Р Е Ш
Е Н И Е - 169
гр.С. 14.09.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд ,втори
състав ,в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и
първаа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 155/2018 год. по описа на С.ски районен съд ,за да се произнесе взе
предвид следното :
«Н.А.П.» -гр.С. ,чрез пълномощника си Р.В.Б.С.- главен
публичен изпълнител в дирекция «Събиране» при ТД на НАП С. е предявила срещу
ответниците Л.Л.Б., ЕГН:********** *** и Г.В.Н. *** , иск с правно основание
чл.216,ал.1,т.1,т.4 от ДОПК-за обявяване за недействителен по отношение на
държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот в с.Б., община С.,обективиран
в нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том III, рег.№ 4219, дело № 438 от 29.12.2014
год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.ски районен съд.
В исковата молба се твърди ,че със Заповед за възлагане
на ревизия № 1104404/08.04.2011 г. било образувано ревизионно производство
срещу ЕТ «Л.Л.Б.»,представляван от Л.Л.Б..Ревизията е приключила с издаването
на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. и ревизионен акт за поправка на РА
№ 1162911/04.11.2011 год., които са установили публични задължения в размер на
: главница 384 616,63 лева и лихва по акта в размер на 47 915,17
лева.
Сочи се ,че ревизионният акт е връчен на ответника Л.Л.Б.
лично на 19.10.2011 год.Ревизионният акт за поправка на РА също е връчен лично
на ответника на 23.11.2011 год.Твърди се ,че посочените публични задължения не
са внесени от ответника Л. Б. Б..Същият не е предложил начин за погасяване на
задълженията ,нито е предложено годно обезпечение ,съответстващо на размера на
задължението.Поддържа се ,че въпреки съществуващите, непогасени задължения към
НАП ,възникнали въз основа на Ревизионен акт ,ответникът Л.Л.Б. е отчуждил свое
имущество-недвижим имот ,находящ се в с.Б. ,община С. ,представляващ парцел III, пл.№ 29, кв.5.Сочи се ,че имотът е
прехвърлен от Л.Л.Б. на другия ответник Г.В.Н., с нотариален акт за покупко
–продажба на недвижим имот № 89, том III, рег.№ 4219, дело № 438 от 29.12.2014
год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.ски районен съд.Сочи се,че
ответникът Г. В. Н. е брат на майката на децата на продавача –ответникът Л.Л.Б..
Твърди
се ,че така извършената покупко-продажба ,обективирана в цитирания по-горе
нотариален акт е недействителена по отношение на държавата, тъй като е
извършена след връчването на Заповедта за възлагане на ревизията и след датата
на връчване на ревизионния акт, с който са установени публични задължения в
особено голям размер на 19.10.2011 год.По този начин ответникът Л.Б. е отчуждил
имущество ,което е могло да послужи за обезпечение на задължението му по изадения
ревизионен акт и ревизионен акт за поправката на ревизионния акт и да даде
възможност на държавата да удовлетвори вземането си чрез принудително изпълнение.Ищецът
сочи ,че след извършено проучаване на имущественото състояние на ответника е
установено ,че същият не разполага с други ,освободени от тежесети материални
активи ,които да обезпечат установените и изискуеми задължения по влезлия в
сила ревизионен акт.Сочи ,че в периода от 29.12.2014 год. До 24.03.2015 год.
Ответникът се е разпоредил с всички свои недвижими имоти ,както и с
притежавания от него товарен автомобил, което ясно очертава намерението му за
съзнателно увреждане на публичния взискател
В
предвидения в чл.131 от ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответниците
не са подали писмен отговор на исковата молба, не са взели становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не са направили възражения и не са
ангажирали доказателства.
В с.з. Б.Х.Т.–пълномощник на ищеца поддържа предявения
иск като основателен и доказан.
Адв.В.И.–пълномощник на ответника Л.Л.Б. оспорва предявения иск.Претендира
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.В.Н. не се явява и не се представлявая.
С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните,намери за установено следното :
Със Заповед за възлагане на ревизия № 1104404/08.04.2011
г. било образувано ревизионно производство срещу Л.Л.Б. в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ«Л.Л.Б.» и е изготвен ревизионен доклад №
1104404/01.08.2011г. съгласно заповедта.Ревизионният доклад е върчен на на
ответника Л.Л.Б. лично на 15.08.2011 год. и не е обжалван от него. Ревизията е
приключила с издаването на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. на ТД на
НАП-С. и ревизионен акт за поправка на РА № 1162911/04.11.2011 год. на ТД на
НАП-С.,с които на ревизираното лице са установени публични задължения в размер
на 384 616,63 лева и лихва по акта 47 915,17 лева.Ревизионния акт е
връчен на ответника Л.Л.Б. лично на 19.10.2011 год. Ревизионният акт за
поправка на РА също е връчен лично на ответника на 23.11.2011 год.Ревизионните
актове не са били обжалвани от неговия адресат.
С нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот
№ 89, том III,
рег.№ 4219, дело № 438 от 29.12.2014 год. на нотариус Б.М.,с район на
действие С. Р. С. Л.Л.Б. е продал на Г.В.Н. свой собствен недвижим имот
,находящ се в с.Б.,община Самокв ,представляващ –поземлен имот с площ от 884
кв.м.,отреден за УПИ с площ от 942 кв.м.,идентичен с парцел III, пл.№ 29, в кв.5 ,по ругулационния план
на с.Б.,при съседи :улица ,А. и С. Ч. ,н-ци Д. Б. и земя извън регулация,ведно
с построената в имота масивна жилищна сграда ,състояща се от мазе и етаж,който
етаж се състои от стая ,кухня и коридор, за сумата 3006,90 лева.
По
делото са представени: данъчна декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК ,в която Л.Л.Б.
е декларирал ,че няма непогасени ,неподлужащи на принудитулно изпъленние
задължения за данъци ,мита и задължителни осигурителни вноски;Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК от община С. ,изаддена на Г.В.Н. за имот
,находящ се в с.Б. ,с площ от 942 кв.м.;Удостоверение от община С. от 06.02.2015
год.,от което е видно ,че сградите в УПИ III-29 в кв.5 по действащия кадастрален и
регулационен план на с.Б. ,са премахнати /не съществуват на място/.Имотът е
незастроен;Справка в служба по вписвания С. ,за периода от 1992г.-29.11.2019г.
за лицето Л.Л.Б. за извършени вписвания,отбелязвания и заличавания по
персонална партида №17713;Справка на ПС,с данни предоставени от КАТ на Л.Л.Б.,
от която е видно ,че същият се е разпоредил с притежавани отнего МПС- на 13.03.2017
г. лек автомобил „Пежо 307“ ЦЦ и на 30.12.2014 год. товарен автомобил „Н. К.“.С нотариално
заверен договор за покупко продажба на мотороно превозно средство от 17.12.2014
год. ,Л.Л.Б. е продал на кметство К. ,чрез Е.Ч.Б.товарен автомобил марка
„Нисан“,модел „Капстар“, с рег.№ СО 2748 ВМ,за сумата от 12 400 лева.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І,
рег.№ 829,дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М. ,с район на действие С.ски
районен съд, Л. Л. Б. е дарил на малолетните си деца Л. Л. Б. и Г.Л.Б.,представлявани
от тяхната майка и законен представител–Й.В.Н.следния свой недвижим
имот:апартамент № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24, представляващ
самостоятелен обект в сграда ,построена върху държавен поземлен имот ,с
идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр.С. ,кВ.»С.о»,бл.19,ет.2,състоящ се
от три стаи ,кухня и севризни помещения ,с площ от 74.79 кв.м.,при съседи на същия
етаж: № 65231.914.134.2.5,под обекта № 65231.914.134.2.1,над обекта №
65231.914.134.2.7, ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при
съседи: мазе № 3 та ап.№ 3,мазе № 5 на ап.№ 5 и коридор , ведно с 7.35%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот.
По делото са представени:съобщение за доброволно
изпъленние с изх.№ 019195/2015/00000/26.05.2015 г. до Л.Л.Б.,в което е уведомен
,че в ТД на НАП-С. под № 19195 от 2015г. е образувано изпълнително дело за
неплатени от него публични задължения;Постановление за налагане на
обезпечителни мерки –запор в Банка ДСК ЕАД;Запорно съобщение с изх.№
С160023-146-0013732 /21.11.2016г. до ТБ Банка ДСК ЕАД; Отговор от ТБ Банка ДСК
ЕАД от 24.11.2016 год.;Справка история към датата на сключван на сделката
29.12.2014 год. за размера на установените задължения на Л. Б. Б..
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.216,ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата
договор за покупко-продажба на недвижим имот ,обективиран в нотариален акт №
89, том III,
рег.№ 4219, дело № 438 от 29.12.2014 год. на нотариус Б.М.,с район на
действие С.ски районен съд, с който Л.Л.Б. е продал на Г.В.Н. свой собствен
недвижим имот,находящ се в с.Б.,община Самокв, представляващ –поземлен имот с
площ от 884 кв.м.,отреден за УПИ с площ от 942 кв.м., идентичен с парцел III, пл.№ 29, в кв.5 ,по ругулационния план
на с.Б., при съседи :улица ,А. и С. Ч. ,н-ци Д. Б. и земя извън регулация,ведно
с построената в имота масивна жилищна сграда ,състояща се от мазе и етаж,който
етаж се състои от стая ,кухня и коридор, за сумата 3006,90 лева.От
представеното удостоверение от община С. от 06.02.2015 год., е видно ,че
сградите в УПИ III-29
в кв.5 по действащия кадастрален и регулационен план на с.Б. са премахнати /не
съществуват на място/.Имотът е незастроен
С разпоредбата на чл.216,ал.1 и 2 ДОПК е
уредена правната възможност на държавата по иск на съответния публичен
взискател или на публичния изпълнител, предявен по реда на ГПК, да поиска да
бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след
датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения,с които се уврежда нейният интерес за удовлетворяване при
принудително изпълнение спрямо този длъжник,като предмет на атакуване са
следните сделки:1.безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;2.възмездни
сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля
по стойност полученото; 3.непарични вноски на имуществени права на длъжника; 4.сделки
или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;5.погасяване на
парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до
увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при
разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6.сделки, извършени във
вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Страни
по този иск са държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат
конституирани длъжникът и третото лице,с което той е договарял.Страните по
сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в
това производство е условие за допустимостта на иска (решение по чл. 290 ГПК №
85 от 08.07.2014г. по т. д. № 1266/2013г., ТК, ІІ ТО на ВКС).В настоящото
производство посочените лица-праводателят и приобретателят по сделката са
конституирани като ответници по разглеждания иск и са посивно легитимирани по
предявения иск.По изложените съображения предявения иск е допустим.
Първата обективна предпоставка за уважаване на отменителния
иск по чл. 216, ал.1 от ДОПК е
сделката да е сключена от длъжника след
датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения.В конкретния
случай е налице
установено публично задължение с издадения в хода на ревизионното производство
ревизионен акт-това е безспорен факт. Безспорно е също, че ревизионният акт не
е обжалван и е влязъл в сила.
С оглед горното съдът счита, че публичните задължения
са установени с влязъл в сила акт, с което е изпълнена и втората предпоставка
от чл. 216, ал.1 от ДОПК.
За да е изпълнен
фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК,
трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е
извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди
публичния взискател.Публичното вземане следва да е установено с влязъл в сила
административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение.За да се прогласи за
недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал.1,т.4 ДОПК сделката трябва да е извършена с
намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав
на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател -
кредитор.
Не се спори ,че е налице влязъл в
сила резизионен акт ,установяващ публично задължение на прехвърлителя по процесната
сделка и че тази сделка е извършена след установяването на публичното
задължение.
Спорен по делото е третият елемент – налице ли е доказано
от ищеца намерение на ответника Л.Л.Б. да увреди публичния взискател чрез
извършване на прехвърлителната сделка със собствения си недвижим имот.
Съгласно Решение № 27 от 28. 02.
Налице е доказано намерение у длъжника за увреждане на
публичния изпълнител.В случая не е необходимо като елемент от фактическия
състав на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК да е налице намерение за увреждане и у
лицето,с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена
след след датата на
установяване на публичното задължение с влезлия в сила ревизионен акт. Разпоредбата на чл.216, ал.1 ,т.4 от ДОПК е специален закон по отношение на общата разпоредба
за обявяване на относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД, и
не предвижда, когато атакуваното разпоредително действие
на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е
знаело за увреждането, достатъчно да се установи само намерение за увреждане у
длъжника.
Субективният елемент се изчерпва с намерението за
увреждане само у длъжника.В този смисъл е постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение №
69/22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 534/2011 г. на I т.о. ТК на ВК. Намерението
на ответника Л.Л.Б. да увреди публичния взискател с посочената сделка е
несъмнено.Касае се до разпореждане с имущество, след установяване на публичното
задължение с влязъл в сила ревизионен акт, което би могло да послужи за
удовлетворяване на публичния взискател.При изповядване на сделката ответникът е
декларирал ,че няма непогасени,подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и осигурителни вноски,а всъщност е имало задължения по влезлия
в сила ревизионен акт.В подкрепа на тезата за намерение за увреждане на ищеца от
ответника Л.Б., следва да бъде съобразено обстоятелството, че сумата от
продажбата на имота не е преведена по банкова сметка ***.Следователно,
доказан е и субективният елемент от фактическия състав на нормата,
съдържаща се в разпоредбата на чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК- намерение на длъжника
да увреди ищеца, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата се установява,
че ответната ответникът Б. е отчуждил процесният недвижим имот,
за да не позволи върху този имот да
се насочи принудително изпълнение.
Този факт води до извода,че сделката е сключена
единствено с намерение да се увреди публичния изплнител и да се затрудни
събирането на публичните задължения към държавата.Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,които
имат еднакво право да се удовлетворят от него ,ако няма законови основания за
предпочитане.Атакуваната сделка е във вреда на публичния взискател, тъй като
ответникът се е разпоредил с процесния недвижим имот и по този начин е
препятствана възможността за удовлетворяване на публичното му задължение.Върху
процесния имот би могло да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на
установеното публично задължение, което първият ответник с действията си на
разпореждане е осуетил.Установява се ,че първият ответник не разполага с друго
имущество /движимо и недвижимо ,което да обезпечи задълженията му по влезлия в
сила ревизионен акт.Извършените от ответника Б. разпоредителни сделки със
собственото му недвижимо имущество в периода 29.12.2014 год. до 24.03.2015 год.
,както и разпоредителната сделка с притежавения от него товарен автомобил на
17.12.2014 год. ,ясно сочат намерението му за съзнателно увреждане на публичния
взискател.Последният не е ангажирал доказателства за имущественото си
състояние, опровергаващи твърдението на ищеца относно намерението за увреждане,нито
е представил доказателства за погасяване на задълженията си.
По възражението на пълномощника на ответника Л.Б. за погасяване на
публичните задължения на ответника ,установени с ревизионния акт поради изтекла
погасителна давност, направено в хода на устните състезания, съдът приема
същото за несвоевременно подадено, тъй като това процесуално действие е
преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба.Поради
настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност настоящият
съдебен състав не дължи произнасяне.
Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК, се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК вр.чл.84,т.1от ГПК ответниците Л.Л.
Б. и Г.В.Н., следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху уважения
иск в полза на РС- С. в размер на 112,68 лева по равно.
Ищецът е отправил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК,във
вр.чл.25,ал.2 вр.ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ответниците Л.Л.Б.
и Г.В.Н. следва да заплатят на ищеца 350 лв.юрисконсултско възнаграждение по
равно.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ДЪРЖАВАТА на основание
чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК, договор за покупко-продажба
на недвижим имот,сключен на 29.12.2014г., обективиран в нотариален акт акт за за
покупко-продажба на недвижим имот № 89, том III, рег.№ 4219, дело № 438 от 29.12.2014
год. на нотариус Б.М.,с район на действие С. районен съд,с който Л.Л.Б. е
продал на Г.В.Н. свой собствен недвижим имот ,находящ се в с.Б.,община С.,
представляващ –поземлен имот с площ от 884 кв.м.,отреден за УПИ с площ от 942
кв.м.,идентичен с парцел III, пл.№ 29, в кв.5 ,по ругулационния план на с.Б.,при съседи
:улица ,А. и С. Ч. ,н-ци Д. Б. и земя извън регулация,ведно с построената в
имота масивна жилищна сграда ,състояща се от мазе и етаж,който етаж се състои
от стая ,кухня и коридор, за сумата 3006,90 лева.
л