Определение по дело №160/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 24.04.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III „В“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:             ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч. гр. д. № 160 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г.М.К. чрез адв. П.Д., срещу решение № 247634 от 17.10.2019 г., постановено по гр. дело № 35081/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, в частта с която предявеният от ищеца въззивник срещу ЗАД „Л.И.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдените 4000 лв. до предявения размер от 8000 лв., както и в частта за законната лихва е отхвърлен.

            В жалбата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като се излагат доводи, касаещи медикобиологичния характер на причинената с ПТП травма, времето, необходимо за нейното възстановяване и физическите и психическите страдания, които същата е причинила на пострадалия. Сочи, че присъденото обезщетение не е съобразено с икономическата конюнктура в страната нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетение. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част, като претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния предявен размер от 8000,00 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 02.05.2018 г. в това число и върху сумата от 4000 лв., за която решението не е обжалвано от ответната страна и е влязло в сила. В молба уточнение относно предмета на обжалване излага правни доводи, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата, на която е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, а писмената претенция е предявена на 01.02.2018 г., поради което лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди считано от 02.05.2018 г. и с последваща молба прави искане за нейното присъждане. Претендира разноски. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания.

            В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗАД „Л.И.“ АД чрез процесуалния ѝ представител, като в него се излагат подробни аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания.

            Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

Видно от мотивите и диспозитива на атакуваното решение, съдът е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху уважената главница от 4000,00 лв. считано от 30.05.2018 г. до окончателното заплащане на вземането, а същевременно в уточнение към въззивната жалба се прави искане за присъждане на лихва за забава освен върху спорната разлика за обезщетението за неимуществени вреди и върху присъдената с решението сума от 4000 лв., считано от 02.05.2018 г. Посочената молба има характер на молба по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като относно дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.05.2018 г. до 29.05.2018 г., в постановеното първоинстанционно решение съдът не се е произнасял. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение, поради което въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на СРС за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по направеното с молба от 11.03.2020 г. искане от страна на ищцата за допълване на обжалваното в настоящото съдебно производство решение на СРС, 150-ти състав в частта за законната лихва.

            Предвид изложеното, производството следва да бъде прекратено, като делото се върне на първоинстанционният съд, който да се произнесе по допустимост и основателност на молбата на ищеца за допълване на обжалваното решение, като след влизане в сила на допълнително постановеното по делото решение, делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне по подадената въззивна жалба.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

            Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 160 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, III ГО, 150 състав, за произнасяне по молба на ищеца за допълване на постановеното по делото съдебно решение съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.