№ 192
гр. Враца , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 689/24.06.2021 г. на В. ХР. М. от
гр.Велинград, ул. „Кладова“ № 1 срещу Отказ с изх. № 21/04.06.2021 г. на нотариус
Е.К., рег. № 551 по описа на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд –
Козлодуй, за издаване на констативни нотариални актове на основание чл. 587, ал. 1 от
ГПК за признаване право на собственост на жалбоподателя, в качеството му на законен
наследник на своя брат С.Х. М., върху следните недвижими имоти: празно дворно
място от 720 кв.м., находящо се в с. Рогозен, община Хайредин, нива от 8,338 дка,
находяща се в местността „Върба“ в землището на с. Рогозен, община Хайредин и
идеални части от нива от 65 дка, находяща се в местността „Високо поле“ в землището
на с. Рогозен, община Хайредин.
Жалбоподателят твърди, че отказът на нотариуса е незаконосъобразен,
немотивиран, неправилен и неоснователен. Счита себе си за единствен наследник на
С.Х. М., както и че изводите на нотариуса за обраното са в противоречие с
материалния закон и със съдебната практика на Върховния касационен съд и по-
конкретно с Тълкувателно решение № 1 от 4.XI.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/98 г. на
ОСГК на ВКС. Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за
наследството /ЗН/, съгласно която починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, е мълчаливо
отменена и следва да се приложи правилото на чл. 8, ал. 4 ЗН, че по-близкият по степен
роднина изключва по-далечния по степен Ето защо моли съда да отмени атакувания
отказ на нотариуса да издаде поисканите констативни нотариални актове.
В писмено становище по делото нотариус Е.К. оспорва жалбата като
1
неоснователна. Посочва, че С.Х. М., починал на 15.09.2012 г., има за наследници
своите двама братя, един от които е молителят, и една сестра, като другият му брат и
сестра му са починали преди наследодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН починалите
преди наследодателя брат и сестра следва да бъдат заместени от своите низходящи.
Излага подробни доводи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗН не се тълкува правилно
от молителя и същата в действителност е отменена с цитираното тълкувателно
решение, но не в частта и в посочения от него смисъл. Според Тълкувателно решение
№ 1 от 4.XI.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/98 г. на ОСГК на ВКС, съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни,
се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на
степените по право на заместване. За братята и сестрите разпоредбата на чл. 10, ал. 2
от ЗН предвижда, че в този случай се заместват само от своите деца и внуци. Но
правилото е, че при наследяване по заместване низходящите наследяват по коляно
според чл. 10, ал. 3 от ЗН или те наследяват помежду си дела на този, когото заместват.
Следователно правнуците на братята и сестрите и техните низходящи трябва да
наследяват по право на заместване при същите условия, както и низходящите от по-
ниска степен (деца и внуци) или пак по коляно. Несъгласуваността между
разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 ЗН с тази на чл. 10, ал. 2 ЗН се дължи на
законодателен пропуск да бъде изменена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН, поради
което следва да се приеме, че посочената разпоредба е мълчаливо отменена и не
съществува ограничение на степените на низходящите, които заместват братята и
сестрите на наследодателя. Твърди още, че правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН не
следва да се тълкува систематично, тъй като, е създадено за подреждане в четвърти ред
на роднини от еднаква степен на родство, но от различни съребрени линии, като
законът зачита по-близката съребрена линия пред по-далечната, като установява
правилото: низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен
съребрен роднина, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. №
2/1994 г. на ОСГК на ВКС. Счита това правило за неприложимо в случая, доколкото
братята и сестрите попадат в III ред на наследяване, а в този ред е приложимо правото
на заместване.
При извършена проверка за редовността и допустимостта на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 689/24.06.2021 г. на В.
ХР. М., която първоначално е изпратена от жалбоподателя директно до Окръжен съд –
Враца. Въз основа на жалбата е образувано в.ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на ВОС, в
рамките на което съдът е констатирал, че жалбата не е подадена по надлежния ред на
чл. 538 от ГПК, а именно - чрез съответния нотариус, който е постановил акта. С
постановено по посоченото дело Определение № 113 от 29.06.2021 г. производството е
прекратено и делото е изпратено на нотариус Е.К. за администриране на частната
2
жалба и връщане на делото за произнасяне след извършване на съответните действия.
С Определение № 1/08.07.2021 г. на нотариус Е.К. частната жалба е оставена
без движение, като е указано на жалбоподателя да представи доказателства за
заплатена държавна такса и за датата на получаване на обжалвания акт. В указания
срок за отстраняване на нередовностите молителят е депозирал писмена молба, към
която са приложени изисканите документи.
След администрирането на частната жалба и връщането на делото на Окръжен
съд – Враца, същото е образувано под номер № 359/2021 г.
Окръжен съд – Враца като взе предвид представените по делото доказателства,
намери следното:
Частната жалба е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
обжалване акт и в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл.
577, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
На 04.06.2021 г. В. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: г*** е подал молба до
нотариус Е.К., рег. № 551 по описа на НК, с район на действие Районен съд –
Козлодуй, за снабдяване с документи за собственост на основание чл. 587, ал. 1 от
ГПК, в качеството му на наследник на покойния му брат С.Х. М., върху следните
недвижими имоти: празно дворно място от 720 кв.м., находящо се в с. Рогозен, община
Хайредин, нива от 8,338 дка, находяща се в местността „Върба“ в землището на с.
Рогозен, община Хайредин и идеални части от нива от 65 дка, находяща се в
местността „Високо поле“ в землището на с. Рогозен, община Хайредин, като се издаде
в негова полза констативен нотариален акт за собственост.
Към молбата на В.М. са приложени заверени копия от следните документи:
Удостоверение за наследници с изх. № 839/19.04.2021 г., Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 126, том X, дело № 1998/1998
г., Скица № 15-771038/24.08.2020 г., Удостоверение за данъчна оценка №
**********/25.05.2021 г., Решение № 330/10.05.2020 г. по гр. д. № 117/1998 г. описа на
Районен съд – Козлодуй, Скица № 15-771053/24.08.2020 г., Удостоверение за данъчна
оценка № **********/25.05.2021 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 150, том I, дело № 315/1961 г., Скица № 272/12.11.2020 г. и Удостоверение за
данъчна оценка № **********/25.05.2021 г.
На същата дата – 04.06.2021 г. нотариус Е.К. е постановила отказ да извърши
поисканото нотариално действие. Изложени са мотиви, че молителят В.М. не е
единствен наследник на брат си С.Х. М., и процесното недвижимо имущество следва
да бъде наследено поравно от всички братя и сестри по колена, а имено 1/3 (една трета)
идеална част за В. ХР. М., 1/3 (една трета) идеална част за наследниците на Е.Х. М. и
1/3 (една трета) идеална част за наследниците на Е.Х.А., поради което молителят няма
как да бъде признат за изключителен собственик на недвижимите имоти и да бъде
3
снабден с документ. Досежно искането за признаване правото на собственост върху
идеални части от нива от 65 дка, находяща се в местността „Високо поле“ в землището
на с. Рогозен, община Хайредин, е посочено, че въз основа на Скица № 15-
771038/24.08.2020 г. е вписаната като собственик Г.Х.М. и не може да се направи
правен извод за наличието на правоприемство между молителя и Г.Х.М..
Настоящият съдебен състав намира постановеният отказ за правилен и
законосъобразен, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал. 1 ГПК когато собственикът на имот няма
документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни
писмени доказателства пред нотариуса своето право.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
839/19.04.2021 г. се установява, че наследодателят С.Х. М. не е оставил низходящи,
нито възходящи и съпруг. Същия е имал двама братя и една сестра, от които единият
брат и сестрата са починали преди него, но са оставили свои низходящи.
Институтът на правото на заместване, установен с чл. 10 от ЗН, е свързан с
правото на лице от кръга на низходящите наследниците по закон да заеме мястото на
призован наследник, като встъпи в степента на наследяване на своя непосредствен
наследодател - възходящ, в хипотезите когато последният е починал или е недостоен
по см. на чл. 3 ЗН. При заместването той следва да получи онази част от наследството
на общия наследодател, който дял би бил получен от възходящия му, ако той би бил
жив и достоен да наследи. Съгласно чл.10, ал.2 ЗН право на заместване имат и
низходящите на починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и
сестри. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗН наследяването в тези случаи става по коляно, което
означава, че наследниците по право на заместване, ако са повече от едно лице, разделят
помежду си дела, който би имал техният общ възходящ приживе като наследник.
В конкретния случай общият наследодател С.Х. М. е починал на 15.09.2012 г.,
без да остави низходящи, възходящи и съпруг. Същият е имал братя и сестра, двама от
които са починали преди него, но са оставили низходящи. При това положение
съгласно правилото на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 и ал.3 от ЗН правото на собственост,
което С.Х. М. е притежавал върху недвижимите имоти, преминава върху негови
наследници от ІІІ ред, както следва:
Единствен наследник в първото коляно е братът на наследодателя - В. ХР. М.,
който получава 1/3 ид.ч.
Във второто коляно по право на заместване се включват низходящите на брата
Е.Х. М., починал преди наследодателя С.Х. М. - на 13.08.1990 г., а именно - двете му
деца В.Е. М. и Х.Е. М., които наследяват полагащата се на прекия им наследодател 1/3
ид.ч.
В третото коляно по право на заместване се включват низходящите на сестрата
Е.Х.А., починала преди брат си С.Х. М. - на 08.12.2001 г., а именно - двете деца
4
К.Г.А. и Р.Г.Н., които наследяват полагащата се на пряката им наследодателка 1/3 ид.ч.
Наследникът К.Г.А. е починал на 31.03.2019 г. и е наследен от преживялата съпруга
Д.В.А. и тяхната дъщеря М.К.А..
Предвид гореизложеното съдебният състав намира, че частната жалба е
неоснователна.
Не могат да бъдат споделени доводите на В. ХР. М., че е единствен наследник
на брат си, тъй като следва да се приложи правилото на чл. 8, ал. 4 ЗН, съгласно което
по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. В действителност
Тълкувателно решение № 1 от 4.XI.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/98 г. на ОСГК на ВКС
води до мълчалива отмяна на чл. 10, ал. 2 ЗН, но не в смисъла, който твърди
жалбоподателя. Съгласно т. 3 от тълкувателното решение с измененията на чл. 8, ал. 4
ЗН и чл. 9, ал. 2 ЗН (ДВ, бр. 60 и 90 от 1992 г.) кръгът на наследниците по права линия
на братята и сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява като те се наследяват
от своите низходящи без ограничение на степените по право на заместване.
Неоснователно е и възражението в частната жалба за това, че отказът не е
съобразен с практиката на ВКС, постановена в Тълкувателно решение № 3 от
30.XII.1994 г. по гр. д. № 2/1994 г. на ОСГК на ВКС. В посоченото тълкувателно
решение е развит въпросът за прякото наследяване по съребрена линия от низходящия
на по-близкия по степен роднина в сравнение с по-далечния по степен роднина по
съребрена линия, като е направено изрично разграничение с наследяването по право на
заместване.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството (ДВ, бр. 60 от
1992 г.) е разширен кръгът на наследниците по закон с включването и на роднини по
съребрена линия до VI степен включително, които до изменението на закона нямат
право да наследяват, освен в случаите на наследяване по право на заместване.
Образуван е нов четвърти ред наследници по закон, включващ съребрени роднини от
III до VI степен включително. С новата ал. 4 на чл. 8 се предвижда, че когато
починалият не е оставил възходящи от II и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до VI степен включително, като
по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват по-далечния
по степен съребрен роднина. Тази хипотеза не е приложима в настоящия случай, тъй
като лицата, които имат право да наследяват са наследници от III ред.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи
на братя и сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници по
закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III до
VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници
от предходния III ред. Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не съдържа нито един от
елементите, характеризиращи наследственото правоприемство по заместване. Това
правило е приложимо само когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-
5
горна степен, братя и сестри или техни низходящи, тогава наследяват роднините по
съребрена линия до шеста степен включително. Настоящият случай не е такъв, видно
от данните по делото. При тълкуването на разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се
налага извода, че се касае за норма, различна от тази по чл. 10 ЗН. Докато чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН говори за „изключване“, т.е. установява правила за изместване от наследяване
на по-далечния роднина в полза на по-близкия или на неговите низходящи, чл. 10, ал.
2 ЗН има предвид „заместване“, т.е. привличане на по-далечния роднина низходящ.
Различният употребен глагол в двата теста показва, че се касае за напълно различни
правни институти.
По изложените съображения, обжалваният Отказ с изх. № 21/04.06.2021 г. на
нотариус Е.К. е правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 278 във връзка с чл. 577 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 689/24.06.2021 г., подадена
от В. ХР. М. от г*** срещу Отказ с изх. № 21/04.06.2021 г. на нотариус Е.К., с рег. №
551 по описа на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Козлодуй,
като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на
РБ в условията на чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя В. ХР. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6