О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
No 5173
гр. Ботевград, 02.10.2019 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No 1694 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по молба на М.Л.А., с ЕГН **********,***,
лично и в качеството на баща на Л.М.А., с ЕГН **********, с искане за издаване
на заповед за защита от домашно насилие срещу В.В.А.,, с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, която е негова
съпруга – в процес на развод, и с която имат дете. Молителят твърди, че на 25.09.2019
г. около 11.00 часа ответницата се е обадила по телефона на колегата му Пламен
Върбанов Милев и му е казала, че ще дойде на обекта, на който работят заедно в
гр. Етрополе и ще “отреже главата” на молителя, наричала го е “циганин”,
“некадърник”, псувала е. Твърди, че на 27.09.2019 г. към 15.25 ч. получил
телефонно обаждане от майка си, че съседката им я е уведомила, че в дома на
родителите му, където молителят живее от м. август, ответницата е нахлула в
двора и чупила, хвърляла е по улицата гипсови фигурки, столове са разхвърляни
по двора, парапетът е надран и смачкан. Молителят поддържа, че предвид
поведението на ответницата се страхува за живота и здравето на дъщеря им Л.М.А.,
като агресията, която проявява В.А., във всеки един момент може да се насочи и
към детето, поради което моли и за неговата закрила. С молбата е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното домашно насилие спрямо
молителя на 25.09.2019 г., описано в молбата.
Съдът намира, че така депозираната молба за издаване на
заповед за защита е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:
В производството за налагане на мерки за защита от
домашното насилие приложение намират разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс, като на общо основание съдът следи за допустимостта на молбата за
защита. Една от предпоставките за допустимост на молбата за защита по
специалния ред, предвиден в Закона за защита от домашното насилие, наред с
легитимацията на страните по чл. 3 от ЗЗДН, е молителят да сочи извършен акт на
домашно насилие спрямо него, респ. да притежава някое от посочените в чл. 8, т.
2- 4 от ЗЗДН качества, когато насилието е извършено спрямо друго лице.
Предпоставка за допустимост на молбата е и същата да е подадена в срок до един
месец от акта на домашно насилие.
В случая и двете описани в молбата за защита действия на
ответницата, извършени на 25.09.2019 г. и на 27.09.2019 г. – съответно
телефонно обаждане от нея на колега на молителя, съдържащо заплахи и обиди към
последния, и нахлуване в двора на къщата, в която молителят живее, и хвърляне
на вещи там, което е направено в отсъствие на молителя и малолетното им дете с
ответницата, не съставляват действия, които са извършени спрямо молителя, респ.
спрямо детето, поради което и същите нямат качеството на пострадали от домашно
насилие по смисъла на чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Както
телефонният разговор с трето лице, така и хвърляне и чупене на вещи в двора на
къщата на молителя в негово отсъствие, не съставляват действия, които са
извършени спрямо него – и за двете постъпки на ответницата молителят сочи, че е
научил от трети лица, при което не може да се приеме, че действията са спрямо
него или детето. Обстоятелството, че цялостното поведение на ответницата
предизвиква у молителя страх за живота и здравето на детето им, не е достатъчно
да се приеме, че е налице домашно насилие, доколкото за да е налице такова,
следва от страна на ответника да са извършени конкретни актове на насилие и то
спрямо лицето, което се сочи като пострадало от насилието. Следва да се отбележи
също така, че не всяко неправомерно или опасно за околните лица поведение може
да се квалифицира като насилие, а от там – домашно насилие, когато извършителят
и пострадалият попадат в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата се явява
недопустима, поради което производството по същата следва да бъде прекратено.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да
заплати дължимата държавна такса по чл. 16 от чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за завеждане на делото в размер
на 25.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. No 1694/2019 г. по
описа на Районен съд- Ботевград, поради недопустимост на молбата.
ОСЪЖДА М.Л.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Ботевград държавна такса
в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5.00 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: