О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр. Варна, 08.04.2020 г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в закрито заседание,
проведено на осми април през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 478/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Л.В.Л. срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 1 177,87 лева, представляваща сбор
от сумата от незаплатена главница в размер на 789,29 лева и мораторна
лихва в размер на 388,58 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от страна на ответното дружество – 06.12.2017 г. до
окончателното изпълнение на задължението, като претендираните
суми са за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида
с абонатен номер 1168792.
Твърди се в исковата молба, че ответното
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ищеца, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 18581/2017 г.
по описа на Районен съд – Варна и е издадена Заповед за изпълнение №
10060/07.12.2017 г. за следните суми: 1. 1 165,41 лева – главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
21.03.2011 г. до 21.07.2016 г. по партида с абонатен номер 1168792, за които са
издадени фактури за периода от 29.04.2011 г. до 21.07.2016 г., за обект с адрес
град Варна, ул. „Д-р Стоян Златаров“ № 1, бл. 2, вх.
„А“, ап. 12; 2. 459,95 лева – мораторна лихва за
периода от 29.05.2011 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 32,51 лева – внесена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 и чл.
30, ал. 2 от Общите условия на ответното дружество, потребителите следва да
заплатят дължимата за ползваните услуги стойност в 30-дневен срок след датата
на нейното фактуриране, като при незаплащане на начислените суми, последните стават
изискуеми в деня, следващ изтичане на 30-дневния срок, респективно от същия
момент длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Заявява, че от същата дата започва да тече и погасителната давност за
вземанията на ответното дружество, като по отношение на същите, съгласно
задължителната практика на ВКС, се прилага тригодишна такава. В тази връзка
ищецът твърди, че вземанията за процесните сумите за
главници и мораторна лихва, начислени с фактури за
периода от 29.04.2011 г. до 21.10.2014 г., са били погасени по давност преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на
ответното дружество.
В уточнителна молба
ищецът сочи, че предявява иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване на
недължимост на сумите за главници и мораторна лихва, начислени с фактури за периода от
29.04.2011 г. до 21.10.2014 г., като е посочено, че е налице правен интерес от
същия иск, доколкото не разполага с друга правна възможност за отричане на
установените в полза на ответното дружество вземания. С оглед на изложените
твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е
подало отговор на исковата молба, в който се твърди, че на 30.09.2016 г. с
ищеца е подписано споразумение за разсрочено плащане на ползвани и незаплатени ВиК услуги, като поради неспазване на същото от страна на
ищеца, ответникът е депозирал процесното заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Сочи се, че
издадената по повод на последното заповед за изпълнение е връчена на ищеца,
който в законоустановения срок не е подал възражение
по реда на чл. 414 ГПК. С оглед на последното, в полза на ответното дружество е
издаден изпълнителен лист за сумите, предмет на заповедта за изпълнение, въз
основа на който е образувано изпълнително дело срещу ищеца. С оглед изложените
твърдения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
След извършена служебна справка е изискано
ч.гр.д. № 18581/2017 г. по описа на Районен съд - Варна. Същото е образувано въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 71305/06.12.2017
г. от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу длъжник Л.В.Л., въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 10060/07.12.2017 г. за
следните суми: 1. 1 165,41 лева – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 21.03.2011 г. до 21.07.2016 г. по
партида с абонатен номер 1168792, за които са издадени фактури за периода от
29.04.2011 г. до 21.07.2016 г., за обект с адрес град Варна, ул. „Д-р Стоян Златаров“ № 1, бл. 2, вх. „А“, ап. 12; 2. 459,95 лева – мораторна лихва за периода от 29.05.2011 г. до 30.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 32,51 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на
чл. 46 ГПК. С оглед липсата на постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК и
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, с Разпореждане №
8016/26.02.2018 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за
присъдените суми.
Видно е, че е налице субективен идентитет между страните в настоящото производство и тези
по ч.гр.д. № 18581/2017 г. по описа на Районен съд - Варна. Издадената заповед
за изпълнение обхваща сумите, предмет на настоящия иск с правно основание чл.
124 ГПК, а именно – за главници и мораторна лихва,
начислени с фактури за периода от 29.04.2011 г. до 21.10.2014 г., за които
ищецът твърди, че са били погасени по давност преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен
състав намира, че разпоредбите на Глава 37 на ГПК «Заповедно производство»
предвиждат специален ред за защита на длъжниците
срещу издадените по реда на чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК заповеди за изпълнение.
Този ред предвижда възможност за подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
възможност за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК, за подаване на
възражение по реда на чл. 423 ГПК, както и за предявяване на иск по реда на чл.
424 ГПК. На разположение на длъжниците е и
възможността да предявят искове по реда на чл. 439 ГПК след образуване на
изпълнително производство.
Спецификата на
производството по издаване и оспорване на заповед за изпълнение изисква всички
възражения срещу дължимостта на вземането /правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи и т.н./ да бъдат релевирани
по посочените по–горе начини, водещи до образуване на исково производство за
установяване дължимостта на вземането /чл. 422 ГПК/.
Именно в хода на установителния иск длъжникът следва
да изчерпи всичките си възражения за недължимост,
които се преклудират с приключването му с влязъл в
сила акт. Тези възражения се преклудират и при липса
на подадено възражение срещу заповедта, какъвто е и настоящият случай,
доколкото ищецът не е релевирал възражението си за изтекла
преди подаване на заявлението погасителна давност по отношение на процесните суми като част от вземанията по издадената срещу
него заповед за изпълнение.
С оглед на това, съдът
намира, че във всички случаи, когато длъжникът не е направил възражение по чл. 414 ГПК и не разполага с новооткрити писмени доказателства за предявяване на иск по
чл. 424 ГПК, той разполага с останалите предвидени в заповедното производство
възможности за защита – чл. 413 ГПК и чл. 423 ГПК. Пропускането на тези
възможности не дава основание същият да търси защита чрез друг иск извън
предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното
производство.
Всичко изложено води
до извод за недопустимост на предявените отрицателни установителни
искове, поради което и образуваното по повод на същите производство следва да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 478/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: