Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.02.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и шести
януари |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
440 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1030-000200/12.02.2020г.
издадено от М.В.М.-Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив,
упълномощен със заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР допълнена със
Заповед №8121з-825/19.07.2019г. с което на Б.Г.К., с ЕГН********** ***, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3
от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева
и 24 месеца лишаване от правоуправление на МПС за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „ГЛОБА” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-1030-000200/12.02.2020г.
издадено от М.В.М.-Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив,
упълномощен със заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР допълнена със
Заповед №8121з-825/19.07.2019г. с което на Б.Г.К., с ЕГН********** ***, на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.3 от
ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания: “ГЛОБА”
в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от правоуправление на МПС за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „ГЛОБА” в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б.Г.К. не се явява лично по делото. Чрез подадената жалба
моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, необосновано
и издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Сходно становище изразява и адв. И.С.
в качеството си на упълномощен повереник от страна нарушителя. Според защитата,
в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения по чл.40, ал.3 и чл.43 и сл. от ЗАНН които са опорочили и издаденото
в последствие НП. На второ място се твърди, че както в АУАН така и НП, не е
посочен номера на техническото средство с което да бъде извършено пробата за
алкохол по отношение на жалбоподателя, което се явява също основание за отмяна
на обжалвания акт.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразен и като такова следва да се
потвърди.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Във връзка с Заповед № 317з-785
от 31.02.2020г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, за времето от 18.00 часа на
01.02.2020г. до 05.30 часа на
02.02.2020г. на Територията на ОД на МВР Пловдив се провела специализирана
полицейска операция /СПО/. Основната й цел на операцията била да се подобри
безопасността на движение на територията на дирекцията, като при това се
извършат проверки на водачи по ЗДвП във връзка с управление на МПС от
неправоспособни и такива употребили алкохол и наркотични вещества. В хода на
операцията на територията на гр. Асеновград били изпратени полицейски екипи от
секторите Пътна полиция /ПП/ и Специализирани полицейски сили /СПС/ при ОД на
МВР. В един от съставите на наряда на служителите от СПС били включени
свидетелите К.С.К., Й.К.К., Л. Г.В. и М.Х.С.. Докато
изпълнявали задълженията си във връзка с операцията, четиримата служители се
намирали и придвижвали със служебен бус.
Около 23.50 часа, на 01.02.2020г.
на ул. „Васил Левски“ до №10, екип на Пътна
полиция извършил проверка на лицето Б.Г.К.. В хода на проверката, спрямо същия
бил съставен АУАН № 492562/ 01.02.2020г. за това, че като водач на МПС,
управлява лек автомобил „СЕАТ“ с ДК№ РВ 3195 МТ, който не е минал годишен
технически преглед, като в същото време е и
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
В хода на проверката Б.К. не представил
и СУМПС, както и контролен талон към него. / лист 100 от съд.дело/. В хода на
проверката на водача бил издаден талон за медицинско изследване, като въпреки
съмнението за употреба на алкохол от негова страна, му били оставени автомобила
и ключовете за него, с указания да го прибере на другата сутрин. Тъй като
установения като нарушител Б.К. отказал да подпише и получи екземпляр от акта,
то неговия отказ бил удостоверен от св. К.С.К.. Присъствието на св. К.К. на въпросното място, било по причина, че екипа в който
той участвал бил извикан за съдействие от служителите на ПП, тъй като лицето
придружаващо Б.К. било без документи за самоличност. Това станало и причина на
неизвестното лице да бъде съставен от служите на СПС АУАН № 088528 /лист 28 от
съд.дело карта № Б 544775 за дейността на наряда/
Около 01.00 часа на 02.02.2020г.
буса в който се намирали посочените по-горе служители на СПС патрулирал по ул. „Васил Левски“ в гр.
Асеновград. Движейки се така, буса настигнал криволичещ лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с ДК№ РВ 3195 МТ. Това обстоятелство и
факта, че през въпросната вечер били спирани всички движещи се МПС-а, станало
причина да се предприемат действия по проверка, като на водача бил подаден
звуков и светлинен сигнал. Същия възприел сигналите и спрял срещу №16.
Проверката по отношение на водача била извършена от св. Й.К.К.
и св. К.С.К.. При това се установило, че автомобила се управлява от Б.Г.К., който бил сам в купето. По време на
разговора с него той не представил СУМПС и контролен талон към него, като на
служителите от СПС направило впечатление, че водача лъха силно на алкохол.
Междувременно самия Б.К. също не отрекъл, че е употребил алкохол като заявил,
че кара така от 20 години и до момента не е убил никой. Св. К.С.К., който бил и служител в Звено „Сигма“
към СПС, поканил водача Б.К. да го изпробва с техническо средство за употреба
на алкохол, при което последния категорично отказал. Отказа му станал причина
св. К.К. да не използва намиращото се в буса
техническо средство. При тези обстоятелства св. К.К.
пристъпил към съставяне на АУАН №028998/02.02.2020г. в който установените
нарушения били квалифицирани като такива по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП /към адм.нак. преписка и лист 28 от съд.дело карта № Б 544775
за дейността на наряда/. В хода на проверката на водача бил издаден талон за
медицинско изследване, като въпреки съмнението за употреба на алкохол от страна
на Б.К. отново му били оставени автомобила и ключовете за него Тъй като
установения като нарушител отказал да подпише и получи екземпляр от акта, то
неговия отказ бил удостоверен с подписа на от св. Л. Г.В.. Въз основа на
съставения АУАН и резултатите от проверката било издадено и обжалваното НП.
Установената от съда фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на свидетелите К.С.К.,
Й.К.К., Л. Г.В. и М.Х.С., както и приложените по
делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Безспорно по делото се установи, че на 02.02.2020г.
,около 01.00 часа, в гр. Асеновград, на ул. „ Васил Левски ”, срещу №16 жалбоподателя Б.Г.К., е бил установен като водач
на МПС- лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК№ РВ 3195 МТ. Провежданата по същото
време в града СПО, както и неадекватните действия на водача, са станали причина
и повод спрямо същия да бъдат спрян за проверка. Установеното в хода на същата
са мотивирали полицейските служители да предприемат мерки за извършване на
проверка и за употреба на алкохол. При това, той отказал категорично да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като не
е изпълнил и даденото му предписание за медицинско изследване. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Без
значение е в случая, че в съставения от св. К.С.К. АУАН №028998/ 02.02.2020г. не са посочени вида и номера на техническото
средство. Това, че такова е била налично се установява както от намиращите се
на листи от 21 до 27 от съд.дело писмени доказателства, от събраните гласните
такива, както и от факта, че въпросната вечер се е провеждала СПО, в която една
от основните задачи е била извършване на проверка на водачи за алкохол. От
показанията на св. К.С.К. се установява,
че към онзи момент той е бил служител на Звено „Сигма“ към СПС, като е бил
оправомощен да извършва такива проверки с техническо средство и е носел в
служебния автомобил такова средство. От гласните показания на разпитаните по
делото свидетели се установява, че именно категоричния отказ на нарушителя е
станал причина носеното средство въобще да не бъде извадено от служебния
автомобил. По друг начин биха изглеждали нещата, ако нарушителят беше дал
съгласие да бъде изпробван и техническото средство не беше налице. По отношение
обаче на настоящия случай доказателствата са в друга насока, поради което
направеното възражение в тази насока от страна на повереника в съдебното
заседание по същество са явява неоснователно.
Неоснователно се явява и направеното
възражение във връзка с допуснати нарушения по чл.40, ал.3 и чл.43 и сл. от ЗАНН. Точния анализ на приложения
АУАН №028998/ 02.02.2020г. въз основа на който е било издадено и обжалваното НП
дава основание да се направи извод, че при неговото съставяне не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Факта, че като свидетели в него
фигурират имената на три лица, които са и полицейски служители, по никакъв
начин не опровергава установените с акта нарушения по ЗДвП. В съставения АУАН,
са отразени датата, часа и обстоятелствата на проверката и факта, че водача е отказал да бъде изпробван с техническо
средство-дрегер. Посочено е и това, че той не представя СУМПС и контролен талон
към него. В настоящия случай е налице отказ на водачът да бъде изпробван с
техническо средство, както е налице и
отказ да използва издадения му талона. Актосъставителя освен
задълженията си по ЗДвП е изпълнил и задълженията си по Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Въпреки заявения от страна на водача отказ, то правилно
актосъставителя му е издал и талон за медицинско изследване. Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП то редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, т.е. описаните в тях обстоятелства могат да
бъдат опровергани по съответния предвиден в закона ред. Това не е било
направено от страна на водача.
Обстоятелството, че съставилия
АУАН №028998/ 02.02.2020г. св. К.С.К., е и свидетел по отказа на Б.Г.К. да
подпише и получи екземпляр от АУАН № 492562/ 01.02.2020г. също не следва да
приема за процесуално нарушение водещо до опорочаване на цялото адм.наказателно
производство. Със съставянето на двата
цитирани акта спрямо Б.Г.К. са били установени различни административни нарушения
извършени от него по различно време, като при удостоверяване на отказа на
нарушителя да подпише АУАН № 492562, св. К.С.К.
е нямало как да знае, че само около един час по-късно, Б.Г.К. отново ще
бъде спрян за проверка като водач на МПС, както и това, че спрямо него ще бъдат
констатирани някакви нарушения. Причината за съставяне на АУАН №028998 от
страна на св.К. е факта, че от целия екип на СПС намиращ се в служебния бус,
единствено и именно само служителя на звено „Сигма“ е бил компетентен да
извършва проверки с техническо средство и съставяне актове във връзка с
констатирани нарушения по ЗДвП. Ако се приеме за основателен аргумента на
защитата, то въпреки правомощията му и съответните задължения, не би следвало
служителя, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта съставен едно
административно производство, да може да състави и АУАН за друго нарушение по
друго административно производство. При конкретните обстоятелства по делото, това
би значело, че въпреки съмненията относно употребата на алкохол от страна на
водача и неговия категоричен отказ да бъде изпробван, поради заявената
„невъзможност“ на св. К.С.К. да бъде и актосъставител, това би довело до липса
на каквато и да е надлежна официална
констатация на нарушението, което е един абсурд. Направеното възражения в тази
насока също се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Правилно в съставеното НП
нарушението във връзка с отказа на Б.Г.К. да бъде изпробван с техническо е било квалифицирано, като такова по чл.174, ал.3
от ЗДвП. За извършеното нарушение по тази
разпоредбата закона предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. При издаване
на обжалваното НП, АНО явно е съобразил с всички обстоятелства, включително и с
факта, че през 2017г. нарушителя Б.К. е
бил признат за виновен по НОХД № 130/2017г. на АРС в извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, както и с наложените му по това дело наказания /справка
листи от 17 до 20 от съд.дело/.
По отношение на нарушението по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП,съдът намира същото за безспорно установено, като
правилно отговорността на нарушителят е
била ангажирана на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същия текст предвижда
да се накаже с глоба в размер на 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. В случая за АНО не е
имало възможност да определи по различен размер от предвиденото в закона.
Неоснователни се явяват и всички останали
възражения, като съдът е на становище,че в хода на административнонаказателното
производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, както от
страна на актосъставителя при съставяне
на акта, а така и от АНО при издаване на обжалваното НП. Както в акта така и в
обжалваното НП, вмененото нарушение и
неговата правна квалификация, са били достатъчно точно и ясно описани, като те
не създават някакви основания за по-различно тълкуване на правната воля на
лицата които са ги издали.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: