ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1893
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501889 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 262, ал. 3, вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИЛ. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *,
ж. к. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против Разпореждане от 11.05.2021 г. по гр. д. № 2782/20 г. по
описа на РС-Бургас, с което е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната му жалба
против Решение № 260443/12.03.2021 г. постановено по посоченото гражданско дело,
поради неотстраняване на нередовностите и по-точно непредставяне в срок на документ за
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. Моли, обжалваното разпореждане да
бъде отменено като неправилно.
Насрещната страна по частната жалба е уведомена, като й е връчен препис от жалбата.
Постъпил е отговор на подадената частна жалба. Изразява становище за неоснователност на
частната жалба, като въззивната жалба не отговаряла на изискванията на чл.261, т.1 и т.4 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.262 от ГПК, когато жалбата не отговаря на изискванията
на чл.261 от ГПК и страната не отстрани в срок допуснатите нередовности, жалбата се
връща. Моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице, против акт
подлежащ на обжалване при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е ответник по гр. д. № 2782/20 г. по описа на РС-Бургас, по което са
предявени обективно съединени претенции с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.342,
ал.2 и сл. от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предл. Първо и чл.86 от ЗЗД. С постановеното по
делото Решение № 260443/12.03.2021 г. претенциите са частично уважени.
Против решението частният жалбоподател и ищец е депозирал въззивна жалба вх. №
272439/14.04.2021 г.
С разпореждане на БРС от 19.04.2021 г. въззивната жалба е оставена без движение, с
1
указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване по сметка на ОС-Бургас в размер на 75 лв. в едноседмичен срок от връчване на
разпореждането, като е указано, че при неизпълнение следва връщане на въззивната жалба.
Видно от приложен отрязък от съобщение, разпореждането от 14.04.2021 г. по гр. д. №
2782/20 г. на БРС е връчено лично на И.Р. на 27.04.2021 г.
В указания срок не е представен документ за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване по сметка на ОС-Бургас в посочения по-горе размер.
С обжалваното Разпореждане на БРС въззивната жалба е върната на осн. чл. 262, ал. 2,
т. 2 ГПК поради неотстраняване на нередовностите по въззивната жалба в дадения
едноседмичен срок.
Разпореждането е правилно и съобразено със закона.
Предпоставките за връщането на частна жалба са визирани в чл. 262, ал. 2 от ГПК. В
горната норма е предвидено, че жалбата се връща от администриращия съд, ако е подадена
след изтичането на срока за обжалване или когато не са отстранени в срок допуснатите
нередовности. Други предпоставки за връщането й няма.
Данните по делото очертават фактическа обстановка, която съответства на втората от
горепосочените хипотези - непоправяне в срок на нередовностите, които Районен съд -
Бургас е установил при администрирането на жалбата. Констатацията на съда за
нередовностите е правилна, т. к. чл. 261, т. 4 от ГПК изискват с жалбата да се представи
документ за внесена държавна такса за обжалването.
На жалбоподателя е било надлежно указано от съда дължимото процесуално поведение
(да поправи пропуските в жалбата), съобразно горните изисквания на закона, предупреден е
за санкциите при неизпълнение и му е даден срок за отстраняване на нередовностите, който
не е спазен. Доказателства за внесена държавна такса от 75 лв. за въззивното производство
не са представени и към момента. Следователно предпоставките за връщане на жалбата на
основание чл. 275, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради непоправяне в срок, са на лице.
Следва да се посочи, че жалбоподателят е поискал освобождаване от държавни такси и
разноски по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, но това е направено с частната жалба срещу
разпореждането за връщане на въззивната жалба. Освобождаването от заплащане на
държавна такса включва бъдещите такси, които ще се дължат в процеса /Така Определение
№ 428/08.07.2010 г., по ч.гр.д. № 317/2010 г., на IV г.о./, тоест то действа занапред, а няма
обратно действие. Предвид горното изводите, направени в разпореждането на БРС, са
правилни и законосъобразни и последното следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за предоставяне на правна помощ,
поискана с частна жалба с вх.№280401/09.08.2021 г. Съгласно чл.24, т.2 от ЗПП правна
помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 /в случая изразяваща се в процесуално представителство/ не се
предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В конкретиката на настоящия казус, претенцията на жалбоподателя се явява очевидно
неоснователна. В тази връзка предоставянето на правна помощ на частния жалбоподател би
се явявало в противоречие с принципите, залегнали именно в Закона за правната помощ и
противоречи на неговите интереси.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.05.2021 г. по гр. д. № 2782/20 г. по описа на
РС-Бургас, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК подадената от ИЛ. Р. Р. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Б., ж. к. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, въззивна жалба вх.
№ 272439/14.04.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИЛ. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *, ж. к. * *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за предоставяне на правна помощ.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4
ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3