Р
Е Ш Е Н И Е
№
832
гр. Кюстендил,10.10.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Радев гр.д.№ 368/2018 год.,за да се
произнесе,взе в предвид следното:
„ОТП Факторинг България”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, е предявил против М.К.Д., ЕГН
********** ***,установителен,а при условията на
евентуалност осъдителни искове,за установяване съществуване на вземане,съответно
осъждане на ответникът да му заплати суми,дължащи се на договорно основание по
силата на сключен на 09.09.2011 год.между „Банка ДСК” /кредитор/ и К.Г. И.
като кредитополучател,договор за кредит
за текущо потребление за сумата в размер на 7 хиляди евро,която следвало да се издължи на 120 вноски, считано от
датата на усвоявяне на кредита при променлив лихвен процент от 11,45% или 0,03
процента на ден,при
неразделна част от договорът на Общи условия
за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица,след
което на сключен на същата дата между „Банка ДСК” ЕАД и ответника М.К.Д. сключен договор за поръчителство
за обезпечаване изпълнението
на задълженията по посочения по-горе
договор за кредит,както
и на допълнително сключените споразумения към горните договори.
С
влязло в сила решение № 128/16.05.2019 год. по в.гр.д.№ 148/2019 г.КОС е
обезсилено решението на КРС ,с което е уважен установителният иск, както и
издадените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 646/2015 г.КРС заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист,като предмет на настоящото са
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
С
отговора на ИМ особеният представител на ответника оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове,като се развиват съображения в насока
оспорванията
КРС,след като
обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства,приема
за установено следното:
От Договор за кредит за текущо
потребление от 09.09.2011 год./л.35-37/,ведно с декларация за гражданско и
имуществено състояние,погасителен план,Общи условия
,допълнително споразумение към договор за кредит от 17.09.2013 год.и договор за
поръчителство от 22.02.2013 год.към същият и действащи към тази дата ОУ ,допълнително споразумение от 20.01.2014
год. и договор за поръчителство от същата дата към него,както и действащи
ОУ,Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от
20.11.2015 г.и действащи към този момент ОУ,договор,сключен между Банка ДСК и
ищцовото дружество,Извадка от Приемо-предавателен протокол от 04.12.2015 год.към Договора за
цесия ,Писмено потвърждение за извършената
цесия,Пълномощно, издадено от цедента "Банка ДСК" ЕАД до „ОТП
Факторинг България" ЕООД относно уведомяването на длъжниците за цесията,Уведомително писмо
от 06.01.2016 год. до ответникът за прехвърляне на вземането и обратна разписка
за получаването му ,покана за доброволно изпълнение по изп.дело №
20177430400684 по описа на ЧСИ Елица Христова,рег.№ 743 с район на действие КОС
с изх.№ 10528/02.10.2017 год. до ответникът и обратна разписка за получаването
и,както и от нотариални покани с рег.№ № 1973,том 1,акт 62 и № 1971,акт 60 ,се установява това,че : 1.Между „банка ДСК“ЕАД и К. Г. И. е
бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката
като кредитор е отпуснала на длъжникът в
заем сумата от 7000 евра,която последният се задължил да върне за срок от 120
месеца,при условията на кредита и погасителният план.В договора е инкорпориран
и втори договор за поръчителство, сключен между кредиторът и ответникът като
поръчител,по силата на който последният се задължил да отговаря за задълженията
на длъжникът солидарно.С допълнителните споразумения към договора от 17.09.2013 год. и 20.01.2014
год. страните уточнили размерите на задълженията на ответникът,предоговорили
сроковете и начинът за връщане,като вземанията на кредитора по допълнителните
споразумения боли обезпечено с нови договори за поръчителство,сключени между
него и ответникът.;2.Банката е изпълнила договорното си задължение да предаде
реално в заем уговорените сумиа;3.Вземанията на кредитора по последното
допълнително споразумение били обявени за предсрочно изискуеми на длъжника и
поръчителят чрез отправянето на нотариални покани,връчени лично на
адресатите.;4. Въз основа на извлечение от сметка към дата 04.05.2015 год.
банката депозирала пред КРС заявление по чл.417 ГПК,което било уважено с
издаването на заповед № 383/05.05.2015 год. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
646/2015 год. КРС и изпълнителен лист на същата дата;5.Вземанията на
кредитора били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 20.11.2015 год.;6.За цесията длъжникът и ответникът като
поръчител били уведомени лично. От експ.з-ние вх.№ 24023/16.10.2018
год./л.127-134/,изп.от в.л.М.В.,се установява това,че : 1.Банка ДСК е превела
по банковата сметка на длъжникът сумата от 13671.00 лв.,представляващи левовата
равностойност на 7000.00 евро;2.длъжникът е сторил плащания по кредита в общ
размер на 588.70 лв.,като последната внесена от него сума е на 13.10.2014 год.
в рамер на 112.30 евро.;3.към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК
от кредиторът размерът на задълженията на длъжникът е бил от 7713.78 евро,
включваща 6763.59 евро за непогасена главница,редовна лихва от 869.24 евра за
периода от 15.05.2014 год. до 03.05.2014 год.,лихва за забава в размер на 20.95
евро.
На основание на установеното съдът счита,че предявеният
при условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално допустим,по същество
неоснователен,поради което ще се отхвърли.Мотивите са следните.
Доказателствата по делото установиха възникването на валидно облигационно
отношение между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и трето неучастващо по делото лице
като длъжник, по силата на сключения между тях Договор за кредит за текущо потребление от 09.09.2011 год. и
допълнителните споразумения към същият,както и на съпътстващото правоотношение
по поръчителство от сключените между кредитора и ответникът като поръчител
договори за поръчителство, по силата на които ответникът се е задължил да
отговаря солидарно с основният длъжник за задълженията му,произтичащи от
посочените договор и допълнителни споразумения.Между страните не се спори, това
се установява и от съдържанието на допълнителните споразумения и неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза,по това че кредиторът е изправната страна в
правоотношението,тъй като е изпълнил основното си задължение да предаде реално
в заем уговорената сума.За яснота съдът намира нужно да отбележи,че договорът
за кредит за текущо потребление ,които има характера на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 и 3 ЗПК и погасителният
план,неразделна част от него,съдържат съществени уговорки за дадената в заем
сума,размера на договорената лихва, ГПР, начина на връщане на даденото в
заем-кредитора е приел сумата,ведно с договорената лихва /възнаградителна по
характера си/ да бъде върната на равни
месечни/анюитети/ вноски, всяка съдържаща в себе си част от главницата и
договорната лихва, начален и краен срок на връщане.Такива уговорки се съдържат
и в сключените допълнителни споразумения.Не се спори между страните,а
ответникът в чиято тежест бе да стори това не ангажира съответни
доказателства,че длъжникът е изправна страна в правоотношението като е плащал в срок и на падежните дати
уговорените вноски, известни като анюитетни вноски, всяка една с определен
размер,включващ плащане на част от главницата и договорната лихва.Неизпълнението
на длъжниковото задължение се установява и от експертното заключение, за
изготвянето на което вещото лице е проверило движението на банковата сметка на
длъжникът.Няма доказателства за това ответникът като поръчител да е изпълнявал
задълженията на основният длъжник.При това положение банката като изправна
страна е имала възможността да обяви цялото си вземане за предсрочно
изискуемо,което е сторило,доказателства в която насока са двете нотариални
покани,връчени лично на длъжника и поръчителят му.Поради неплащане на
задълженията банката-кредитор се е възползвала от възможността по чл.417 ГПК за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, но поради обстоятелството,че след снабдяването със същите е
цедирала възмездно вземането си на ищецът ,като не е предявила иск за
установяване съществуване на вземането, предявеният такъв от ищецът е бил
недопустим,поради което постановеното по-рано първоинстанционно решение по
делото,с което е бил уважен е обезсилено при обжалването му от въззивната
инстанция.Банката не е притежавала вземането за пълният му размер към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК,защото ответникът,чието задължение е
акцесорно,не е дължал солидарно с длъжникът исковите суми.Това е така,защото
нормата на чл.147,ал.1 ЗЗД,за приложението на която съдът следи
служебно,предвижда кратък 6-месечен срок с изтичането на който и при
бездействие на кредиторът отговорността на поръчителят се погасява по давност.
Когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към
кредитора (главното задължение по смисъла на чл.
147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с
различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези
вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато
дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния
падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може
да проведе иск както срещу главния длъжник,така и спрямо поръчителят за плащането на същата вноска. От това следва
и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и
шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и
за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния
длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността
му за съответната част от главното задължение. При това положение е очевидно,
че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ.
- не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи
вече са настъпили.
Горните изводи не се променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг
става предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства
(неплащане на определен брой вноски на съответните падежи, забава над определен
срок на плащането на една или повече вноски и пр.). Съгласно приетото в т. 18
от ТР № 4/18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго
уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг
за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до
длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и
ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост,което по делото е безспорно установено от доказателствата,
изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ако
кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата
на настъпването на падежа й. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния
длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният
преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на достигането на това волеизявление
до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази
дата; по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата положението
отново остава непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на
всяка една от тях.
Изложеното обсъдено с доказателствата по делото обуславят извода на
съда,че: 1.Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
отговорността на ответникът като поръчител е била отпаднала за всички
погасителни вноски и дължащи се лихви за вноски от № 1 до № 9 вкл.;2.Към датата
на сключване на договорът за цесия е отпаднала,погасена по давност,
отговорността на ответникът като поръчител и за остатъка от вземането, като
депозираното заявление по чл.417 ГПК не е прекъснало теченето на давността,защото
иск в срок от заявителят-кредитор не е бил предявен;3.След обявяване на целият кредит за предсрочно изискуем
кредиторът не може да претендира от
длъжникът, а от това и от поръчителят,да му заплати останалите неплатени по
погасителен план части от вноските,представляващи плащане на възнаградителна
лихва,а само дължащите се до този момент. Този извод на съда е обусловен и от
действието на ТР № № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.
Въпреки горното следва да се
отбележи,че нито в договора,нито в допълнителните споразумения има уговорка за
конкретен вид такси,които длъжникът следва да заплаща, като чл.16 предвижда,че
такива се дължат съгласно тарифа за лихви,такси и комисионни,а такава като
доказателство по делото не се представя.Претенцията е за дължими такси и
разноски,за която бе посочено че няма доказателство дали е предвидена да се
събира,при какви обстоятелства и начина на формирането и.Да се разсъждава по
въпросът дали такава клауза е евентуално нищожна ,като противоречаща на ЗПК е
безпредметно .Поради изложеното сумата от 60.00 лв.,претендирана като такси и разноски не се дължи от ответникът.
Ищцовото ТД основава претенцията си освен на договорът за кредит за текущо
потребление и на сключен между него и
кредиторът договор за цесия,по силата на който е придобил възмездно вземането
му по договора против ответникът.Последният договор,т.е този за цесия е в писмена форма,представен е като
доказателство по делото,вземането което се прехвърля е надлежно
индивидуализирано в изготвеният приемо-предавателен протокол,неразделна част от
същият.Както бе отбелязано вземане на цедента-прехвърлител към 20.11.2015 год. в пълен размер за главница и договорни лихви към
длъжникът не е съществувало ,поради изложеното в т.3 по-горе.На следващо място
,поради отпадналата отговорност на поръчителят цесионерът не може да претендира
изпълнение от същият, вкл. и чрез предявяването на настоящият иск.
На последно място и въпреки горното предявените обективно съединени
осъдителни искове за цялото вземане са неоснователни,защото договора за цесия
няма транслативен ефект по отношение на длъжника,поради нарушаване на
императивната разпоредба на чл.26,ал.1 от Закон за потребителския
кредит,съгласно която кредитора може да прехвърли вземането си на трето лице, ако
това е изрично упоменато в договора,а в процесния за стоков кредит такава
уговорка липсва.Както бе изтъкнато ищцовото ТД основава претенцията си на
основание договора за прехвърляне на вземане/цесия/,намиращ основанието си в
нормата на чл.99 ЗЗД,сключен между кредитора по вземането като прехвърлител и
приобретателя-цесионер.Този договор,представен като доказателство по делото е
нищожен.Това е така защото противоречи на горната законова забрана,която не
допуска прехвърлянето му по смисъла на чл.99,ал.1 ЗЗД,ако не е изрично
уговорено в договора,а такава уговорка липсва.Наличието на такава клауза в ОУ на цедента не може да заобиколи законовата
разпоредба,вкл. и да замести липсата на изрично волеизявление в договора.Следва
да се приеме и че самата клауза в този смисъл в
ОУ е нищожна, тъй като е неравноспоставена. След като договора за цесия,
с който такова вземане е цедирано от "БАНКА ДСК“ЕАД на ищцовото дружество е нищожен, той не е
произвел присъщите му правни последици и поради това не го е прехвърлил на
ищцовото ТД и последното не е негов
титуляр на това основание. Иначе цесията е надлежно
съобщена на ответникът . Поради отхвърляне на осъдителният иск съдът ще
присъди разноски в полза на ищеца, а това е сумата от
Водим от горното и на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, против М.К.Д., ЕГН ********** ***,иск да бъде
осъден последният да му заплати следните суми,произтичащи от договор за кредит
за текущо потребление от 09.09.2011 год.и допълнителни споразумения от
22.02.2013 год. и 20.01.2014 год.,сключени между „Банка ДСК“ като кредитор и Г. И. като
длъжник,по които ответникът е поръчител,сумата от 6 763.59 /шест хиляди
седемстотин шестдесет и три и петдесет и девет/ евро-главница, ведно със
законната лихва върху същата,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане,сумата от 869.24 /осемстотин и шестдесет и девет и
двадесет и четири/евро редовна лихва за периода от 15.05.2014 год. до
03.05.2015 год.,219.38 /деветнадесет и тридесет и осем8 евро лихвена надбавка
за забава за периода от 13.10.2014 год. до 03.05.2015 год.,както и 60.00
/шестдесет /евро дължими такси и разноски.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, против М.К.Д., ЕГН ********** ***,сумата
от 980.00/ деветстотин и осемдесет/лева,представляващи сторените от последния
разноски по воденото на делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: