РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Варна , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502992 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно, образувано по жалбата на С. Т. Д. вх.рег. №
263435/31.08.2020г срещу решението на ВРС-ХХІVс-в № 3420/24.07.2020г по гр.д.№ 8695/
2019г в частта му, с която са допуснати до делба между Й. Т. Д., ЕГН **********, М. Х. Д.
ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Варна бул.”Васил Левски” бл.1а вх.„Г” ет.5 ап.68 и С. Т.
Д. ЕГН ********** гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 ет.7 ап.30 следните недвижими имоти:
Апартамент № 30, находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7 с идентиф.№
10135.2553.287.1.30 по КККР, одобрена със заповед № РД–18–92/14.10.2008г на
Изп.директор на АГКК, находящ се във вход 1, на седмия етаж от сграда № 1, изградена в
ПИ с идентиф.№ 10135.2553.287, със застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол,
спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и две тераси, ведно с 1, 5649% ид.ч. от ОЧС и изба
при съседи на апартамента: на същия етаж: апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.34 и
идентиф.№ 10135.2553.287.1.31, под обекта-апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.25, а
над обекта-апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.35;
ПИ с идентификатор № 20482.307.84 , находящ се в гр.Девня ул.”Родопи” № 6 с площ от
905кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: №№ 20482.307.85; 20482.307.89; 20482.307.83;
20482.307.76; 20482.307.81 и 20482.307.80; заедно с построените в дворното място сгради :
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
1
20482.307.84.1 с площ от 57кв.м., състояща се от три стаи – стая I с площ от 19,5кв.м., стая II
с площ от 20кв.м. и стая III от 15кв.м., антре с площ от 2,5кв.м., граничещо с трите стаи,
дворното място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в Приложение №
1 от заключението на СТЕ,
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ 20482.307.84.2 с площ от
32кв.м., състояща се от стая I с площ от 19кв.м., кухня II с площ 13кв.м., отразени със зелен
надпис в Приложение № 1 от заключението на СТЕ,
селскостопанска сграда с идентиф.№ 20482.307.84.3 с площ от с площ от 20кв.м.,
представляваща гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ,
селскостопанска сграда с идентиф.№ 20482.307.84.4 с площ от 13кв.м., отразена с черен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
селскостопанска сграда № 5 в северната граница на имота с площ от 16кв.м. при граници:
имот с идентификатор № 20482.307.80 и дворното място, отразени с червен контур и цифри
в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
тоалет и баня № 6 с площ от 7,6кв.м. при граници: от всички страни дворното място,
отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ,
тоалет и баня № 7 с площ от 7,2кв.м. при граници: кухня II от
жилищна сграда с идентификатор № 20482.307.84.2, дворно място, стая I от жилищна сграда
с идентификатор № 20482.307.84.1, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ; веранда и стълбище № 8 към жилищна сграда с идентификатор
№ 20482.307.84.1 и № 20482.307.84.2 с площ 7кв.м. при граници: кухня II от жилищна
сграда с идентификатор № 20482.307.84.2, дворно място, стая I от жилищна сграда с
идентификатор № 20482.307.84.1 и антре, отразени с червен контур и цифри в Приложение
№ 1 от заключението на СТЕ, навес № 9 с площ от 7,9 кв.м. при граници: стопанска сграда
№ 20482.307.84.4 с площ от 7,9кв.м., дворното място и имот с идентификатор №
20482.307.83 и маза със светла площ от 3,6кв.м., находяща се под антрето на жилищна
сграда № 1 и стълбището към нея, съобразно заключението на вещото лице Дим.К.,
неразделна част от което е и Приложение № 1 /л. 193/, което приподписано от съда,
съставлява неразделна част от постановения съдебен акт, при следните квоти
по отношение на апартамента:
1/12 ид.ч. за Й. Т. Д.;
1/12 ид.ч. за М. Х. Д.;
2
10/12 ид.ч. за С. Т. Д.
/след постановено решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка №
260176/27.08.2020/ ;
а по отношение на дворното място с построените в него сгради :
1/3 ид.ч. за Й. Т. Д.;
1/3 ид.ч. за М. Х. Д.;
1/3 ид.ч. за С. Т. Д.;
За да допусне до делба процесните имоти, ВРС Е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на ответника за придобиване по давност на 2/12ид.ч. от АПАРТАМЕНТА №
30, намиращ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7, в периода от 2001г до деня на
снабдяването му с КНА № 129/16.10.2017г, като Е ОТМЕНИЛ КНА № 129 том IV рег.№
13736 н.д.№ 681/16.10.2017г, изд.по реда на 537 ал.1 ГПК, в частта, с която С. Т. Д. е
признат за собственик на 2/12ид.ч. въз основа на давностно владение по отношение на
апартамент № 30, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, както и
Е ОТХВРЪЛИЛ предявеният от С. Т. Д. срещу Й. Т. Д. и М. Х. Д., инцидентен
установителен иск за собственост за признаване за установяване в отношенията между
страните, че същият се явява техен изключителен собственик по силата на давностно
владение по отношение на ПИ с идентиф.№ 20482.307.84 по КККР, заедно с намиращите
се в него постройки, а именно: едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.
№20482.307.84.1, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№20482.307.84.2, и
прилежащите селскостоп.сграда с идентиф.№ 20482.307.84.3; селскостоп.сграда с идентиф.
№ 20482.307.84.4, селскостоп.сграда № 5; тоалет и баня № 6; тоалет и баня № 7 ; веранда и
стълбище № 8; навес № 9 и маза, съобразно заключението на вещото лице Дим.К., което
заедно с Приложение № 1 /л.193-І/ приподписано от съда съставлява неразделна част от
решението, на основание давностно владение, осъществено от смъртта на
наследодателя Т.Ст. Д., поч.2.06.2005г до 2015г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК,
и Е ОСЪДИЛ ответника да заплати на ищците М. Х. Д. и Й. Т. Д. /след постановено
решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка № 260176/27.08.2020/
сумата от 900лв-сторени по иска по чл.124 ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
В жалбата се поддържа твърдяното още от първата инстанция правоизключващо
възражение по отношение на всички делбени обекти, че въззивникът С. Т. Д. се явява
изключителен техен собственик по силата на давностно владение и затова същите следва да
бъдат изключени от делба, тъй като липсва съсобственост.
3
В тази връзка моли за отмяна на постановеното решение и вместо това да бъде
постановено друго за отхвърлянето на иска за делба по отношение на недвижимите имоти.
Излага следните доводи за незаконосъобразността на решението:
Процесният АПАРАТАМЕНТ № 30 недвижим имот е бил придобит през 1979г от
С.Д. Ч. и Й.Т. Ч.а - баща и майка на общия наследодател на страните Т.Ст. Д., чрез
закупуването му по силата на договор за покупко-продажба № 3499/9.11.1979г на ГНС, по
време на брака им и затова се явява СИО.
През 2002г Стоян Д.Ч. е починал, вследствие на което съпругата му Й. Т.Ч.а е
станала собственик на 3/4ид. ч.от имота, а единственият от брака син Т.Ст. Д. е придобил 1/4
ид.ч.
През 2005г Т. Ст.Д. е починал, като е оставил сл.наследници: Ст.Т.Д.-син, Й. Тод.Д.-
дъщеря и М. Хр.Д.-съпруга, видно от у-е за наследници, при което последните са наследили
общо полагаща му се 1/4 от недв.имот, която се разпределя по сл.начин: С. Тод.Д.- 1/12, М.
Хр. Д.-1/12, Й.а Тод.Д. - 1/12.
През 2005г, по силата на НА № 16801/7.07.2005 акт № 155 том LIII н.д.№
12642/2005г, бабата на отв.Ст. Т.Д. - Й. Тод.Ч.а, прехвърля срещу задължение за издръжка и
гледане собствените си 3/4ид. части от посочения по-горе недвижим имот на внука си.
Малко преди смъртта на Т.Ст.Д.-общият наследодател, същият заявил своята воля
пред наследниците си, че иска АПАРТАМЕНТЪТ в гр.Варна да останел изцяло във
владение на С. Тод.Д..
Затова след смъртта на Т. Ст.Д., отв.Стоян Т.Д. заявил на двете ответници, че ще
ползва недвижимия имот в гр.Варна като свой, каквато била и волята на общия им
наследодател. Ищците не са отправили никакви възражения на това изявление, както и
никога не са се противопоставяли по отношение на владението спрямо имота като негов
личен.
През 2019г М. Х. Д. и Й. Т. Д. започнали да подканят отв.Ст. Тод.Д. да им прехвърли
собствените си ид.ч. от имота в гр.Девня, като срещу това нямало да имат никакви
претенции за имота в гр.Варна, въпреки че били наясно за волята на техния наследодател Т.
Д..
Ищците били наясно и с изявлението на отв.С.Т. и за КНА. Тези твърдения се
потвърждавали от представената от ищците „Телепоща" от 19.04.2019г, получена на
22.04.2019г от С.Д., в която по категоричен начин и недвусмислено ищците заявявали, че
отв.С.Т. бил във владение на АПАРТАМЕНТА № 30, което следва да се ценяло като тяхно
признание за установеното от ответника фактическо владение за себе си.
4
Такова признание се съдържало и в обстоятелствената част на ИМ, в която излагат,
че отв.Ст.Т.Д. бил държател на недв.имот от 2005г : „Той действително живее след смъртта
на наследодателя ни в това жилище."
От изложеното бил видно, че ищците не са имали никакво намерение да упражняват
фактическа власт върху недв. имот в гр.Варна. Не са заплащали данъчните си задължения от
2005г до момента на КНА. Не са посещавали въпросния недвижим имот. Не са изпращали
възражения относно упражняването на фактическата власт върху имота, адресирани до
отв.Ст.Д.. С действията си са прзинавали, че Стоян Т. Д. е единствен владелец и държател
на процесния АПАРАТАМЕНТ № 30.
Твърди се и че ответникът е заплащал всички дължими данъци за имота за периода от
2006 до 2017г, вкл. и данъчните задължения на ищците.
По силата на НА № 16801/7.07.2005 бабата на ответника Ст.Д. Й. Т.Ч.а е прехвърлила
срещу задължение за издръжка и гледане собствените си 3/4ид.ч. от процесния апартамент.
По силата на наследяване Ст. Т.Д. е придобил 1/12 от наследодателя си Т. Д.. Затова с КНА
№ 193/2017г е бил признат за собственик на останалите 2/12ид.ч. от процесния апартамент
на основание давностно владение.
От свидетелски показания по категоричен начин се установи, че отв.Ст.Д. е
осъществявал явно, постоянно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано владение с
намерение да свои за себе си недв.имот-АПАРТАМЕНТ в продължение на повече от 20
години.
Счита, че ВРС е направил погрешни фактически и правни изводи въз основа на
събрания доказателствен материал
От всички гласни доказателства, събрани в първоинст. производство, РС е
кредитирал само и единствено показанията на свидетелите на ищцовата страна.
Неправилно РС е приел гласните доказателства на свид.П. К., който е твърдял, че
С.Д. бил заживял в процесния апартамент едва след смъртта на общия наследодател.
Не става ясно защо РС не е приел, че давностното владение на С.Д. било започнало
след 17.01.2014г., когато е починала неговата баба Й. Ч.а, след като по делото било
установено по безспорен начин, че ответникът се явявал собственик на 3/4ид.ч. от имота по
силата на НА № 16801/7.07.2005 и собственик на 1/12ид.ч.-по наследство от 2.06.2005г,
когато е починал общият наследодател.
Счита, че по този начин съдът неправилно и незаконосъобразно е приложил
правилата и сроковете за началото на течението на давностния срок.
Не е съгласен и с извода на РС, че ответникът-въззивник не бил манифестирал
5
намеренията си пред останалите съсобственици за установеното изключително за себе си
владение. Това е подкрепено от показанията на свид.Л., която била пряк свидетел на
манифестирането от Ст.Д. изявление спрямо останалите наследници, че Апартамент № 30
ще се владее и държи единствено от него.
Счита, че РС неправилно е обърнал доказателствената тежест при оспорването на
КНА.
Съгласно ТР № 11/21.03.2013г по тълк.д.№ 11/2012г на ОСГК на ВКС самата
констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с
материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от
доказателствено значение. Касаело се за т.нар. легитимиращо действие. За да отпаднело
същото, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носела от
оспорващата страна, която в случая били ищците и не намирал приложение редът по чл.193
ГПК.
Необходимо било да се докаже, че титулярът на КНА не е бил или е престанал да
бъде собственик, каквито доказателства липсвали.
Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви
доказателствени средства, допустими по ГПК. Оборването на КНА може да стане
инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице. Но то може да стане
и чрез иск по чл.537 ал.2 ГПК, целящ да отмени или обезсили НА, удостоверяващ невярно,
че титулярът му е собственик.
При всички положения при оспорване тежестта е върху страната, която оспорва
констатираното от нотариуса в производството по чл.587 ГПК.
В допълнение, в първоинст. производство няма никакви доказателства, че ищците са
се противопоставили на владението и държането от страна на ответника от 2005г до 2017г-
датата на издаване на КНА.
Поради изложеното счита, че ищцовата страна по никакъв начин не е доказала
фактите и обстоятелства, които следва да са в подкрепа на това, че отв.Ст.Д. не бил държал
и владял процесния имот за себе си.
Ето защо по безспорен начин е установено владението на ответника, годно да
произведе правни последици върху процесния апартамент, както и всички други разяснения
по отношение на практиката установена с TP № 1/2012 на ОСГК на ВКС.
Що се отнася до решението в частта, с която е допуснат до делба недвижимият ПИ
с идентиф.№ 20482.307.84, находящ се в гр.Девня кв.“Повеляново“ ул.„Родопи" № 6 с
площ от 905кв.м., ведно с намиращите се в него постройки, подробно
индивидуализирани с решението на съда.
6
Счита решението и в тази част за неправилно и незаконосъобразно, като отново е бил
отхвърлен предявеният насрещен иск от С.Д. за твърдяно придобито право на собственост
по силата на давностно владение.
Твърдението на ищците е за наличието на съсобственост с ответника по силата на
наследяване от общия им наследодател Т. Ст.Д..
Не е спорно, че общият наследодател Тодор Ст.Д. е придобил процесния ПИ с
идентиф.№ 20482.307.84, находящ се в гр.Девня кв.Повеляново ул.„Родопи" № 6 с площ от
905кв.м., стар номер 360, кв.40 парцел VII, заедно с построените жилищна сграда и
селскостопански постройки, по силата на дарение от неговите родители по силата на НА №
23 т.I н.д.№ 41/1979г
След смъртта на общия наследодател на страните Т. Ст.Д., отв.Ст. Т.Д. е държал,
обработвал и подобрявал процесния имот и затова счита, че го е придобил по силата на
изтеклата в негова полза придобивна давност от 2005г до 2015г.
Счита, че от събраните гласни доказателства е установено, че в-кът Ст.Д. е
упражнявал фактическата власт и по отношение на недвижимия имот в гр.Девня,
кв.Повеляново и затова предявеният от него насрещен иск е доказан по основание, поради
което моли за уважаването му.
Ищците не са представили никакви доказателства, че са се противопоставили на
действията на Ст.Д. да държи като свои посочените недвижими имоти.
РС е кредитирал показанията на свидетелите, сочени от ищцовата страна, явяваща се
ответна по насрещния иск, че Й.Д. била посещавала дома на баба си до 2012г, когато станала
студентка, но от показанията на свид.Ст., която от 2009г ежедневно полагала грижи за Й.Ч.а
ставало ясно, че тя никога не е виждала Й.Д., допреди огледа на имота от вещото лице.
Свид.Ст. е била пряк свидетел на тези факти, докато свидетелите на ищцовата страна
знаели, че Й.Д. била посещавала имота.
Ето защо счита и тези изводи на РС за неправилни.
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС в обжалваните части и
вместо него за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът за делба на
процесните имоти поради липсата на съсобственост по отношение на АПАРТАМЕНТ № 30
с идентиф.№ 10135.2553.1.30, находящ се в гр.Варна ул.„Прилеп" бл.4 ет.7, както и по
отношение на ПИ с идентиф.№ 20482.307.84, находящ се в гр. Девня кв.“Повеляново“ ул.
„Родопи" № 6 с площ от 905кв.м., със стар пл.№ 360 в кв.40 парцел VII заедно с всички
намиращи се в него постройки, като бъде признато за установено в отношенията между
страните, че С.Д. е изключителен собственик на имота, находящ се в гр.Девня
кв.“Повеляново“, формирана по следния начин: 1/3ид.ч. като придобита по наследство от Т.
7
Ст.Д., поч.2.06.2005г, а останалите 2/3ид.ч. – по давностно владение през периода от 2005г
до 2019г.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
272054/12.10.2020г. от Й. Т. Д. и М. Х. Д., в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно и молят за
неговото потвърждаване.
Претендират присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв. възнаграждение.
Производството по делото е образувано по иска на Й.Д. и М.Д. срещу С.Д. искове
за делба с правно основание чл.69 ЗН на недвижимите имоти , ая също и на лек автомобил.
Излагат, че между страните е налице съсобственост, възникнала както следва:
АПАРТАМЕНТЪТ № 30, находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7 е
придобит от Й. Ч.а по време на брака й със Стоян Ч. с договор за покупко-продажба в режим
на СИО.
След смъртта на Ст. Ч., съпружеската имуществена общност е била прекратена и
преживялата съпруга Й. Ч.а. Последната като собственик на лично основание на 1/2ид.ч. и
1/4ид.ч.-по наследство от починалия си съпруг, на 6.07.2005г прехвърлила на своя внук Ст.
Т.Д. по силата на договор за издръжка и гледане. Отв.Ст. Тод. Д. не е бил в брак към деня на
придобиването правото на собственост.
От брака, сключен между Т.Ст. Д. и М.Д., на 27.01.1990г, е родена Й.Д.-ищца.
На 2.06.2005г Т. Ст.Д. починал и бил наследен от преживялата си съпруга М.Д.,
която е придобила на лично основание 1/12ид.ч., както и от двете си деца Й.Д. и С.Д., всеки
придобил от по 1/12ид.част.
През 2017г отв.Ст.Д. се е снабдил с КНА, с който бил признат за собственик на целия
апартамент, вкл. и на 2/12ид.части по давност, които принадлежали на М.Д. и Й.Д..
Поддържа се, че процесният апартамент бил съсобствен между страните при квоти:
10/12ид.ч. за С.Д. и от по 1/12 ид.ч. за Й.Д. и М.Д..
По силата на договор за дарение от 29.01.1979г наследодателят на страните по
делото Т. Ст.Д. придобил от своите родители ДВОРНО МЯСТО, ведно с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, намиращи се в гр.Девня, кв.“Повеляново“.
След смъртта му, преживялата съпруга М.Д. е придобила 4/6ид.ч., а децата му Й.Д. и
С.Д. - по 1/6ид.ч.
8
Твърдят, че от смъртта на Й. Ч.а, поч.2014г ищците били лишени от ползването на
имотите в гр.Девня.
Поради това делбата следва да бъде допусната между съделителите при посочените
квоти.
В срока по чл.131 ГПК отв.С.Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
за делба на недвижимите имоти.
Навежда правоизключващото възражение за придобиване по давност на
АПАРТАМЕНТА, който е владял лично за себе си през периода от 2001г до деня, когато се е
снабдил с КНА № 129/16.10.2017г.
По отношение на недв.имот, заедно с намиращите се в него постройки, находящ в
гр.Девня заявява, че съсобственост липсва, тъй като е придобит от ответника на основание
давностно владение.
В условия на евентуалност, ако съдът приеме имота в гр.Девня за съсобствен между
страните, настоява за допускането му до делба при равни квоти от по 1/3ид.ч.за всеки от
съделителите.
Отв.С.Д. е предявил насрещен иск срещу М.Д. и Й.Д. /л.110 исл.-І/, на осн.чл.124
ал.1 ГПК, за признаване за установяване в отношенията между страните, че е придобил
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 20482.307.84, ведно построените в
него сгради и второстепенни постройки, на основание давностно владение, осъществено от
смъртта на наследодателя Тодор Ст.Д., поч.2.06.2005г, до 2015г.
Основан е на твърдения, че след смъртта на Т. Ст.Д. през 2005г неговият син
установил фактическата власт върху съсобствените имот и придобил в пълен обем правото
на собственост с изтичане на предвидения в закона давностен срок, извършвайки действия,
сочещи намерение за своене – ограждане, засаждане и почистване на двора и ремонтни
дейности в сградите, на които останалите съсобственици не се противопоставили.
Ето защо исковете за делба следва да бъдат отхвърлени поради липсата на
съсобственост.
Срещу предявения насрещен иск в срока по чл.131 ГПК М.Д. и Й.Д. са подали
писмен отговор /л.148 и сл.-І/, в който оспорват същия и настояват за отхвърлянето му.
Твърдят, че до смъртта на Й. Ч.а - майка на наследодателя им, поч.2014г, Й. Д.
посещавала непрекъснато дома на своята баба, която единствена живеела в него, а след това
С.Д. възпрепятствал достъпа до имотите, лишавайки ги от ключове и допускайки в него
трето лице, което и към настоящия момент ги ползва.
9
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема от фактическа и правна страна:
Преди да се произнесе по въпроса за съсобствеността, съдът следва да вземе
отношение по наведените правоизклюващо възражение на ответника за липсата на такава,
както и по предявения насрещен положителен установителен иск за собственост.
І По отношение на АПАРТАМЕНТ № 30 в гр.Варна,
Ищецът по насрещния иск С.Д. се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност за върху 2/12ид.ч. от апартамента, като давностният период е започнал от 2001г до
деня, в който се е снабдил с КНА № 129/16.10.2017г /л.10-І/ по обстоятелствена проверка, с
който е признат за изключителен собственик на апартамент № 30, както следва: за 2/12ид.ч.-
по давностно владение, за 1/12 ид.ч.- по наследство и 9/12ид.ч.- чрез възмездна сделка.
Спорни са 2/12ид.части, придобити по силата на давностното владение. За останалата
част от имота няма спор между страните, че ответникът се легитимира като собственик на
лично основание – по силата на договор за издръжка и гледане за 3/4ид.ч. от имота, и по
силата на наследяване – от наследството на Т. Ст.Д. за 1/12ид.ч. това се установява и от
събраните по делото писмени доказателства:
Й. Ч.а и С. Ч. са придобили по време на брака си в режим на СИО правото на
собственост върху АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7
по силата на договор № 3499/9.11.1979г за продажба,осъществена по реда на НДИ, /л.198-І/.
На 24.02.2002г Ст. Ч. починал /л.96-І/ и е бил наследен от преживялата си съпруга Йо..
Ч.а, която е придобила след прекратяването на СИО и на лично основание общо 3/4ид.ч. от
правото на собственост върху апартамента , на осн. чл.27 СК от 1985г /отм./ и чл.9 ал.1 ЗН ,
и от сина си Т.Ст. Д., придобил 1/4ид.ч. /чл.5 ал.1 ЗН/.
Към момента на придобиване на 1/4ид.част от апартамента, Т. Д. е бил в брак с М.Д.,
сключен на 27.01.1990г /л.22-І/, от който имат родена една дъщеря Й.Д..
На 2.06.2005г Т. Д. е починал. След смъртта му наследници по закон се явяват
преживялата съпруга М.Д. и от децата – С.Д. и Й.Д. /л.7-І/. Към момента на смъртта му
отв.С.Д. е бил на 27год, а дъщеря му Й.Д. - на 14год.
Притежаваната от наследодателя Т. Д. 1/4ид.ч. от правото на собственост върху
жилището е преминало в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга и две
деца /настоящите страни по делото/ в обем от по 1/12ид.ч. за всеки един от тях, на осн.чл.5
ал.1 ЗН и чл.9 ал.1 ЗН.
На 6.07.2005г. Й. Ч.а е прехвърлила на своя внук Ст.Д. с договор за издръжка и
10
гледане, обективиран НА № 170/2005г /л.9-І/, собствените си 3/4ид.ч. от апартамента срещу
поетото от последния задължение да полага грижи и осигурява издръжка за баба си, които да
престира лично или чрез трето лице, както ги е полагал до момента, и за в бъдеще, до края
на дните й, лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е
водила, при запазване правото на ползване за прехвърлителката върху нейната ид.част до
края на живота й.
От справката от НБД „Население“ е видно, че постоянен адрес на ответника още от
1994г. Съдът съобразява, че към него момент отв.Ст.Д. е бил непълнолетен и по отношение
на него упражняването на родителските права е било предоставено на бащата Т. Д. по
силата на съдебно решение по гр.д. № 2882/1979г на ВРС /л.41-І/, което предполага и
съвместното живеене до навършването на неговото пълнолетие–21.04.1996г.
Че и след навършването на пълнолетие отв.С.Д., е продължил да живее сам в
апартамента, което се установява от показанията на свид.Л., по чиито думи след като бил
построен другият апартамент /този, който се намира на в района между бул.“Чаталджа“ и
„Червения плошад“ и който не е предмет на делбеното дело/, Т. съпругата му М. и дъщеря
им отишли да живеят там. Това се потвърждава и от признанието на ищ.Й.Д. в с.з., че в
процесния апартамент била живяла до 1997г и ключове за него не притежавала след
напускането му.
Така за времето от 1996г до смъртта на баща му през м.06.2005г процесният
апартамент се е явявал собственост първо на неговите дядо и баба, а след смъртта на дядо
му - на неговия баща и неговата баба. Затова следва да се приеме, че е бил допуснат от
същите да ползва имота, при липсата на наведени твърдения за отблъскване на тяхното
владение и манифестиране на намерение за своене спрямо тях. Ето защо за този период,
включително и за времето от 2001г /като начален момент на давностенето/ до 06.2005г, не
може да се направи извод за установено давностно владение с намерение за своене за себе
си, а е имал само качеството на държател.
От момента на смъртта на неговия баща през м.06.2005г отв.Ст.Д. е продължил да
осъществява фактическата власт /факт, призна от ищците още в обстоятелствената част на
исковата им молба/, но с вече с намерението за свои за себе си целия имот. За това съдът
прави извод въз основа показанията на свид.Л.-33год, която била с ответника в много
близки приятелски отношения от много години, познавала баба му и баща му, а дядо му не
помнела, тъй като била много малка, когато той починал. Свидетелката е била пряк
очевидец на разговора, проведен между отв.Ст.Д. и ищцата М.Д. в деня на погребението на
Т. Д., когато Стоян се обърнал към своята мащеха М. с думите: „Нали знаеш, какво казваше
татко, какво сме коментирали вкъщи–къщата в гр.Девня да остане за мен и сестра ми, а
апартаментът–само за мен”, на които думи отговорът на М.Д. бил: „Да, знам, така е.” По
обясненията на свидетелката това било така понеже дъщеря й Й.си имала апартамент някъде
под „Чаталджа“, на „Червения площад“. Показанията на сочената свидетелка се възприемат
11
от въззивния съд доколкото обективират самото заявление на ответника за своене - че
апартаментът оставал само за него, в какъвто смисъл е било желанието на баща му. От него
момент, очевдино, отв.Ст.Д. е установил фактическата власт върху имота със съзнанието, че
го свои за себе си, както на лично основание – за придобитото от него по силата на
възмездна сделка и в обема на наследствената му квота, и като владелец квотите на
останалите наследници.
Макар с ДИГ от 2005г да е било уговорено запазеното право на ползване за
прехвърлителката Й. Ч.а в обема от 3/4ид.ч., то от данните по делото се изясни, че Й. Ч.а до
кончината й през 2014г Й. Ч.а е живяла в къщата си в гр.Девня, кв.“Повеляново“, където за
нея полагала грижи свид.Ж.Ст., наета от внука й-отв.Ст.Д., през периода от 2009 до 2014г,
когато заболяването й от Алцхамер се задълбочило..
Така за времето от 2005г отв.Ст.Д. е осъществявал фактическата власт само за себе си,
без да допуска други лица. Признание, че достъпът до апартамента в гр.Варна бил ограничен
от негова страна и след смъртта на Й. Ч.а, поч.17.01.2014г, се съдържа и в писм.отговор на
ищците по делото и ответници по насрещния иск. От съдържанието на писмо /л.13, 14-І/,
изходящо от ищците, изпратено до С.Д. чрез телепоща и получено от последния на
22.04.2019г /л.16-І/, е видно, че в същото е обективирано и признание им, че двете нямали
достъп до двата съсобствени имота, с какъвто разполагал само отв. Ст.Д..
За установената фактическа власт върху целия апартамент от страна на ответника
непрекъснато от 2005г до снабдяването му с КНА през 2017г, а и след това до подаването на
ИМ на 5.06.2019г, се съди от събраните гласни доказателства чрез разпита на двете групи
свидетели : Л. А., А. А. и П.Л., сочени от отв.Ст.Д. /л.224 и сл.-І/, както и М.М. П. К., сочени
от ищцовата страна /л.227и І/
Съвкупният им анализ налага извода, че същите непротиворечиво установяват факта,
че в продължение на повече от 20 години Ст.самостоятелно ползвал апартамента и съседите
му не познавали други лица освен него - свид.Л.Ал.3год познавала само Ст.; свид.А.-33год
говори за конкретни детски спомени, свързани с ответника. Свиделката, сочена от
ищ.страна, М.М. излага, че в процесния апартамент живели съпрузите Т. Д. и М.Д. и дъщеря
им Й. до момента, в който построили друг имот. Посещавала била жилището тогава, преди
да се изнесат оттам. След изнасянето им в него се нанесъл С.Д. и това било още преди
смъртта на баба Д.. От М. и Й. знае, че Ст. живеел в апартамента и те не можели да отидат
свободно понеже се ползвал от него. Посочва още, че отношенията между брата и сестрата
били близки до смъртта на баща им, след което охладнели.
Свид.К. /също сочен от ищ.стр./ излага, че до смъртта си Т. съпругата му и дъщеря им
живели в апартамента в гр.Варна, ул.”Прилеп”, а след това там заживял С.Д., с когото имал
бил общувал служебно само веднъж. Посочва още, че не знае дали разривът в отношенията
между брата и сестрата се дължи на обстоятелствата, при които е починал техния баща,
който се бил самоубил.
12
Без правно значение за давностенето са фактите, че на 9.09.2005г С.Д. сключил с
„ВиК–Варна” ООД договор за продажба на питейна вода за питейно–битови и
производствени нужди по отношение на имот, който не бил индивидуализиран по никакъв
начин, както и това, че за периода от 2006г до 2013г Ст.Д. заплащал дължимите за
процесния недв.имот местен данък и такса „битови отпадъци”. Това е така, защото касае
действия, свързани с управлението на имота и предполагат възникването на облигационни
вземания в случай на изпълнение на чуждо задължение. Без значение е и обстоятелството,
че ищцата Й.Д. е декларирала притежавани ид.части от процесния апартамент по реда на
ЗПКОНПИ.
В процесния случай съдът съобразява задължителните указания, дадени с ТР №
11/21.03.2013 по тъл.д.№ 11/2012г на ВКС относно констативния нотариален акт и ТР №
1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012 на ОСГК на ВКС относно давностенето между
съсобственици
Според ТР № 11/21.03.2013 по тъл.д.№ 11/2012г КНА, с който се признава правото на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, „при оспорването му тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК“.
От това следва, че върху настоящите ищци е тежестта да оборят в условията на главно и
пълно доказване констатациите на нотариуса за осъществено давностно владение за
релевантния период от 10 години преди издаването на акта, т.е.2007-2017г. Казано с други
думи, да се установи липсата на поне една от кумулативно изискуемите предпоставки за
владението у ответника – фактическата власт или намерението за своене или
продължителността на периода, респ.неговото прекъсване за повече от 6 месеца.
В тази връзка не се споделят от въззивния съд изводите на РС досежно действието на
КНА. Фактът на вписване на КНА по реда на чл.587 ГПК, имащо публичен характер, сам по
себе си има оповестително действие и цели да стигне до знанието на трети лица, което не
изключва съсобствениците. Следователно, същото е явно манифестиране на намерението за
своене на целия имот.
В настоящия случай проведеното от ищцовата страна оборване бе неуспешно.
Ако въпреки издадения КНА, съдът се ръководи само от общо установеното правило в
гражданското право, че всеки следва да установи фактите, от които черпи правата си, то и в
този случай следва да се приеме, че ответникът е провел успешно доказването си.
Горното е и в съответствие с указанията в ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012
относно давностенето между съсобственици. Според същото презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Направено е разграничение между следните хипотези:
13
а/ когато съсобственикът, явяващ се и държател на частите на останалите съсобствениците,
за да преобърне държането във владение, е необходимо да докаже, че е извършил такива
едностранни действия, чрез които е започнал държи за себе си идеалните части на
останалите съсобственици с намерение да ги свои за себе си. Завладяването следва да се
манифестира чрез действия, отблъскващи владението им и това следва да бъде доведено до
знанието на останалите съсобственици.
б/ в случаите, когато един от съсобствениците изначално е завладял цялата вещ, последващо
манифестиране промяна в намерението не е необходимо да се доказва, а намерението се
предполага. В този случай достатъчно е да се докаже, че е владял имота в продължение на
срока по чл.79 ЗС.
Настоящият случай попада под втората хипотеза – ответникът изначално е завладял
цялата вещ - АПРТАМЕНТ още през 2005г, от който момент нататък се установява, че
фактическата му власт е продължила повече от 10 години непрекъснато, до снабдяването с
КНА през 2017г, а и след това.
Предвид изложеното процесният апартамент следва да бъде изключен от делбената
маса поради доказано от страна на ответника възражение за давностно владение спрямо
наследствените части на двете съделителки общо в обема от 2/12ид.ч.
При това положение издаденият КНА № 129 том IV рег. № 13736 н.д.№ 681/2017г не
подлежи на отмяна за посочените ид.части.
Ето защо искът за делба на АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в гр.Врана ул.“Прилеп“
бл.4 ет.7 следва да бъде отхвърлен поради липсата на съсобственост.
ІІ По отношение на ДВОРНОТО МЯСТО ведно с изградените в него постройки,
находящо се в гр.Девня, кв.“Повеляново“.
Не са спорни между страните фактите, общи за двата делбени имота, и изложени по-
горе, както и това, че по силата на договор за дарение от 28.04.1961г, обективиран в НА №
163/1961г Т. Т. е подарил на Й. С. и на Ст.Ч. следния свой недвижим имот – дворно място с
площ от 902кв.м., находящо се в с.Повеляново, Варн., съставляващо парцел IV–68 в кв.25 по
плана на същото село /л.197-І/, както и че по силата на договор за дарение, обективиран в
НА № 23 т.I н.д № 41/29.01.1979г последните са дарили имота на сина си Тодор Д..
Така след неговата смърт на 2.06.2005г, личното му имущество е преминало в
патримониума на наследниците му по закон в обем от по 1/3ид.част за преживялата съпруга
М.Д. и низходящите му - С.Д. и Й.Д., съгл.чл.9 ал.1 ЗН и чл.5 ал.1 ЗН.
Няма спор между страните, а и от заключението на допуснатата СТЕ се установява
идентичността между придобития от Стоян и Йорданка Ч.и недв.имот, описан в НА от
1961г като парцел IV– 68, описания в НА от 1979г имот с площ от 830кв.м., съставляващ
14
парцел VІІ-пл.360 в кв.40, и този по КККР ПИ с идентификатор № 20482.307.84 по КК на
гр.Девня с площ от 905кв.м.
Няма спор досежно индивидуализацията на намиращите в дворното място постройки,
от които нанесените в одобрената КККР, с идентиф. № 84.1 има характера на жилищна
сграда. Останалите постройки според вещото лице по СТЕ, макар и трайно прикрепени към
земята, нямат самостоятелен характер; същите са част от допълващото застрояване, тъй като
представляват второстепенни, обслужващи, спомагателни и стопански постройки, а именно:
84.2 /вписана в КК като жил.сграда еднофамилна/,
84.3 - гараж
84.4 - селскостопанска сграда,
както и установените на място :
- селскостоп.сграда № 5 в северната граница на имота с площ от 16 кв.м.;
- тоалет и баня № 6 с площ от 7,6кв.м.;
- тоалет и баня № 7 с площ от 7,2кв.м.;
- веранда и стълбище № 8 към жилищна сграда с идентиф. №...84.1 и № ...84.2 с площ 7кв.м;
- навес № 9 с площ от 7,9кв.м.;
- маза със светла площ от 3,6кв.м.,
всички подробно описани в Приложение № 1 към заключението на в.лице,
Без правно значение за спора е заплащането от ищците по делото на дължимия за
имотите местен данък и такса „битови отпадъци” за 2007г, 2011г и 2018г.
По повод предявения от отв.С.Д. насрещен положителен установителен иск за
собственост върху процесния имот чрез придобиване по давност идеалните части на
останалите съсобственици са събрани гласни доказателства чрез разпита на водените от
Ст.Д. свидетели Ж. С. и П. Л.
Свид.Ж.Ст. установява, че в периода от 2009г до смъртта й през 2014г е полагала
ежедневни грижи за Й. Ч.а /баба Данка/, която била диагностицирана с „Алцхаймер”, като
грижите ги полагала в къщата , намираща се в гр.Девня кв.”Повеляново” ул.”Родопи” № 6.
След смъртта й, с позволението на С.Д., продължила да живее там безвъзмездно, полагайки
грижи за имота. За времето през което е полагала грижи за баба Д., внукът и е осигурявал
дърва за огрев и храна, плащал консумативните разходи и посещавал къщата почти всеки
ден, оставайки да пренощува в нея. Свидетелката не познавала М.Д., а дъщеря й видяла за
15
първи път по време на огледа на вещото лице по повод допуснатата съдебна експертиза. Не
била запозната дали и други лица разполагали с ключовете за къщата. Предполага, че
имотът, в който тя живее безвъзмездно, принадлежал на дядото и бабата на Ст.Д.. Миналото
лято /т.е. лятото на 2019г/ Стоян подновил мебелите в стаите; излял бетонови плочи. За
времето от 2009г до настоящия момент никой не бил заявявал претенции към имота в
гр.Девня.
Свид.Л. установява, че две години след смъртта на своя син Й.Ч.а се разболяла от
деменция и затова внукът й често я посещавал, осигурявайки лица, които да полагат грижи
за нея срещу заплащане на възнаграждение. За времето от 2009г до смъртта й грижи за
възрастната жена е полагала леля Ж. /т.е.свид.Ж. С./, която живеела в къщата и към
настоящия момент. Й.Д. посещавала дома на своята баба, когато била дете.
Излага още, че през 2018г или 2019г Ст.Д. бил подменил покрива на къщата, закупил
нови мебели за стаите и нови електроуреди.
Пак по нейните думи, коментирани и по-горе, в деня на погребението на Т.Д. на
2.06.2005г, С.Д. се обърнал към своята мащеха с думите: „Нали знаеш, какво казваше татко,
какво сме коментирали вкъщи–къщата в гр.Девня да остане за мен и сестра ми, а
апартаментът–само за мен”, на които думи отговорът на М.Д. бил: „Да, знам, така е.”
От показанията на свидетелите, сочени от ответната страна, се установява следното:
свид.М.М. има спомени, че е посещавала заедно със семейството си дома, намиращ се
в кв.“Повеляново“ докато бил жив бащата на ответника - Т. Д., като го описва подробно от
какво се състои: дворно място, двуетажна къща, баня и външни сервизни помещения в
стопанския двор. До смъртта на С. Ч., семействата се събирали често, а след това – по повод
помените за него. Излага още, че до смъртта на баща си Тодор, дъщеря му Й., тогава
ученичка, посещавала дома, където живеела баба й Й., но след като починал баща й,
посещенията в имота били преустановени. От самите ищци /М. и Й./ свидетелката знае, че
Й.Д. посещавала често дома на баба си, докато все още здравословното й състояние било
добро. След като била приета във висше учебно заведение в гр.София през 2010г, Йо.а
ограничила посещенията си, които станали по-редки. Според свидетелката и двете ищци
разполагали с ключове за къщата в кв.“Повеляново“; не й е известно съсобствениците да са
имали някакви конкретни уговорки по отношение ползването на имотите.
свид.П.К. споменава само това, че от Т. Д. знаел, че същият имал имот в гр.Девня, но
там не бил ходил.
Непротиворечиви са данните по делото, че отношенията между страните са били
преустановени смъртта на Т. Д., за което причината била „съмнения” в поведението на
втората му съпруга, предхождащи 2.06.2005г - по думите на отв.Ст.Д..
Така по отношение на този имот въззивният съд намира, че приложение следва да
16
намери първата хипотеза, визирана в горепосоченото ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012,
тъй като по делото не се събраха убедителни доказателства, че ответникът-съсобственик
изначално е завладял изцяло имота за себе си.
Направеното пред свид.Л.а изявление на Ст.Д. се възприема от съда като признание,
че остава държател по отношение дяла на неговата еднокръвна сестра, а що се отнася до
своенето дяла на М.Д., то липсва изрично изявление за това. По делото се установи, че в
процесната къща от 2005г до 2014г е живяла Й. Ч.а, при положение, че същата е разполагала
със запазено право на ползване върху апартамента. При това положение следва да се приеме,
че Й. Ч.а е била допусната да живее и да ползва имота от нейния син, явяващ се титуляр на
правото на собственост до 2005г, а след неговата смърт това фактическо положение се е
запазило със съгласието на настоящите съделители -сънаследници. Установи се, че поради
влошаване на здравословното й състояние след загубата на сина й, за Й. Ч.а са били
полагани грижи от отв.Ст.Д. /чрез трето лице/ в изпълнение на поетото от него задължение
по договора за издръжка и гледане. От горната фактическа установеност, обаче, не може да
се направи категоричен извод за намерението за своене на последния. Обстоятелството, че
след смъртта на Т. Д. отношенията между наследниците по закон се влошили и не са
общували помежду си предвид обстоятелствата, при които бил починал наследодателят и
„съмненията” на отв.-Ст.Д. относно поведението на втората съпруга към неговия баща, само
по себе си не налага извод за осъществено явно, несъмнено и необезпокоявано владение с
намерение за своене на идеалните части на съсобствениците, което да е манифестирано пред
тях. За такова може да се мисли едва след смъртта на Й.Ч.а през 2014г, откогато според
данните по делото отв.Ст.Д. е заявил намерение за своене дяловете на останалите
съсобственици и е отблъснал тяхното владение. До завеждането на настоящото дело през
2019г, обаче, изискуемият 10-годишет период не е изтекъл.
Що се отнася до действията по извършване на ремонтни дейности в къщата в
гр.Девня през 2018/2019г, то те се отнасят за период извън твърдяния 2005-2015гг, и по
естеството си се приравняват на обикновено ползване на общата вещ, което всеки от
съсобствениците може да осъществи съгл.чл.31 ал.1 ЗС.
Изложеното мотивира съда да приеме за недоказан по основание иска на отв.Ст.Д. за
признаване за установено в отношенията между страните, че е изключителен собственик на
2/3ид.ч. от процесния имот по силата на изтекло в негова поза давностно владение,
осъществено след смъртта на наследодателя Т. Д. от 2.06.2005г до 2015г. Ето защо
процесното дворно място ведно с намиращите се в него постройки следва да бъдат
допуснати до делба между съсобствениците при квоти от по 1/3ид.ч. за всеки един от тях.
Присъдените от ВРС в полза на ответниците по насрещната искова молба следва да
останат така, както са определени от РС в размер на 900лв с оглед изхода на спора в тази
част във въззивната инстанция.
17
Крайният извод е за частична основателност на въззивната жалба и затова
постановеното от ВРС решение следва да бъде отменено отчасти досежно апартамента в
гр.Варна, като вместо него бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск за
делба. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба в полза на въззивната страна
се полагат разноски, каквито за защитата по писмения отговор със заявено възражение за
давност по отношение апартамента в гр.Врана не са поискани и не са представени
доказателства за такива нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.
С оглед изричното изявление пред ВРС, че заплатеният хонорар от 800лв в полза на
адв.Т.Я. касае само представителството по насрещния иск, то разноски в тази част не
полагат на въззивната страна с оглед изхода на спора в настоящата инстанция в тази част.
Реципрочно, поради неоснователността на жалбата в тази част, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски з настоящата
инстанция. Представени са доказателства за заплатена сума от 1300лв /л.21/ общо от двамата
въззиваеми.
По отношение на претендирания размер е направено своевременно възражение за
прекомерност от въззивната страна.
За да прецени основателността на възражението, въззивният съд съобрази следното:
Размерът на възнаграждението от 1300лв е посочен общо за двете ответници и по
отношение на двата делбени имота, поради което, при липсата на изрични изявления от
въззиваемата страна, приема, че половината от посочената сума е за защитата досежно имота
в гр.Врана, а останалата половина – досежно имота в гр.Девня, като във всяка една от
половините двете съделителки участват поравно. Предвид особения характер на делбеното
производство, в което в първата фаза следва да бъдат разгледани всички възражения по
отношение съделителите, квотите и имотите, предявеното под формата на насрещен
положителен установителен иск правоизключващо възражение по отношение имота в
гр.Девня поради липсата на съсобственост, тъй като 2/3ид.ч. от същия са били придобити от
ответника по давност /за останалата 1/3ид.ч. няма спор, че е негова собственост по силата
наследственото правоприемство /, следва, че 2/3 от половината на 1300лв е равно на
866,67лв. Тъй като заявеното възражение може да бъде отнесено към неоценяемите искове
по смисъла на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004, за които минималният размер възлиза на
600лв, то в полза на двете въззиваеми следва да бъде присъдена посочената сума, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото в тази част във въззивното производство
– изготвяне на писмен отговор и явяването на процесуалния представител само в едно
съдебно заседание, при липсата на събиране на нови доказателства.
Воден от горното, СЪДЪТ
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХІVс-в № 3420/24.07.2020г по гр.д.№ 8695/2019г в
частта му, с която е допуснат до делба между Й. Т. Д., ЕГН **********, М. Х. Д. ЕГН
********** и двете с адрес: гр.Варна бул.”Васил Левски” бл.1а вх.„Г” ет.5 ап.68 и С. Т. Д.
ЕГН ********** гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 ет.7 ап.30 недвижим имот АПАРТАМЕНТ №
30, находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7 с идентиф.№ 10135.2553.287.1.30 по
КККР, одобрена със заповед № РД–18–92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, находящ се
във вход 1, на седмия етаж от сграда № 1, изградена в ПИ с идентиф.№ 10135.2553.287, със
застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и
две тераси, ведно с 1, 5649% ид.ч. от ОЧС и изба при съседи на апартамента: на същия етаж:
апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.34 и идентиф.№ 10135.2553.287.1.31, под обекта-
апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.25, а над обекта-апартамент с идентиф.№
10135.2553.287.1.35; между съделителите и при квоти, както следва:
1/12 ид.ч. за Й. Т. Д.; 1/12 ид.ч. за М. Х. Д.; 10/12 ид.ч. за С. Т. Д. /след постановено
решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка № 260176/27.08.2020/;
като Е ОТМЕНЕН КНА № 129 том IV рег.№ 13736 н.д.№ 681 /16.10.2017г, изд.по реда на
537 ал.1 ГПК, в частта, с която С. Т. Д. е признат за собственик на 2/12ид.ч. въз основа на
давностно владение по отношение на апартамент № 30, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Т. Д. ЕГН **********, М. Х. Д. ЕГН **********, и двете с
адрес: гр.Варна бул.”Васил Левски” бл.1а вх.„Г” ет.5 ап.68, предявен срещу С. Т. Д. ЕГН
********** гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 ет.7 ап.30, за делба на АПАРТАМЕНТ № 30,
находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7 с идентиф.№ 10135.2553.287.1.30 по
КККР, одобрена със заповед № РД–18–92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, находящ се
във вход 1, на седмия етаж от сграда № 1, изградена в ПИ с идентиф.№ 10135.2553.287, със
застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и
две тераси, ведно с 1, 5649% ид.ч. от ОЧС и изба при съседи на апартамента: на същия етаж:
апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.34 и идентиф.№ 10135.2553.287.1.31, под обекта-
апартамент с идентиф.№ 10135.2553.287.1.25, а над обекта-апартамент с идентиф.№
10135.2553.287.1.35; поради липсата на съсобственост, на осн.чл.34 ЗН.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в частта му, с която е допуснат до делба ПИ с
идентификатор № 20482.307.84 , находящ се в гр.Девня ул.”Родопи” № 6 с площ от
905кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: №№ 20482.307.85; 20482.307.89; 20482.307.83;
20482.307.76; 20482.307.81 и 20482.307.80; заедно с построените в дворното място сгради :
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
20482.307.84.1 с площ от 57кв.м., състояща се от три стаи – стая I с площ от 19,5кв.м.,
19
стая II с площ от 20кв.м. и стая III от 15кв.м., антре с площ от 2,5кв.м., граничещо с трите
стаи, дворното място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в
Приложение № 1 от заключението на СТЕ,
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ 20482.307.84.2 с площ от
32кв.м., състояща се от стая I с площ от 19кв.м., кухня II с площ 13кв.м., отразени със зелен
надпис в Приложение № 1 от заключението на СТЕ,
селскостопанска сграда с идентиф.№ 20482.307.84.3 с площ от с площ от 20кв.м.,
представляваща гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ,
селскостопанска сграда с идентиф.№ 20482.307.84.4 с площ от 13кв.м., отразена с
черен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
селскостопанска сграда № 5 в северната граница на имота с площ от 16кв.м. при
граници: имот с идентификатор № 20482.307.80 и дворното място, отразени с червен контур
и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
тоалет и баня № 6 с площ от 7,6кв.м. при граници: от всички страни дворното място,
отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ,
тоалет и баня № 7 с площ от 7,2кв.м. при граници: кухня II от
жилищна сграда с идентификатор № 20482.307.84.2, дворно място, стая I от жилищна
сграда с идентификатор № 20482.307.84.1, отразени с червен контур и цифри в Приложение
№ 1 от заключението на СТЕ; веранда и стълбище № 8 към жилищна сграда с
идентификатор № 20482.307.84.1 и № 20482.307.84.2 с площ 7кв.м. при граници: кухня II
от жилищна сграда с идентификатор № 20482.307.84.2, дворно място, стая I от жилищна
сграда с идентификатор № 20482.307.84.1 и антре, отразени с червен контур и цифри в
Приложение № 1 от заключението на СТЕ, навес № 9 с площ от 7,9 кв.м. при граници:
стопанска сграда № 20482.307.84.4 с площ от 7,9кв.м., дворното място и имот с
идентификатор № 20482.307.83 и маза със светла площ от 3,6кв.м., находяща се под антрето
на жилищна сграда № 1 и стълбището към нея, съобразно заключението на вещото лице
Дим.К., неразделна част от което е и Приложение № 1 /л. 193/, което приподписано от съда,
съставлява неразделна част от постановения съдебен акт, при следните квоти:
1/3 ид.ч. за Й. Т. Д.;
1/3 ид.ч. за М. Х. Д.;
1/3 ид.ч. за С. Т. Д.;
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която е
допуснат до делба движима вещ: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „ВАЗ”, модел 21011, рег. № В
20
9252 СВ, цвят зелен, рама № 2235231, двигател № 2502056, намиращ се в държане на С. Т.
Д., на осн. чл.69 ЗН, между съделителите и при квоти, както следва
1/3 ид.ч. за Й. Т. Д.;
1/3 ид.ч. за М. Х. Д.;
1/3 ид.ч. за С. Т. Д.;
ОСЪЖДА С. Т. Д. ЕГН ********** гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 ет.7 ап.30, да заплати
на М. Х. Д. ЕГН ********** и Й. Т. Д. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна бул.”Васил
Левски” бл.1а вх.„Г” ет.5 ап.68 сумата общо от 600лв /шестстотин лева/, представляваща
сторени съдебно–деловодни разноски за въззивното поризводство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21