Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №770
по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно и
обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. чл.432 от ТЗ във вр.
чл.121 от ЗЗД и инцидентни установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД срещу ответниците „Х.“ ЕООД и Л.Н. Г. с искане съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че „Ю.Б." АД има към 11.06.2018 г. /датата на извлечението от
счетоводни книги/ срещу ответниците валидно и
изискуемо вземане в размер на:
1/ Сумата от 59 837.37 евро главница за
периода от 21.06.2017 г. до 11.06.2018 г.;
2/ Сумата от 6 529.46 евро за периода от 21.06.2017 г. до
11.06.2018.2018 г. - от които 3 123.24 евро - договорни възнаградителни
лихви на основание чл.З от Анекс № 2 и 3 406,22 евро - мораторни
лихви/неустойка за забава на основание чл. 4 от Анекс № 2;
3/ Сумата от 334,55 евро за периода от
21.07.2017 г. до 11.06.2018 г. - дължими такси по Договора на основание чл. 6,
ал. 4 от Договора;
4/ Сумата от 115,20 лева - такса за връчване
на два броя покани на основание чл. 11 от Договора за кредит;
5) Законна лихва върху главницата и дължимите
такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (12.06.2018г.) до окончателното им изплащане.
Моли съдът да осъди ответниците
да заплатят и сумите за държавна такса в размер на 2 611.44 лева и адвокатски
хонорар в размер на 2 986.29 лева с вкл. ДДС - разноски в заповедното
производство, както и в настоящето производство.
С
писмения си отговор ответниците „Х.“ ЕООД и Л.Н. Г.
оспорват предявените искове. Твърдят, че при сключването на Договор за кредит №
BL37447/23.05.2012 г. били допуснати
редица нарушения. Не били спазени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗКИ - липсвали
данни за предоставянето безплатно и в писмена форма на условията по кредита,
посочени в чл. 58, ал.1, т.1-4 от ЗКИ. Не били уредени и изчерпателно разходите
по кредита. В чл.4, ал.1 от договора за кредит не бил посочен лихвеният процент
като годишен лихвен процент, нито бил посочен метода за изчисляване на лихвата,
нито условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Посочено било, че лихвата се състои от базов лихвен процент - малки
фирми /БЛПМФ/, който не подлежи на договаряне и промените в него са автоматични
за страните. Тези нарушения съществували и в сключените анекси.
Разпоредбата
на чл. 4, ал.1 от договора по отношение на БЛПМФ била нищожна на две основания:
поради противоречие с чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ поради липса на съгласие на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на ответника Л. Г. тази клауза
била и неравноправна клауза и нищожна на основание чл. 146, ал.1 във вр. с чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ответниците предявяват инцидентен установителен
иск и молят съда да обяви чл. 4, ал.1 от договора за кредит по отношение на
съставката от БЛПМФ за нищожна като приеме, че лихвеният процент по договора се
определя от предвиденият минимален лихвен процент 8% намален с договореното в
договора и анексите към него (за съответния период) намаляване с посочените в
съответната редакция на чл. 4. ал.1 пунктове. Не били изпълнени изискванията на
чл.60, ал.2 от ЗКИ. В извлечението от счетоводните книги, представено от банката
имало взаимно изключващи се и противоречиви данни за просрочените или частично
платени вноски. По делото не били представени доказателства за това, че на
14.06.2017 г. до ответниците е достигнало
волеизявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Ответниците правят възражение за прихващане и молят в
случай, че съдът обяви клаузата на чл. 4, ал.1 от договора по отношение на
БЛПМФ за нищожна, да извърши прихващане на вземанията на ответниците
със всички суми, надвнесени над дължимите по кредита, съставляващи обогатяване
на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на
чл.235 ГК, прие за установено следното:
От представения по делото Договор за
банков кредит № BL 37447 от
23.05.2012 г. е видно, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД, сега „Ю.Б.“ АД, и първия ответник
търговско дружество „Х.“ ЕООД са сключили договор за кредит, съгласно който
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит за покупка на следния недвижим
имот, който ще използва за своята дейност – МАГАЗИН №7, находящ
се на партерния етаж на кота „-80м“ със застроена
площ от 113. 92 кв.м., ведно с прилежащите му 1. 60 % ид.
части от сградата и правото на строеж на
върху мястото, както и за други плащания свързани с имота, а кредитополучателя
се задължава да върне кредита ведно с дължимите лихви в срок до 240 месеца,
считано от датата на стартиране откриване на заемната сметка (чл.1) За
обезпечение на всички вземания на Банката които произтичат от сключения договор
кредитополучателят е учредил ипотека върху имота (чл.7) Съгласно клаузата на
чл.9а от договора за кредит вторият ответник Л.Н. Г., встъпва при условията на
чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на търговското
дружество „Х. „ ЕООД. Безспорно е, че кредитът е усвоен по открита банкова
сметка. *** № 1/25.02.2013 г. ( с представен
погасителен план) и Анекс № 2/12.11.2015 г. (с представен погасителен план) страните
предоговорили условията по кредита, като бил въведен
облекчен ред за погасяване на кредита и е изменена дължимата годишна лихва за
предоставения кредит. Съгласно т. 1 на Анекс № 1 дължимата лихва е в размер на
действащия базов лихвен процент - малки фирми в евро, намален с 2,05 % пункта,
но не по-ниска от 8 осем процента. В т.4 на Анекс № 2 е уговорен размерът на
дължимата договорна лихва при просрочие с повече от
30 дни.
От доказателствата по делото и заключението
на вещото лице се установи, че кредитополучателят преустановил плащането на
дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 21.12.2016 г., като
от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава. Неплатената просрочена
главница по кредита формирана от 6 бр. вноски с настъпил падеж за периода от
21.12.2016 г. – 14.06.2017 г. е 861, 66 евро, формираната възнаградителна
лихва – 3536, 78 евро. Поради това, на основание чл. 26, б. „г" и чл. 27,
б. „в" от договора с нотариални връчени чрез Нотариус В.И., peг. № 271, „Ю.Б." АД съобщило на длъжниците, че считано от 14.06.2017 г. предоставения и
усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това
бил даден седемдневен срок за доброволно плащане на дълга (л.10 и 11 от делото).
Поканите са получени лично на 20.06.2017 г. от управителя и съдлъжник
Л. Г..
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г.
по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. №
60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и липсват каквито и да било
нормативни изисквания относно съдържанието й.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили
частични, нерегулярни плащания от страна на длъжниците,
с които били погасени най-старите задължения по кредита, поради което датата на
първо просрочие по извлечение от сметка е
21.06.2017г. Това се установява от заключението на вещото лице, което в т.4 от
заключението сочи, че ефективните плащания до 11.06.2018 г. са в размер на
37716, 33 евро. Със заявление с вх.№ 3047108/12.06.2018 г. Банката е поискала
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите
суми за лихви, главница и такси по договора на „Ю.Б." АД, възоснова на извлечението от сметки на кредитополучателя и
съдът е уважил същото. Освен задълженията, произтичащи от договора, длъжниците са задължени да заплатят и законната лихва за
забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и направените съдебни разноски, включително и платен адвокатски
хонорар с начислен върху него дължим ДДС.
Със сключените Анекс
№1 от 25.02.2013 г. и Анекс №2 от 12.11.2015 г. . е уговорено изменение на
клаузата на чл.4 от договора, относно лихвения процент формиран като БЛП – малки фирми за евро и процент, с който се намалява, но не по-малко от 8 % общо. С анекс №3
от 20.05.2016 г. е уговорено, че при просрочие на
повече от 30 дни на която и да е от дължимите погасителна вноска, лихвената
надбавка се увеличава като кредитополучателят дължи лихва в размер на 8, 25
% равна на действащия БЛП обявен от банката, намален с 2,5 % пункта и е валиден за
целия период на договора. В
рамките на производството по чл.193 ГПК от заключението на съдебно графологичната експертиза, се установи, че Анекс №3 не е
подписан от Л.Б.М.като представител на Банката, но поради действието на
разпоредбата на чл.301 от ТЗ анексът обвързва банката. Съгласно сключените анекси, размерът на лихвения процент е променян – но
не и формиращите го компоненти, а само размера на единия от тях - договорната надбавка. Съгласно така постиганите между
страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно постигнато съгласие относно
срока на договора, размера на кредита и сроковете и начина на погасяването на
кредитната линия, както и относно договорната лихва (чл.4).
Съгласно
нормата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ задължава банката да включи в съдържанието
на договора лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита, които се съдържат в сключения договор.
По
делото е допусната и изслушана съдебно –счетоводна експертиза, от заключението
на която, при съобразяване на договора и анексите и извършените погасителни
плащания е видно, че останалите неплатени суми за главница са 10 882, 71
евро, разноски – 3036,44 евро, неплатена законна лихва за забава – 7 675,
57 евро. В таблица 9 констативно-съобразителната част на заключението на вещото
лице по съдебно счетоводната експертиза от заключението са посочени осчетоводени
погасявания по кредита след 11.06.2018 г.
доброволно на 19.11.2018 г. в размер на 97, 15 евро, както и
принудително в изпълнителното производство на още 4 плащания, като последните
не могат да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение с оглед
указанията в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК , т.9.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза
се установяват и размера на неплатените задължения за главница, лихва и разноски
при условие, че е приложен лихвен процент съгласно договора и измененията анекс
№ 1 и анекс №2 и анекс №3 (намаленият лихвен процент), с оглед доводите на
ответника
От
експертното заключение се установяват усвоените суми по кредита, погасените
суми на редовна главница, погасените суми на просрочена главница, както и
оставащата непогасена главница по кредита, по дати и суми в табличен вид. От
същото в задача пункт 1 и таблици №1- 5 от заключението е видно, че размера на
паричните вземания на Банката спрямо ответниците към
датата на извлечението то сметка (към датата на заявлението) са в размер на
исковите суми, от което следва че исковете са основателни в пълен размер.
От представеното в цялост ч.гр.дело по описа на Софийски районен съд, 124 състав,
се установява, че кредитополучателят е подал
заявление
за издаване на Заповед за незабавно изпълнение
против ответниците солидарно, което е уважено
и е издадена заповед за изпълнение от и изпълнителен лист. С разпореждане на
съда са дадени указания на заявителя по
чл.415 ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземанията против
възразилите длъжници и в срок е подадена искова молба.
Този размер на лихвените проценти е формиран, както е посочено в договора и
анексите – от БЛПМФ плюс надбавка процент пункта, в точно фиксиран размер и
„долна граница“.
От
извършената проверка експертизата е установила Банката да е извършвала капитализация
на начислените лихви, като е извършено погасяване на 13.11.2015 г. и в последната задача е посочило размера на
неплатените остатъци от главница, възнаградидителна
лихва и наказателна лихва и разноски, които биха се дължали към 11.06.2018 г., ако
не е била направена такава.
При така установеното от фактическа
страна съдът от правна страна приема следното:
За да бъде
уважен положителен установителен иск за съществуване
на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде установено
безспорно, че искът е допустим и че претендираното от
ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба.
Предявеният за разглеждане иск е допустим,
тъй като е подаден с оглед
възражението на длъжника срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по
чл.414, ал.2 от ГПК от легитимиран ищец – заявителят в заповедното производство
и срещу легитимиран да отговаря по него ответник– длъжник по заповедта за
незабавно изпълнение, който е възразил срещу вземането. Разгледан по същество
искът е основателен. Искът по
чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се
установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда,
тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази
действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя
подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК).
Тази спорност на вземането блокира развитието на заповедното
производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със
сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на
правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще
може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В случая
се оспорват вземанията по ЗНИ и искът има
за предмет установяване на същото вземане, или вземания в претендирания
размер. Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за банков
кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 -432 от ТЗ.
Същият е формален, тъй като законът
предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен, възмезден
и консенсуален (договора се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор
възниква задължение да предостави уговорената парична сума, като срещу това
задължение кредитополучателят има насрещни задължения, а именно: да върне
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по
предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение. Съгласно
изискванията за сключването му, с подписването на договора на кредитополучателя
са предложени и известни общи условия
за обслужване и отпускане на кредит ( чл.33), които са задължителни за
страните, уговорен е лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата – сбор на БЛПМФ, намален с посочен %, но не по-нисък
от („долна граница на дължимата лихва“) ,
както и задължения, свързани с разплащанията и че кредитополучателя заплаща
всички разходи свързани с кредита и обезпечаването му. Спрямо същият не са приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответникът няма
качеството на физическо лице потребител по см. на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП и
Директива 93/13 на Съвета. Кредитополучателят е търговец, на когото по силата
на договора за кредит е предоставен кредит, който е предназначен за
извършването на търговска или професионалната му дейност, поради което той няма
качеството на потребител. Също такова качество няма и съдлъжника,
който макар и физическо лице е поел задължение за погасяване на кредит с
предназначение за търговска дейност. В този смисъл е съдебната практика обективирана в
Решение № 152 от 05.01.2018 г. по т.д. № 2512 по описа за 2016г. на ВКС, ТК, I отд. Решение № 38/23.06.17г. по т. д. № 2754/15г.,
ВКС, I т. о. и практика на
СЕС в решение по
дело С-74/15. Кредитът е изцяло усвоен и няма данни да не е използван именно
за търговската дейност на търговеца, а длъжникът Г. е встъпила в дълг след неговото
сключване и на основание чл.127 от ЗЗД е солидарно отговорна за поетото
задължение. Физическото лице – съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят
е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се ползва на
неравноправен характер на клаузи в договора за кредит, само ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Ето защо, всички
възражения на ответниците основани на
недействителност на клаузите от договора, като неравноправни по см. на ЗЗПотр са неоснователни.
Със сключените действителни Анекси към
договора за кредит са изменени условия на Договора за кредит относно размера на
дължимата лихва, относно начина на формирането й. Във всички клаузи дължимия
лихвен процент е уговорен и посредством „долна граница на лихвения процент“,
или конкретно точно посочено число, и те
обвързват страните. Затова неоснователни са доводите основани на твърдения, че
размера на дълга е намален и плащанията погасяват задължения, формирани при
по-нисък от уговорения лихвен процент респ. заключението на вещото лице в тази
част не е относимо. Подписването на клаузите на
анекса не освобождава длъжника от задължението да изпълни, съгласно останалите
клаузи на първоначално уговореното, но в новите срокове или размери.
Заемополучателят плаща лихва по кредита в уговорения размер, която съставлява цената
(възнаграждение) за предоставения паричен ресурс. Размерът на лихвените
проценти и периода, за който са били сключени споразуменията са посочени от
вещото лице в заключението на СИЕ в табличен вид. Действително договорът и
посочените допълнителни споразумения не съдържат конкретните основания или
обективни критерии за промяна на БЛП, но Методологията за определяне на базисен
лихвен процент и стойности на БЛП обаче е оповестена по подходящ начин в
изпълнение на задължението на банката по чл.3, ал.5, поради което е известна на
ищеца. Освен това промяната на лихвения процент, през периода на действие на
договора за кредит и допълнителните споразумения, се дължи не само на промяната
на БЛП, а и на промяна на размера на договорената лихвена надбавка, като
елемент формиращ лихвения процент. Със сключването на последващи
анекси лихвеният процент не е променен едностранно, а кредитополучателят е дал
своето изрично съгласие. Конкретно така формирания размер на общия дълг е
посочван във всяко едно допълнително споразумение, което съдържа изричното
изявление и на двете страни относно дължимия към този момент размер.
Съгласно
изискванията за сключването му, с подписването на договора на кредитополучателя
са предложени и известни условия по
кредита, в това число и лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата – сбор на БЛПМФ на „Юробанк
И ЕФ Джи България„ АД в евро, валиден за съответния период и договорна надбавка,
както и задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при
предсрочно погасяване на кредита. Съгласно сключените последващи допълнителни споразумения, размерът на лихвения
процент е променян – както с оглед на формиращите го компоненти, така и с оглед
размер на същите, в т. ч. и договорната добавка. Затова клаузата на чл.4, ал.1 от договора по
отношение на БЛППФ не е нищожна и искането на ответника следва да се отхвърли.
Когато длъжникът
не плати в срок цената, той дължи мораторна лихва за
забавеното изпълнение, като такава се дължи и върху възнаградителната
лихва, но за периода на забавата при действие на договора и при добросъвестно
ползване на паричната сума от длъжника. След настъпване на предсрочната
изискуемост върху сумата по кредита не се дължи възнаградителна
лихва, а законна лихва за забава върху главницата от датата на настъпването й
до датата на плащането. Договорната (възнаградителна)
лихва по чл. 430, ал. 2 ТЗ
представлява цена за ползването на предоставените парични средства, и се дължи
от кредитополучателя само по време на действието на договора за кредит.
Уговорената наказателна лихва има характер на неустойка за забава и не
е нищожна, тъй като не е уговорена извън присъщите й функции.
Неоснователно е
възражението на ответниците за прихващане, тъй като
нямат насрещни вземания спрямо ищеца, с които да се извърши прихващането.
Като последица и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 2611, 44 лв. за дължима и внесена държавна такса и възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. Съобразно указанията в т.11г на
ТР №4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в заповедното производство в размер на 2611,
44 лв. за ДТ и 1252, 69 лв. адвокатски хонорар 2986, 29 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Х.“ ЕООД с ЕИК ******и Л.Н. Г. с ЕГН ********** против „Ю.Б." АД
с ЕИК ******иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4.1 от Договор за
кредит продукт БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ № BL37447 от 23.05.2012 г.,
като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, предявени
от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******против „Х.“ ЕООД с ЕИК ******и Л.Н. Г. с ЕГН **********, че в полза на „Ю.Б." АД към 11.06.2018 г. съществува
валидно и изискуемо вземане в размер на:
1/ Сумата от 59 837.37 евро главница за
периода от 21.06.2017 г. до 11.06.2018 г. по
Договор за кредит продукт БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ № BL37447
от 23.05.2012 г.;
2/ Сумата от 6 529.46 евро за периода от 21.06.2017 г. до
11.06.2018.2018 г. - от които 3 123.24 евро - договорни възнаградителни
лихви на основание чл.З от Анекс № 2 и 3 406,22 евро - мораторни
лихви/неустойка за забава на основание чл. 4 от Анекс № 2;
3/ Сумата от 334,55 евро за периода от
21.07.2017 г. до 11.06.2018 г. - дължими такси по Договора на основание чл. 6,
ал. 4 от Договора;
4/ Сумата от 115,20 лева - такса за връчване
на два броя покани на основание чл. 11 от Договора за кредит;
5) Законна лихва върху главницата и дължимите
такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (12.06.2018г.) до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№38407/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА Л.Н. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски в размер на 3011, 44 лв. в исковото производство и разноски в
размер на 2611, 44 лв. за ДТ и 1252, 69 лв. адвокатски хонорар 2986, 29 лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: