Р Е Ш Е Н И Е
№ 822/20.11.2019 г. град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 12.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1404 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от АПИ – гр. София, чрез ОПУ гр. Ямбол против ЗД «БУЛ ИНС», с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 190,58 лв., представляваща разликата до пълния размер на нанесените му имуществени вреди в резултат на ПТП от 31.01.2018 год., сумата 23,14 лв. мораторна лихва за периода 31.01.2018 – 12.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, възникнало на 31.01.2018 год., констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в увреждане на 12 метра мантинела.Уврежданията били причинени от водач на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника.Със заявление ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Общата стойност на причинените вреди била в размер на 798,05 лв. Описват се подробно обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Ищецът получил от застрахователя частично плащане, като по изложени съображения счита, че има право на пълно възстановяване на вредата съгласно чл. 51 от ЗЗД. Иска се и присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на увредата.
Ответникът оспорва исковете, т.к. не била доказана вината на водача на застрахования автомобил, липсвал акт установяващ същата; оспорва се и настъпването на описаните имуществени веди; оспорва се и размера на претенцията, същата била завишена, като се дължало обезщетение след приспадане на стойността на увредените материали и реализирането им под формата на вторични суровини.Твърди се, че претенцията е завишена, като за действителна стойност следва да се сметне стойността срещу която внесто застрахованото имущество може да се друго със същото качество- увредени елементи със същите качества като увредените, но не нови. Оспорва се искането за присъждане на лихва за забавено плащане по изложени съображения. Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа изложеното в отговора становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от 07.02.2018 год. до ответника с искане за заплащане на нанесена щета по посочена банкова сметка.*** – стойностна сметка за щети от ПТП от 31.01.2018 год. на обща стойност 798, 05 лв.
С покана за доброволно изпълнение от 22.01.2019 год. ищецът е предоставил на ответника срок за доброволно заплащане на задължението , като го е уведомил, че при неизпълнение ще пристъпи към принудително събиране на вземането си.
С писмо от 14.02.2019 год. ответникът е уведомил ищеца, че по посоченото застрахователно събитие е образувана преписка, разгледани са документите и ликвидационната преписка е приключила с решение за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от приложеното извлечение от сметка на 06.03.2019 год. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 607, 47 лв.
Безспорно за периода 12.02.2017 – 11.02.2018 г. за МПС с ДКН *** е имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с „БУЛ ИНС“АД.
Ищецът е представил още Договор за възлагане на обществена поръчка от 2014 год., възлагателно писмо от 20.07.2014 год., Анализ за стойността на демонтаж на стара, единична ограничителна система за пътища в пътна част с всички свързани с това присъщи разходи, Анализ за стойността на доставка и монтаж на горепосочените съоръжения.
По делото е изискана и приета в цялост преписката по издаване на АУАН № ***, видно от която на 31.01.2018 год. компетентните органи са съставили АУАН на Г. М. Г., за това че на път 1-7, км. 300, в посока от ГКПП -Лесово към гр. Елхово, при управление на МПС с ДКН ***, несъобразявайки скоростта на движение с релефа на пътя и интензивността на движението , губи контрол над МПС и се блъска в предпазна мантинела, с което си действие допуска ПТП с материални щети.Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление от 08.02.2018 год., връчено на нарушителя на 03.05.2018 год.
Приет е и протокол за ПТП от 31.01.2018 год.
По делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САТОЕ, вещите лица по която са посочили, че описаните увреждания по неподвижна ограничителна стоманена единична предпазна ограда за пътища, тип мантинела , нанесени в процесния участък от пътя могат да се получат в следствие на удар с предната част на автомобил в процес на напускане на пътното платно за движение . На база на издадения протокол за ПТП тези увреждания се дължат на ПТП от 31.01.2018 год. Демонтажът на компрометирана мантинела е на стойност 8, 20 лв. за 1 метър, без ДДС. Доставката и монтажът съответно 47, 22 лв. за 1 метър без ДДС. Общата стойност на нанесените вреди е 798, 05 лв. с ДДС. На 06.03.2019 год. по сметка на ищеца е била преведена от клон на ответника сумата от 607, 47 лв. Разликата до пълния претендират с исковата молба размер е 190, 58 лв.Описана е и технологията за възстановяване на пътните принадлежности и пътя. При изслушването си вещите лица са посочили, че при определяне размера на претенцията не са взели предвид суми, които ищецът е могъл да реализира от стойността на демонтираните мантинели, представляващи стойността на метал, реализиран на пазара за вторични суровини.
Предвид непълнота на първоначалната експертиза по депото е изслушана и приета допълнителна такава, в която е посочен механизма на настъпване на ПТП, изготвена е мащабна скица на местопроизшествието. Посочено е че подменени здрави, но не и нови предпазни парапети, тип мантинела, би следвало тяхната стойност да е като цената им ако бъдат предадени за скраб, както и че стойността на 12 м. компрометиран парапет, продаден на пунктове за вторични суровини е 59, 78 лв.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от лица разполагащи със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Съдът намира така предявеният главен иск за допустим, а по същество за основателен , предвид следното:
Увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 31.01.2018 год. е настъпило ПТП на републикански път 1-7, км. 300., с участието на лек автомобил с ДКН ***, за който към този момент е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество. От събраните по делото писмени доказателства, вкл. приетата експертиза, се установява по безспорен начин механизма на застрахователното събитие, а именно, че поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, водачът на автомобила е загубил контрол над управляваното от него МПС и се е блъснал в предпазната мантинела, с което си действие е причинил материални щети. Действията на водача на лекия автомобил безспорно съставляват деликт. Деянието му е противоправно, тъй като е извършено в противоречие с нормата на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Вината се предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. От процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предпазна ограда , тип мантинела с обща дължина 12 м, като същите са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил . Категорично е вещото лице, че посочените в исковата молба увреждания могат да настъпят при описания механизъм на ПТП.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки за възникването на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител на увреждането, съответно за вземането на увредения срещу застрахователя. При застраховка “Гражданска отговорност” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от стойностния еквивалент на причинените и подлежащи на репариране вреди, лимитиран от действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие – пазарната цена на същите, и от максималната застрахователна сума , като именно така определеното застрахователно обезщетение се дължи от застрахователя на делинквента на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен /вж. в т. см. решение №37/23.04.2009г. по т. д. №667/2008г. на ВКС, I т. о. и решение №52/08.07.2010г. по т. д. №652/2009г., на ВКС, І т. о. /. Действителната стойност в случая на причинените имуществени вреди на пътните принадлежности – 12 метра предпазна ограда, към деня на настъпване на застрахователното събитие е 798, 05 лева /с ДДС/, установена от неоспорената САТОЕ. Ответното дружество е платило част от това вземане, а именно – 607, 47 лева, поради което искът се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 190, 58 лева. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
В случаят ищецът твърди пълна увреда, докато ответникът с оглед възраженията си, по-скоро приема частична такава. Според съда по делото безспорно се установи да е налице пълна увреда, налагаща монтажа на нови стоманени предпазни огради, т.е. дължима е пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване.Доказателства в противна посока в процеса не са ангажирани.Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че от исковата стойност следва да бъде приспадната сума, която би била получена от ищеца при реализирането на увреденото имущество на пазара за вторични суровини – метали. В процеса не се твърди или доказва такава сума да е реализирана от страна на ищеца. Липсва и законово основание за твърдяното приспадане. Както беше посочено, при вреди на имущество застрахователното обезщетението се определя в размер на действително претърпените вреди към момента на увредата до уговорената в полицата застрахователна сума, като липсва каквото и да е основание за приспадане на суми.
Не без значение е и факта, че с поведението си, по-специално с приключване на ликвидационната преписка по щетата с решение за изплащане на обезщетение, както и с факта на извършеното частично плащане, ищецът извънсъдебно е признал релевантните за настоящия процес факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна. В процесния случай датата на уведомяване, видно от приложената обратна разписка е 09.02.2018 г. Ето защо искът за заплащане на лихва за забава върху главницата е основателен за периода 09.02.2018 г. – 12.04.2019 год. и за сумата от 22, 66 лв. и неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 23,14 лв.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 598, 65 лв. – заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсутско възнаграждение. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете или 1, 26 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 190, 58 лв., обезщетение за причинени на 31.01.2018 год. имуществени вреди по ЗЗ“Гражданска отговорност“, обезщетение за забава за периода 09.02.2018 – 12.04.2019 г. в размер на 22, 66 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за лихва за забава над сумата от 22, 66 лв. до пълния предявен размер от 23, 14 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 598, 65 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК *** Областно пътно управление-Ямбол да заплати на ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК *** сумата от 1, 26 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: