж
в годината по 10 дни, като на четна година - през Коледните празници, преди края на
календарната година, а на нечетна година
- през Новогодишните празници, в началото на новата календарна година, като до
тръгване на детето на училище на 7-годишна възраст РЛО да се осъществява в
присъствието на майката и без преспиване при бащата, а след това – в нейно
отсъствие и с преспиване
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му,
с която е осъден Ж.И.Ж.
ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д. Ж.И. ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Т.Д.Ж. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350лв, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.07.2018г до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, на основание чл.143 СК, както и в частта, с която са определени
дължимите от ответника такси и разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж. ЕГН ********** ***, да заплати на Т.Д.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 500лв
/петстотин лева/, представляваща реализирани от въззиваемата съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението в останалите части не е
обжалвано и е влязло в законна сила
Решението по отношение определения режим на лични отношения може да се обжалва с касационна жалба пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен
срок от уведомяването на страните.
При самостоятелно обжалване на прекратителната част на решението - с частна
жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: