Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер шестнадесети
ноември Година 2021 София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.
О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На
двадесет и седми септември Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н. ЧЛЕНОВЕ: 1. А. И.
2. мл.с. С. Н.
Секретар
Х. Б.
Прокурор
М. С.
Като
разгледа докладваното от съдията Н.
В.н.о.х.
дело № 90 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл., вр.
чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – Е. П. срещу
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 292/17 г. по описа районен съд – Е. П..
С атакуваната присъда подсъдимите И.М.И.
с ЕГН: **********, П.С.И. с ЕГН: **********, И.Р.Ц. с ЕГН: ********** и В.Г.Г.
с ЕГН: ********** са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С присъдата е постановено на
основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по наказателното производство да
останат за сметка на държавата.
Недоволен от присъдата е останал
прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал
протест. С протеста се твърди, че първият съд е формирал своите фактически
констатации и изводи, обосновали решаващия му извод за оправдаване на
подсъдимите, въз основа на превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства, формирало неверни фактически и правни изводи по съществени за
правилното решаване на делото въпроси. Счита че коректният анализ на
доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие, установява
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
преповторена (ненужно) в протеста.
По същество с протеста е
оспорена предложената от първия съд оценка на годността на извършено
претърсване и изземване на вещи от гаражна клетка № ., бл. ., ж.к. „Д.“, гр. С.я,
при което са иззети вещи, предмет на инкриминираното престъпление по чл. 276,
ал. 3 НК – купони (ваучери) за храна, дискредитирано от първия съд. В тази връзка
се твърди, че протоколът за извършеното претърсване и изземване, е бил надлежно
одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд, поради което първият съд
не може да се произнася по неговата процесуална годност, а освен това първият
съд неоснователно не е кредитирал показанията на свидетеля В. Т. И., участвал
като поемно лице при извършването на посоченото действие по разследването,
единствено поради липсата на спомен у другото поемно лице – свид. Н. М. Ц..
На следващо място в протеста се твърди, че по делото
са събрани доказателства, които установяват връзката на четиримата подсъдими,
тяхната престъпна дейност и пребиваването им на територията на община Е. П. на
инкриминираната дата и в подкрепа се сочат показанията на свидетелите –
полицейски служители, за които се твърди да са подкрепени от останалите
доказателства по делото и данни от експертизи, също и от показанията на свид. П.
П.. В тази връзка първият съд е упрекнат, че неоснователно е отчел тези
показания като „оперативна информация“, без да отчита, че „това не са
обикновени граждани, които наблюдават някакви събития, а полицейски служители,
изпълняващи служебните си задължения и участващи в специализирана полицейска
операция, като са специално обучени да изпълняват работата си и са снабдени с
необходимата екипировка“.
В протеста се твърди да е установено, че подсъдимите
са използвали специално техническо устройство (заглушител) за
заглушаване на сигнала от охранителната система на обекта и такива заглушителни
устройства са били открити при извършеното претърсване на гаражната клетка,
ползвана от подсъдимите.
Поддържа
се за установено от показанията на свидетелите Шунев, Каратанчев и Ненков
обстоятелството, че четири лица, сходни по описание с подсъдимите, управлявали
МПС от марка и модел, сходни на управляваните от подсъдимите, са извършвали
проучвателни действия в района на складовата база непосредствено преди
извършване на деянието.
Оспорен е фактическия довод на първия съд за
недоказаност на обстоятелството кои лица са осъществявали фактически ползването
на гаражна клетка № 12, където са намерени вещи, предмет на престъплението по
чл. 276, ал. 3 НК, като в тази връзка се изтъква факта, че подс. Вл. Г. е
задържан точно при фактическо ползване на гаража.
Твърди се, че обвинението се доказва от събраните
свидетелски показания, които кореспондират помежду си.
С тези доводи се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни
и осъдени по повдигнатите им обвинения.
С протеста не се заявява искане за
събиране на доказателства.
В срока по чл. 322 НПК е постъпило
писмено възражение срещу протеста от адв. В. Б. – защитник на подс. В.Г.. В
писменото възражение се оспорва протеста, като се излагат съображения за недоказаност
на обвинението както по отношение на подс. Вл. Г., така и по отношение на
останалите подсъдими. По същество се споделя изцяло доказателствения анализ,
направен от първия съд и обосновал решаващия извод за недоказаност на
обвинението.
Представителят на С.о.п. поддържа
протеста с доводите, изложени в него.
Защитникът на подс. И. Р. Ц. – адв. Н. Ш.
- оспорва протеста и моли да се потвърди присъдата. Счита че протестът е лишен
от фактическа и правна аргументация.
Подс. И. Р. Ц. поддържа доводите на
своя защитник.
Защитникът на подс. В. Г. Г. – адв. В. Б. - оспорва
протеста и моли да се потвърди присъдата. Поддържа изцяло съображенията си,
изложени в писменото възражение срещу протеста. Счита че обвинението не е
доказано по несъмнен начин и липсва верига от косвени доказателства, които да
обосновават като единствено възможен изводът, че именно подсъдимите са
извършители на инкриминираната кражба.
Подс. В. Г. Г. поддържа доводите на
своя защитник.
Защитникът на подс. П. Сл. И. – адв. Т.
Г.-П. - оспорва протеста и моли да се потвърди присъдата. Счита че присъдата е правилна,
законосъобразна и обоснована. Поддържа като правилен решаващият извод на първия
съд за недоказаност на обвинението, повдигнато на подс. П. И., поради липса на
преки или косвени доказателства, уличаващи го като автор на инкриминираната
кражба.
Подс. П. Сл. И. поддържа доводите на
своя защитник.
Защитникът на подс. И. Мл. И. – адв. М.
Х. - оспорва протеста и моли да се потвърди присъдата. Поддържа като правилен
решаващият извод на първия съд за недоказаност на обвинението. Счита че липсват
преки или косвени доказателства за съпричастност на неговия подзащитен към
инкриминираната кражба, изрично сочи като недоказано обстоятелството в касата,
предмет на кражбата, да е имало въобще пари.
Подс. И. Мл. И. поддържа доводите на
своя защитник.
В последната си дума подсъдимите
поотделно молят да се потвърди обжалваната присъда.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка
с доводите на страните, приема за установено следното:
Съдебното производство пред
първоинстанционния съд е било образувано по внесен обвинителен акт от РП – Елин
Пелин срещу четиримата подсъдими И.М.И., П.С.И., И.Р.Ц. и В.Г.Г., затова че:
1/ за времето от 20:19 ч. до 20:40 ч. на 17.01.2017 г.
в с. Р. поле, обл. Софийска от административна сграда, стопанисвана от
търговско дружество „О. Х“ ООД, находяща се в промишлена зона на с. Равно поле,
обл. Софийска, след предварителен сговор помежду си, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – демонтиране на решетки на
външната ограда, чрез използване на технически средства – носим заглушител за
четири честотни сегмента за заглушаване на СОТ сигнала и неустановено
техническо средство за отваряне на крилото на прозорец на първия етаж на
сградата и чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Т.“, с рег. № . НВ, отнели чужди движими вещи – 1 бр.
метална каса на стойност 525,00 (петстотин и двадесет и пет) лв., съдържаща
сумата от 3 000 (три хиляди) лева и 800 (осемстотин) евро, собственост на „Оберон
Х“ ООД, от владението на МОЛ – Т.Г. В., Н. С. З., П. А. К.и С. Б. Ш. –
управители на дружеството - без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, след като се сговорили предварително за осъществяването на кражбата,
която не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и
2/ за времето от 20:19 ч. до 20:40 ч. на 17.01.2017 г.
в с. Равно поле, обл. Софийска от административна сграда, стопанисвана от
търговско дружество „О. Х“ ООД, находяща се в промишлена зона на с. Р. поле,
обл. Софийска, в съучастие като съизвършители противозаконно отнели официални
удостоверителни знаци, предназначени за плащане на стойности – 1 968
(хиляда деветстотин и шестдесет и осем) бр. купони (ваучери) за храна с номинал
от по 5,00 (пет) лева, на обща стойност 9 840 (девет хиляди и осемстотин и
четиридесет) лева, собственост на „О. Х“ ООД, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление – престъпление по чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
При съблюдаване на процесуалните правила
за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият
съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по
фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява частично фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Въззивната инстанция споделя фактическите констатации на
първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументират
направения извод за недоказаност на авторството на подсъдимите на
инкриминираната кражба.
От
събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в
първоинстанционния съд доказателства се установява следното:
Търговско дружество „О. Х“ ООД със
седалище и адрес на управление:*** и представлявано от управителите –
свидетелите Т.Г. В., Н. С. За., П. А. К. и С. Б. Ш. (удостоверение от Агенция по вписванията и справка от
Търговския регистър – л.л. 470-473, том 1 от ДП), стопанисвало обект, представляващ двуетажна административна сграда,
складова и производствена база, находящ се в индустриалната зона на с. Р. поле,
община Е. Пе., обл. София. На втория етаж в административната сграда имало
обособено помещение, ползвано като офис от четиримата управители. В шкаф в
офиса имало монтирана огнеупорна метална каса с размери около 60/50 см,
собственост на дружеството, на стойност 525,00 лв. (съдебнооценителна експертиза – л.л. 315-317, том 1 от
ДП). В касата обичайно се държали
оборотни средства на дружеството и се съхранявали купони (ваучери) за храна с
номинална стойност от 5,00 лв, доставяни от „С. П. Б.“ ЕООД (договор – л. 461 – 469, том 1 от ДП).
Обектът в с. Р. поле бил охраняван от пазач, който
извършвал обходи на района (показанията
на свид. Т. В.). Обектът разполагал с
камера за видеонаблюдение и имало сключен договор за охраната му с „3 и 1 СОТ“
ЕООД. Централизираната охранителна система се състояла от изградена локална
охранителна система - датчици, поставени в административната сграда и в
складово-производствената база, и паник-бутон, монтиран в помещението на пазача.
Сигналите от локалната охранителна система се препращали чрез комуникационен
модул – радиотрансмитер - в дежурната част на охранителната фирма, която
реагирала според ситуацията. След като е задействана, локалната охранителната
система на обекта подавала през определен интервал от време тестови сигнали,
които отчитали, че системата функционира нормално и алармен сигнал – в случай
на нарушение на обекта. Трансмитерът работел в диапазона на честотите,
разрешени за ползване от частните охранителни фирми.
Свид. Сц Вц – механик в „Оц Х“ ООД - в дните преди
Коледа на 2016 г. забелязал пред централния портал на обекта лек автомобил,
черен на цвят, който приличал на автомобил от марката „Ауди“, модел „А6“.
Автомобилът бил спрял там за около час без причина и това направило впечатление
на свид. Вц. Той и свид. Д. И. – шофьор, който също бил забелязал автомобила,
го загледали. През това време минал непознат човек, който се отправил към
паркинга зад сградата. Свид. Вц се приближил към непознатия и го попитал какво
търси, на което непознатият отговорил, че чака пратка, след което се обърнал и
си тръгнал. Било тъмно, човекът бил облечен в тъмни дрехи и с качулка на
главата, не много висок, набит, със здраво телосложение. Ден, два след този
случай, вечерта, около 19,00 ч., свид. Д. И. забелязал на паркинга автомобил м.
„Мицубиши“, по-стар модел, тъмен на цвят. В автомобила имало четирима човека,
които свидетелят не може да опише. Този автомобил направил впечатление на свид.
Д. И., тъй като според него нямало причина да стои на служебния паркинг след
края на работното време. Свид. Д. И. се обадил на свид. Сц Вц и му разказал
какво е видял. Свид. Вц уведомил свид. Н. Зц за двата случая. По повод
възникналите съмнения, че обектът се наблюдава и че се правят опити за
заглушаване на сигналите, излъчвани от радиопредавателите, свид. С. Шц се
обадил на свид. ОцЛц - организатор охрана в „3 и 1 СОТ“ ЕООД – с молба да засили
охраната на обекта. Свид. Л. предприел допълнителни охранителни мерки, като в
две поредни вечери, след поставянето на обекта под охрана, изпращал екип от
двама охранители с патрулен автомобил, а след това до 04.01.2017 г. дежурните
екипи извършвали обход около обекта, но нарушения не били установени, не се
установили и опити за заглушаване на
радиосигнали.
През деня на 17.01.2017 г. всички управители били на
работа, като последен останал свид. П. К.в.
Около 19,30 ч. той си тръгнал и задействал охранителната система.
В 19,30 ч. е получен сигнал в дежурната част на
охранителната фирма, че обектът е подаден под охрана. През нощта на 17.01.2017
г. до сутринта на 18.01.2017 г. локалната охранителна система подала и са
получени тестови сигнали в 21,00 ч., в 01,00 ч. (на 18.01.2017 г.) и в 07,30 ч.
на 18.01.2017 г., когато обектът е снет от охрана от охранителната фирма (показанията на свид. О. Лилков). Посочените данни установяват, че във времевия
отрязък от 19,30 ч. на 17.01.2017 г. до 7,30 ч. на 18.01.2017 г. охранителната
система на обекта е била изправна и е функционирала (показанията на свид. Орлин Лилков).
Вечерта на 17.01.2017 г., около 20,30 ч. три
неустановени лица проникнали в административната сграда на „О. Х“ ООД, като
взломили рамката на прозорец на помещение на първия етаж на сградата и оттам проникнали
във вътрешността на сградата, качили се на втория етаж, влезли в офиса на
управителите, разбили шкафа, в който била монтирана металната каса и взели
касата. В касата имало пари - около 3 000 лева и 700 – 800 евро, банкова
карта № 5476966216676060 на името на свид. Траян Г. Велев, издадена от „У. Б.“
АД и 1 968 бр. купони (ваучери) за храна с номинална стойност от 5,00 лв.
и на обща стойност 9 840,00 лв.
По-късно същата вечер (на 17.01.2017 г.), във времето
от 22,26 ч. до 22,29 ч. с отнетата банкова карта са извършени няколко
транзакции от АТМ (банкомат) № РВ451001, собственост на „Ю. Б.я“ АД, намиращ се
на бул. „Н. М.в“ бл. ., ж.к. К. поляна, гр. София (справка – л. 409, том 1 от ДП). В 22,34 ч., т.е. около пет минути след последната
транзакция, мобилният телефонен номер ., ползван от подс. И.Р.Ц., е локализиран
от клетка на мобилния оператор, намираща се в ж.к. „С.“, бл. ., гр. София, в
близост до адреса на банкомата, от който е извършена транзакцията (бул. „Н. М.“
бл. 31), като обхватът на клетката покрива адреса на този банкомат (справка л.л. 376 – 378, том 1 от ДП).
На сутринта кражбата на касата била установена от
свид. З., след като отишъл на работа.
През деня на 18.01.2017 г. е извършен оглед на
местопроизшествието (протокол за оглед,
придружен с фотоалбум – л.л. 4-15, том 1 от ДП).
След около две седмици, на 03.02.2017 г., при
полицейска акция били задържани подсъдимите И.Р.Ц., П.С.И. и И.М.И.. Тогава били
извършени и оглед, претърсване и изземване на вещи от подземна гаражна клетка №
12 в бл. 50 в гр. С., ж.к. Д., ползвана през инкриминирания период от подс. В.Г.
(протокол за оглед, придружен с фотоалбум
– л. 333 – 342, том 1 от д., протокол за претърсване и изземване, придружен с
фотоалбум - л.л. 111 – 129, том 1 от ДП и л.л. 582 – 587 от д.).
Огледът, претърсването и изземването на вещи са извършени
в присъствието на подс. Вл. Г. и на две поемни лица: свидетелите В. Т. И. и Н.
М. Ц.. На място имало много хора, като посочените действия по разследването
възприели още свидетелите А. З. У. – инспектор в Сектор „Грабежи“ – ГД „НП“,
МВР, А. К. М. – разузнавач в Сектор „Грабежи“ – СДВР, Ж. А. – живуща в блока.
Действията по разследването, свързани с огледа, са предприети
в 04:42 ч. на 03.02017 г. и са приключили в 05:29 ч., а претърсването и
изземването е започнало 05:40 ч. и е приключило в 09:40 ч. на същия ден (л. 587, том 2 от д.).
При огледа на гаражна клетка № 12 вътре е
открит, паркиран, автомобил марка „Ф.“, модел „Туарег“ с рег. № СА .АВ, сив на
цвят. Открита е и е иззета раница, в която се намерили отнетите от „О. Х“ ООД в
с. Р. п. купони (ваучери) за храна, поставени в хартиени пликове с надпис „Sodexo“. Открити са множество вещи, като са иззети 33 бр.
обекти, измежду които: черен куфар с размери 56/41/30, с дръжки и колелца,
съдържащ множество електроустройства, свързани помежду си с кабели, иззет и
обозначен като „обект 10“, запечатан с картон сер. А 057339; 1 бр. кашон,
съдържащ множество електронни устройства и пръчки, наподобяващи антени за
локация, иззет и обозначен като „обект 22“, запечатан с картон сер. А 164888; 1
бр. щайга (касетка), съдържаща електронни устройства с кабели, иззети и
обозначени като „обект 29“, запечатан с картон сер. А 0230433.
При огледа на гаражната клетка (протокол за оглед, придружен с фотоалбум – л. 333 –
342, том 1 от д.) са иззети обтривки от
дръжката на вратата на гаражната клетка отвън и отвътре, като от материалите по
делото липсват данни същите да са били изследвани по-нататък.
По отношение на открития в гаражна клетка № 12
автомобил - марка „Ф;“, модел „Т;г“ с рег. № СА ; АВ, сив на цвят - се
установява, че е бил предмет на кражба, извършена през м. август 2016 г., като
в хода на досъдебното производство е върнат на свид. Г; П.П. (показанията на свид. Г. П.).
Извършен е оглед на иззетите веществени доказателства –
1 бр. черна раница, съдържаща хартиени пликове с ваучери за храна, като се
установява, че пликовете са общо 164 бр., всеки съдържащ по 12 бр. ваучери с
номинална стойност на всеки ваучер от 5,00 лв. или установени са 1 968 бр.
ваучери на обща стойност 9 840 лв. (протокол
за оглед на веществени доказателства от 10.02.2017 г. – л. 105 - 109, т. 1 от
ДП). Хартиените пликове са изследвани са
наличие на дактилоскопни следи и респ. за идентифицирането им, като са
установени дактилоскопни следи по хартиените пликове, които не са годни за
идентификация (дактилоскопна експертиза,
извършена от в.л. Ангел Стрински, л.л. 306 – 310, том 1 от ДП). Иззетите ваучери за храна в хода на разследването
са върнати на свид. Т; В; (управител на „О; Х“ ООД) на 30.05.2017 г., за което
е съставена разписка (л. 455-459, том 1
от ДП).
Иззетите при претърсването на гаражна клетка № 12
вещи: черен куфар с размери 56/41/30, с дръжки и колелца, съдържащ множество
електроустройства, свързани помежду си с кабели, иззет и обозначен като „обект
10“, запечатан с картон сер. А 057339; 1 бр. кашон, съдържащ множество
електронни устройства и пръчки, наподобяващи антени за локация, иззет и
обозначен като „обект 22“, запечатан с картон сер. А 164888; 1 бр. щайга,
съдържаща електронни устройства с кабели, иззети и обозначени като „обект 29“,
запечатан с картон сер. А 0230433, са били обект на изследване от техническа
експертиза № 17/ИКУ-007, извършена от в.л. В; Г; (л.л. 281 – 286, том 1 от ДП). От тази експертиза се установява следното:
- по отношение на вещите, иззети като „обект 22“,
запечатан с картон сер. А 164888, обозначени като обект 1 от експертизата - 1
бр. кашон, съдържащ множество електронни устройства и пръчки, наподобяващи
антени за локация, се установява, че обектът представлява заглушител,
предназначен да възпрепятства нормалната работа на GSM-апарати и устройства, използващи WiFi комуникация (при включване на заглушителя в рамките
на 10 секунди се губи връзка между GSM-апаратите
и GSM- клетката, към която са били свързани в момента),
като заглушителят работи в шест честотни участъци;
- по отношение
на вещите, иззети като „обект 10“, запечатан с картон сер. А 057339, обозначени
като обект 2 от експертизата - черен куфар с размери 56/41/30, с дръжки и
колелца, съдържащ множество електроустройства, свързани помежду си с кабели, се
установява, че обектът представлява заглушител, който работи в честотните
участъци, както следва: GSM/4G Low800-925 MHz,
DCS 1805-1880 MHz, 3G 2110-2170
MHz;
- по отношение на вещите, иззети като „обект 29“,
запечатан с картон сер. А 0230433, обозначени като обект 3 от експертизата - 1
бр. щайга /касетка/, съдържаща електронни устройства с кабели, се установява,
че обектът представлява заглушител, който работи в честотните участъци, както
следва: GSM/4G Low800-925 MHz, DCS 1805-1880 MHz, 3G 2110-2170 MHz. В касетката са установени и две зарядни устройства,
предназначени за зареждане на носими радиостанции.
Тук следва изрично да се посочи, че при извършеното
претърсване в гаражна клетка № 12 не е открит описания в обвинителния акт
„носим заглушител за четири честотни сегмента: GSM900/CDMA800:850-960 MHz; GSM/DCS/PHS:1805-1880 MHz; 3G:2110-2170 MHz и GPS L1 1500-1600 MHz“, който, според обвинителната теза, е послужил за заглушаване на
радиосигнала, изпращан от радиотрансмитера на локалната охранителна система на
обекта в с. Равно поле, което обосновава недоказаност на това обстоятелство. В
действителност описания в обвинителния акт носим заглушител за посочените пак там
четири честотни сегмента е бил обект на изследване от експертиза № 17/ИКУ-076,
извършена от в.л. В. Г., приложена на л.л. 271-277, том 1 от ДП и приета по
делото, описан като „обект 6“, като от постановлението на разследващия орган за
назначаване на експертизата (л. 270, том
1 от ДП) може само да се предположи, че
тази вещ е била иззета от гаражна клетка № 28, но такова обстоятелство не може
сигурно да се твърди, тъй като липсват данни да е било извършено претърсване на
тази гаражна клетка и този въпрос не е бил фактологически изследван и изяснен (по
делото не е представен протокол, удостоверяващ извършването на такова действие
по разследването).
Така установеното налага извода, че вещите -
заглушители, изследвани от техническа експертиза № 17/ИКУ-007, извършена от
в.л. Васил Генов (л.л. 281 – 286, том 1
от ДП), иззети от гаражна клетка № 12, не
могат да бъдат отнесени към инкриминираната в обвинителния акт кражба. Противното
излиза извън фактическата рамка на обвинението, което е недопустимо.
Въззивният съд се солидаризира с фактическите
констатации на първия съд и намери за достатъчно убедително установено, че подс.
Вл. Г. е имал достъп до гаражна клетка № 12. От фактическа страна в тази връзка
се установява, че подс. Вл. Г. и свид. Г. И. били съпрузи, като имали сключен
граждански брак на 19.07.2012 г., впоследствие прекратен с решение от
19.05.2017 г. по г.д. № 124/2017 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на
същата дата (решение № 46 от 19.05.2017
г. на РС – Брезник - л. 51, том 1 от д.).
През инкриминирания период двамата формално все още са били съпрузи, но не
живеели заедно. Свид. Г. И. живеела в ап. ., вх. . на бл. . в гр. С.я, ж.к. Д.
и ползвала гаражна клетка № 25. През 2011 г., преди да сключи брак с подс. Вл. Г.,
свид. Г. И. закупила гаражна клетка № 28 от същата сграда. През 2015 г. било
учредено право на ползване върху гаражна клетка № 12 от същия жилищен блок на
подс. Вл. Г. (нотариални актове за
сделките – л.л. 404-406, том 1 от ДП).
Впоследствие гаражна клетка № 12 била продадена на приятел на подс. Вл. Г. по
негова молба (показанията на свид. Ст.
Апостолов). Обстоятелството, че
подсъдимият е носител на ограниченото вещно право на ползване на гаражна клетка
№ 12, чийто собственик е друго лице, обосновава несъмнен извод, че подсъдимият
най-малко е имал достъп до тази гаражна клетка и е могъл да я ползва
безпрепятствено, като в такъв смисъл са и показанията на свид. Ж. А., която
събирала такси за режийни разноски от живущите в блока. Това обстоятелство не
изключва възможността и друго лице или други лица да са имали достъп до
гаражната клетка, предоставен им от подсъдимия и също да са я ползвали.
В хода на разследването, един месец след извършване на
кражбата, на 18.02.2017 г. свид. Тр. В. предал на разследващите органи оптичен
диск, съдържащ запис от видеоохранителната камера на обекта на „О. Х“ ООД в с.
Р. п. (протокол за доброволно предаване –
л. 400, том 1 от ДП). Предаденият от
свид. В. оптичен диск е бил обект на изследване от видеотехническа експертиза,
извършена от в.л. З. М. (л.л. 288 – 295,
том 1 от ДП). При прегледа на файлове е
установено, че те са записани от една стационарна видеокамера и обхващат
вътрешния двор с прилежащи постройки. При прегледа на записите от датата
17.01.2017 г., когато е извършена инкриминираната кражба от офиса в
административната сграда на „О. Х“ ООД в с. Р. п., се установява: в 20:19:38 ч.
едно лице, което стои от външната страна на оградата, в близост до една от
сградите в обсега на камерите; в 20:31:31 ч. три лица се доближават до
двуетажна сграда, като едно от лицата застава до ъгъла на сградата така, че се
вижда част от силуета му; между 20:36:50 ч. и 20:38:02 ч. се установява
автомобил, наподобяващ такъв с висока проходимост, светъл на цвят, който
маневрира от външната страна на оградата, след което излиза от обсега на
камерата. На хартиен носител са снети кадри, чието качество не позволява
отграничаване на общи и частни признаци, характеризиращи заснетите обекти.
Приложените фотокопия, които са част от експертизата, не са годни за провеждане
на лицевоидентификационно изследване и не може да се установи марка, модел и
регистрационен номер на заснетия автомобил.
Същият оптичен диск е бил изследван допълнително и от
в.л. Ангел П. (видеотехническа експертиза
– л.л. 298 – 301, том 1 от ДП), чието
заключение е, че е възможно заснетият в интервала 20:36:52 ч. и 20:36:56 ч.
автомобил да е марка „Ф.“, модел „Т.г“ и че не е изключена възможността да бъде
и друг автомобил, което експертът изрично уточнява при разпита му в съдебното
следствие.
Данните от посочените две видеотехнически експертизи
обосновават от фактическа страна изложеното по-горе, че инкриминираната кражба
е извършена около 20:30 ч. на 17.01.2017 г., че в извършването ѝ са
участвали поне три лица и че за извършването ѝ е използван високопроходим
автомобил, като не се доказва това да е същият автомобил, открит в гаражна
клетка № 12, ползвана от подс. Вл. Г..
В хода на разследването е предоставен електронен
носител със снимков материал от охранителна камера на АТМ (банкомат) № РВ .от
датата 17.01.2017 г. за времето от 22:26 ч. до 22:29 ч., когато са осъществени
транзакции с отнетата банкова карта № . (л.
409, том 1 от ДП). Извършената
видеотехническа експертиза (л.л. 326 –
329, том 1 от ДП), е изследвала
записаните върху информационния носител видеофайлове и дава заключение, че в
посочения времеви отрязък е заснет човек, който оперира с банкомата, чието лице
не се вижда, същият е с качулка на главата си. При тези данни не може да се
приеме, че подс. И.Ц., чийто телефон е локализиран в обхвата на клетка на
мобилния оператор, намираща се в близост до адреса на банкомата, около пет
минути след последната транзакция, е лицето извършило транзакциите с отнетата
банкова карта за времето от 22:26 ч. до 22:29 ч. на 17.01.2017 г., а и в
обвинителния акт липсва такова фактическо твърдение. Т.е., от установеното, че
неговият мобилен номер е локализиран в близост до банкомата, чрез който са
извършени транзакции с отнетата банкова карта, около пет минути след последната
транзакция, не следва непременно извода, че именно той е държал банковата карта
и не може да се ползва като косвено доказателство за авторството му на
инкриминираната кражба.
Изложената фактическа обстановка
е изводима и подкрепена изцяло от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие, проведено от първоинстанционния съд, доказателства и доказателствени
средства. Относно обстоятелствата, които са съществени от гледна точка на
предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, фактическите констатации и
изводи на първия съд съвпадат с тези на въззивната инстанция и обосновават
решаващият извод на първия съд за недоказаност на авторството на четиримата
подсъдими на инкриминираната кражба.
Първият съд е извършил достатъчен, макар и схематичен, доказателствен
анализ, който позволява извода, че вътрешното му убеждение е формирано въз
основа на надлежно събрани доказателствени източници и при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 13 и 14 НПК. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 НПК първият съд е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали
фактическите му констатации и е изложил аргументирани съображения защо ги
приема.
В доказателствения материал не са налице съществени противоречия.
Първоинстанционният съд е събрал значителни по обем
гласни доказателства, които е анализирал поотделно и е изложил ясни съображения
кои от тях възприема и защо и кои отхвърля и защо.
Правилно първият съд се е доверил на показанията на
свидетелите Т. В., Н. З., Пе. К.в, С. Ш., А. Б., Д. П., Л. Т.а, Ц.С.а, И. С., С.
В., Д. И. и О. Л., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени от
същите свидетели на досъдебното производство и надлежно приобщени чрез
прочитането им. Посочените свидетелски показания не съдържат вътрешни
противоречия и напълно кореспондират помежду си, подкрепят се и от данните, събрани
при извършения оглед на местопроизшествието на 17.01.2017 г. и обсъдени
съвкупно очертават времето, мястото и обстоятелства, при които е била отнета
металната каса от офиса на дружеството, находящ се на втория етаж от
административната сграда на дружеството с. Р. поле и начина на отнемането
ѝ.
Показанията на свид. С. В. и Д. И. не установяват
достатъчно данни, позволяващи идентифицирането на лицата, които двамата
свидетели възприели, че наблюдават обекта в с. Р.п. около Коледа 2016 г., още
по-малко обосновават фактическото твърдение, изложено в обстоятелствената част
на обвинителния акт, че тези лица са били подсъдимите.
Правилно са били кредитирани с доверие и показанията
на свидетелите С. А., Ж. А., Г. Г. и Гео. П., които изясняват редица други
обстоятелства, относими към предмета на делото и цитирани изрично в изложението
по-горе. Няма данни, които да внасят съмнение в обективността и
безпристрастността на посочените свидетели, поради което правилно съдът ги е
кредитирал.
Първоинстанционният съд правилно е изключил от
доказателствените източници показанията на свидетелите – полицейски служители:
К.В., Н. Т.в, А. М., Асен У. и Петър П.. В показанията си тези свидетели
излагат единствено оперативна информация, свързана с криминална проявеност на
подсъдимите и обосновани от такава информация подозрения, че подсъдимите са
извършители на инкриминираната кражба. Показанията им не съдържат данни,
свързани с времето и начина на извършването на деянието и неговите извършители,
които да са били непосредствено, пряко възприети от тях. Всички посочени
свидетели в тази група дават сведения, придобити по оперативен път и
непроверими със средствата и способите, предвидени в НПК, поради което не могат
да бъдат ползвани като годен доказателствен източник за фактите, подлежащи на
установяване по делото. Най-сетне, данните, които посочените свидетели изнасят
относно личността на четиримата подсъдими и конкретно за криминалната им
проявеност, не могат да послужат като доказателство за авторството на
подсъдимите на инкриминираното деяние.
Анализа на показанията на свидетелите Е. Е. и С.П.,
дадени на съдебното следствие, вкл. и тези, дадени от тях на досъдебното производство
и приобщени чрез прочитането им, също не обосновава изводи в подкрепа на
обвинителната теза за авторството на четиримата подсъдими на инкриминираната
кражба.
Прави впечатление, че, разпитани в хода на съдебното
следствие, и двамата свидетели не дават никаква конкретна информация, свързана
с предмета на делото. Същите твърдят, че не си спомнят обстоятелствата, за
които са давали показания на досъдебното производство, които са били в насока:
че на 17.01.2017 г., вечерта, около 19,30 ч., в рамките на провеждаща се
специализирана полицейска операция, двамата са преследвали автомобил – джип „Ф.Туарег“,
сив на цвят, който се движил с много висока скорост в района на ж.к. „Д.“ в
посока ж.к. „Младост“, околовръстен път и продължил към АМ „Тракия“, когато
двамата полицаи преустановили преследването; че тогава с този джип се
придвижвали четиримата подсъдими, като джипът бил управляван от подс. И.Ц., до
него отпред седял подс. Вл. Г., а на задната седалка седели подсъдимите П.И. и И.И.,
всички облечени в тъмни дрехи; че по-късно около 21,00 ч. същата вечер на входа
на гр. София двамата отново забелязали същия джип да се връща, движейки се по
АМ „Тракия“, отново последвали автомобила, но го изгубили в района на ж.к. „Д.а“,
тъй като автомобилът се движил с много висока скорост и извършвал рискови
маневри. И двамата свидетели внасят малко повече конкретика в показанията си
едва след като са им били прочетени показанията, дадени от тях на досъдебното
производство. Първият съд правилно е оценил тези показания като недостоверни в
отделни техни части, което се споделя и от настоящата инстанция. Изглежда
неправдоподобно при описаното от свидетелите движение с висока скорост на
преследвания от тях автомобил и в тъмната част на денонощието, те да са успели
да възприемат и разпознаят лицата, предвижващи се с него, как са били облечени
и местоположението им вътре в автомобила.
Тук следва да се отбележи, че са напълно лишени от
доказателствена подкрепа доводите на прокурора, развити в протеста, в смисъл, че
свидетелите Ем. Е. и Ст. П. са били снабдени със специална екипировка, която да
е спомогнала за идентифицирането на лицата, возещи в преследвания от тях
автомобил, нито пък, че тези двама свидетели са били специално обучени и какви точно
неприсъщи за обикновените граждани способности са притежавали, благодарение на
които са могли да разпознаят с точност лицата, пътуващи в автомобила, да
възприемат облеклото им и местоположението им в автомобила. Тези доводи, освен
голословни, са и несериозни, като се има предвид, че и двамата свидетели не
сочат регистрационния номер на автомобила, който същата вечер са преследвали и
то на два пъти, а регистрационният номер е най-забележимият от външна страна
идентификационен белег на един автомобил. Освен това, фактът, че двамата
свидетели са полицейски служители, не предпоставя отнапред достоверност на
показанията им. Техните показания подлежат на самостоятелна проверка и оценка, наред
с останалите доказателствени източници. Доказването в наказателното
производство не допуска доказателства и доказателствени средства с
предварително придадена им определена сила (чл. 14, ал. 2 НПК).
По повод доводите на защитника на подс. Вл. Г. - адв. Б.
- относно годността на протокола за разпит на свид. Емил Емилов, извършен на
досъдебното производство, приложен на л. 196, том 1 от ДП, съдът констатира, че
действително като дата на извършване на разпита е посочена датата 24.01.2017 г.,
когато свидетелят е давал показания за събития, случили се след тази дата – на
03.02.2017 г., - което обективно е невъзможно. Очевидно в протокола за разпит
погрешно е посочена датата на извършване на разпита, която няма как да
предхожда датата 03.02.2017 г. и събитията, случили се на тази дата, за които
говори свидетелят. Посочената грешка е очевидна, но не и съществена, тъй като
по никакъв начин не променя факта, че свидетелят е бил разпитан на досъдебното
производство и е дал показания, чието съдържание е отразено правилно в
протокола за разпит. Друг е въпросът доколко тези показания съставляват
надежден доказателствен източник в подкрепа обвинителната теза.
Анализът на показанията на посочените свидетели налага
извод, че те могат да се ползват единствено в частите им, в които сочат, че
вечерта на 17.01.2017 г., около 19,30 ч. са преследвали автомобил марка „Ф.“,
модел „Т.г“, сив на цвят, с неустановен регистрационен номер, който е поел в
посока към гр. П. по АМ „Тракия“ и по-късно, около 21,00 ч. се е върнал обратно
в София. Тези данни са недостатъчни да обосноват извод, че преследвания от
полицаите автомобил е идентичен на автомобила, установен в гаражна клетка № 12,
ползвана от подс. Вл. Г.. Но дори и да се приеме, че преследваният от полицаите
автомобил и този, открит в гаражна клетка № 12, ползвана от подс. Вл. Г., са
един и същ, то не се доказва този автомобил да е идентичен на автомобила, заснет
от охранителната камера на обекта в с. Р. поле, вечерта на 17.01.2017 г. във
времето, когато е извършена инкриминираната кражба, който може да бъде
идентифициран единствено като високопроходим и това е единственото сходство
между автомобилите.
Въззивната инстанция не се съгласява с изводите на
първия съд по въпроса относно годността на протокола за извършено претърсване и
изземване на 03.02.2017 г. на подземна гаражна клетка № 12, бл. 50, ж.к.
Дървеница, за която се установи, че през инкриминирания период е ползвана от
подс. В.Г. (протокол за претърсване и
изземване, придружен с фотоалбум - л.л. 111 – 129, том 1 от ДП, приложен и на
л.л. 582 – 587 от д.). От представените
заверени копия на протокола (л.л. 111 –
129, том 1 от ДП и л.л. 582 – 587 от д.),
съставен за извършеното действие по разследването се установява следното:
Претърсването
на гаражната клетка и изземването на вещи от нея са предприети и извършени в
присъствието на подс. Вл. Г. и на поемни лица (чл. 162, ал. 1 НПК) -
свидетелите Н. Ц. и В. И.. Присъствието на посочени лица по време на
извършването на претърсването и изземването е потвърдено с подписите им върху
съставения за това действие по разследването протокол, който е доказателствено
средство, установяващо тези обстоятелства (чл. 127, ал. 1 НПК). Претърсването е
било одобрено от съдия от съответния първоинстанционен съд в района на който е извършено
действието (чл. 161, ал. 2 НПК). Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 НПК поставя
изискването протоколът да е подписан, освен от органа, извършил действието,
така и от другите участници и това изискване в случая е изпълнено (л. 587 от д.). Действително
първите два листа от протокола не носят подписите на поемните лица, но това не
следва да се отчита като съществен пропуск, който по своето естество и тежест
да е такъв, че да оставя съмнение в участието на поемните лица в извършеното
действие по разследването, свързано в случая със събиране на доказателства и
поради това да го опорочава изцяло. Двамата свидетели Н. Ц. и В. И. в своите
свидетелски показания категорично потвърждават участието си в извършеното
претърсване и изземване от самото му начало до неговия край.
На следващо място първият съд невярно е констатирал, че
в протокола за претърсване и изземване не е посочено времето, когато са
започнали и завършили тези действия. От представеното копие на протокола,
приложено на л.л. 582 – 587 от д. е видно, че в заключителната част на
протокола, наред с подписите на органа, извършил действията и на лицата,
присъствали и участвали в него, е посочено и времето, когато са започнали и
завършили действията, а именно от 05:40 ч. до 09:40 ч. (л. 587 от д.). В
такъв смисъл са и показанията на двете поемни лица - свидетелите Виктор И. и Н.
Цанов, - според които действията са започнали след полунощ на 03.02.2017 г. и
са приключили на сутринта докъм 9,30 – 10,00 ч.
По повод доводите на защитата въззивният съд счете за
необходимо да отбележи още, че не съществува съмнение относно лицата, които са
участвали като поемни лица в извършеното претърсване и изземване, а именно че
това са били свидетелите Н. Ц. и В. И.. Техните имена изрично са посочени в
съставения протокол, който носи техните подписи и се потвърждава от тях в
показанията им. Свид. В. И. е очевидно, че не си спомня кое е било другото
поемно лице, като сочи, че това е бил неговият колега М., което не е вярно и е
обяснимо с изминалия период от време, но си спомня достатъчно ясно и
възпроизвежда достатъчно детайлно обстоятелствата, които е възприел във връзка
с извършеното претърсване и изземване на вещи. Свид. Н. Ц. също няма спомен кое
е било другото поемно лице, което не означава, че свид. В. И. не е участвал в
претърсването и изземването. Показанията на двамата свидетели поотделно са
последователни, а обсъдени съвкупно, не съдържат съществени противоречия,
поради което следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни. Първият съд
неоснователно не е кредитирал показанията на свид. В. И., съзирайки в тях
противоречия с показанията на свид. Н. Ц., каквито в действителност не
съществуват.
Доколкото данните
от анализираните по-горе две видеотехнически експертизи не установяват високопроходимият
автомобил, заснет от охранителната видеокамера на обекта в с. Р.. поле във
времето, когато е извършена инкриминираната кражба, да е същият, който е открит
в гаражна клетка № 12, ползвана от подс. Вл. Г., остава безпредметно
обсъждането на данните, свързани с евентуалната кражба на последния и
евентуалната съпричастност на подс. И.И. към извършването ѝ, но за
пълнота въззивният съд счете, че следва да изрази становището си, че се солидаризира
с доводите на първия съд в тази насока, които са изчерпателни и няма какво да
добави към тях.
Възприетата фактическа обстановка се установява и от
данните, установени посредством коментираните по-горе в изложението експертизи,
които са компетентни и обосновани, от приетите писмени доказателства и
доказателствени средства, посочени по-горе в изложението.
Подсъдимите са се възползвали от правото си да не
дават обяснения.
Съвкупният анализ на събраните доказателства и
доказателствени средства не сочи нито едно пряко доказателство, уличаващо
подсъдимите или някой от тях като извършител/и на инкриминираната кражба.
Обстоятелството, че в гаражна клетка, ползвана от
подс. Вл. Г., са открити купоните (ваучери) за храна, които били оставени в
отнетата от офиса на „О. Х“ ООД метална каса, остава изолирано косвено
доказателство, което при липса на други преки и/или косвени доказателства, е
недостатъчно да обоснове извод за авторството на подс. Вл. Г. на кражбата.
Законът не въвежда забрана за доказване авторството на престъплението с косвени
доказателства, но във всички случаи е необходимо да са събрани достатъчно
такива, които да обосноват единствено възможна версия и същевременно да
изключват всички останали възможни версии. В настоящият случай такива
доказателства не са събрани, вкл. изключващи като възможна версията и други
лица, освен подс. Вл. Г., да са имали достъп и да са ползвали гаражната клетка
№ 12, въпреки положените немалко усилия в хода на досъдебното производство и в
съдебната фаза. Обвинението относно авторството на четиримата подсъдими на
инкриминираната кражба е останало недоказано, поради което правилно първият съд
е оправдал подсъдимите.
Недоказаността на авторството на подсъдимите на инкриминираните
деяния прави безпредметно обсъждането на останалите доводи, изложени от
страните във връзка с подадения протест, вкл. доказаността на обвинителната
теза, че при извършената кражба на 17.01.2017 г. е била повредена оградата на
обекта на „Оберон Х“ ООД в с. Равно поле, като са демонтирани решетки от нея, в
каквато насока липсват убедителни доказателства.
По изложените съображения
обжалваният съдебен акт, с който четиримата подсъдими са признати за невинни и
оправдани по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 276, ал. 3,
вр. чл. 20, ал. 2 НК е правилен и
следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.
338 НПК С. о. съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 292/17 г. по описа районен съд – Е.
П..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.