РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия *** като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6068 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от М.Д.Д.
и Н.С. срещу П.В.К. ЕГН ********** *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 598,99 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *********/21.01.2016 г.; сума в размер на 86,04 лв., представляваща договорна лихва за период
от 09.04.2016 г. до 18.03.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); сума в размер на 15,58 лв., представляваща такса за оценка на досие за
периода от 17.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 295,96 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у
дома“ за периода от 27.08.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 42,60 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1040/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага се, че на
19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземаният между
„Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД
срещу П.В.К., произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/21.01.2016 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Излага се, че договора за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Сочи се, че на 07.06.2017 г. до
ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017г., изпратено чрез Български пощи
с известие за доставяне на посочения в договор за кредит постоянен адрес на
длъжника. Твърди се, че писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че „Получателят се е преместил на друг адрес“. Навеждат се
доводи, че ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до длъжника, чрез
куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес на длъжника, което се е
върнало в цялост, тъй като получателят не е открит и на този адрес. Моли съда
да връчи ведно с исковата молба и уведомлението за извършената цесия. В условията
на евентуалност, ако длъжникът не се открие на адреса и съобщението е връчено
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и, ако в производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, счита, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, тъй като
същото е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение.
Твърди се, че процесното вземане произтича от договор за потребителски
паричен кредит № *********, сключен на 21.01.2016 г. между П.В.К. в качеството
на Кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД - Кредитодател, при
спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание Договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Излага се, че подписвайки Договорните
разпоредби, кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които ответникът се е съгласил с
факта на подписване на договора за кредит. Навеждат се доводи, че подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди
неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на
неговота свободна воля. Твърди се, че при условията на Договора за
потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 700,00 лева,
която сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит ответникът е потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Излага
се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената, парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и, която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Сочи се, че подписвайки договора
за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на
договора да бъде в размер на 138,08 лв., като общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита е в размер на 838,08 лв., които следва
да се заплатят на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
13,97 лв., с първа погасителна вноска, платима на 30.01.2016 г., а последна-
18.03.2017 г. Твърди се, че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 35,00 лв., платима при подписване на договора, която такса съгласно договореността между
страните е включена в седмичните погасителни вноски. Излага се, че таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,58
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Сочи се, че по
избор на кредитополучателя, кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето му, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“, за която услуга се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е
в размер на 597,08 лв. Твърди се, че
подписвайки договора ответникът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се предоставя единствено и само по
негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Излага се, че с
подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Сочи се, че съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома“ е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя и дължимата такса е
разпределена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,95 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Твърди се, че общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1470,16 лв.и включва: главница в размер на
700,00лв., договорна лихва в размер на 138,08 лв., такса за оценка на досие в
размер на 35,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 597,08 лв.,
които суми са платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 24.51 лева. Излага се, че подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеею на
Кредитополучателя. Твърди се, че на кредитополучателя, от страна н. „А.з.с.н.в.“,
в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата
на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда в размер на
42,6 лв. излага се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на
473,59 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома“:
301,12 лв., такса за оценка на досие: 19,42 лв., договорна лихва: 52,04 лв., и
главница: 101,01 лв. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищеца не изпраща
представител. В нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Сочи, че от събраните
по делото доказателства безспроно е установено качеството му на цесионер,
валидността на извършената цесия и надлежното уведомяване на длъжника за тях.
Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор
на исковата молба. Твърди, че в вписания предмет на дейност в ТР на
кредитодателят „Файненшъл България” ЕООД , със седалище и адрес на управление ***-46
липсва кредитиране по смисъла на Закона за кредитните институции. Излага се, че
липсва и идентичност между посочената в договора за кредит фирма и
регистрираната в Търговския регистър такава. По отношение на
претендираната такса за услуга „Кредит у
дома”, твърди че не може да се установи
дали ответницата е поискала предоставянето на такава. Излага, че в чл.7 от
договора е предвидено, че вноските се превеждат по банков път на кредитора,
като няма данни в съдържанието на договора, които да сочат, че същият е сключен
в дома на кредитополучателя, или че сумата от 400 лв. е платена в дома на
кредитополучателя. Поради изложеното счита, че липсва услугата „Кредит у дома”,
поради което и такса за тази услуга не се дължи. Освен това счита, че клаузата е наравноправна
и е платена без основание, поради което и следва да се отнесе към погасяване на
главницата. Твърди, че при това положение главницата ще е погасена изцяло,
поради което и не следва да се дължат както лихви, така и последващи разноски
по събиране на вземането. Оспорва факта, че цесията е съобщена на длъжника, тъй
като в случая няма валидно упълномощаване от цедента на цесионера. Оспорва на
основание чл. 193 от ГПК истинността на представените като доказателства по
делото: 1 . пълномощно , с което управителят на „Провидент Файненшъл България”
ООД упълномощава „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД да уведомява по
законоустановения ред длъжниците за сключения на 19.05.2017г. договор за
прехвърляне на вземания, и 2. договор за кредит №**********/21.01.2016г. в
частта в която П.В.К. се е съгласила с клаузата: „Кредит у дома”. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за главницата, лихвите и разноските
по договора за кредит.
В
проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли предявения иск. Сочи, че цесията не е надлежно връчена на ответницата
и, че пълномощното, с което е упълномощен цесионера не е съставено в превдвиния
в чл.26, ал.1 ТЗ ред. В случай, че съдът уважи иска моли да го уважи по втория
вариант на експертизата, без да се вземе предвид, таксата „кредит у дома“,
която счита за нищожна. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
1040/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение № 685/12.02.2018 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 598.99лв. –
главница; сума в размер на 86.04лв. – договорна лихва, за периода от 09.04.2016
г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 15.58 лв. – такса за оценка на досие, за
периода 17.09.2016 г. до 18.03.2017г.; сума в р-р на 295.96 лв. – такса за услуга
„Кредит у дома“, за периода 27.08.2016г. до 18.03.2017г.; сума в р-р на 42.60
лв. - обезщетение за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за
цесия/ до 06.02.2018г./датата на подаване на заявлението/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
06.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер 25.00лв. за държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен
на 21.01.2016 г. между П.В.К. в качеството на кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България“ ООД – кредитодател, че на ответника е предоставен креди т
размер на 700 лева, с такса оценка на досие в размер на 35 лева и общ размер на
фиксираната лихва в размер на 138,08 лева, представляващи 31,82 % годишно.
Договорено е, че общия размер на фиксираната лихва и таксата оценка на досие
представлява 48 %ГПР. Видно е от договора, че е посочено, че ответницата е
избрала и допълнителна услуга – „кредит у дома“, за която услуга е предвидено
заплащане в размер на 597,08 лева. Установява се, че общия размер на дължимата
сума е в размер на 1470,16 лева, със срок на издължаване от 60 седмици с размер
на месечно плащане, с изкл. на последното в размер на 24,51 лева и размер на
последно плащане 24,07 лева; договорено е, че първото плащане ще бъде на
28.01.2016 г., а деня от седмицата, в който следва да се извърши плащането ще е
сряда.
Установява се от представеното по
делото доказателство, че ответницата е попълнила формуляр за кандидатстване за
кредит.
По делото е представен също
стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в
който са посочени различни параметри на договорната лихва и на ГПР по кредита.
Видно е, че въз основа на договор
за цесия от 19.05.2017г, ищецът по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, гр. София, е придобил вземанията по процесния договор за кредит, включен в
Приложение №1.
По делото се установява също, че
цесионерът- ищец е упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за станалата
цесия.
Приобщено като доказателство по
делото е и изпратено, преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
ответника уведомително писмо, върнато като невръчено, с отбелязване, че
„получателят се е преместил на друг адрес“. Писмото е изпратено на адреса на
длъжника, посочен в договора като постоянен.
Видно е, че до длъжника е
изпратено уведомително писмо и на адреса, посочен в договора като настоящ /след
датата на издаване на заповедта за изпълниние/, от където се е върнало, с
отбелязване, че не е открит никой на адреса.
По делото са изслушани и заключенията по
допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени
и неоспорени от страните.
От заключението на допуснатата СГЕ се
установява, че: подписът в графа: „подпис на клиента“ в процесния договор е
положен от ответника по делото; че ръкописният текст „П.В.К.“ в графа „имена на
клиента“ е положен от ответницата“; че подписът на пълномощното на управителя
на „Провидент Файненшъл България“
ООД е положен от същия. В проведеното по делото
о.с.з. вещото лице сочи, че не може да се установи кой е положил “Х“ в графата,
в която е избрана услугата такса „Кредит у дома“, поради факта, че са положени
две прави пресичащи се линии, твърде елементарни, по отношение, на които не
може да се приложи методиката за изследване.
От заключението на допуснатата по
делото ССЕ се установява, че: на 21.01.2016 г.
между П.В.К. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, по силата на който на
ответницата е отпуснат кредит в размер на 700 лева, при договорна фиксирана
лихва в размер на 31,82% годишно-138,08 общо, такса оценка на досие в размер на
35 лева, както и услуга „Кредит у дома“ 597,08 лева; получената сума се
удостоверява с подписването на договора, като в чл.27 от ОУ кредитополучателят
е декларирал получаването и усвояването на сумата; посочено е, че погасителния
план вкл. 60 броя седмични вноски по 24,51 лева, а общата сума за плащане е в
размер на 1470,60 лева за периода от 28.01.2016 г. до 16.03.2017 г.; че сумата
от 1470,60 лева вкл.: главница -700 лева; договорна лихва в размер на 138,08
лева, такса оценка на досие в размер на 35 лева и такса за услуга кредит у дома -597,08 лева; че
съгласно предоставените справки размерът на заплатените погасителни вноски е в
размер на 390,00 лева, с която следва да се погасят 15,91 вноски; че не
погасената главница е в размер на 539,67 лева, като дължимата лихва за забава е
в размер на 38,38 лева. Вещото лице дава и вариант на експертизата без да се
вземе предвид таксата за услугата „кредит у дома4, като в този случай остатъкът
на непогасената главница ще е в размер на 483,08 лева и лихва за забава в
размер на 30,16 лева.
По делото е приобщена и справка
от ТР към АВ, от която се установява и какви са били промените по партидата,
водена на „Провидент Файненшъл България“
ООД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, предоставяне на дължимите по
договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и
размерът на задължението.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжника е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
си по сключения между ответника и него
договор за заем.
По делото не е спорно, а и се установява от
приобщените по делото доказателства: че е сключен договор за паричен кредит № *********, сключен на 21.01.2016
г. между П.В.К. в качеството на кредитополучател и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, като кредитодател; че на ответника е предоставен кредит размер
на 700 лева, с такса оценка на досие в размер на 35 лева и общ размер на
фиксираната лихва в размер на 138,08 лева, представляващи 31,82 % годишно; че
общия размер на фиксираната лихва и таксата оценка на досие представлява 48 %
ГПР; че в договора е посочено, че ответницата е избрала и допълнителна услуга –
„кредит у дома“, за която услуга е предвидено заплащане в размер на 597,08
лева; че общия размер на дължимата сума е в размер на 1470,16 лева, със срок на
издължаване от 60 седмици с размер на месечно плащане, с изкл. на последното в
размер на 24,51 лева и размер на последно плащане 24,07 лева; договорено е, че
първото плащане ще бъде на 28.01.2016 г., а деня от седмицата, в който следва
да се извърши плащането ще е сряда.
Поради изложеното и като взе предвид представените по делото
доказателства съдът приема, че ответника е била страна по договора за
потребителски кредит, поради което за него е възникнало задължението да върне
сумата в срока, договорен между страните, ведно с дължимата лихва.
Спорно по делото е дали
ответникът е уведомен за настъпилата цесия и дали упълномощаването от страна на
цедента е извършено в предвидената от закона форма.
Законът не предвижда изискване пълномощното, с което
цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия да е
заверено нотариално. В случая такова изискване не е предвидено и в самия
договор. Поради изложеното съдът прима, че пълномощното е действително и не
страда от сочените от особения представител на ответника пороци.
Безспорно по делото е, че заемателят е
прехвърлил вземането си към ответника на ищеца. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и
третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 1040/2018 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на вземането
поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./. По делото безспорно се установява факта на
изпращане на две уведомителни писма до
длъжника- на посочените от него в договора адреси, върнати като
невръчени. От съдържанието на договора не се установява страните по него, да са
уговорили т. нар. „фингирано връчване”. С ИМ, обаче, ищецът моли съобщението за
станалата цесия, да бъде връчено на ответника, с преписа о същата и
приложенията й. В случая, съдебните книжа са връчени на назначеният от съда
особен представител на ответника- адв. М. и съдът приема, че ответникът е
редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от момента на връчването. Съдът
намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с
връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките
на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК-
след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да
бъде защитен при изпълнение
на неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК
процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, в т.ч. и за цесията.
С оглед изложеното и приетото от съда, че уведомлението за
извършената цесия е редовно връчена на ответника съдът приема, че следва да се
произнесе и по дължимостта на претендираните суми.
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема,
че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При тези съображения спорът се
съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното в процесния договор
относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 24,07 лв.,
размера на последното плащане – 24,51 лв., срока на договора – 60 седмици,
падеж на първото плащане 28.01.2016 г. и падеж на определен ден (сряда),
обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на
договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания
и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието,
че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което
да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи
по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 24,51 лв., съставляваща размер на седмична
погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата
от 24,07 лв. – последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че
сумата от 14701,00 лв. е сбор от сумата от 700 лв. – главница по договора,
сумата от 35 лв. – такса за оценка на досие, 138,08 лв. – общ размер на
фиксираната лихва и сумата от 173,08 лв. – такса за услугата „кредит у дома“,
не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на
главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у
дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от
приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата
се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не
се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на
таксата „кредит у дома“ в двете й разновидности – за предоставяне кредита в
брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че и претендираните от ищеца
суми по такса „кредит у дома” и такса за оценка на досие са недължими. Таксата
„кредит у дома“, съставлява услуга, при която срещу такса, отпуснатата сума по
кредита се предоставя в брой по местоживеене на кредитополучателя и седмичните
погасителни вноски също се събират по местоживеенето му. Съдът намира тази
претенция за недоказана от страна на ищеца,
доколкото по делото няма събраните доказателства за изпълнение на поетото
задължение, за посещение на дома на кредитополучателя. Що се отнася до клаузата за такса за оценка на досие съдът
намира същата за нищожна, като противоречаща на чл.10а,
ал. 2 ЗПК.
Както бе
изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът
следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други
разходи по кредита. От
приобщената по делото ССЕ се установява, че ищецът е получил сумата по
договора, установява се и, че непогасената главница е в размер на 419,13 лева. Следователно,
предявеният иск се явява основателен за сумата от 419,13 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № *********,
сключен на 21.01.2016 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 598,99 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********/21.01.2016
г., вкл и за следните суми: сума в
размер на 86,04 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.04.2016 г.
до 18.03.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); сума в размер на 15,58 лв., представляваща
такса за оценка на досие за периода от 17.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в
размер на 295,96 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода
от 27.08.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 42,60 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия)
за които е издадена Заповед № 685/12.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по гр. д. № 1010/2018 г. по
описа на Районен съд – Плевен следва да се отхвърли като неоснователен. Върху
уважената част от главницата следва да се присъди и претендираната законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 30.26 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 325,89 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.К. ЕГН ********** *** дължи
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от Н. *** С.
и М.Д.Д. сума в размер на 419,13 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен
на 21.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане на същата, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от Н. *** С. и М.Д.Д. срещу П.В.К. ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над 419,13 лева до пълния предявен размер
от 598,99 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********/21.01.2016
г., както и сума в размер на 86,04 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.04.2016 г.
до 18.03.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); сума в размер на 15,58 лв., представляваща такса за оценка на досие за
периода от 17.09.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 295,96 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у
дома“ за периода от 27.08.2016 г. до 18.03.2017 г.; сума в размер на 42,60 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) за които е издадена Заповед № 685/12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК по гр. д. № 1010/2018 г. по, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН ********** *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от Н. ***
С. и М.Д.Д. сумата от 30.26 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1080 по описа за
2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН ********** *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от Н. ***
С. и М.Д.Д. сумата от 325,89 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: