№ 73
гр. И., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Частно наказателно дело №
20221840200144 по описа за 2022 година
Районна прокуратура - И. е внесла искане за образуване на производство за
задължително настаняване и лечение в специализирано медицинско заведение, в което да
бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на Б. Р. К. от гр. И., ул. „Р.“ № 20, ЕГН
**********.
В съдебно заседание представителят на ИРП не поддържа искането.
Вещите лица д-р Д.Й. и психолог Л.Л., представят комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, според която освидетелстваният не се нуждае от задължително
настаняване на лечение по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето, въпреки че страда от
заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.
Защитникът на осв. К. – адв. Г., е на становище, че К. не следва да бъде настаняван
на задължително лечение.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от
НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Б.К. /син
на освидетелствания/ и Т.А. /сестра на освидетелствания/ се установява, че Б.К. е преживял
инсулт, като от началото на годината станал агресивен и започнал да заплашва с нож
съпругата си. Не разпознавал близките си, биз дезориентиран, имал халюцинации.
В съдебно заседание съдът не успя да осъществи вербален контакт с освидетелствани.
В заключението на допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, е посочено, че Б.К. страда от смесена корова и подкорова деменция, както и
органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, като поради липсата на критичност и
прогресивния характер на заболяването, освидетелстваният би могъл да застраши своите и
на окончите здраве и живот. В заключението е отразено, че освидетелстваният е започнал
доброволно да приема предписаната му терапия и близките му са ангажирани с
1
провеждането на лечение в домашни условия, поради което не се налага настаняването му
на задължително лечение в психиатрично заведение.
В съдебно заседание вещите лица поддържат даденото заключение, като твърдят, че
макар и страданието на освидетелствания да покрива признаците на психиатрично
заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, предвид овладяването на
състоянието му и доброволното приемане на предписаните му лекарства не се налага на
настаняването на К. на задължително лечение.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето лица с психични
разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство)
или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция; 3. лица
с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в
адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в
семейството и социалната среда.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на
задължително настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за
близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че макар и да са
налице медицинските критерии за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение
на освидетелствания К., в случая отсъстват социалните и юридическите критерии за
задължителното му настаняване на лечение. Това е така, защото освидетелстваният,
подкрепян от близките си, доброволно приема предписаната му терапия. Установи се, че
необходимите медицински грижи за овладяване на състоянието на К. могат да бъдат
осъществявани и в домашни условия под медицински контрол, така че той да не
представлява опасност за своите и на околните здраве и живот
Ето защо, съдът намери, че следва да бъде отказано настаняването на задължително
лечение на осв. К..
Направените разноски са за сметка на ИРС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА провеждането на задължително настаняване и лечение на Б. Р. К. от гр.
И., ул. „Р.“ № 20, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
2