РЕШЕНИЕ
Номер 86904.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20205300501881 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Б. Ш. от гр. П., ул. ***, ЕГН
***, чрез пълномощника й по делото адв. Д. Б., против Решение №2123 от
25.06.2020г., постановено по гр.д. №6521/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив,
ХVІІІ гр.с., в частта му, с която е признато за установено, че дължи на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ №260, сумата от 701,31 лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 12.07.2013г.; сумата от 27,92 лв.- възнаградителна лихва за
периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г.; сумата от 63,68 лв.- мораторна лихва за
периода от 12.04.2017г. до 04.12.2018г. и сумата от 53,50 лв.- такси за периода от
12.04.2017г.- до 04.12.2018г., за които суми е била издадена Заповед №11051 от
14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. №19875/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което договорът за кредит да се обяви за
недействителен, като се приеме, че жалбоподателката дължи на „Юробанк
България“ АД само разликата между размера на отпуснатия й кредит от 1130 лв.
и заплатената от нея сума по договора в размер на 1079,12 лв. или предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна-
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр.
1
София, ул. „Околовръстен път“ №260, чрез пълномощника му по делото адв. С. З.,
с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а се
установява и от представените писмени доказателства, че на 12.07.2013г. между
„Юробанк България” АД и ответника Иванка Боянова Шивачева е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 1130 лв. със срок на издължаване- 12.11.2018г., като кредитът се
издължава с месечни анюитетни погасителни вноски съгласно приложен към
договора погасителен план. Съгласно чл.3, ал.1 и 2 от договора за усвоения кредит
кредотополучателят дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора
на референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, който
към момента на сключване на договора е 5,95%, плюс договорна надбавка, която
за първата година от срока на издължаване на кредита е 1,55%, а за оставащия срок
на договора- 8,050%. Съгласно чл.8 от договора при просрочие на дължимите
погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.2 от
договора кредитът се отпуска по сметка в банката на името на кредитополучателя,
за откриването на която е необходимо сключването на договор за разплащателна
2
сметка, като за обслужването й кредитополучателят дължи такси и комисионни по
тарифата на банката. Към договора е приложена методология за определяне на
референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно- ипотечни
кредити. На 12.11.2014г. между страните е бил подписан анекс №1 към договора
за потребителски кредит, на който ищцовата страна не се е позовала в исковата
молба, но същият е приложен по заповедното производство- ч.гр.д.№19875/2018г.
по описа на ПРС, VІІІ гр.с., с който са предоговорили задълженията на
кредитополучателя към банката. В чл.2, ал.1 от анекса страните са постигнали
съгласие за размера на непогасените задължения на кредитополучателя към
банката към датата на подписването му, а именно- 65,47 лв.- просрочена главница,
56,85 лв.- просрочена лихва и 1064,53 лв.- редовна главница, като в ал.2 е
уговорено, че освен тези задължения кредитополучателят дължи и редовна лихва за
периода от датата на падежа на последната погасителна вноска по договора,
предхождаща датата на анекса, до датата на падежа на следващата погасителна
вноска, следваща датата на анекса. В чл.3 от анекса е уговорено, че размерът на
главницата по кредита ще възлиза на 1186,85 лв. С чл.4 и чл.5 от анекса е
променен начинът на формиране на лихвата по кредита, като страните са приели,
че до 12.11.2015г. кредитополучателят дължи на банката променлива годишна
лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк България“
АД за потребителски кредити в лева, който към момента на подписване на анекса
е 13,20% плюс договорна надбавка в размер на минус 5,70 процентни пункта, а
след изтичане на този срок до крайния срок на издължаване на кредита дължи
годишна лихва, формирана от сбора на БЛП за потребителски кредити в лева
плюс договорна надбавка в размер на 0,80 процентни пункта. В чл.4, ал.2 от
анекса е описан начинът на определяне на базовия лихвен процент на банката.
Съгласно чл.8 от анекса общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена
към датата на подписването му, е 1696,92 лв. Броят и размерите на погасителните
вноски съгласно условията на анекса са посочени в подписан от страните
погасителен план с дата на изготвяне- 14.11.2014г. /л.22-23 от ч.гр.д.
№19875/2018г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с./. Видно от същия, салдото по
редовната главница е 1196,89 лв., а сборът от посочените в него погасителни
вноски за главница е 1199,03 лв. Общата сума на погасителните вноски е 1682,58
лв.
Независимо че от страна на ответника не са наведени доводи за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 във връзка с
чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, то доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, следва да се извърши проверка и за неговото съответствие с
императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато
3
не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и
тези на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа общия размер на кредита, а съгласно
т.10- общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит след изменението му с анекса от
12.11.2014г. не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК. В
анекса и погасителния план към него са посочени различни суми за главницата по
кредита, а именно- 1186,85 лв.- в анекса; 1196,89 лв.- в началната част на
погасителния план; 1199,03 лв.- като сбор от погасителните вноски за главница в
погасителния план, а в приложеното по заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на банката и в предоставения на вещото лице по допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза погасителен план е посочено, че разрешеният и
усвоен размер на кредита е 1262,50 лв. Различни суми са посочени и за общата
сума, дължима от потребителя- 1696,92 лв.- в анекса и 1682,58 лв.- като сбор от
всички плащания в погасителния план. Така констатираното несъответствие
между посочените в анекса и погасителния план към него размери на главницата
по кредита и общата сума, дължима от кредитополучателя, поставя в
невъзможност потребителя да разбере какъв е действителният размер на
задължението му. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем начин на размера на кредита и общата сума,
дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК
същият следва да се приеме за нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищцовото дружество
може да претендира от ответника връщане само на предоставената главница по
кредита. Същата е в размер на 1130 лв. съгласно приложеното по делото банково
бордеро /л.17 от първоинстанционното дело/, като от заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответницата е извършила
плащания по договора в размер на 1079,12 лв., с които следва да се приеме, че е
погасила задължението си за връщане на главницата. Предвид горното следва да се
признае за установено, че тя дължи на ищцовото дружество сумата от 50,88 лв.-
незаплатена част от главницата по кредита. Действително в настоящото производство
ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на
сключения договор за кредит, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК
това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в
4
хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за
потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на
сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй
като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които
биха могли да намерят приложение.
По така изложените съображения в частта му, с която е призната за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 50,88 лв.-
предоставена главница, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
останалата му обжалвана част, с която е признато за установено, че ответницата
дължи главница по кредита за разликата над 50,88 лв. до 701,31 лв.- главница по
договор за потребителски кредит от 12.07.2013г.; сумата от 27,92 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г.; сумата от 63,68 лв.- мораторна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 04.12.2018г. и сумата от 53,50 лв.- такси за
периода от 12.04.2017г.- до 04.12.2018г., обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на посочените претенции,
тъй като предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.23
от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други суми, освен чистата стойност на
кредита.
С оглед изхода на спора следва да бъдат преизчислени и дължимите в
полза на всяка от страните разноски за заповедното и първоинстанционното
производство. По заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385 лв., а по
първоинстанционното производство е направил разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер на 485 лв.
Общият размер на направените от ищцовата страна разноски за заповедното и
първоинстанционното производство възлиза на 870 лв., от които съразмерно на
уважената част от претенциите следва да се присъдят 49,85 лв., поради което в
частта му, с която са били присъдени разноски над посочената сума обжалваното
решение следва да бъде отменено. По първоинстанционното производство
ответникът е направил разноски в размер на 360 лв., от които съразмерно на
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 339,37 лв. Тъй като с
решението в негова полза са били присъдени разноски в размер на 16,86 лв., то
следва да му се присъдят още 322,51 лв.
5
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените разноски във въззивното производство в размер на 225 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2123 от 25.06.2020г., постановено по гр.д.
№6521/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че И. Б. Ш. от гр. П., ул. ***, ЕГН ***, дължи на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ №260, сумата от 50,88 лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 12.07.2013г., ведно със законната лихва върху нея от
13.12.2018г. до окончателното й заплащане, за която сума е била издадена Заповед
№11051 от 14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №19875/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив.
ОТМЕНЯ Решение №2123 от 25.06.2020г., постановено по гр.д. №6521/2019г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІІ гр.с., в частта му, с която е признато за
установено, че И. Б. Ш. от гр. П., ул. „***, ЕГН ***, дължи на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ №260, разликата над 50,88 лв. до 701,31 лв.- главница по договор
за потребителски кредит от 12.07.2013г., ведно със законната лихва върху нея от
13.12.2018г. до окончателното й заплащане; сумата от 27,92 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г.; сумата от 63,68 лв.- мораторна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 04.12.2018г. и сумата от 53,50 лв.- такси за
периода от 12.04.2017г.- до 04.12.2018г., за които суми е била издадена Заповед
№11051 от 14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №19875/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, както
и в частта му, с която И. Б. Ш. от гр. П., ул. ***, ЕГН ***, е осъдена да заплати
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ №260, разноски за заповедното и
първоинстанционното производство за сумата над 49,85 лв. общо, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, против И.
Б. Ш. от гр. П., ул. ***, ЕГН ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца разликата над 50,88 лв. до 701,31 лв.- главница по договор за
6
потребителски кредит от 12.07.2013г., ведно със законната лихва върху нея от
13.12.2018г. до окончателното й заплащане; сумата от 27,92 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г.; сумата от 63,68 лв.- мораторна
лихва за периода от 12.04.2017г. до 04.12.2018г. и сумата от 53,50 лв.- такси за
периода от 12.04.2017г.- до 04.12.2018г., за които суми е била издадена Заповед
№11051 от 14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №19875/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, да заплати на И. Б. Ш. от гр.
П., ул. ..., ЕГН ***, сумата от още 322,51 лв.- разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 225 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7