РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110107024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. И. В.№ *, срещу „Е.М." ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М.д., ул. Р. П. - К. № * отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът, не дължи на взискателя сумата 8671,64 лв., предсатвляваща сбор на
сумите от 6372,92 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
09.10.2012 г. до датата на изплащане на задължението, 624,34 лв договорна лихва, 1055,43
лв. наказателна лихва и 618,95 лв. разноски, за който срещу ищеца е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.10.2012 г. по гр.д. № * г. на СРС, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
В исковата молба ищецът, чрез адв. П. Н., твърди, че срещу него по гр.д. № * г. на
СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.10.2012 г. в
полза на ОББ АД за сумата от 6372,92 лв. главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 09.10.2012 г. до датата на изплащане на задължението, 624,34 лв
договорна лихва, 1055,43 лв. наказателна лихва и 618,95 лв. разноски. За събиране на тези
суми по молба на кредитора ОББ АД е образувано ИД № * по описа на ЧСИ Б.Я., peг. № *,
район на действие СГС, в хода на което издадената по делото ЗНИ в влязла в сила с
връчване на ПДИ на 08.12.2012 г. По ИД са предприети следните принудителни действия:
наложен запор на на 06.12.2012 г. на дружествените дялове на ищеца в „М. С-А.“ ЕООД;
наложен запор на 07.01.2013 г. на банковата сметка на длъжника в Сити Банк. Излага се, че
на 29.12.2016 г. взискателят депозирал молба за справки и опис на движими вещи на адреса
на длъжника, а с молба от 28.06.2017 бил поискан нов опис на движими вещи. С молба от
13.08.2018 г. ответникът бил конституиран като взискател, като били искани справки, но
нямало реално предприети изпълнителни действия, които до прекъснат погасителната
давност на вземането по изпълнителния лист след 2017 г. Поради това и доколкото липсвали
плащания или други действия, които да поддържат висящността на изпълнителното
производство на 27.09.2023 г. то е прекратено по молба на длъжника на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като перемпцията е настъпила на 28.06.2019 г. Излага се, че кредиторът
продължава да търси длъжника по телефона във връзка със задължението. В обобщение
сочи, че задълженяита му по изпълнителния лист са погасени по давност изтекла в периода
28.06.2017 г. - 27.09.2023 г. По изложените съображения моли за уважаване на предявения
1
иск. Претендира разноски.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД чрез юрк. В. Й. е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който се прави възражение за местна неподсъдност
на делото. Искът се оспорва и като недопустим, поради липса на правен интерес от водене
на процеса, тъй като не е налице висящо изпълнителното производство за процесните
вземания, а след 2017 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение. Искът
се оспорва и като неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е
придобило ново качество на естествено вземане и единствено се е погасило правото да бъде
събрано принудително. Поради изложените съображения моли за прекратяване, а в
евентуалност за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищцата не се явява, чрез писмена молба докладвана от съда поддържа
изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът не се представлява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно
установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има
образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане на иска
в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е
разяснено, че по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
В настоящия случай между страните липсва спор и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и събраната доказателствена
съвкупност, в частност приетият като доказателство по делото заверен препис от ИД № * по
описа на ЧСИ Б.Я., peг. № *, район на действие СГС, установява, че по ч.гр.д. № * г. на СРС
срещу ищеца е издадена ЗНИ и изпълнителен лист от 22.10.2012 г., в полза на „ОББ“ АД за
сумата от 6372,92 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 09.10.2012
г. до датата на изплащане на задължението, 624,34 лв договорна лихва, 1055,43 лв.
наказателна лихва и 618,95 лв. разноски. Предвид редовно оформената разписка
удостоверяваща връчване на ПДИ, ЗНИ и ИЛ при условията на чл. 46, ал.1 от ГПК на
08.12.2024 г., то следва да се приеме, че ЗНИ е влязла в сила на 27.12.2024 г. като
необжалвана с изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК, съобразно
приложимата първоначална редакция на нормата.
На следващо място видно от приложения препис на ИД № *, делото е образувано въз
основа на молба на „ОББ“ АД от * г. съдържаща искания за извършване на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запори върху трудово възнаграждение и банкови
смекти, опис, оценка и публична продан на недвижим имот. Молбата е редовна съобразно
указанията дадени в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по
Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК за нейното съдържание, както и предвид
2
горепосочените указания на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, поради което давността за вземането по процесната заповед за пръв път е
прекъсната с направените в молбата искания за налагане на запори и възбрана по отношение
имуществото на ищеца-длъжник.
Видно от ИД впоследствие ЧСИ до 2016 г. е извършил множество справки за
имущественото състояние на длъжника, наложени са запори и на негови банкови сметки, но
без наличности по тях, както и на дружествен дял на ищеца, като на 29.12.2015 г. (л. 150) с
нова молба взискателят е поискал налагане на запор по банкова сметка открита в „ОББ“ АД,
както и извършване на опис на движими вещи на домашния адрес на ищеца в гр. София.
На 21.06.2017 г. взискателят е депозирал нова молба (л. 165) за насочване на
изпълнението срещу банкови сметки на длъжника, но такива не са наложени впоследствие,
като не е извършен и насроченият за 20.07.2017 г. (л .172) опис на движими вещи на
длъжника на адрес в гр. София.
Впоследствие на 03.08.2018 г. „Е.М.“ ЕООД е депозирало молба с приложен към нея
договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. за конституирането му като взискател
по делото въз основа на договора за цесия, като с молбата е поискано извършването на
справки за имущественото състояние на длъжника, а на * г. ЧСИ е прекратил делото поради
перемпция, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
От проследените по-горе хоронологично действия извършени по ИД № *, следва, че
последното изпълнително действие по него е насроченият за 20.07.2017 г., но неизвършен
опис на движими вещи, от която дата съобразно постановките на с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК за вземането е
започнала да тече нова петгодишнна погасителна давност.
Същевременно по делото е обявено за безспорно по чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК и
ненуждаещо се от доказване, а и от преписа на ИД № * се установява, че след 2017 г. по него
не са извършвани изпълнителни действия до прекратяването му през 27.09.2023 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.)
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. С Решение на НС от 13.03.2020г. (ДВ, бр. 22/2020г.) е обявено
извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г. С Решение на НС (ДВ, бр. 33/2020г.) срокът на обявеното с решение от 13 март
2020г. извънредно положение върху цялата територия на страната е удължен до 13 май 2020
г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените
съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни
срокове не са текли.
Следователно петгодишната погасителната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по ИД №
*, започнала да тече на 20.07.2017 г., е изтекла в на 27.09.2022 г., при съобразяване периода
на действие на мораториума върху вземанията действал през извънредното положение.
Ето защо, съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба – 12.04.2024
г., правото на принудително изпълнение спрямо процесните вземания по изпълнителния
лист от 22.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № * г. на СРС е било погасено, т.е. още на 27.09.2022
г., следователно искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от спора право да репарира сторените в процеса разноски има ищеца,
които съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК възлизат на общо
1516,87 лв., от които 346,87 лв. за внесена държавна такса и 1170,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение. Или с решението по делото на ищеца следва да се присъди
сумата от 1516,87 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК доколкото възнаграждението на адвоката на ищеца от
1170,00 лв. възлиза почти на относимият минимум от 1167,16 лв., определен по реда на чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в относимата редакция обнародвана в ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г. Вярно е, че
практиката на СЕС, включително решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22, сочат,
3
че съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно съдът намира, че заплатеното от ищеца в
размер на 1170,00 лв., надвишаващо с по-малко от 100,00 лв. актуалната минимална работна
заплата за извънбюджетната сфера от 1070,00 лв., считано от 01.01.2025 г., отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, но най-вече на материалния интерес възлизащ
на приблизително тринадесет минимални работни заплати.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца П. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. И. В.№ *, и ответника „Е.М." ЕООД, ЕИК: * със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. М.д., ул. Р. П. - К. № *, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника сумата 8671,64 лв., предсатвляваща сбор на сумите от 6372,92 лв. главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 09.10.2012 г. до датата на изплащане на
задължението, 624,34 лв договорна лихва, 1055,43 лв. наказателна лихва и 618,95 лв.
разноски, за който срещу ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 22.10.2012 г. по гр.д. № * г. на СРС, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М." ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М.д., ул. Р. П. - К. № * ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. И. В.
№ * сумата от 1516,87 лв., представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4