Р Е Ш
Е Н И Е № 260028
09.12.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Христина
Жисова
Секретар: Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 11 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на Т.Х.К. за обявяване нищожността на Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Кенана“ в землището на гр. Хасково, в частта, в която от имот с идентификатор № 77195.704.91 е наредено да се образуват два новообразувани имота – имот с идентификатор 77195.704.628 на П. М. К. и имот с идентификатор 77195.704.627 на Т. П. К..
Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед бил одобрен ПНИ, в който от имот 77195.704.91 се образували два новообразувани имота: имот № 77195.704.628 и имот № 77195.704.627. Заповедта била обнародвана в ДВ, бр. 55 от 12.07.2019 г. и не била обжалвана от жалбонодателката Т.Х.К. в 14 дневния срок от обнародването й, тъй като същата не била уведомена като заинтересована страна, поради което със Заповед № 2225/13.12.2019г. на Кмет на Община Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4б, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ било наредено П. М. К., ЕГН ********** да придобие право на собственост при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29,02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № 77195.704.628, ж.р. „Кенана", землище на гр. Хасково, с площ от 596 кв.м. при граници и съседи: №77195.704.92; №77195.704.1; №77195.704.627; №77195.704.94. Посочената заповед на Кмета на Община Хасково била обжалвана от Т. П. К. *** в законния срок и по подадената от нея жалба било образувано адм. дело № 43/2020г. на PC – Хасково. Последното било висящо пред съда.
С така издадената Заповед на Кмет на Община Хасково, на Т. П. К. се отнемала част от имота с идентификатор № 77195.704.91 на която била собственик и съществено било засегнато правото й на собственост и поради това за нея бил налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г., на Областен управител на Област - Хасково. Обжалваната заповед била нищожна, поради липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма -§4з, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4а, § 4к и § 4б, от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаденият акт бил изцяло лишен от законова опора. Бил допуснат тежък порок на основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Според жалбоподателката, същата следвало задължително да бъде уведомена относно издадената Заповед на Областен Управител, за да упражни надлежно правото си на защита, което съществено било засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ, тъй като и предвид практиката на ВАС, че заповедите на областните управители, с които на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрявал плана на новообразуваните имоти били индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягали права или законни интереси на определен, а не на неопределен брой лица. В случая в частта която се обжалвала процесната заповед представлявал ИА за жалбоподателката, защото от имот с идентификатор № 77195.704.91, собственост на последната се образували два новообразувани имота, с които имоти съществено били накърнени нейните права и законни интереси по отношение на правото й на собственост върху имот с идентификатор № 77195.704.91. В случая били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8, чл. 12 от АПК и чл. 26 от АПК. С оглед изложеното и правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, се иска PC - Хасково да приеме, че не е настъпила преклузия по отношение на срока за обжалване на ИАА за тяхната законосъобразност пред съд или да се възстанови срока за обжалване на заповедта за законосъобразност пред PC, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателката и следователно да извърши контрол и за законосъобразност, ведно с отправеното искане за обявяване на нищожност с оглед изложените оплаквания и съображения в жалбата.
На следващо място се сочи, че с НА 196, том V, peг. № 5191, дело № 735 от 2015г., жалбоподателката Т.Х.К. била собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, град София, със стар идентификатор 2061 и 2083, с административен адрес на ПИ: гр. Хасково, местността, „Кенана", целият с площ от 833 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори - 77195.704.92, 77195.704.1, 77195.704.500 и 77195.704.94, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор 77195.704.91.1, със застроена площ 40 кв.м. на два етажа; ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор 77195.704.91.2, със застроена площ от 20 кв.м. на един етаж; СКЛАДОВА СГРАДА с идентификатор 77195.704.91.3 със застроена площ от 22 кв.м. на един етаж.
На 13.12.2019 г. била издадена Заповед № 2255/13.12.2019г. на Кмет на Община Хасково, във връзка с обжалваната заповед, с която било наредено, П.М. К., ЕГН **********, да придобие собственост върху новообразуван имот с идентификатор 77195.704.628 в ж.р. Кенана, землище на гр. Хасково с площ от 596 кв.м., който имот бил идентичен на имота, на който жалбоподателката била собственик. Процесният имот с идентификатор 77195.704.91 по НА за собственост и сега с идентификатор № 77195.704.628 и идентификатор № 77195.704.627 по издадената Заповед № 2255/13.12.2019г. на Кмет на Община Хасково и съгласно Протокол № 5 и приложена към него Скица № 4006/28.11.2019г., бил оставен в наследство на Т. П. К. от С.П. К. /нейна майка/ починала на 24.05.2007г. в гр. Хасково.
Имотът бил собственост на наследодателката С. П. К., починала на 24.05.2007г. в град Хасково. Същият й бил предоставен за ползване, което било видно от Удостоверение № И-10/1987г., в което било посочено - съгласно Постановление № 26/1987г. на МС на Р.България. В Решение от 04.03.1992г. постановено по гр.д. 1182/1991 г. по описа на PC - Хасково, било посочено и решение № 147/87г. на ИК на Об. НС - Хасково. Първоначално имотът бил земеделска земя с площ от 500 кв.м. и с местонахождение в землището на гр. Хасково в местността „Парк на Победата" /сега „Кенана"/, при граници: път, дере, свободно място.
През 1992г. с молба № 1129/25.06.1992 г. до Кмет на Община Хасково, С. П. К. посочила /в предоставения й имот вече с площ 600 кв.м./, за построената от нея вила със застроена площ от 24 кв.м. Молбата била придружена с декларация, - че посоченият имот е единствено жилище и Приложение /16.03.1994г./ с отразени: пл. № 1139Б на имота, действителния размер на имота съгласно карта на имота от 600 кв.м., оценка на последния, изявено желание за заплащане на имота на Община Хасково и приложена вносна бележка за извършено плащане - сума в размер на 27 000 лева към общината за процесния имот.
С Протокол от 15.12.1995г., на комисия назначена със Заповед № 2056/19.12.1995г. на кмета на Община Хасково, била извършена оценка на декларирания имот с площ 600 кв.м. от наследодателката – С. П. К.. Имотът бил оценен от комисията на 27 000.00 лева. Отново със заповед на кмета на Община Хасково с № 410/04.04.1996г. било взето решение за продажба на процесния имот с пл. № 1139Б на наследодателката и майка на жалбоподателката – С. П. К. и сумата от 27 000.00 лева да бъде внесена по сметка на Община Хасково като сумата била заплатена от последната на Община Хасково. Цитираната Заповед № 410/04.04.1996г. била издадена на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Направено било искане от Община Хасково до Нотариуса на Районен съд - Хасково за издаване на нотариален акт за недвижим имот по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което също било видно, че имотът бил заплатен.
През 2007г., С. П.К. починала като оставила в наследство процесния имот и жалбоподателката по силата на закона като единствена нейна наследница го наследила.
На следващо място е посочено в жалбата, че през 1991г., П. М. К. предявила иск с правно основание чл. 76 от ЗС против наследодателката С. П. К.,*** било образувано и водено гр. дело № 1182/1991 г. по описа на PC - Хасково. В решението на PC /влязло в законна сила на 13.04.1992г./ било посочено, че на П. М. К. също й било предоставено право на ползване върху имот с протокол от 24.04.1991г. на ИК на об. НС - Хасково върху земя представляваща нива с площ от 500 кв.м. в местността „Парк на Победата /сега Кенана/", различна от процесната. Искът бил за отнето владение на една част от предоставената й земя с площ от 200 кв. м. от ответницата по това време С. П. К.. Последният бил отхвърлен с решението като неоснователен и недоказан.
П.М.К. също имала предоставен имот от Община Хасково но записан под кад. № 1139Г с площ от 596 кв.м. Със Заповед № 919 от 25.06.1998г. на Кмет на Община Хасково на последната било признато правото да придобие на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесния имот с кад. № 1139Г и с последваща Заповед № 2280 от 23.09.1998г. била утвърдена и оценката за този имот на стойност 166 000.00 лева.
В случая и жалбоподателката и П.М.К. получили по реда на §4б имоти, които заплатили на Община Хасково, но следвало да се има предвид, че двата имота били различни, а не както бил приел в нарушение на закона Областен управител с обжалваната Заповед при одобряване на ПНИ в частта касаеща имот 77195.704.91, собственост на Т. П.К.
Твърди се
по-нататък в жалбата, че през 2009г., П.М.К. на база на посочените документи се
снабдила с НА за собственост № 186, том 2-ри, peг. № 2127, нот. дело № 258 от
2009г. на Нотариус Н.Т., с който НА, била призната за собственик на 596/833
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.704.91 по КК и КР на гр. Хасково, одобрена
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, град
София. Процесният имот бил с административен адрес: местност „КЕНАНА", с
площ от 833 кв.м. съгласно скица № 5697/10.06.2009г. на СГКК - Хасково. След
снабдяването си с НА за процесния имот на 19.09.2013г., П.М.К. с ИМ, завела
гр.дело за делба по чл. 34, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗС. Пред PC - Хасково било
образувано гр. дело № 2260/2013г. по описа на PC - Хасково със страни П.М.К. и Т.Х.К..
По делото били представени всички цитирани по горе документи, както и била
назначена СТЕ. С Решение № 597/03.10.2014г. постановено по гр.д. 2660/2013г. на
PC - Хасково, предявеният иск за делба на процесния имот от П.М.К. бил отхвърлен като неоснователен.
Решението на PC - Хасково било потвърдено с решение на ОС - Хасково и след това
ВКС не го допуснал до касационно обжалване. Решението влязло в законна сила и според жалбоподателката окончателно бил
разрешен и спора по отношение на процесния имот с идентификатор 77195.704.91 по
НА. Спорът не можел да бъде пререшаван,
независимо от това, че за него имало издадена Заповед на Кмет на Община
Хасково. От експертното заключение по назначената по гр.д.
2660/2013 г. на PC - Хасково, СТЕ, се установявало, че процесният поземлен имот
с идентификатор 77195.704.91 имал стар идентификатор 1139Б по Кадастралния план
на гр. Хасково от 1988г., а записването на номер по предходен план 2061 по КР
на картата било неточно, тъй като предходния план от 2000г. не бил одобрен, не бил
прилаган и само част от имот с пл. № 2061 с площ от 300 кв.м. съвпадал с имот
77195.704.91. Наред с това, при
извършените проверки в Община Хасково, BЛ констатирало, че но КП на местността
от 1988г. нямало имот с пл. № 1139-Г, като такъв имот бил описан само в Заповед
№ 919/25.06.1998г. на кмета на общината или имот с пл. № 1139Г не съществувал,
нито по действаща към същия момент КК, нито по предходни кадастрални планове на
местността.
Между
жалбоподателката и П.М.К. за процесния имот с идентификатор № 77195.704.91 по КК и КР на гр. Хасково имало спор
за материално право за което е образувано и приключило гражданско дело №
2660/2013г. на PC - Хасково, още преди да бъде издадена оспорваната заповед като в случая имало съдебно установяване на
процесния имот, спорът бил решен със „СПН" в полза на жалбоподателката и
било недопустимо отново да бъде пререшаван.
На следващо място от правна страна, съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4 , се изработвал кадастрален план и план на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определял с Правилника за прилагане на закона. Видно било от разпоредбата на § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че съдържанието на плана на новообразуваните имоти и редът за неговото изработване, приемане и съобщаване на заинтересованите страни се определял с Правилника за прилагане на закона, респ. чл. 28, ал. 2 и сл. Предвидени били конкретни изисквания към плана, спазването на които било предпоставка за законосъобразността му. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът следвало да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записвали в регистър на имотите, който бил неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Според ал. 7 на същата норма, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определяли с план по ал. 2, съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по ал. 8. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти, съобразно характерните особености на съответната община, се определяли от общината с техническо задание, което трябвало да съдържа изрично изброените данни в т. 1 - 10 вкл. на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Допускало се и образуване на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места.
В случая жалбоподателката не била уведомена като заинтересована страна за изработения план за новообразуваните имоти, още по-малко и за издадената заповед от Областния управител за одобряване на последния, което съществено накърнявало правото й на защита. Видно било от оспорваната заповед, че при прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относно земите по § 4 и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от 10.02.1999г., не можело да бъдат направени релевантни изводи относно съответствието на плана в обжалваната част с посочените нормативни изисквания при изготвяне на плана. Не били посочени никакви конкретни изисквания, на които следвало да съответства планът на новообразуваните имоти, не били посочени и характерните особености на общината, както и данните, посочени в т. 1 - 10 вкл. на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ. От представените доказателства по делото се установявало, че процесният имот бил застроен. Предмет на съдебен контрол по настоящото дело била единствено тази част от заповедта, с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти в частта, касаеща имота на жалбоподателката - където от имот с идентификатор № 77195.704.91 се образували два новообразувани имота: имот с идентификатор № 77195.704.627 и имот с идентификатор № 77195.704.628.
Установявало се по безспорен начин, че жалбоподателката била закупила имот от 600 кв.м. и към момента била собственик на 833 кв.м. Новообразуваният имот с идентификатор № 77195.704.627 бил записан в разписните листове на името на С. П. К., наследодателка на жалбоподателката Т.Х.К., с предишен идентификатор № 77195.704.91 и с пл. № 2061 по КК на гр. Хасково, а имот с идентификатор № 77195.704.628 не бил записан по разписен лист на П.М.К.. Последната закупила имот от Община Хасково с пл. № 1139 Г, който не съществувал, единствено фигурирал в Заповед № 919/25.06.1998г. на Кмет на Община Хасково. Жалбоподателката закупила имот от 600 кв.м. по §4а, представляващ земеделска земя и било недопустимо нейната собственост да бъде намалена с обжалваната заповед. На П.М.К., също била предоставена земя по §4а, представляващ имот с пл. № 1139 Г с площ от 600 кв.м. и последната била закупила имота. В случая като ползватели на посочените имоти, след закупуването им ставали собственици по смисъла на §4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо по изложените съображения оспорваната заповед била нищожна.
При
изготвянето на заповедта била нарушена разпоредбата на чл. 28 и чл. 28б от
ППЗСПЗЗ, при така новобразуваните имоти съгласно одобрения план, жалбоподателката
получавала имот с идентификатор № 77195.704.627, който бил с площ от 237 кв.м.
по- малко от допустимите по закон /§4з, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (8.03.2001
г.) § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до
фактически ползваната земя се
възстановявала на бившия собственик за образуване на нов имот с размери не
по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образувал от една или повече съседни разлики,
които се възстановявали
на един и същ собственик. Разликите, от които не можел да се образува нов имот
оставали в имота, определен за ползване. Но бивши собственици в настоящия казус нямало.
Нещо повече, не били налице и материалноправните предпоставки на закона, регламентиращи правото да бъде придобито правото на собственост върху предоставен за ползване имот по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на П.М.К.. Те се съдържали в нормите на §4а, ал. 1, ал. 5 и § 4б, ал. 1от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ давала възможност на онези граждани, на които било предоставено право на ползване върху земеделски земи при спазване на изискванията на държавните органи да придобият право на собственост върху тях в изрично уредените случаи. Това били хипотезите на §4а, ал. 1 и ал. 5 и §4б от ЗСПЗЗ. В нормата на §4а, ал. 1 било предвидено условието ползвателят да е построил сграда до 01.03.1991г. за която да не са налице отрицателните предпоставки на §1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В настоящия казус видно от представените документи и от административната преписка по издаване на Заповед № 410/04.04.1996г. на кмет на Община Хасково, това било сторено от наследодателката на Т.Х.К. в Молба 1129/25.06.1992г., а видно от НА за собственост на П.М.К. се установявало, че няма изградена сграда по смисъла на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че имотът имал характер на земеделска земя, лозе или овощна градина.
Според жалбоподателката и доколкото в АПК не съществували изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В случая настоящият казус с оглед изложеното бил от категорията, при която материалната незаконосъобразност водела до толкова тежък порок. Компетентният орган приел решение, с което не се постигала целта, определена от основанието за приемане по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА във връзка с §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а именно от имот с идентификатор № 77195.704.91, да се образуват два новообразувани имота - имот с идентификатор № 77195.704.628 на П.М.К. и имот с идентификатор № 77195.704.627 на жалбоподателката Т. П. К..
Ето защо с оглед изложеното, издадената Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, касаеща процесиите новообразувани имоти, била нищожна като издадена в противоречие със закона.
По изложените доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че издадената заповед на областния управител в атакуваната част е невалидна и да бъде обявена за нищожна, тъй като била налице материална незаконосъобразност, заповедта била издадена в противоречие с основанията посочени в чл. 146 от АПК.
При условията на алтернативност се иска съдът да възстанови срока за обжалване на заповедта за законосъобразност пред PC, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателката и следователно да извърши контрол и за законосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с пълномощник адв. В. Л. от АК Хасково, поддържа всички изложени в жалбата доводи, доразвити и в писмени бележки като претендира направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованите страни Г.В.К. и С.В.К. не се представляват в открито съдебно заседание като С.В.К. в писмено становище счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „Кенана“, същият бил обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила на 26.07.2019 г. и не е обжалвана от страна на жалбоподателката в 14-дневния срок от обнародването й в ДВ.
Приложен е и от ответника Протокол № 3 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Кенана“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково.
От жалбоподателката, от ответника и от Община Хасково е представен и Протокол № 5/20.06.2019 г. от заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в който е отразено, че в едномесечния срок от обнародване на обявлението в ДВ, че е изработен ПНИ на земите по §4 и сл. ЗСПЗЗ за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, са постъпили 7 бр. писмени искания и възражения от заинтересовани лица. Под № 2 е отбелязано, че комисията приема възражението от П.М.К. за имот с идентификатор № 77195.704.91 като е решила от имот 77195.704.91 да се образуват два новобразувани имота и границата между тях да се съобрази с платената площ от ползвателката, както и съществуващите сгради.
Представено е и заявлението от П.М.К. с вх. рег. индекс 94П-155-1 от 11.06.2019 г. до Община Хасково срещу изработения ПНИ.
От
представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на
ж.р.“Кенана“ за процесния имот се установява, че новообразувани имоти с №
77195.704.627 с площ 237 кв.м. и № 77195.704.628 с площ 596 кв.м. се включват в
имот с идентификатор 77195.704.91 с площ 833 кв. м. като имот, предоставен на
ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот със стар № 1139Г
(2083) по кадастралния план, одобрен със заповед № 969 от 1988 г. Относно имот №
77195.704.628 е посочена П.М.К. в графа Име на ползвателя със закупена площ от ползвателя 596 кв.м. Като
правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния
план за имот № 77195.704.628 отново е посочена П.М.К., с посочени данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА 186/01.12.2009 г., без
данни за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г., и заповед на кмета по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и
платежен документ – Зап.919/25.06.98г., пл…./16.11.1998 г.; без посочени данни
от решение по по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за стария имот.
Видно от Заповед № 2225/13.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, заповеди на кмета на общината по § 62 ПЗР към Постановление № 456 на Министерски съвет от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.122 от 1997 г.), §31 ПЗР на Постановление № 234 на Министерски съвет от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.113 от 1993 г.) за утвърждаване на оценката, вносна бележка № 6546/16.11.1998 г. за платена сума по влязла в сила оценка и скица № 4006/28.11.2019 г. и със същата е наредено П.М.К. да придобие правото на собственост върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.704.628, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 596 кв. м. при граници и съседи: 77195.704.92; 77195.704.1; 77195.704.627 и 77195.704.94, ограничения в собствеността няма.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр. Хасково и Схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг;
Според писмо с вх. рег. № 271620/19.11.2021 г. от ответника (л.449), съвместната заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите /РД-46-494/22.08.2003 г. и РД-02-14-454/22.03.2003 г./, с която са определени техническите изисквания на помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и условията за контрола им е обнародвана в „Държавен вестник“, неофициален раздел, бр. 83/19.09.2003г., което е видно и от приложената извадка от ДВ, бр. 83/19.09.2003г.
Във връзка с разгласяването на оспорвания административен акт са приети като писмени доказателства по делото и извадка от брой 166 от 18.07.2019 г. на вестник „Сега“; извадка от брой 165 от 18.07.2019г. на вестник „Марица“, както и извадка от официалната страница на Областна администрация Хасково от 16.07.2019 г. и от 17.07.2019 г.;
Според писма с вх. рег. № 267939 от 09.06.2021 г. (л.314) от ОСЗ Хасково и с вх. рег. № 268420 от 29.06.2021 г.(л.331) от Община Хасково в архива на ОСЗ Хасково не са налични протоколно решение за определяне на териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание чл.18г ППЗСПЗЗ, както и картен материал на землището на гр.Хасково по § 4. Планове по чл.18г ППЗСПЗЗ не се съхраняват и в Община Хасково, а в архива на дирекция АГСИ няма данни за изискващите се материали в чл.18 ППЗСПЗЗ.
Не е спорно още обстоятелството, макар да не са представени писмени доказателства в тази насока, че конституираните като заинтересовани страни по делото Г.В.К. и С.В.К. са наследници на починалата П.М.К., а жалбоподателката Т.Х.К. – на починалата С. П. К..
Представена по делото е и преписката за закупуване от С. П. К. на процесния недвижим имот: Приложение от 16.03.1994г. на пл. № 1139Б, местност „Кенана“, картен лист № III; Вносна бележка от 18.09.1995г. в полза на община Хасково за сумата от 31410 лева; Заповед № 410 от 04.04.1996г. на Кмета на Община Хасково; Заповед № 352 от 20.03.1996г. на Кмета на Община Хасково; Заповед № 2279 от 23.09.1998г. на Кмета на Община Хасково на основание § 62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ; Протокол от 15.12.1995г., подписан от Комисия назначена със Заповед № 2056 от 19.12.1995г.; Удостоверение № И-10 от 1987г., издадено от Общински народен съвет гр. Хасково; Писмо от 02.07.1996г. до Нотариуса на Районен съд – Хасково от Кмета на община Хасково; Декларация от С. П. К.. От тези документи се установява, че на С. П.К. е предоставен за ползване имот с пл. № 1139-Б, в местността Кенана състоящ се от 600 кв.м., признато й е правото на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската земя, предоставена и за ползване, а стойността му в размер на 27000 лв. е внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 18.09.1995 г. Преписката е била изпратена до нотариус при РС Хасково за издаване на нотариален акт за недвижими имоти съгласно §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто по делото не е приложен.
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателката е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 196, том V, peг. № 5191, дело № 735 от 24.11.2015г. на нотариус с рег. № 081 в регистъра на НК на РБългария, съгласно който жалбоподателката Т.Х.К. е призната за собственик на придобития на основание покупко-продажба и наследство поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, град София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Кенана“, ул.“*****“ № **, целия с площ 833 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин н атрайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2061, при граници на имота: ПИ с идентификатори - 77195.704.92, 77195.704.1, 77195.704.500 и 77195.704.94, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 77195.704.91.1, със застроена площ 40 кв.м. на два етажа, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма и сграда с идентификатор 77195.704.91.2, със застроена площ от 20 кв.м. на един етаж с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма и сграда с идентификатор 77195.704.91.3 със застроена площ от 22 кв.м. на един етаж, с предназначение – складова база, склад, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма.
По отношение на П. М. К. към доказателствения материал по делото са приобщени Заповед № 2280 от 23.09.1998г. на Кмета на Община Хасково; Вносна бележка № АР 6546 от 16.11.1998г. в полза на Община Хасково за сумата от 166 000 лева; Текуща пазарна цена на земеделска земя ПМС №118/15.05.1998г. Д.В. бр. 64/, изготвена на 08.09.1998г. от Експерт-оценител на земеделски земи; Заповед № 919 от 25.06.1998г. на Кмета на Община Хасково; Декларация от 23.01.1998г. от П.М.К.; Молба от П.М.К. ***; Удостоверение № И-5 от 18.04.1996г., издадено от Общински народен съвет гр. Хасково; Заповед на основание §62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 11.10.1997г. за утвърждаване на оценка на имот № 127, местност „Туристическа хижа“. От тези документи се установява, че на П.М.К. е предоставен за ползване имот с пл. № 1139-Г, в местността Кенана състоящ се от 596 кв.м., признато й е правото на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската земя, предоставена и за ползване, а стойността му в размер на 166 000 лв. е внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 16.11.1998 г.
Според нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на параграф 4 „б“ от ПРЗ на ЗСПЗЗ акт № 186, том II, peг. № 2127, дело № 258 от 01.12.2009 г. на нотариус с рег. № 078 в регистъра на НК на РБългария, П.М.К. е призната за собственик съгласно § 62 ПЗР на ЗСПЗЗ и § 4“б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ на 596/833 ид. части от поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, град София, с административен адрес: гр.Хасково, местност „Кенана“, целия с площ 833 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2061, при граници на имота: ПИ с идентификатори - 77195.704.92, 77195.704.1, 77195.704.500 и 77195.704.94
Относно придобиването, респ. закупуването на имот № 1139 - В от Р. Ю. С. са приобщени към доказателствения материал по делото Договор за продажба на земеделски земи по реда на § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключен между Кмет на община Хасково и Р. Ю. С.; Молба от 15.07.1992г. до Кмета на община Хасково от Р. Ю. С.; вносна бележка; Декларация от Р. Ю. С.от дата 15.07.1992г.; Протокол от 30.03.1994г, подписан от комисия, назначена със заповед № 1216 от 1993г на Кмета на община Хасково; Карта на пл. № 1139В със собственик Р. Ю. С.; Приложение от 15.03.1994г. на пл. № 1139В, местност „Кенана“ и картен лист № III.
С решение от 04.03.1992 г., постановено по гр. дело № 1182 по описа на РС Хасково за 1991 г. е отхвърлен предявеният от П.М.К. против С. П К. иск с правно основание чл.76 ЗС за връщане на насилствено отнето владение на 200 кв. м., представляващи част от нива, находяща се в „Парк на победата“.
С решение № 597 от 03.10.2014 г., постановено по гр. дело № 2660 по описа на РС Хасково за 2013 г. е отхвърлен предявеният от П.М.К. против С. П. К. и Г. Х.К. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 77195.704.91, като неоснователен. Последното е влязло в сила на 06.04.2015 г., съгласно отбелязването на преписа, представен от жалбоподателката.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че първоначално имоти с пл. номера 1590, 1591, 1139 Б, 1139 Г и 1139 В не са били отразени в кадастралния план от 1988 г. В последствие имотите са били нанесени на ръка и според вещото лице, не по установения за това ред. В разписния лист към този план е посочен имот с пл. номер 1139 Б с площ 0.500 дка, записан отначало на Г. Х..К. – ОбНС без документ, като в последствие вместо това име на ръка е записано името на С. П. К.. Имотите с пл. номера 1139 Г и 1139 В не били отразени в този списък, а последствие е добавено името на Р.Ю. С. за 398 кв.м. Както в кадастралната карта, така и в ПНИ имот с пл. № 1139 Б не е нанесен във вида (конфигурация и площ) според плана от 1988 г. Същото е констатирано и по отношение на предоставените за ползване имоти с номера 1590, 1591, 1139 Б, 1139 В и 1139 Г, така както са били отразени в кадастралния план от 1988 г. След осъвместяване в цифров вид на кадастралния план от 1988 г., действащата кадастрална карта на гр.Хасково и цифровия модел на ПНИ вещото лице е установило, че имотът със стар пл. № 1139 Б по плана от 1988 г. попада върху част от ПИ 77195.704.500, върху част от ПИ 77195.704.627, върху част от ПИ 77195.704.628 и върху част от ПИ 77195.704.94 – улица, път. Според вещото лице, по помощния план от 2000 г., процесният имот е бил с планов номер 2061 с площ от 600 кв.м. и в регистъра бил записан на името на С. П. К.. По ПНИ, преди разглеждане на възраженията, процесният имот е бил с идентификатор 77197.704.91 с площ 833 кв.м. В цифровия модел на плана имотът е бил записан на Т.Х.К., с документ: н.а. № 123 от 24.11.2015 г. Установява се още, че процесният имот не е съществувал преди образуването на ТКЗС и ДЗС като П.М.К. не се явява стар собственик, притежавал процесния имот преди образуването им, а имот с пл. № 1139 Г от плана от 1988 г. е отразен с площ от 240 кв.м. и попада върху част от ПИ 77195.704.628 и върху част от ПИ 77195.704.94 – улица.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима, но само във връзка с твърдените основания касаещи частичната невалидност на Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково в оспорваната й част. В случая не са твърди от жалбоподателката, а и не са ангажирани доказателства от нейна страна, че тя е я оспорила в преклузивния 14-дневен срок от обнародването й в ДВ. Съгласно §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. От представените по делото писмени доказателства се установява спазване на начина на разгласяването на процесната заповед, следователно възраженията на жалбоподателката, свързани с това, че на същата не й е било съобщено за издаването на оспорвания административен акт се явяват неоснователни. Ето защо съдът дължи произнасяне единствено по отношение на релевираните основания, обосноваващи нищожността й.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща. В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици.
В първата от описаните хипотези са се намирали както наследодателката на жалбоподателката, така и тази на конституираните в настоящото производство заинтересовани страни Г.В.К. и С.В.К. - П.М.К., а самата жалбоподателка попада в третата такава като настоящ собственик и именно този приоритет според настоящия съдебен състав е бил следван при изработване на ПНИ, респ. при възстановяване на собствеността въз основа на него.
Безспорно, на С П К. е бил предоставен за ползване имот с пл. № 1139 Б, в местността Кенана състоящ се от 600 кв.м., признато й е правото на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската земя, предоставена й за ползване, а стойността му в размер на 27 000 лв. е внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 18.09.1995 г., видно от писмените доказателства, приложени по делото (Вносна бележка от 18.09.1995г., от Заповед № 410 от 04.04.1996г. на Кмета на Община Хасково, от Заповед № 352 от 20.03.1996г. на Кмета на Община Хасково, от Заповед № 2279 от 23.09.1998г. на Кмета на Община Хасково на основание § 62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и Протокол от 15.12.1995г., подписан от Комисия назначена със Заповед № 2056 от 19.12.1995г., както и от Удостоверение № И-10 от 1987г., издадено от Общински народен съвет гр. Хасково).
В последствие обаче Т.К.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 2015г. върху придобития на основание покупко-продажба и наследство поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, град София, вече с площ от 833 кв.м.
На П.М.К. е предоставен пък за ползване имот с пл. № 1139-Г, в местността Кенана състоящ се от 596 кв.м., признато й е правото на основание §4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската земя, предоставена и за ползване, а стойността й в размер на 166 000 лв. е внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 16.11.1998 г. - Заповед № 2280 от 23.09.1998г. на Кмета на Община Хасково; Вносна бележка № АР 6546 от 16.11.1998г. в полза на Община Хасково за сумата от 166 000 лева; Заповед № 919 от 25.06.1998г. на Кмета на Община Хасково; Удостоверение № И-5 от 18.04.1996г., издадено от Общински народен съвет гр. Хасково; Заповед на основание §62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 11.10.1997г. за утвърждаване на оценка на имот № 127, местност „Туристическа хижа“. В последствие П. К. се е снабдила и с нотариален акт за собственост на недвижимия имот, придобит по реда на параграф 4 „б“ от ПРЗ на ЗСПЗЗ през 2009 г.
От заключението на назначената техническа експертиза се установява, че по ПНИ, преди разглеждане на възраженията, процесният имот е бил с идентификатор 77197.704.91 с площ 833 кв.м. В цифровия модел на плана имотът е бил записан на Т.Х.К..
В срока по чл. 28б, ал.5 ППЗСПЗЗ П.М.К. е депозирала възражение срещу изработения ПНИ, съобразно заявление с вх. рег. индекс 94П-155-1 от 11.06.2019 г. до Община Хасково. Според Протокол № 5/20.06.2019 г. от заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, комисията е приела възражението от П.М.К. за имот с идентификатор № 77195.704.91 като е решила от имот 77195.704.91 да се образуват два новобразувани имота и границата между тях да се съобрази с платената площ от ползвателката, както и съществуващите сгради, което решение е обективирано и в изготвения ПНИ.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не
е налице, доколкото обжалваният административен
акт е издаден от областния управител по местонахождение на имота.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените правила при издаване на административен акт по начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ и ЗУТ касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед в съответната част.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт в съответната му част не страда от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателката, свързани с твърденията й за притежание на правото на собственост върху процесния имот, както и съобразно оспорването на това обстоятелство от страна на заинтересованата страна С.В.К., следва, че е налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
Възраженията, развити от жалбоподателката, че предвид влезлите в сила решения - решение от 04.03.1992 г., постановено по гр. дело № 1182 по описа на РС Хасково за 1991 г. и решение № 597 от 03.10.2014 г., постановено по гр. дело № 2660 по описа на РС Хасково за 2013 г., спорът между страните относно материалното им право на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 е разрешен и съответно не може да бъде пререшаван не могат да бъдат споделени. Тук следва да се посочи, че първото от цитираните решения касае иск за нарушено владение, а не касае признаване или отричане на право на собственост, а второто – иск за делба на съсобствен имот.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС-28-2 от
28.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Кенана“ в землището на гр. Хасково, в частта, в която
от имот с идентификатор № 77195.704.91 е наредено да се образуват два
новообразувани имота – имот с идентификатор 77195.704.628 и имот с
идентификатор 77195.704.627, не е нищожна, а доводите на жалбоподателката са
неоснователни, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. В. Л. от АК Хасково, против Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Кенана“ в землището на гр. Хасково, в частта, в която от имот с идентификатор № 77195.704.91 е наредено да се образуват два новообразувани имота – имот с идентификатор 77195.704.628 и имот с идентификатор 77195.704.627.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.