Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261273
21.04.2021
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9186 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС
и чл. 45 ЗЗД, предявени от К.С. и М.С. срещу Н.Ч..
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на СОС с идентификатор **** по КК
на гр. С., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата. След
закупуването на обекта установили, че ел. захранването на всички обекти от
етажа се осъществявало по договор с ответницата, като било поръчано и монтирано
табло и 7 контролни електромера. През месец март 2015г. установили, че до
обекта им няма ел. захранване. Ответницата им обяснила, че електромерът е
повреден. Те закупили нов и поискали от нея да се отвори таблото, за да се
извърши подмяната, но тя отказала. След това сключили договор за присъединяване
на обекта към електроразпределителна мрежа с ЕВН ЕР, по който обектът бил
повторно присъединен. След сключването на договора установили, че отново няма
ел. захранване в обекта, защото ответницата изключила предпазителя в
контролното табло и отказвала да им даде достъп до него. Твърдят, че заради
липсата на ел. енергия пропуснали ползи от обекта, защото били сключили
предварителен договор за наем, който бил за две години в цена от 100 лева на
месец. До сключването на договор за наем не се стигнало заради липсата на ел.
захранване. Иска се осъждането на ответницата да преустанови действията си, с
които им препятства достъпа до таблото и осъждането й да плати сумата от 2400
лева за обезщетение за пропуснати ползи. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата, с който се оспорват исковете. Твърди, че електромерното табло било нейна собственост. Тя
сключила договора за поставянето му и плащала цялата ел. енергия консумирана от
обектите на етажа- общо 8. За всеки обект имало монтиран контролен електромер,
като собствениците й възстановявали цената на потребената от тях ел. енергия.
Същата била и уговорката с праводателя на ищците. След като те закупили имота
ищците също плащали ел. енергия по посочения начин, но след започването на
ремонтни дейности в обекта отказали да възстановяват заплащаната от ответницата
ел. енергия, като заявили, че нямат такава уговорка с нея. Предвид влошените
отношения, ответницата категорично отказва да предостави възможност на ищците
да ползват ток, който да се отчита по нейната лична партида и през закупеното и
заплатено от нея ел. табло. Счита, че като собственик на таблото не може да
бъде заставена да предостави достъп до същото. С това поведение не лишавала
ищците от възможност да ползват имота си, защото съществувала възможност да си
открият собствена партида. Предвид горното счита, че предявените искове за
неоснователни, иска тяхното отхвърляне и присъждането на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От представения нотариален акт № ****. и
удостоверение за сключването на гр. брак от 1987г. се установява, че
ищците са придобили в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**** по КК на гр. С. Видно от приложената схема, обектът е част от сграда, в
която са разположение множество самостоятелни обекти. Няма спор, че обектите
принадлежат на различни собственици, като в процесната част ищцата притежава
един, а ответницата четири. Поради това сградата представлява етажна
собственост и при уреждането на отношенията между отделните собственици се
прилагат правилата на чл. 37-46 ЗС и ЗУЕС.
Страните не ангажираха доказателства за
конкретните предвиждания на проектите на сградата, довели до обособяването на
самостоятелните обекти, но информация в тази насока може да бъде взета от
показанията на свидетеля на ответницата, който се явява и един от собствениците.
Съгласно изложените от него обстоятелства, първоначално е съществувал един
единствени самостоятелен обект, включващ осем стаи в процесната част на
сградата- югозападно крило на ет. 2. Впоследствие бил изработен нов проект, с
който били обособени 8 самостоятелни обекта, чиято собственост била поделена
между ответницата- 4 обекта, свидетелят- 3 помещения и И. А.- 1 помещение.
След придобиването на обекта от ищците, на
31.07.2009г. ответницата е сключила договор за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа. Поставен е един електромер от
електроразпределителното дружество и партидата е заведена на нейно име.
От приетата СТЕ се установява, че обектите
на втория етаж на сградата (югозападно крило) се захранват с кабел от клемореда
с изходящи предпазители, който тръгва от общото табло на фасадата на сградата. Във
вътрешността на сградата кабелът минава по общите части и захранва
електроразпределително табло с контролни електромери- седем броя, отчитащи
консумацията на осемте стаи.
От събраните гласни доказателствени средства
се установява, че след откриването на обща партида за всички самостоятелни
обекти в тази част е постигнато съгласие ползването на електрическа енергия да
става чрез отчитането на потреблението от самостоятелните електромери,
поставени на етажа. По този начин ответницата като записан титуляр на партидата
е плащала пълната стойност на ел. енергията, отчетената от електромера на
фасадата на сградата, а всеки от собствениците на обекти в югозападно крило на
втория етаж е възстановявал сумите, съобразно засичането по индивидуалните
електромери на етажа.
При така установените обстоятелства
съществено за решаването на спора е изясняването на собствеността и статута на
електрическата инсталация като съвкупност от елементи. Извод в тази насока не
може да се прави само от представените документи за закупуване на таблото и
електромерите, защото те удостоверяват права върху движими вещи, съществуващи
самостоятелно, без да се отчита, че от 2009г. и към момента са част от
електрическата инсталация на сградата. Изводът не може да се направи и от
данните за откриване на партидата на името на ответницата, защото те разкриват
единствено наличието на облигационно правоотношение с третото лице, но не
обосновава права върху кабела, разположен в общите части на сградата и служещ
за захранването на всички обекти в
югозападно крило.
При сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху
отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи
части в етажната собственост са изброените в чл. 38 ЗС - това са земята, върху
която е построена сградата; дворът; основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации
както и всичко друго, което е елемент на
сградата и което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Обемът на общите части за всеки един от
собствениците в етажната собственост се определя към момента на учредяване на
етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и
съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин,
освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Но дори и без да
са точно определени общите части на всеки един от индивидуалните обекти на
собственост в сградата в режим на етажна собственост, те съставляват неотменна част от правото на собственост
на съответния самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на искова защита.
(Решение № 43 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2017 г., II г. о., ГК)
Когато част от самостоятелните обекти в етажна
собственост, са обслужвани от един кабел,
през който се извършва преносът на електрическа енергия до разпределително
табло и едва от него тръгват отклонения за всеки самостоятелен обект, кабелът и
таблото стават обща част по отношение на всички обекти, които обслужват. По
отношение на всеки от осемте обекта в югозападното крило кабелът и таблото имат
обслужващи функции и отговаря на критериите за обща част, заложени в чл. 38, ал. 1 ЗС. След монтирането им в
сградата, с посоченото предназначение, както кабелът така и таблото са изгубили
своята самостоятелност като отделни обекти на правото на собственост и не могат
да принадлежат на трето лице, различно от собствениците на обектите, които
обслужват- чл. 97 ЗС. (Решение № 118 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6772/2013
г., I г. о., ГК)
Ответницата не би могла да бъде собственик
на тези съоръжения, освен като собственик на обект, който ползва електрическа
енергия чрез тях, но такива са и останалите собственици на обекти в
югозападното крило. Закупуването на таблото и откриването на партидата на нейно
име, разкриват наличието на облигационни отношения между страните, но не влияят
на собствеността.
Тези обстоятелства се потвърждават и от
твърденията на самата ответница, която макар да заявява, че е единствен
собственик на таблото изтъква, че отношенията са се влошили и след отказ на
ищците да възстановят средства за ремонт на това табло.
От това правно положение произтича правото
на всички собственици на обекти в югозападното крило на достъп до тези общи
части на сградата. Това положение е създадено от всички етажни собственици в
югозападното крило, вкл. ответницата, с обособяването на отделни обекти, без да
са предвидени и изпълнени отделни кабелни връзки до всяка стая, поради което всички
те са длъжни да се съобразяват с него и да не пречат на останалите да
упражняват правата си. Ето защо със своите действия, изразяващи се в ограничаване
на достъпа до разпределителното табло, през което минава захранване за обекта
на ищците, ответницата препятства упражняването на правото им на собственост. (Решение
№ 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г., IV г. о., ГК).
Откриването на партидата единствено на
името на ответницата не може да промени изводите, защото не е определящо за
принадлежността на правото на собственост върху единствения захранващ кабел и разпределителното табло. Този въпрос
създава единствено облигационни взаимоотношения между страните и следва да бъде
решен от всички собственици на обекти в югозападната крило (чл. 38, ал. 2 ЗС),
като се зачете правото на всеки да ползва електрическа енергия, без да пречи на останалите, но и
задължението на всеки да заплаща потреблението си. В тази връзка следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 41 ЗС, която предвижда, че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части,
е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им.
Неоснователно е и
възражението, че съществува възможност за откриването на отделна партида за
обекта на ищците. Тази възможност съществува за всички обекти в югозападното
крило, но не променя извода, че съществуващата в момента инсталация
представлява обща част. Именно поради тази своя характеристика (по предназначение
служи за общо ползване) всички собственици на
обекти в югозападното крило на ет. 2, вкл. ищците, имат право да я ползват.
В заключение следва да се
посочи, че предявен
от етажен собственик срещу друг етажен собственик иск по чл. 109 ЗС за предоставяне достъп до
общи инсталации на сградата е основателен, дори и когато тези общи инсталации
се намират в обект- индивидуална собственост на етажния собственик. (Решение №
134 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г., I г. о., Решение № 902 от
2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2007 г., I г. о.)
Ето защо претенцията по чл. 109 ЗС е
основателна и следа да бъдат уважена и се осъди ответницата да преустанови
действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и
предостави достъп до ел. табло (разпределително табло) с електромери, чрез
което се захранва техният обект.
Втората
претенция на ищците- за обезщетение на вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможността да ползват притежавания от тях обект, се явява
неоснователна.
Установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако увреждането не бе настъпило, съпоставено с имуществото му при
нанасянето на вредите. Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване
на увеличаването.
По делото макар
да се установява, че за процесния период електричеството до обекта е било
спряно и не е могло да се възстанови заради бездействието на ответницата, не се
доказва с категоричност, че имуществото на ищците е щяло да се увеличи. От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че за това време
те със сигурност са щели да отдават имота под наем и да реализират доход от
него. В действително може да се направи предположение в тази насока на база
обичайната логика, но то не е достатъчно, за да се присъдят вредите. Както бе
посочено по- горе това предположение следва да се изгради на доказателствата по
делото и не може да почива на допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Представения по
делото предварителен договор за наем не обосновава извода. Според
Решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.,
договорите, сключени в обикновена писмена форма, съставляват частни документи и
се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им. Такъв
документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа
(Решение № 748 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 197 от 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като
частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50 от 21.07.2017 г. по
гр.д.№ 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д.№
7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). В тази насока бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на лицето подписало договора. Изложените от нея
обстоятелства за съществувало намерение
да наеме обекта за период от 2 години също не са достатъчни, за да обосноват
сигурното увеличаване на имуществото на ищците. Те представляват изявления за бъдещо
несигурно събитие, за което няма данни дали в действителност е щяло да се
реализира, нито за какъв период би продължило едно реално ползване. Показанията
й в тази част не могат да бъдат кредитирани, защото не са конкретни. Свидетелката
към онзи момент е ползвала под наем друго помещение и не излага никакви
конкретни съображение, за това защо би предпочела процесното- по-добро
местоположение, наемна цена, изтичане на срок на друг договор, разширяване на
дейността и/или други.
При установяването
на пропуснатите ползи следва да се има предвид и съществуващото предлагане и
търсена в региона, за което няма конкретни данни. В същото време следва да се
съобрази, че имотът не е бил ползван в продължение на 6 години- от закупуването
му през 2009г. до 2015г., през което време не е имало проблеми със
захранването. На последно място, не се установява и размерът на пропуснатите
ползи. За определянето им не може да се ползва представения предварителен
договор, защото посочената стойност не обвързва ответницата.
Всички тези
обстоятелства не позволяват да се направи категоричен и обоснован извод, че
имуществото на ищците в действителност би се увеличило, ако не бе
неправомерното поведение на ответницата.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени разноски по уважения иск. Дължи се и адвокатско възнаграждение в
размер на половината на платеното, предвид липсата на разграничение в договора
относно защитата по отделните искове. Възражението за прекомерност е
неоснователно, защото сумата определена за защита по иска по чл. 109 ЗС- 600
лева с ДДС, е под минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените от ответницата разноски по отхвърления
иск в размер на 300 лева за адв. възн. Сумата е определена в размер на
половината от платеното възнаграждение, предвид липсата на изрично
разграничение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН
********** да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на
К.В.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН **********, да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****, с площ от 28.85 кв.м., като им осигури
достъп до ел.табло (разпределително табло) с контролни електромери, разположено
отдясно на обща входна врата към офиси в югозападното крило на етаж втори на
сграда с идентификатор **** по КК на гр. С.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.В.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН ********** иск за осъждането на Н.Г.Ч., ЕГН ********** да заплати сумата от 2400.00 лева- обезщетение за пропуснати ползи
от наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2017г., ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба на 28.02.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН
********** да заплати на К.В.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН
********** сумата от 800.00 лева
разноски за уважения иск.
ОСЪЖДА К.В.С., ЕГН
********** и М.Б.С., ЕГН ********** да
заплатят на Н.Г.Ч., ЕГН **********
сумата от 300.00 лева разноски за
отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.