№ 232
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу М. Д. П..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията
1
между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане за сумата от 1971,70
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. ***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
25.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 214,27 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. Претендират се
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява
становище, че между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане на
задължението. Не се представят писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
2
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
С доклада по делото е обявено за служебно известен факт и ненуждаещ се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че са налице влезли в сила Общи Условия
на „Топлофикация-Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период, като
същевременно същите са приети и като доказателства по делото. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови
нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния
случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В настоящия случай между страните не е спорно обстоятелството, че ответницата има
качеството „потребител“ на топлинна енергия, доставяна до недвижим имот, представляващ
апартамент ***, находящ се на ***. Соченото обстоятелство се установява косвено и от
приложената молба за сключване на споразумение, подписана от ответницата.
С отговора на исковата молба ответницата е уточнила, че между страните е сключено
споразумение по повод процесните вземания. Същото е приложено по делото, като в
същото се съдържа изявление, че за исковия период – 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., М.П.
има задължения към „Топлофикация-Перник“ АД в общ размер 2323,41 лв. /дори
надхвърлящ вземанията за главница и лихва в общ размер от 2185,97 лв., от които 1971,70
лв. главница и 214,27 лв. лихва/.
Признанието на факти с правно значение е едно от най-достоверните и надеждни
доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички
събрани по делото доказателства, както предписват правните норми, уредени в чл. 175 ГПК
и чл. 182 ГПК. Тъй като нормативната цел на исковото производство е да се установи чрез
допустимите, уредени в процесуалния закон доказателствени средства истината
(действителното фактическо положение между страните по спора) - арг. чл. 10 ГПК и чл.
121, ал. 2 КРБ, всяко едно признание трябва да се преценява с оглед на останалите факти,
установени в процеса на доказване чрез допустимите доказателствени средства. В този
смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК. Аналогично, в Решение № 199 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1171/2010 г., II г. о., ГК, в което се приема, че "твърдението на ответника за
осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска,
следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 175 от
сега действащия ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването
на този факт може да се приеме за доказано... Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК
(отм.), аналогична на разпоредбата на чл. 175 от сега действащия ГПК, направеното от
страната или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. Въз основа на признание за осъществяване на имащ
значение за спора факт, осъществяването му следва да се приеме за доказано при липса на
други доказателства, които да го опровергават.".
3
В конкретния случай липсват други доказателства, които да опровергават
извънсъдебното признание на ответницата – напротив, съдържанието на писмения отговор,
както и на молбата за сключване на споразумение, са косвени доказателства в подкрепа на
правнорелевантния факт, предмет на доказване, за който е налице извънсъдебно признание
по смисъла на чл. 175 ГПК.
Ето защо, при съобразяване на обсъдените писмени доказателства съдът намира за
установено по делото възникването спрямо ответницата за задължение за заплащане цената
на доставена от ищеца топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, поради
което главният иск следва да бъде уважен в цялост така, както е предявен.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
1971,70 лева за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. от датите на падеж на всяка от
съответните суми за главница, съобразно чл. 34 от Общите условия, възлиза на 214,27 лева.
Ето защо акцесорният иск също следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски, пропорционално на частта, в която
исковете са уважени – 143,72 лв. /от общо сторени разноски 126,62 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК/.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
93,72 лева, от общо сторени разноски 75 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ съществува изискуемо вземане срещу М. Д. П., ЕГН ********** с адрес гр.
П., ул. *****, за сумата в размер на 1971,70 лева, представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. ***** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението на 25.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 214,27 лева, представляваща законна лихва върху главницата
за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
103/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4
2390/2021 г. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. П., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 143,72 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. П., ЕГН **********да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 93,72 лева – разноски пред Районен
съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5