№ 4276
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502669 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 415 ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бест файненс“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. Манастирски ливади, к-с Бокар, бл. 35, партер,
представлявано заедно и поотделно от П. С. Д. и М. П. В. - Д. – управители, срещу
Определение No 7973 / 25.06.2020г., постановено по ч.гр.д. 3135 / 2020г. на ВРС, 14-ти
състав, с което е обезсилена изцяло, включително и в частта за разноските, издадената
заповед No 1355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 06.03.2020г.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи
както следва: На 20.05.2020 г. му е било връчено съобщение, че в законоустановения срок е
постъпило възражение от длъжника Т. Г. М., поради което в едномесечен срок следва да се
предяви иск за установяване на вземането. На 22.06.2020 г. заявителят подава искова молба
за установяване на вземането си, в която надлежно посочва, че предявява иска си във връзка
със съществуващо заповедно производство със същия длъжник, като молбата е депозирана
по пощата в първия присъствен ден – понеделник. Подадената искова молба на 22.06.2020
г. пред Варненския районен съд е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, идентичен с
този на издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 3135/2020 г. по описа на ВРС и със
същите страни. Сочи, че в същия ден е изпратено и съобщение до заповедния съд, което
съдържа уведомление за предявения иск, като са посочени трите имена и ЕГН на длъжника,
както и неговият адрес. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Със становище от 24.09.2020г., депозирано като допълнение към подадената частна
жалба, „Бест файненс“ ООД сочи, че поради прекомерна служебна натовареност е допусната
грешка, като е подал повторно заявлението, по което вече е било образувано ч.гр.д. 3135 /
1
2020г., като ВРС е образувал по повторното заявление ч.гр.д. 4411 / 2020г. В нарушение на
разпоредбата на чл. 126 от ГПК, обаче, заповедният съд не бил прекратил по-късно
заведеното дело. Твърди, че действителната воля на ищеца е била да предяви иск във връзка
с постъпило възражение по ч.гр.д. 3135 / 2020г., защото към него момент само по него е
било подадено възражение. Твърди, че ВРС неправилно не бил препратил погрешно
приложените доказателства за предявен иск, изпратени по ч.гр.д. 4411/ 2020г.
В предоставения срок, длъжникът депозира писмен отговор, с който сочи, че частната
жалба е неоснователна. Сочи, че по ч.гр.д. № 3135/2020 год. по описа на ВРС, 14 състав, не е
представяно доказателство от заявителя, че е предявил иска за вземането си в едномесечения
срок от датата на получаването на съобщението /20.05.2020 г./. Видно от приложената
искова молба, същата представлява установителен иск във връзка е подадено възражение по
ч.гр.д. № 4411/2020 г. на PC Варна, а в доказателствените й искания се моли да бъде
изискано и приложено ч.гр.д. № 4411/2020 г. на PC Варна. Приложената молба, с която
заявителят уведомява съда, че е предявил иск за установяването на вземането си и представя
копие от нея, е подадена също по ч.гр.д. № 4411/2020 г. на PC Варна. Твърди, че няма как
да се приеме становището, че след като в съобщението до заповедния съд за предявяването
на иска, са посочени трите имена и ЕГН на длъжника, както и неговия адрес, то се касае за
предявяване на уетановителен иск именно във връзка с настоящото дело, още повече че
изрично е посочено във връзка с кое заповедно производство се предявява - ч.гр.д. №
4411/2020 г. на PC Варна. Възразява, че задължение на заявителя е да посочи точно и ясно
по кое ч.гр.д. представя доказателства за предявяването на иска си. Моли съда да остави без
уважение подадената частна жалба. По отношение на допълнителното становище,
депозирано от заявителя, твърди, че е недопустимо като подадено след срока, а също и
доводите в него са неоснователни, като всичко изложено от него се дължи на неговите
процесуални опущения.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
05.03.2020г. от „Бест Файненс“ ООД е образувано развилото се производство по ч.гр.д. №
3135 / 2020 г. по описа на ВРС. Издадено е разпореждане No 9636/06.03.2020г., с което
заявлението е уважено частично, съответно в другата част е отхвърлено и за уважената част
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2020г.
2
На длъжника Т.М. е връчено съобщение с приложената заповед за изпълнение,
получено лично от него на 13.03.2020г. В предоставения срок същият е депозирал
възражение - на 19.03.2020г.
С разпореждане от 28.04.2020г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
в срок от един месец и в същия срок да представи доказателства за предявяването на
основание чл. 415 от ГПК. Съобщението с указанията е получено от заявителя на
20.05.2020г., който не е представил доказателства по делото за предявяване на иска и
съответно заповедният съд е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил
издадената заповед.
Доказателства за предявяване на установителен иск се представят едва с частната
жалба, по която е образувано настоящото производство. В частната жалба се сочи
единствено, че исковата молба е подадена срещу същия длъжник и за установяване на
идентично вземане. Други твърдения не се излагат в жалбата.
Видно е от приложените към частната жалба доказателства, че исковата молба е
подадена по пощата до ВРС с дата на изпращане 22.06.2020г., което съдът приема, че е в
рамките на едномесечния срок след като съобрази разпоредбата на чл. 60 ал.6 от ГПК, а
именно, че последният ден от срока е неприсъствен, поради което изтича на първия следващ
присъствен ден, което е 22.06.2020г.
Към частната жалба е приложено и известие за доставяне, с което страната цели да
установи, че е изпратила по ч.гр.д. 4411/ 2020г. копие от исковата молба, от което се
установява, че датата на доставяне е 24.06.2020г., но от същото не се установява дата на
изпращане.
От изисканите служебно ч.гр.д. 4411/2020г. и гр.д. 6842/2020г. и двете по описа на
ВРС, се установява следното:
На 11.05.2020г. пред ВРС е подадено идентично заявление от „Бест Файненс“ ООД
срещу същия длъжник –Т.М. за същото вземане, по което вече е било образувано ч.гр.д.
3135 / 2020г. и е била издадена заповед за изпълнение. Доказателството за заплатената
държавна такса, която се прилага към заявлението е същото, което е приложено като
доказателство и по ч.гр.д. 3135 / 2020г. – платежно нареждане от 27.02.2020г.
На 11.06.2020г. е издадено разпореждане, с което заявлението е уважено частично,
съответно в другата част е отхвърлено и за уважената част е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2020г. Издадените разпореждане и заповед
по ч.гр.д. 4411/ 2020г. са абсолютно идентични като краен резултат с тези по ч.гр.д. 3135 /
2020г. на ВРС.
На 24.06.2020г. в деловодството на ВРС е входирана молба от „Бест файненс“ ООД
/изпратена по пощата на 22.06.2020г., както се установява от пощенския плик/, с която се
сочи, че се представят доказателства за предявен иск за установяване на вземането срещу
Т.М.. Изрично в молбата е посочен номер на ч.гр.д. 4411/2020г. на ВРС, по който се
депозира, като в приложения препис на искова молба се посочва изрично, че искът се
3
предявява във връзка с ч.гр.д. 4411/ 2020г. на ВРС.
Възражение срещу издадената заповед е постъпило на 22.07.2020г., т.е. точно месец
след депозиране на доказателства за предявен иск. Указанията до заявителя за предявяване
на установителен иск са получени от последния на 18.08.2020г., като след това по делото не
е постъпила молба или становище.
От друга страна, гр.д. 6842 / 2020г. на ВРС е образувано по искова молба /същата е
приложената и в копие към частната жалба/, с която е предявен установителен иск за
установяване на вземане, което е индивидуализирано, така както е било индивидуализирано
в подадените заявления по ч.гр.д. 3135/ 2020г. и ч.гр.д. 4411/2020г. на ВРС, т.е. без да се
съобрази отхвърлената част от вземането, а в исковата молба изрично се сочи, че се подава
във връзка с възражение по ч.гр.д. 4411/2020г. на ВРС.
Едва след като ВРС е оставил производството по предявения установителен иск без
движение за уточнения във връзка с правния интерес от водене на установителен иск,
ищецът „Бест Файненс“ ООД с молба от 05.08.2020г. уточнява, че искът всъщност е във
връзка с подадено възражение по чл. 3135 / 2020г. на ВРС и моли да се приеме като
продължение на същото заповедно производство.
Въз основа на изложената фактология, правилно заповедният съд е заключил, че са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, според която, ако
заявителят не представи доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането
си в едномесечен срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично.
Законодателят е въвел изискването заявителят да представи на съда, който е издал заповедта
за изпълнение доказателства за предявяване на иска в срок, като заповедният съд не е
задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е
предявен в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението на заявителя.
Заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен
своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени
доказателства за предявяване на иска в определения едномесечен срок.
В настоящата хипотеза доказателства не са представени по ч.гр.д. 3135 / 2020г. и
съответно заповедният съд е обезсилил издадената заповед. Обстоятелствата, че заявителят
е депозирал повторно заявление /без значение дали се дължи на непреднамерени действия,
които да се считат като допусната грешка/, както и че производството по това повторно
заповедно производство не е било прекратено, на основание чл. 126 от ГПК, не следва да се
тълкуват в насока, че заявителят е изпълнил задължението си да представи доказателства за
предявен иск по ч.гр.д. 3135 / 2020г. като е депозирал доказателства по ч.гр.д. 4411 / 2020г.
на ВРС. В исковата молба, с която се предявява установителен иск изрично се сочи, че
същият е във връзка с ч.гр.д. 4411/ 2020г., като именно и по това производство е депозирано
доказателство за предявяване на иск. Действително, че искът е предявен и доказателства за
същото са представени преди да е било депозирано възражението срещу издадената по
ч.гр.д. 4411 / 2020г. на ВРС заповед, но след като е подадено от длъжника, то и искът се
явява депозиран в срока /макар да е бил преждевременно предявен/. След депозиране на
4
възражението е налице и правен интерес от водене на установителния иск за сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4411 / 2020г. на ВРС.
Следва да се отбележи, че в случай, че действително доказателствата за предявяване
на иска по ч.гр.д. 3135 / 2020г. бяха депозирани по друго производство, по което, обаче,
предметът и страните не са идентични, то съдът следваше да зачете това обстоятелство като
своевременно изпълнение, доколкото в този случай е следвало по посочените страни,
евентуално предмет да установи, че се касае за друго производство и да приеме, че е
техническа грешка. В процесния случай, при две напълно идентични дела, които са
инициирани от заявителя и с което обстоятелство същият е следвало да е наясно при
полагане на дължимата процесуална грижа /след образуването на делата/, няма как съдът да
подмени волята на страната и да счита, че представената искова молба и доказателства по
ч.гр.д. 4411/2020г. на ВРС са всъщност по ч.гр.д. 3135 / 2020г. на ВРС. Още повече, че
петитумът в исковата молба и не съответства по сумите, за които реално е издадена
конкретната заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3135/ 2020г. на ВРС. В допълнение следва да
се има предвид, че за първи път страната сочи, че волята й следва да се тълкува в тази
насока с молба, депозирана по гр.д. 6842 / 2020г. на ВРС на 05.08.2020г., като още преди
тази дата на 25.06.2020г. е постановено обжалваното определение, с което е обезсилена
издадената заповед по ч.гр.д. 3135 / 2020г. на ВРС и съобщението, с което на заявителя е
връчен препис от същото, е получено от него на 13.07.2020г., т.е жалбоподателят е бил вече
уведомен за издаденото определение за обезсилване. Жалбата е депозирана на 20.07.2020г. и
в нито един момент до депозиране на допълнителното становище на 24.09.2020г., страната
не е посочила, че се касае за пропуск и всъщност доказателствата са представени по другото
дело. Страната не се е възползвала от правото си по чл. 63 от ГПК, нито по чл. 64 от ГПК по
ч.гр.д. 3135 /2020г., поради което и въззивният състав намира, че няма как волята на
заявителя да се тълкува в посоката, в която възразява.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с обезсилване на издадената по
ч.гр.д. 3135 / 2020г. на ВРС заповед за изпълнение, отпадат и предпоставките по чл. 126 от
ГПК по отношение на ч.гр.д. 4411/2020г. на ВРС.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
определение следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение No 7973 / 25.06.2020г., постановено по ч.гр.д. 3135 /
2020г. на ВРС, 14-ти състав, с което е обезсилена изцяло, включително и в частта за
разноските, издадената заповед No 1355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК на 06.03.2020г.
5
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6