№ 36
гр. Провадия , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130100995 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена по реда на чл. 422 от ГПК от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г срещу „Лъчезарна-МС“
ООД, ЕИК:********* с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 790.00 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по Ф№**********/04.11.2019 г., за
периода от 15.10.2019 г. до 29.10.2019 г., обект на потребление с абонатен №1715034 и
клиентски № **********, находящ се в с.П., Стопански двор, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 47.87 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 14.11.2019 г. до 16.07.2020 г., за които парични вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 316/07.08.2020 г. по
ч.гр.д. № 647/2020 г. по описа на РС-Провадия.
Ищецът твърди, че е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителната мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
ел.енергия на обособена територия. Ищцовото дружество посочва, че е в облигационно
правоотношение с ответника по договор за пренос и достъп на ел.енергия. Навеждат се
твърдения, че на 29.10.2019 г. служители на мрежовия оператор са извършили техническа
проверка на измервателните системи в обекта на ответното дружество в присъствието на
един свидетел, на която са констатирали, че НАП на първа система 6А и НАП 6А на трета
1
система не пропускат напрежение, вследствие на което консумираната ел.енергия по първа
и трета система не се отчитат от СТИ. Служителите на ищеца са отстранили неправомерно
присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване, без да
демонтират средството за търговско измерване. В тази връзка ищеца посочва, че период на
неточното измерване в 15 дни, което се установява от дистанционния отчет на монтирания
електромер тип NP73E. За този период е извършена корекция от 15.10.2019 г. до 29.10.2019
г., съобразно методиката, посочена в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, вследствие на което е издадена
фактура на стойност процесната главница. Излага се подробно становище свързано с
незаконосъобразността на извършената корекционна процедура и приложението на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ, както и правото на електроразпределителното дружество да издава
процесната фактура и да търси събиране на вземането по нея.
По същество моли да бъдат уважени предявения установителни искове,
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за пренос на електроенергия. Оспорва
констатациите, описани изготвения констативен протокол, че в действителност съществува
неизправност на електромера. Евентуално се посочва, че ако в действителност е налице
нарушение в работата на СТИ, същото е в резултат на неизпълнение на задължението на
ищеца да поддържа в изправност тези уреди. Не било ясно на какво се дължи тази
техническа негодност Заявява, че не е бил уведомяван за извършената проверка. Оспорва
твърденията, че е консумирана ел.енергия, която не е заплатена. Заявява, че клаузите
уредени в чл. 50 от ПИКЕЕ, на които се позовава ищеца, са неравноправни. Излага подробни
доводи. Евентуално се оспорва приложената справка № 56024_А40D, ако разпоредбите на
ПИКЕЕ не нарушават разпоредбите на ЗЗП. На последно място се оспорва методиката на
изчислението и остойностяването на допълнителното количество ел.енергия съгласно
изготвената справка.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез упълномощения
от него процесуален представител. Моли за уважаването му, Ответникът се явява чрез своя
процесуален представител. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира следното от фактическа и правна страна:
„Електроразпределение Север“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР.
2
От разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.) следва, че
при корекционна процедура, мрежовият оператор, в случая „Електроразпределение Север”
АД, издава директно фактура на ползвателя за коригираните количества ел.енергия, а не
доставчика „Енерго-про продажби“ АД. Логиката в това законодателно решение, е че
собственик на електроразпределителната мрежа е електроразпределителното дружество,
което поддържа, експлоатира и управлява тази мрежа, като отношенията, които възникват
по повод осъществени технически проверки на мрежата и осъществени въз основа на тях
корекции на количества ел.енергия, са част от отношенията между ползвателя на мрежата и
оператора, а не част от отношенията доставчик-потребител по продажба на ел.енергия.
Поради тази причина следва да се приеме, че ищецът е процесуално легитимиран да търси
спорното парично вземане. Предявените искове са допустими.
Не е спорно, че ответникът е небитов абонат и е титуляр на партида с абонатен
№1715034 и клиентски № **********, находящ се в с.П., Стопански двор. В тази връзка
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за пренос
на електроенергия в процесния обект на потребление с абонатен №1715034 и клиентски №
**********. Поради тази причина съдът приема, че ответникът има качеството „ползвател
на мрежата“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север” АД (ОУ), одобрени с решение № оу-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и
допълнени с решение № оу-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
От представените писмени доказателства и приетата в тази връзка съдебно-
електротехническа експертиза, която съдът кредитира в обсъжданите по-долу части, се
установява, че електромерът, монтиран в процения обект на потребление, е трифазен, тип
„смарт“, отчитащ дистанционно преминаващата ел.енергия. Същият е бил монтиран на
26.03.2019 г., след като е преминал повторна метрологична проверка именно през 2019 г.
Съгласно Заповед А-616/11.09.2018 г. на Директора на Държавна агенция за метрология и
технически надзор, този вид електромери минават през задължителна метрологична
проверка на всеки 4-ри години. Ето защо, съдът приема, че към момента на извършване на
последващата проверка на измервателния уред на 29.10.2019 г., същият е бил в
метрологична годност.
От представения по делото констативен протокол от 29.10.2019 г., ценен наред с
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля О.К. – автор на изготвения
протокол – съдът намира за доказано пълно и главно, че на 29.10.2019 г. представители на
ответното електроразпределително дружество са извършили проверка на процесния СТИ, на
която са установили, че МАП на първа система 6А и МАП 6А на трета система не пропускат
напрежение, в следствие на което ел.енергията на първа и трета система не се отчита от
СТИ. Съдът кредитира частично изявленията на вещото лице в о.с.з. по изготвената СТЕ, в
частта, в които се установява, че за всяка от трите фази, отчитани от измервателния уред,
3
има монтиран автоматичен предпазител, като в случая е имало отчитане на ел.енергия само
по една фаза (втора). Съдът констатира разминаване между заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля К. относно причината, по поради която двата автоматични
предпазители не са пропускали напрежение. Според вещото лице се касае за неправомерно
вмешателство в измервателната система на СТИ, тоест за умишлено изключени
предпазители на първа и трета измервателна система. По-конкретно вещото лице заяви в
о.с.з., че „…щом не пропускат ток два от трите предпазителя, то те са в изключено
положение.“ и още, че „…тези предпазители не отпадат толкова лесно в изключена
позиция.“, като при евентуален токов удар „…би следвало да отпаднат и трите
предпазителя, не само двата…“; в заключение посочва, че „…не е възможно да са
технически неизправни, защото те са скоро монтирани през 2018 г., проверени са…по-
скоро биха „прицърквали“ на нашия език, тоест да прескачаст искри преди окончателно да
отпадне…да се изключи предпазителя,…“. Същевременно св. К. заявява в о.с.з., че
предпазителите не са били изключени, а неработещи поради повреда във времето или друго
събитие – „Те не бяха изключени, не пропускаха напрежение и явно са се повредили от
времето или нещо друго, не си спомням…Предпазителите са неработещи…ние
превключихме и за момента се оправиха…те заработиха, но се обадихме да бъдат
подменени.“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К., тъй като тя е осъществила
самата проверка и съответно лично е констатирала състоянието на автоматичните
предпазители, макар и да не си спомня подробни детайли, предвид изминалия период от
време. Съдът не споделя мнението на вещото лице относно причините за изключване на
предпазителите, тъй като становището му се основава на негови предположения, базирани
на наличните по делото документи, без да е очевидец на осъществената техническа проверка
на 29.10.2021 г. Ето защо и предвид факта, че предпазителите се намират в пломбирано
табло, а то от своя страна – в трафопост, заключен с катинар, и доколкото не е отразено от
свидетеля К. в констативния протокол, че липсват пломби върху таблото или някаква друга
индикация за неправомерно вмешателство, съдът приема, че неотчитането на ел.енергия по
първа и трета измервателна система, се дължи не на умишлено човешко въздействие, а
поради наличието на обективни фактори, довели до тяхната техническа неизправност.
Този фактически извод на съда е от решаващо значение за настоящия спор, тъй като
хипотезата на правната норма, обективирана в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, изисква установяване
на сложния юридическия факт – промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. От
граматическото тълкуване на тази норма, съдът приема, че един от елементите, който
имплицитно се съдържа в гореописания фактически състав, е осъществено външното
вмешателство от трето лице. Следователно за промяна схема на свързване по смисъла на чл.
50, ал. 2 от ПИККЕ може да се мисли, само тогава когато това се дължи на умишлено
човешко въздействие върху измервателните системи и уреди чрез премахване, разместване,
отклоняване, съединяване, шунтиране на шини, кабели, проводници и др. подобни, в
4
каквато насока е и натрупаната до този момент съдебна практика, вкл. по реда на чл. 48, ал.
2 от ПИКЕЕ (отм.), идентична на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, но не и когато неизмерването,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, се дължи,
поради възникнала техническа неизправност на някой от компонентите в измервателната
система, дължаща се на обективни причини.
Ето защо, съдът споделя възражението на ответника, че основанието, на което е
извършена корекцията – чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, изисква като елемент от фактическия си
състав, наличието на външно вмешателство, каквото в случая не се установи. От това следва
правния извод на съда, че осъществената корекционната процедура е незаконосъобразна
само на това основание.
Възникналата техническа неизправност на предпазителите на СТИ се дължи на
неизпълнението на задължението на мрежовия оператор, предвидено в чл. 3 от ОУ, да
експлоатира и поддържа в добро техническо състояние всички компонентни от
измервателната система на СТИ, поради което ищецът не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Като резултат от горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца не е възникнало
претендираното от него парично вземане, което има за последица неоснователност на
предявените искове. Същите следва да бъде отхвърлени, без да се изследват основалите
елементи от фактическия състав на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и да се анализират събраните в
тази връзка доказателства.
По разноските:
С оглед неоснователността на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г срещу „Лъчезарна-МС“ ООД, ЕИК:********* искове
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните парични вземания: сумата от 790.00 лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по Ф№**********/04.11.2019 г., за периода от 15.10.2019 г. до 29.10.2019 г.,
обект на потребление с абонатен №1715034 и клиентски № **********, находящ се в с.П.,
Стопански двор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 47.87 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 14.11.2019 г.
5
до 16.07.2020 г., за които парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 316/07.08.2020 г. по ч.гр.д. № 647/2020 г. по описа на РС-
Провадия.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на Лъчезарна-МС“ ООД, ЕИК:*********, сумата от 300.00 лв., представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6