Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1114
гр.Пловдив, 11.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 7826/2018г. по описа на Районен
съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от
„Дизелор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Ж. К. „Дружба“ 1, бул. „Амстердам“ № 4, срещу наказателно постановление № КГ –
2099 от 13.03.2018 г., издадено от зам. председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 67 ал.2 от
Закона за енергетиката и възобновяемите източници /ЗЕВИ/, му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 50 000 лева,
за нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.1 т. 8 от ЗЕВИ.
В жалбата се излагат съображения, че НП се
явява незаконосъобразно, в частност издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необосновано. От съда се иска неговата отмяна.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. Н., с пълномощно по
делото. По същество моли да му бъде определен срок за представяне на писмени
бележки.
Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно
уведомена, не изпраща представител.
В указания от съда седемдневен срок, от
процесуалния представител на дружеството – жалбоподател са постъпили писмени
бележки. В същите се излагат съображения, че взетата проба от автомобилен
бензин А95Н не е представителна за горивото, тъй като е взета в нарушение на
БДС EN ISO 3170 „Течно
нефропродукти. Ръчно вземане на проби“, респ. в нарушение на чл. 17 от
НИКТГУРНТК. Посочените нарушения според жалбоподателя са дали съществено
отражение върху резултатите, получени при изследването на пробите от горивото.
Възразява се още, че същият не се явява „лице, което пуска течни горива на
пазара по смисъла на пар. 1 т. 18 от ДР на ЗЧАВ, вр. чл. 47 ал.1 т. 2 от ЗЕВО.
Предвид изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството „Дизелор“ ЕООД, ЕИК“
*********, внасяло течно гориво от „Сакса“ ООД. На 14.08.2017 г., с
товарителница за обществен автомобилен превоз в страната, на бензоностанция в
гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Тракия“ № 32, били доставени от „Сакса“
ООД на „Дизелор“ ЕООД 9019 литра бензин А95Н. По отношение на посоченото гориво
била приложена декларация за съответствие на качеството на течните горива №
788/11.08.2017 г., издадена от „Сакса“ ООД.
На 23.08.2017 г. около 10:00 часа
свидетелят Е.С., заемащ длъжността „***********“ към Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ към ДАМТН, извършил проверка на обект
бензоностанция в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Тракия“ № 32,
стопанисвана от дружеството жалбоподател. Проверката била осъществена съвместно
с лицето Н.М., заемаща длъжността „***“ към посочената структура, и в
присъствието на управителя на обекта – свидетеля С.П.. В хода на извършваната
проверка, Н.М. взела проби от гориво – автомобилен бензин А-95Н от дозиращия
накрайник на бензиноколонка, с помощта на удължител за автомобилен бензин
А-95Н. Пробата била взета в шест броя чисти охладени еднолитрови метални съдове
за еднократна употреба, всеки запълнен с около 85 % от обема. Разпределението
на съдовете с пробата било по следния начин: четири броя контролни проби и два
броя арбитражни проби. Преди запълване всеки метален съд за еднократна употреба
бил промит с около 0.2 литра от горивото.
Съдовете с контролните проби били затворени, етикирани и плобирани с
оловни пломби с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело
пробата и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително с
еднократни пломби № 101048 и обозначени ГДККТГ. Били взети и проби от дизелово
гориво, като съдовете със същите отново били пломбирани с оловни пломби с
персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и обозначение
ГДККТГ, и допълнително с еднократни пломби с № 101051 и обозначение ГДККТГ.
Проверката била обективирана в Протокол № Пд-072/23.08.2017 г. – ДАМТН, ГДККТГ.
Със Заявка за изпитване на течни горива №
В-175/25.08.2017 г. били предоставени за изследване пробите с № на плоби, както
следва: 1/101048 и 1/101051. След изследване на същите, било издадено Експертно
заключение за съдържание на биогориво в течно гориво № ЕЗ-0507-Е/25.08.2017 г.,
съгласно което полученият резултат за съдържание на биогориво в автомобилен
бензин е под изискванията на ЗЕВИ за минимално съдържание от 7 % обемни, а
именно: 5.7 % обемни, в това число: 3.4 % обемни биоетанол и 2.3 % етери,
поризведени от биоетанол, изчислени като биогориво. Съгласно БДС EN ISO
4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите а изпитване“,
при получен резултат от изпитването под 6.65 % обемни, продуктът не съответства
на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
Във връзка с посочените резултати,
„Дизелор“ ЕООД поискало изследване на арбитражни проби. Такова било извършено в
Акредитирана лаборатория към „СЖС Белград“ ДОО на 21.02.2018 г. Изследването
посочило, че съдържанието на биогориво в автомобилния бензин е 5.46 % обемни, в
това число: 3.68 % обемни биоетанол и 1.78 % етери, поризведени от биоетанол,
изчислени като биогоривол.
С оглед извършените констатации и данните
от получените изследвания на горивото, свидетелят Е.С. съставил на дружеството
– жалбоподател АУАН № 097/29.09.2017 г. Въз основа на издадения АУАН било
постановено обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие, съобразно
задължителните указания от касационната инстанция, бе приета съдебнотехническа
експертиза. Съобразно заключението на вещото лице взетата контролна проба не
може да бъде определена като представителна, тъй като е характерна само за
горивото е бензинопровода от резервоара до бензиноколонката и маркуча от същата
до накрайника – общо 2.92 литра, а взетата проба е 6 литра. Така взетата проба
не отчита характеристиките на общото количество гориво, което в резервоара е
8014 литра. За да се установи дали физикохимичните характеристики на горивото в
бензиопровода съответстват на гориовто в резервоара е необходимо да се вземат
локални проби и от двете места, и да се направи сравнение за идентичност.
Посочено е че, в протокола за извършена проверка не е отбелязано, че преди
вземане на пробите, горивото е проточено, както изискване е установено в
т.7.2.4. „а“ от БДС EN ISO 3170:2004. В протокола за проверка е посочено, че промит тръбопровода, но
вещото лице изтъква, че е налице разлика между промиване на тръбопровода и
проточване на горивото. Според
вещото лице по-правилно е било да бъде извършено проточване на горивото в
резервоара, което е 8014 л., а извън него е 29.2 л., което може да бъде
компрометирано от атмосферни условия, престой, аварии и др. фактори, предвид,
което взетата проба не може да бъде определена като представителна. Във връзка
със задачите досежно „мъртвия обем“ е посочено, че в настоящия случай същият е
25.54 % от възможния обем на резервоара за запълване с онечистено гориво, като
практически е възможно при повишаването му до смукателната тръба и над нея,
помпата да засмуче вода, органични и неорганични продукти и това да доведе до
промяна на физикохимичните характеристики на горивото, но това щеше да се
отрази в резултатите от изпитването, а в настоящия случай процесното гориво
отговаря на изискванията на НКПКТГ. Същото не отговоря на биокопоненити, които
се добавят от Данъчния склад, от където е доставено горивото, а именно: от
„Сакса“ ООД гр. Нови Искър. В тази връзка е посочено, че „Дизелор“ ЕООД не
разполага с изпитвателна лаборатория за измерване на физикохимичните показатели
на доставяното гориво, в частност биоетанало и другите кислород съдържащи
съединения, като може да контрилира приетото количество с данни за бензин А-95Н
по тегло, относителна плътност и биокомпонент.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – С. и П.. Показанията на свидетелите са еднопосочни,
безпротиворечиви, преки и непосредствени, поради което следва да бъдат
кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените
по делото писмени доказателства, а именно: Декларация за съответствие на
качеството на течните горива № 788/11.08.2017 г., издадено от „Сакса“ ООД;
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от 14.08.2017 г.;
Протокол № Пд-072/23.08.2017 г. – ДАМТН, ГДККТГ; Заявка за изпитване на течни
горива № В-175/25.08.2017 г.; издадено Експертно заключение за съдържание на
биогориво в течно гориво № ЕЗ-0507-Е/25.08.2017 г.; АУАН № 097/29.09.2017 г.;
Експертиза за съдържание на биогориво след арбитражно изпитване №
Еае-005/22.02.2018 г.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява и от приетата в хода на съдебното следствие
съдебнотехническа експертиза. Същата е изготвена с необходимите знания и умения
и отговаря на поставените въпроси, поради което следва да бъде в по-голямата и
част кредитирана. Съдът обаче съобразно разпоредбата на чл. 154 НПК не е
обвързан от заключението по приетата експертиза, но когато не е съгласен с
заключението по нея, следва да се мотивира. Така съдът не дава вяра на
експертизата досежно извода, че крайният разпространител няма законово
изискване да прави входящ контрол на доставяното гориво. Този извод на вещото
лице, съдът намира за правен, която преценка е изцяло в компетенциите на
съдебния състав. Също така съдът не споделя и изводът, че взетите проби при
извършената проверка, не са представителни. Действително, вещото лице посочва,
че за да се установи дали физикохимичните реакции на горивото в бензинопровода
съответстват на горивото е необходимо да се вземат и от двете места и се
направи сравнение за идентичност. Въпреки това вещото лице посочва, че според
действащите нормативи – Наредба за качеството на горивата, и БДС EN ISO
3170:2004, е предвидено
взимането на проби чрез накрайник на ръкохватката на дозиращата помпа, който да
се постави в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на
удължител. Респ., от приетата по делото фактическа обстановка, се установява,
че при взимане на пробите са спазени предвидените в посочените нормативи
изисквания. На следващо място вещото лице е посочило, че при вземане на пробите
по-правилно е било да се извърши проточване на цялото гориво от резервоара.
Това обаче също не е предвидено в БДС EN ISO 3170:2004, като в т.7.2.4 е посочено, че преди да
се вземат проби от резервоара или от тръбопровода, линията за вземане на проби
се промива напълно, за да се отстрани всякакво предишно съдържание в нея. В
настоящия случай, действително горивото не е било проточено, но линията за
вземане на проби е била промита, респ. е изпълнена предвидената в БДС EN ISO
3170:2004 процедура.
Доколкото са спазени всички изисквания, регламентирани в БДС EN ISO
3170:2004 при взимането на
пробите, то съдът намира, че същите се явяват представителни и притежават
физичните и химичните характеристики, идентични за средните характеристики на
целия обем, от който се взема пробата.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № А-824/07.11.2017 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът
намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл. 47 ал.2, вр. ал.1 т.8 от ЗЕВИ. Към датата на извършване на вмененото на
дружеството деяние, която се явява релевнтна съобразно разпоредбата на чл. 3
ал.1 ЗАНН, разпоредбата е била в следната редакция /ДВ,
бр. 35/15.05.2015 г./: в срок два месеца след изтичането на сроковете по ал.
1 - 1 март 2015 г., крайните разпространители са длъжни да
предоставят на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели гориво за
бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от
биоетанол, минимум 7 процента обемни.
Кое лице се явява краен разпространител е
регламентирано в пар. 1 т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр. пар. 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, а
именно:бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени
за горивните резервоари на МПС от неподвижни инсталации /резервоари/ за
съхранение на тези горива /ред. ДВ, бр.99 от
2006 г., в сила от 09.01.2007 г./.
От описаната
по-гора фактическа обстановка безспорно се установява, че проверявания обект е
бензиностанция, която извършва зареждане на течни горива – дизел и бензин, на
МПС от неподвижни инсталации, респ. дружеството – жалбоподател е краен
разпространител и се явява субект на нарушението по чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ. В тази
връзка не се споделят наведените възражения в писмената защита, че понеже
жалбоподателят не се явява „лице, което пуска на пазара горива“, не може да
носи админситративнонаказателна отговорност за вмененото му нарушение.
Изискванията за лицата, които пускат на пазара горива са регламентирани в чл.
47 ал.1 ЗЕВИ, а в ал. 2 са вменени същите задължения и на крайните
разпространители. В настоящия случай, действително жалбоподателят не е „лице,
което пуска на пазара горива“, но както беше посочено има качество на „краен
разпространител“, предвид на което правилно, съобразно чл. 47 ал.2 ЗЕВИ е
определен като субект на вмененото му нарушение.
Действително, по време на
проверката, жалбоподателят е представил декларация за съответствие на
доставеното гориво, като по този начин е изпълнил едно свое законово задължение
определено в чл. 48 ал. 3 от ЗЕВИ, а именно: да предоставя
на пазара течни горива придружени от декларация за съответствие. Фактът, че
горивото е придружено с декларация за съответствие по никакъв начин не може да
докаже, че наличното процесно гориво към момента на проверката е съответствало
на изискванията за съдържание на биогориво по чл. 47 ал. 1 т.2 от ЗЕВИ. Така представената
декларация потвърждава, само че предоставяното гориво е съответствало на
изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин към момента на
пускането на пазара от страна на "Сакса" ООД, но не и към момента на
извършване на проверката и установяване на нарушението с процесния Констативен
протокол. Дори да се приеме, че "Сакса" ООД е пуснало на пазара
гориво, което не отговаря на изискванията на ЗЕВИ, то декларацията за
съответствие към съответната партида течни горива от пусналия ги на пазара
търговец, не освобождава крайния разпространител от задължението да осъществява
контрол върху действителните качествени показатели на горивото и жалбоподателят
е бил длъжен да подсигури възможност за изпълнение на произтичащото от
разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ задължение да
предоставя на пазара гориво, което отговаря на изискванията на чл. 47 ал. 1 т. 8 от ЗЕВИ /така
Решение от 28.02.2019
г. по к. адм. н. д. № 495 / 2018 г. на Административен съд - Стара Загора/. В тази връзка не се
кредитира заключението на вещото лице, доколкото изложеният от него извод, че
дружеството – жалбоподател няма законово изискване като краен потребител да
извършва входящ контрол на доставяното гориво, се явява правен и противоречи на
разпоредбата на чл. 47 ал.2 ЗЕВИ.
Съдът намира, че са налице и останалите
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 47 ал.2, вр. ал.1 т.8
ЗЕВИ. Към датата на извършване на нарушението е изтекъл предвиденият двумесечен
срок, считано от 01.03.2015 г.
След извършено изследване в стационарна
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН –
ГД ККТГ, е установено, че съдържанието на биогоривото в автомобилен бензин във
взетите от обекта, стопанисван от жалбоподателя, проби, е под 7 % обемни. След
оспорване от страна на „Дизелор“ ЕООД, е изследвана и арбитражна проба в
Акредитирана лаборатория за изпитване към „СЖС Белград“ ДОО. Резултатът от
изследването и на арбитражната проба отново посочва, че съдържанието на
биогоривото в автомобилния бензин е под 7 % обемни.
От всичко изложено следва, че несъмнено
дружеството – жалбоподател е извършило вмененото му нарушение по чл. 47 ал.2,
вр. ал.1 т.8 ЗЕВИ, като правилно е било санкционирано съобразно нормата на чл.
67 ал.2 ЗЕВИ /ред. ДВ
бр. 35 от 03.05.2011 г./.
Възраженията на процесуалния представител
на жалбоподателя, че взетите проби не са представителни, бяха обсъдени при
анализа на доказателствената, предвид на което съдът намира, че не следва да
бъдат преповтаряни. В идентична насока е постановено и Решение №
827/22.04.2016 г. по н. д. № 205/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/
2007г. на ОСНК на
ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
От
всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да
е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в определения от
закона минимален размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
КГ – 2099 от 13.03.2018 г.,
издадено от зам. председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
Дизелор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Ж. К. „Дружба“ 1, бул. „Амстердам“ № 4, на основание чл. 67 ал.2 от Закона за
енергетиката и възобновяемите източници /ЗЕВИ/, му е наложено административно
наказание – имуществена санкция, в размер на 50 000 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 47 ал.1 т. 8 от ЗЕВИ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС