МОТИВИ на присъда по
НОХД №237/2019 г. по
описа на ВПРС
Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на внесен от
Районна прокуратура град *** обвинителен акт ведно с ДП№47/2019 г. по описа на
РУ-В.Преслав, с който е повдигнато обвинение срещу: М.М.Х., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, разведен, с ЕГН **********,
осъждан, за това, че на 11.02.2019г.,
в гр. ***,
обл. ***, по непредпазливост запалил чужд имот
със значителна стойност, а именно стопанска постройка тип „сайвант" към жилище, находящо се на
административен адрес ул."***" №**, в едно с друго движимо имущество,
разставено в сайванта, а именно 15 бр. дървени
греди с общи размери 10/10см. и дължина 5м.; 6 бр. ПВЦ тръби
за мръсен канал с дължина 4м. и диаметър 15см.; 4 бр. Автомобилни гуми (летни) с размер 225/65/17; 4 бр. автомобилни
гуми (летни) с размер 175/65/14;
покривната конструкция на сайванта с общи
размери -13/5м. - всички вещи на обща
стойност 10 906,00лева, собственост
на Н. з Ш. *** -
престъпление по чл. 331, ал.
1 във вр.
с чл. 330, ал. 1 от НК.
Преди разпоредителното заседание пострадалият от престъплението предявява граждански иск срещу подсъдимия
за причинените имуществени вреди с престъплението, за което е предаден
на съд. Гражданският иск е своевременно предявен и допустим, поради което е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Пострадалият е конституиран като граждански ищец по делото.
В
съдебно заседание, преди
приключване на съдебното следствие, представителят на РП-*** ТО-В.Преслав, прави изменение на повдигнатото обвинение, което е
допуснато от съда на осн.чл.287 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурора поддържа
повдигнатото
обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимия да бъде
признат за виновен за престъплението по чл.331, ал.1 вр. с чл.330, ал.1 от НК и да му бъде наложено
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК “Пробация”,
включваща пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с
продължителност 300 часа годишно за срок от една година.
Повереникът на гражданския ищец
също прави изменение на гражданския иск съобразно новото обвинение, счита че
обвинението е доказано по несъмнен начин, както и причинените на пострадалия
вреди, поради което моли съдът след като признае подсъдимия за виновен да му
наложи справедливо наказание, като се солидаризира с предложеното такова от
прокурора по вид и размер и да го осъди да заплати на гражданския ищец обезщетение
за причинените имуществени вреди в претендирания
размер.
Защитникът
на подсъдимия
намира, че повдигнатото обвинение за престъпление по чл.331, ал.1 вр. с чл.330, ал.1 от НК, спрямо подзащитния му
не е доказано, както от обективна, така и от субективна
страна. Според защитата от събраните по делото доказателства, включително и от пожаро-техническата експертиза не се установява механизма
на причиняване на пожара. След като не е установена по безспорен начин
причината за възникване на пожара, според защитата не може да се установи и
авторството на деянието. Заключението на вещото лице по назначената на
съдебното следствие икономическа експертиза не било вярно, поради което не бил
доказан и обективния елемент от състава на престъплението – запаленото
имущество да е на значителна стойност. Защитата, счита че не е установено по
безспорен начин и пострадалото лице. От показанията на част от свидетелите било
видно, че друго лице е пострадал. Ето
защо счита, че предявения гражданки иск е недопустим. Не били установени по
безспорен начин причинените вреди и от там размера на гражданския иск не бил
доказан. Поради което моли подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло гражданския иск. Алтернативно моли,
в случай че съдът не сподели защитната
му теза, ако подсъдимия бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият не се признава за виновен, в хода
на съдебното следствие дава обяснения в своя защита, като счита че пожара не е възникнал
от негови действия, солидаризира се с изложеното от защитника.
Съдът, като обсъди всички
доказателства, събрани по делото – обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото
писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.Х.
*** на административен адрес ул.„***" №**. Съседи по имот му били
съпрузите С.Б.О. и Е.М.О.. Същите ползвали и стопанисвали съседния имот на
адрес ул."***" № **. Собственик на имота била тяхна родственица - св.
Н.З.Ш.. В имота имало изградена стопанска постройка тип „сайвант", разположена
на границата с имота на подсъдимия, като стената на сайванта формирала част от
оградата между имотите. Сайванта представлявал паянтова конструкция със стени
от кирпич и с дървени врати - порти, покривна конструкция гредоред с керемиди. Електричество
в сградата нямало. В него семейство О. съхранявали бали със слама.
На 11.02.2019 г., около обяд, подс.М.М.Х. излязъл на двора в
имота си и започнал да прави разпалки за огрев. Докато правел това в близост до
кирпичената стена на сайванта на съседите му сем. О., Х. изпушил една цигара.
След като приключил, без да съобрази действията си с условията за
противопожарна безопасност, хвърлил остатъка от цигарата си върху шумата в
купчината с разпалки и се прибрал обратно в къщата си. През този ден духал
силен вятър. Половин час по-късно, чул да го вика по име негов съсед на име Б.Б., който му идвал на гости. Същият съобщил, че в двора му видял пушек. Тогава подсъдимият
незабавно излязъл навън и видял, че димът идвал от купчината с разпалки. С вода
от водопроводната система на имота си, той загасил пламналите разпалки. След
това заедно със св. Б.Б. се прибрал обратно в къщата
си. Малко по – късно св.О., излязла от къщата, където живеела и видяла че
излиза силен пушек от под керемидите на сайванта в двора на имота. Отишла до постройката, отворила вратите и
видяла че пушекът идва от посока на имота на подсъдимия. След като не видяла
огън, помислила, че има запалени отпадъци в двора на подсъдимия и подценила
случващото се. Около час след като се прибрали в жилището на подсъдимия, докато
разговаряли, свидетеля Б. отново видял дим в двора на Х. в посока на купчината от
разпалки. Двамата веднага излезли навън и видели, че покривната конструкция на
сайванта, ползван от семейство О. гори. Без да се бави подсъдимият свързал
чешмата на двора в имота си с маркуч и започнал да облива с вода покривната конструкция
на запалената селскостопанска постройка. Притекли се на помощ и други съседи,
като св.С.Г.С., която от страната на сем.О. видяла пламъците, лично уведомила
за инцидента св.С.О.. Последната също предприела опит да загаси възникналия
пожар с вода от своята страната, подпомагана от съседи. За случилото се бил
подаден своевременно и сигнал до РЗПБЗН. Въпреки предприетите своевременни
действия по овладяването на огъня от служителите на РЗПБЗН, покривът на
сградата на сайванта с площ 13/5 метра изгорял.
Изложените фактически положения се подкрепят от
следните събрани по делото гласни
и писмени доказателства: част от обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите С.С., С.О., Б.Б., М.Г. и Н.Ш., от приетите по
делото икономически експретизи, пожаротехническа експпертиза, както и от оценения като
достоверен, прочетен и приет на основание
чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал-протокол за оглед, фотоалбум към
него, телефонограма, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№179/07.11.2008 г., том ІХ, рег.№2912 дело №1918/2008
г, на съдия по вписванията при ВПРС и др.
В подкрепа на приетата
за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на С.С., С.О., Б.Б., М.Г.
и Н.Ш..
С тях се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на посегателство и
авторството му. Същите допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи
извършването на деянията. Посочените показания са
логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така
и с останалия оценен като достоверен доказателствен
материал, и взаимно се допълват.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите С., О. и Б. по отношение на изложеното за пожара, същите са непротиворечиви, последователни и в унисон, както помежду си, така и със заключението на пожаро-техническата експертиза и писмените доказателства по делото. В показанията
си свидетелите описват от къде е започнал
пожара. Б. споделя, че пожара се е разгорял от мястото, където са били запалени
по-рано разпалките от цигарата на подсъдимия и където последния е гасил преди
това. Свидетелката О. също е видяла преди пожара силен пушек от страната на
сайванта и то откъм имота на подсъдимия. След като св.С. видяла, че сайванта
гори веднага уведомила О.. Двете категорично заявяват, че пламъците са били от
страната, която се намира към имота на подсъдимия и от покрива на сайванта.
Изложеното кореспондира и с част от обясненията на подсъдимия. Тримата
свидетели са категорични, че през този ден е духал много силен вятър.
Съдът не кредитира показанията на св.О. за наличието на движими вещи в
сайванта а
именно 15 бр. дървени греди
с общи размери 10/10см. и дължина 5м.; 6 бр. ПВЦ тръби за мръсен канал с дължина 4м. и диаметър 15см.; 4 бр. Автомобилни гуми (летни) с размер 225/65/17; 4 бр. автомобилни
гуми (летни) с размер 175/65/14 и погиването им изцяло вследствие на пожара. В тази им част показанията й са
изолирани, т.к по делото няма други доказателства за изложеното. Такива вещи не
са описани в протокола за оглед на местопроизшествие, на сн.8 от албума
приложен към протокола се виждат автомобилни гуми, които не са засегнати от
пожара. От същия албум се установява, че на пода сайванта има разпиляна слама.
Изложеното от посочените свидетели се потвърждава и от показанията на св.М.Г.-полицейски
служител, който макар и да не е очевидец на деянието, споделя видяното
непосредствено след пожара, в хода на пожарогасителните мероприятия. Г. предава
и изложеното от подсъдимия пред него за причината за възникване на пожара, а
именно запалени отпадъци от неизгасената му цигара. Настоящият състав дава вяра
изцяло на показанията на св.Г..
Съдът кредитира показанията на св.Н.Ш., в частта им, в която посочва, че е
собственик на имота, в който се намира опожарения сайвант, че го е предоставила
за ползване на семейство О. и те от 10 години живеят в него. В тази им част
показанията й се подкрепя от показанията на св.О. и С., както и от приложения
като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот. В останала им
част в която твърди, че в сайванта са се съхранявали 15 бр. дървени греди и 8
бр.автомобилни гуми, последните собственост на Е. О., съдът не ги кредитира.
Същите са изолирани и не се подкрепят от останалия оценен доказателствен
материал. Дори да се приеме, че тези
вещи са се намирали в сайванта, няма доказателства че същите са погинали в
следствие на пожара.
Съдът кредитира обясненията подсъдимия в частта им, в която посочва къде е
правил разпалки, как е загасил възникналия от цигарата му пожар по-рано,
разговора му със св.Б., горенето на сайванта на съседите и че е направил всичко
по силите си да загаси пожара. В кредитираната част обясненията му
кореспондират с показанията на останалите свидетели.
Заключението на вещото лице по
извършената по делото пожаротехническа експертиза, описва
възможностите и механизмите за възникване на пожар, включително от незагасена
цигара. В експертизата е определен времевия интервал на възникване на пожара. Разгледани
вероятностите за възникване на процесния пожар
посочени в експертизата във взаимовръзка със събраните по делото писмени и
гласни доказателства водят до единствения извод, че непосредствена причина за
възникването му са небрежните действия на подсъдимия при боравене с открит
огън, включително и при тютюнопушене - хвърлен остатък от незагасена цигара в
среда от леснозапалими материали, от които част от огъня/искра вследствие на
силния вятър е попаднал върху стената и покривната конструкция на паянтовата
сграда на границата на имота, която също е изградена от лесно запалими, съотв. горими материали. Приетият от съда извод, кореспондира и с
отговора на трета задача в експертното заключение, където вещото лице прави
извод, че най-вероятно огнището на пожара е започнало от запалени горими
отпадъци в двора на имота на подсъдимия, след което се е запалила покривната
конструкция на сайванта на съседния имот.
Приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза изготвена в ход на досъдебното производство,
определя стойността на унищоженото от пожара имущество,
включително и стойността за възстановяване на сайванта в състоянието преди
пожара, както следва за сайванта 9885.00
лв. и стойността на движимите вещи, посочени от св.О. без бали слама в размер
на 1021.00 лева.
Назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-икономическата експертиза, определя стойност на запаленото имущество – сайвант в размер на 13
390.00 лева. и на движимите вещи,
включително и 10 броя бали слама общ размер на 1 046.00 лв.
Съдът приема, че
действията на подсъдимия
са съставомерни и покриват изцяло признаците на състава
на престъплението по чл.331, ал.1 вр. с чл.330 ,ал.1 НК. От обективна страна,
последният
е извършил фактически действия за възпламеняване чрез незагасена цирага
на веществени елементи-разпалки
и горими отпадъци, находящи
се в непосредствена
близост до опожарения обект – сайвант. От където в следствие на силния
вятър, огънят се е разпространил от мястото на първоначалното запалване към покривната
конструкция на сайванта. Което е установено от приетата
по делото пожаро-техническа експертиза. Тези и др. обективни факти, относими към
изпълнителното деяние, както и времето, мястото на извършване на
престъплението, неговия обект-сграда, са доказани от кредитираната част от
обясненията на подсъдимия, кореспондиращи изцяло с показанията на разпитаните
свидетели и пожаротехническата експертиза, икономическите
експертизи, огледа на местопроизшествие и др.писмени доказателства. Относно вида на опожареното имущество противоречия, съдът приема от събраните доказателсва,
че е доказано запалване на недвижима вещ-сайвант, който към момента на
деянието е имал определена
парична стойност. При определяне конкретния
й размер, съдът даде вяра
на заключението на приобщените
по делото съдебно-оценителни експертизи.
При тези фактически обстоятелства, категорично, обективно
е че запалването е възникнало по
непредпазливост съгласно наказателна норма, предвиждаща престъпния състав на
чл.331, ал.1 от НК във вр. с чл.330, ал.1 от НК.
С оглед така, установената стойност, доказан се явява съставомерния елемент – значителна стойност на запаленото
имущество. В съответствие с трайната съдебна практика, релевантна е реалната
стойност на имуществото, към момента на палежа, в абсолютна величина, без
значение какви и в какъв размер са настъпилите имуществени вреди от противоправното деяние. Или последните са ирелевантни за преценка на съставомерността.
По този начин е била изследвана, чрез способа на експертизите, дадени от
специалисти вещи лица, които се ценят в съдебната фаза, и на тази доказателствена основа стойността се прие за убедително
доказана. От друга страна, съобразявайки конкретната цифрова величината на така
установената стойност – 13390.00 лв.,
съдебният състав приема, че се касае за значителна стойност, по оценъчните
критерии възприети в обвързващата съдебна практика. В тази насока, по отношение
преценката на значителност се съобрази и Р 531/ по н.д.550/80г на ВС, от тук и
запалената сграда, макар и паянтова конструкция, според индивидуалната й
стойност е несъмнено значителна, доколкото самостоятелно преценено, неколкократно - 24 пъти надвишава минималната работна
заплата за страната към момента на престъплението, относим
и към общо утвърдените стойностни критерии за значителност на вредите
/надхвърлящи размер 1000.00 лв ППВС 1/83г/, респ.
възприетия общ измерител за квалифициращите признаци “големи” и “ особено
големи размери”/ТР 1/98г/. При това положение и в размер си, стойността им
безспорно е значителна по смисъла на наказателния закон и конкретно
осъществения състав –чл.331, ал.1 вр. с чл.330,ал.1 НК.
Съдът прие, че от събраните по делото доказателства не се
доказа по несъмнен начин, че са запалени
движими вещи, посочени в обвинителния акт, поради което оправда подсъдимия по
повдигнатото му обвинение в тази част.
Подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице.
Престъплението от субективна страна е извършено при
непредпазлива форма на вина, несъзнавана непредпазливост „небрежност“.
Подсъдимият нито е искал, нито допускал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и да съобрази действията си
за да не ги предизвика.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на правилата за пожарна безопасност.
Подсъдимия подсъдимия М.М.Х., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, разведен, с ЕГН **********,
осъждан.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете поведението му преди и след деянието - извършените от
него действия по гасене на пожара, съдействие на органите на разследването,
липса на други осъждания след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на
23.12.2011 г., пасивното поведение на св.О. след
като е видяла пушека от сайванта. Съдът констатира отегчаващо отговорността му
обстоятелство – предходно осъждане.
Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
поради което и на осн.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание „Пробация“,
включваща пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност една година и периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност една година и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200 (двеста)
часа годишно за срок от една година.
Така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
отнеме възможността да извърши друго престъпление. То е съответно на целта
деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го
преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана, а единствено наказвана.
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес
граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства
се доказа авторството на деянието, неговият противоправен
характер, вината на подсъдимия, настъпилата за пострадалата Н.Ш. имуществена
вреда, съдът намира, исковата претенции
за частично основателна. По безспорен начин се установи, че Н.Ш. е собственик
на недвижимия имот, от който е част и опожарения сайвант. Не се установи по
безспорен начин съхранението в сайванта и собствеността на посочените в
обвинението движими вещи. Чрез заключението на икономическата експертиза изготвена
на съдебното следствие е определена стойността на запалената недвижима вещ 13390.00
лв. От събраните доказателства се установи, че не цялата вещ е погинала при
пожара, а само покривната й конструкция, вратите и прозорците. Размерът на
възстановителната стойност на сайванта в състоянието му преди пожара е
определена също със заключенията на икономическите експертизи в размер на 9885.00 лева.
С оглед установеният в хода на проведеното съдебно
следствие размер на имуществената вреда с икономически експертизи, съдът осъди
на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на Н.Ш. сумата от 9885.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние по чл.331, ал.1 вр. с чл.330,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.02.2019
г. до окончателното й изплащане, както и направените от гражданския ищец
разноски. В останалата му част съдът
отхвърли гражданския иск, като недоказан.
Съдът възложи
на подсъдимия деловодните разноски
направени в хода на досъдебното и съдебното производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: