Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 25.01.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……….
Велислава Трифонова ……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 823 по описа за 2018год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 272/02.11.2018г. по гр.д. № 801/2018г. на РС
гр.Ч. бряг /ЧРС/ съдът е осъдил на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България,
гр.София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на М.И.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем и подсъдим по незаконно повдигнато и поддържано обвинение
за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за периода 27.04.2017г. - 12.10.2017г.
Осъдил
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр.София, бул.”Витоша”
№ 2 да заплати на М.И.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 190.00 /сто и деветдесет/ лв.
направени от него съдебни разноски.
Недоволни
от решението са останали Прокуратурата на РБ, които го обжалват в законния
срок. Навеждат доводи, че то е постановено в нарушение на Закона, защото
наличието на действително причинени вреди ищецът е доказал само с двама
свидетели – майка си и свой приятел – установили, че ищецът се затворил в себе
си, притеснил се, че не може да изкарва пари за издръжка на децата си, че ще
влезе в Затвора и няма как да издържа децата си. Оплакват се, че притесненията
си ищецът не е доказал с медицински документи, а с показанията на двама
свидетели, които са заинтересовани, а съдът уважил иска в пълен размер –
обезщетение в размер на 10 000лв. от обвинение, за което ищецът е
оправдан. Твърдят, че притесненията на ищеца за децата му не са били особено
интензивни, защото същият е няколкократно осъждан за неплащане на издръжка,
данните за личността му не са благоприятни и докато се е водили делото, по
което е оправдан, по други дела от общ характер ищецът е осъден. Излагат
съображения, че тези обстоятелства не са в полза на доброто име на ищеца
предвид мащабите на населеното място на неговото местоживеене – гр.Ч. бряг, че
воденото наказателно производство по настоящото дело не е огласявано публично
от Прокуратурата, мярката за неотклонение Подписка не е попречила на ищеца да
търси работа и няма данни по делото да е искал да се отклони от адреса, като
получи разрешение за това от съответния орган, а най-леката мярка установява
изключително нисък интензитет на наказателна принуда. Към това добавят и
краткия срок на досъдебно производство – образувано като бързо производство на
26.04.2017г., на следващия ден ищецът е привлечен като обвиняем, а
обвинителният акт е внесен на 04.05.2017г. Съдебната фаза на производството е
продължила до 12.10.2017г., като заседания не са отлагани поради отсъствие на
прокурор. Навеждат доводи, че съдебната практика за определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди е възприела критерии за това, измежду
които продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и
притежавания от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията
в семейството, настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
увредения, негативното отражение на делото върху душевното му състояние, дълъг
срок на наказателно преследване извън разумния такъв, характерът на
престъплението, в което е обвинен, публичното му разгласяване и свързаните с
това последици. Оплакват се, че сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди е изключително завишена и не съответства нито на твърдените вреди, нито
на икономическия стандарт в страната и конкретния район, както и със съдебната
практика. По официални данни на НСИ за среден годишен доход на лице за 2017г.
същият възлиза на 5 526лв. годишно – при продължило наказателно
производство около шест месеца ищецът претендира обезщетение от 10 000лв.,
т.е. около два пъти средния годишен доход.
Молят
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови ново решение,
с което да отхвърли иска или да се намали присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Представителят
на Плевенска окръжна прокуратура поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи
по съображенията в нея.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС М.И.Н. от гр.Ч. бряг оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна.
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното бързо производство № БП-43/2017г. по описа на РП – Червен бряг,
представляващо дознание № ЗМ-166/2017 г. по описа на РУ на МВР – Червен бряг,
че с Постановление от 27.04.2017г.
на разследващ полицай при РУ гр.Ч. бряг М.И.Н. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс за това, че на
24.04.2017г. в гр.Червен бряг по ул.„Цар Асен“, на кръстовището с ул.„Дядо
Вълко“ управлявал МПС - л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ЕН **** ВМ, след употреба
на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, метаамфетамин и
амфетамин, установено по надлежния ред с регистратор DREGER Drug Chek 3000, за
което Законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 500лв. до 1 500лв., като е взета мярка за неотклонение Подписка,
изразяваща се в задължение на обвиняемия да не се отклонява от посоченото
местоживеене без разрешение на органите на наказателното производство, да
съобщава всяка промяна в адреса си и да се явява при всяко призоваване.
Няма спор между страните и това се установява от
приложеното дело, че въз основа на внесен обвинителен акт от ЧРП на 04.05.2017г.,
срещу Н. е било образувано нохд № 246/2017г. на РС гр.Ч. бряг, по което
подсъдимият се е защитавал за горното престъпление и е ангажирал адвокат – адв.И.
А. от ПлАК, видно от приложеното дело.
Безспорно
е и се установява от приложеното нохд на ЧРС, че с присъда № 41/20.07.2017г.,
влязла в сила на 12.10.2017г., М.И.Н.
е признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по
чл.343Б ал.3 НК, като по протест на ЧРП присъдата е била проверена от
въззивната инстанция – ПлОС, но е била потвърдена.
Няма
спор между страните и относно това, че от образуването на досъдебното
производство срещу ищеца и привличането му към наказателна отговорност – 27.04.2017г.
– до влизане в сила на оправдателната присъда – 12.10.2017г. - е изминал период
от пет месеца и петнадесет дни, както и че през целия този период мярката за
неотклонение спрямо Н. не е била изменяна - Подписка.
Спорни
по делото са въпросите отговаря ли Държавата за вреди –неимуществени, причинени
на гражданина от дейност на нейните правозащитни органи и в какъв размер?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните в
производството пред ЧРС писмени и гласни доказателства, както и тези пред ПлОС.
Съгласно
чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които се пряка и непосредствена последица от увреждането, а в конкретния
случай то е обхванато от нормата на чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ – Държавата отговаря
за дейността на правозащитните си органи – по делото – Прокуратурата на РБ –
при изпълнението на която са причинени вреди на гражданина от обвинение в
извършване на престъпление, т.к. Н. е бил оправдан по обвинението, за което е
бил предаден на съд.
Затова
като е приел по принцип, че ответника – Прокуратурата на РБ гр.София - следва
да носи отговорност за неимуществени вреди по иска на М.И.Н.,
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния Закон.
Видно от ИМ, подадена на
20.08.2018г. в ЧРС, в обстоятелствената й част се твърди, че за периода от пет
месеца и петнадесет дни от обвинението и процеса ищецът е претърпял неимуществени
вреди – тежки болки и морални страдания, чувствал се зле, преживял стрес,
затворил се в себе си, не можел да спи и да се храни нормално, притеснявал се
за отношението на околните към него и реакцията на родителите си, а поради
малкия град делото станало достояние на трети лица, което му причинило още негативни
емоции, като всички тези негативни изживявания оценява на 10 000лв.
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на оправдателната присъда –
12.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
При тези данни установяването на притеснения за децата на
ищеца, че не може да изкарва пари за
издръжка на децата си, че ще влезе в Затвора и няма как да издържа децата си,
не се твърдят като обстоятелства в предмета на доказване по ИМ и поради това
нямат отношение към изражението на неимуществените вреди, търпени от ищеца.
Видно от показанията на св.Т. – съсед на Н. – се установява, че ищецът
изключително тежко приел и изживял цялата ситуация от повдигането на
обвинението спрямо него на 27.04.2017г. и през цялото време до
оневиняването му с влязъл в законна сила на
12.10.2017г. окончателен акт на Съда бил много притеснен. Тревожел се, че ще влезе в Затвора.
Видно от показанията на св.А.Ц. – майка на ищеца,
но изрично поискала да даде показания пред съда, синът й изпаднал в депресия и
дори на нея й било много трудно да се добере до него, много трудно преживял
процеса, това продължило докато приключило делото.
Показанията на свидетелите са правдоподобни,
житейски адекватни, в синхрон помежду си и с останалите доказателства и както и
да се преценяват в светлината на чл.172 ГПК няма как да се приемат за
недостоверни понеже свидетелите са заинтересовани, както се оплаква
Прокуратурата. Страданията на ищеца е логично да станат достояние на близките
му, личните му преживявания няма от кого друг да се установяват по-добре
отколкото от най-близките хора, съседите и кръга от приятели, с които той
общува. Втората част на оплакването – че в твърде ограничена степен установяват
твърденията по ИМ за негативните изживявания на ищеца вече е основателна. Освен
страх от Затвора, депресия, притеснения и затваряне в себе си, друго
показанията на свидетелите не установяват.
От събраните писмени доказателства и свидетелски показания може да се
направи извод, че в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан с
влязлата в сила присъда, М.Н. е претърпял неимуществени вреди. Те са свързани
най-вече с негови негативни психични изживявания: притеснения, напрежение,
стрес и страх от повдигнатото обвинение, и най-вече страх от ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в рамките от една до три години и
глоба от 500лв. до 1 500лв.
Продължителността на наказателното производство в двете му фази е пет месеца и петнадесет дни, делото е
разгледано и е приключило в разумен срок, и категорично не е налице забавено
правосъдие независимо на колко съдебни заседания до приключване на
производството окончателно с влязла в сила присъда се е явявал ищеца.
Видно от свидетелството му за съдимост – л.18, преди това дело, по
обвинението по което е оправдан, за периода от 21.07.2016г. до 14.11.2016г.
спрямо него е водено нох дело № 274/2016г. на ЧРС за неизпълнение на Заповед за
защита от домашно насилие, по което макар да е освободен от наказателна
отговорност с приложението на чл.78А НК и наложено административно наказание,
той е признат за виновен. В този смисъл вече е запознат със съдебните зали и
стресът при второто наказателно производство не е бил толкова интензивен, както
ако за първи път е привличан към наказателна отговорност, разследван и призоваван
като подсъдим по наказателно дело.
В конкретният случай следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода
след 30.04.2017г. до 29.09.2017г., т.е. за тези пет месеца, когато се е водило
делото за обвинението, за което е оправдан, срещу ищеца е водено паралелно още едно
наказателно производство – нохд № 404/2017г. на ЧРС, приключило с осъдителна
присъда за две обвинения по чл.183 ал.1 НК, за което Законът предвижда
наказания лишаване от свобода до една година или пробация. Това се установява
от свидетелството за съдимост на ищеца и води до извод, че степента на
увреждане на ищеца и интензитетът на неимуществените вреди е значително
по-малък в сравнение със случаите, ако обвинението в престъплението, за което е
оправдан, беше единствено.
Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото, установени с
горните доказателства. И двамата свидетели твърдят, че притесненията за М.Н. били
от делото за колата, за което е оправдан. Според същите предписания обаче в
случаите на частично оправдаване и частично осъждане независимо, че не са в
едно дело в конкретния случай, се взимат предвид броя на деянията, за които е
оправдан, тежестта на деянията за които е осъден, съпоставени с тези, за които
е оправдан и причинна връзка между обвиненията, за които е оправдан и
неимуществените вреди, преценени съобразно критерия по чл.52 ЗЗД, като в тези
случаи обезщетението се определя глобално,
а не поотделно за всяко деяние. Така ищецът е осъден по по-леките обвинения
за съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка на низходящи, а е оправдан
по по-тежкото за управление на МПС след употреба на наркотично вещество.
Гласните доказателства свързват негативните му изживявания с делото за колата.
Възраженията на ответника, че искът за неимуществени вреди е изцяло
недоказан, а с това и неоснователен, са несъстоятелни. Не би могло без да се
засегнат постановките на чл.300 ГПК и чл.413 НПК да се приеме горното. Освен в
досъдебното производство, Прокуратурата е страна и в съдебното производство и
поддържа обвиненията против ищеца във всеки един момент от развитието на
наказателното производство. Макар да е бил с най-леката мярка за неотклонение
Подписка, висящото наказателно производство е ограничавало ищеца с твърдяните
негативни психични изживявания - стрес и страх от повдигнатото обвинение, депресия
и притеснения. Вярно е, че това е станало паралелно с воденото друго дело срещу
него и поради това степента на увреждане на ищеца и интензитетът на
неимуществените вреди е значително по-малък в сравнение със случая, ако
обвинението за управление на МПС след употреба на наркотично вещество беше
единствено.
По изложените съображения съд намира, че искът за неимуществени вреди е
частично основателен и следва да се уважи частично.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази
с чл.52 от ЗЗД, възприемащ критерия за справедливост. Справедливостта не е
абстрактно понятие. Тя е свързана с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти, които трябва да се имат предвид при определяне на
обезщетението. В тази насока е Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай ищецът е претърпял моралните вреди, изброени по-горе.
Като съобрази изложеното до тук на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост
ПлОС определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
1 000лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да
се уважи, а за разликата до 10 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията за законната лихва върху обезщетението от 9 000лв., т.е. за
разликата от дължимите 1 000лв. до претендираните 10 000лв. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна – искането е акцесорно и следва изхода на
главното.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ЧРС, решението следва да се отмени за сумата от 9 000лв.
и вместо него да се постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да се отхвърли като неоснователен в тази Част.
По разноските:
След като жалбата е частично основателна и доколкото съдържа искане за
отмяна на решението изцяло, то присъдените изцяло разноски на ищеца също следва
да се отменят като се определят съразмерно на уважената Част от иска – арг. от
чл.10 ал.3 ЗОДОВ. Внесената от ищеца д.т. в размер на 10лв. се дължи от
ответника, но адвокатското възнаграждение в размер на 180лв. следва да се
присъди в размер на 18лв. – съразмерно.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските за разликата от
дължимите 28лв. до присъдените 190лв. или за 162лв., като искането за разноски
на ищеца за тази сума да се отхвърли като неоснователно.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 272/02.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 801/2018г. на РС гр.Ч. бряг в ЧАСТИТЕ, с които съдът е
осъдил на
основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор на Р. България, гр.София, бул.”Витоша” № 2 да
заплати на М.И.Н., с
ЕГН ********** *** за разликата от
дължимите 1 000лв. до присъдената сума
от 10 000лв. /десет хиляди лева/ или за сумата от 9 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем и подсъдим по
обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за периода 27.04.2017г. - 12.10.2017 г., за
което е оправдан, както и за разликата
от дължимите 28лв. деловодни разноски до присъдената сума от 190лв. или за 162лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр.София, бул.”Витоша” № 2 да
заплати на М.И.Н., с
ЕГН ********** *** сумата от
9 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, вследствие привличането му като
обвиняем и подсъдим по
обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за периода 27.04.2017г. - 12.10.2017г., за
което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата от 9 000лв.
считано от 12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и искането в Частта за
сумата от 162лв., явяваща се претендирано адвокатско
възнаграждение за
производството пред ЧРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.