РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Д. Я., с адрес гр. ***, с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 42-0005106/20.01.2023 г., издадено от директора
на РД“АА“ София, с което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр е
наложено наказание "глоба" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба
41 от 04.08.2008 г. на МТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на наказващия
орган и се поддържа се, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговаряли на
предвидените към съдържанието им изисквания, тъй като не се съдържало описание на
нарушението, мястото и обстоятелствата при извършването му и доказателствата,
които го потвърждавали. Твърди се неяснота какъв точно документ не е притежавал
жалбоподателят – карта за квалификация на водач или сертификат за водач, които се
издавали при наличието на различни предпоставки. Изтъква се, че жалбоподателят
притежава валидна карта за квалификация на водач, приложена към въззивната жалба.
Сочи се, че липсвали доказателства, установяващи извършване на нарушението.
Поддържа се приложимост на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.6 от Наредба 41 от
04.08.2008 г. на МТ, съгласно която карта за квалификация на водача не се изисква за
управлението на превозни средства, използвани за нетърговски превоз на товари,
какъвто бил настоящия случай. Навежда се и несъответствие между словесното
описание на нарушението, правната квалификация и санкционната норма, въз основа
на която е наложено наказанието
Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателно
1
постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява от процесуален представител. Депозирано е становище от адв. А., с
което се поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Представя
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2022 г. Д. Т. и П. Д. - служители на ИААА изпълнявали служебните си
задължения на АМ „Струма“. Около 13.20ч. на АМ „Струма“ при 89-ти км, служители
на ИААА спрели товарен автомобил, категория N 3, Марка „Ман“с рег. № ****
/празен/, който се движел в посока гр. София. Служителите на ИААА установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя С. Я., който при извършената проверка не
предоставил карта за квалификация на водач или сертификат за водач на МПС за
обществен превоз на товари по шосе.
Свидетелят Т. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредба 41 от 04.08.2008 г. на МТ, поради което на същата дата в присъствието на
свидетеля Д. и жалбоподателя съставил срещу последния АУАН №333085.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира в него
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН 330855/18.12.2022 г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, е издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 13.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Т. и Д. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-642/7/12.06.2023 г.;
с приложение удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на товари с №1-075838/28.05.2019 г. и справка от информационната система на
ИААА, Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-642/4/29.03.2023 г.; Заверено копие на
Driver qualification card на С. Я..
При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на
показанията на двамата свидетели, като отчете тяхната последователност,
хронологична издържаност и подкрепата им от приетите по делото писмени
доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на свидетелите се
основава на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия на относими към
предмета на делото факти, както и липсата на данни за заинтересоваността му от
изхода на делото.
От показанията на Т. и Д. се установяват обстоятелства около извършената
проверка и установеното от нея, включително и това, че жалбоподателят не представил
поисканата му от служителите на РД „АА“ карта за квалификация на водач.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
От приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите,
съдът установи датата, мястото на извършената проверка и направените при нея
2
констатации, както и детайли около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.03.2023 г., а жалбата е подадена
на 23.03.2023 г) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, тъй като
съдържащото се в тях описание на приетото за реализирано от жалбоподателя
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита
на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Гарантиране правото на защита на жалбоподателя може да се осигури с
описание на нарушението, в АУАН и НП, включващо всеки един от съставомерните
признаци на това нарушение, доколкото така се обезпечава възможност за защита,
както по правото, така и по съответните фактически твърдения.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 18.12.2022 г. около 13: 20 часа на АМ
„Струма, 89 км, след гр. Благоевград в посока гр. София“, “управлява категория N 3,
Марка „Ман“с рег. № **** /празен/, като в момента на проверката е без карта за
3
квалификация на водаче или сертификат за водач на МПС за обществен превоз на
товари“.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация /Наредба № 41 от 04.08.2008 г/ водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена
сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на
водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по
шосе.
На основание санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр, въз основа
на която е наложено наказанието водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
при първо нарушение се наказва с глоба от 2000 лв.;
Анализът на двете разпоредби сочи, че наличието на нарушение, което следва
да бъде санкционирано на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр е обусловено от
кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. да е налице водач на МПС от
посочените категории, 2. този водач да не е притежава карта за квалификация на водача
и 3, водачът да е извършвал обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари
Посочените елементи са част от съставомерните признаци на нарушението, и
следва да намерят своето отражение в словесното му описание, направено в АУАН и
НП.
В случая, нито в съставения АУАН са изложени фактически твърдения, че с
управляваното от жалбоподателя превозно средство той е осъществявал обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Констатираните нарушения са пренесени и в НП, където този съставомерен
елемент отново не е отразен. Този пропуск обуславя извод за допуснато нарушение на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.5 ЗАНН, което съществено препятства санкционираното
жалбоподателя да упражни в пълен обем правото си на защита, а съда извърши
преценката за обоснованост на извода за наличие на извършено нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя и
налагащи отмяна на издаденият санкционен акт.
Прецизността на изложението изисква да се посочи и че наказващият орган,
чиято е доказателствената тежест не е ангажирал каквито и да било доказателства,
установяващи, че на описаните в НП време и място, с управлявания от него товарен
автомобил, жалбоподателят е извършвал обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари, в който случай същият би бил задължен да предостави
карта за квалификация на водача. Посоченото наред с това, че към датата на
проверката жалбоподателят е притежавал карта за квалификация на водача за
4
съответната категория предпоставя необоснованост на извода на наказващия орган за
извършване на санкционираното нарушение от Я..
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на
разноски в размер на 720,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ.
Съгласно чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.
Отчитайки обстоятелството, че адв. А. е изготвила жалбата, без да взема
участие в проведеното открито съдебно заседание, както и това, че делото не се
отличава в фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъдено за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005106/20.01.2023 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на С. Д. Я., с адрес гр. ***, с ЕГН ********** на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр е наложено наказание "глоба" в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба 41 от 04.08.2008 г. на МТ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Я., с адрес гр. ***, с
ЕГН ********** сума в размер 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6