№ 435
гр. София, 31.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20211800100642 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с правно
основание чл. 2в от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от Договора за ЕС, предявени от ЛЮБ. П. П. и М.Г.
Кирилова-П. от гр. София срещу Софийски градски съд, Апелативен съд - гр. София и ВКС
на РБ.
В исковата молба и уточняваща молба от 01.12.2021 год. ищците твърдят, че са били
лишени от справедлив и равнопоставен съдебен процес и нарушено право на защита при
решаване на спора по гр.д. № 12710/2012 год. на СГС, образувано по предявен срещу тях
иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро, получена за изпълнение на
договор за поръчка от 01.10.2007 год., както и на сумата 20 000 евро – обезщетение за
имуществени вреди, с правно основание чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД. Посочено е,
че исковата молба е подадена от К.Б. като цесионер на процесните вземания, преди
сключената цесия да е обявена на ответниците по делото и да е породила права спрямо тях;
договорът за цесия не е нотариално заверен; липсва нотариално заверено пълномощно от
цедента, с което да са делегирани права на ищцата за прекратяване на договора за поръчка и
за водене на исков процес и др. Сочи се отказ от разглеждане на спора по същество от
всички съдебни инстанции; отказ от произнасяне по направените от ответниците
възражения по делото; незаконосъобразно отхвърляне на подадени от ответниците частни
жалби по делата; излагане на „неверни твърдения“ в съдебните решения по спора;
постановяване на определения в закрити заседания без участие на ответниците; издаване на
изпълнителен лист от САС въз основа на въззивно решение, преди приключване на
производството по делото пред ВКС на РБ; възпрепятстване от свободно ползване на
собствеността на ответниците по посочените дела вследствие извършена от ЧСИ продажба
на ипотекирани от тях имоти преди окончателното произнасяне на съда в исковото
производство и др. С тези актове ответниците са нарушили основополагащи норми на
общностното право, а именно – принципът на ефективна съдебна защита съгласно чл. 6 и чл.
13 от КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и забраната да се пристъпва
към принудително изпълнение срещу имуществото на длъжник, преди той да е изчерпал
всички свои средства за защита, т.е. преди делото да е приключило пред всички съдебни
инстанции. Излагат редица доводи за неправилност на съдебните актове по същество.
Твърдят, че при разглеждане на делото в исковото производство всички съдебни
инстанции в лицето на ответниците СГС, САС и ВКС на РБ са допуснали редица
1
нарушения, довели до неправилното решаване на делото. При решаване на спора съдебните
инстанции са допуснали груби нарушения на Правото на Европейския съюз.
Моли съда да осъди посочените ответници да им заплатят поравно обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер общо на 600 000 лв. – претърпени вреди в
резултат на продажба на публична продан от ЧСИ на имуществото им въз основа на
осъдителното съдебно решение по делото и издадения изпълнителен лист, както и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 366 624 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право, и формулирания петитум, не дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
редовно предявена претенция с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3
от Договора на ЕС.
В случая искането за обезщетение не е основано на твърдения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от нарушение на общностното право от страна на
ответниците, а на отказа на съдебните инстанции да установят обективната истина и
издаването на неправилни съдебни актове. По правило пороците на съдебните актове,
постановени в исков граждански процес, респ. в заповедно производство, се отстраняват по
реда на инстанционния контрол или на предвидените в националния закон извънредни
способи. С нормата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК е регламентирано основание за отмяна на
влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно
решение е установил нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея. Налице е
специално уреден извънреден процесуален способ за защита срещу съдебни актове,
постановени в нарушение на Конвенцията. ЕСПЧ е създаден, за да осигури спазването на
задълженията, поети от договарящите страни по силата на Конвенцията и протоколите към
нея и е постоянно действащ. Съгласно чл. 32, § 1 юрисдикцията на съда се разпростира
върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и протоколите
към нея, отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47, т.е. и по отношение на
разглеждането на индивидуални жалби по чл. 34 от всяко лице, неправителствена
организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от
договарящите страни на правата по международния договор. По настоящото дело по
повдигнатите от ищеца въпроси не е налице такова решение на ЕСПЧ.
В националното законодателство – ЗОДОВ са предвидени конкретни основания за
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, вкл. в хипотезите при нарушения на права, защитени по
Конвенцията /чл. 2, т. 1 и 2 от ЗОДОВ/. Съгласно измененията на ЗОДОВ /ДВ бр.
94/29.11.2019 г./ разпоредбата на чл. 2в предвижда и искове срещу държавата за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Съдът намира, че в случая такива
нарушения не се твърдят от страна на ищците. Недопустимо е по повод иск за вреди от
правораздавателна дейност - влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, да се
установява порок на съдебния акт, включително неправилност или недопустимост, както и
инициирането на производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди. Това е
така, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с последиците на
решението, по-специално със силата на пресъдено нещо на съдебния акт, съгласно чл. 297 и
298 от ГПК, и с принципа за задължителност на влязлото в сила решение по отношение на
страните, както и на всички съдилища, учреждения и др. Зачитането на придадената от
националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната
неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на
националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне
нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение (решение на СЕС
2
от 16.03.2006 год. по дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото е
недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 642/2021 год. по описа на СОС.
Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищците.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3