Р Е Ш Е Н И Е
137/6.3.2020г.
06.03.2020 год., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2679 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №17-0869-000158 от 06.03.2017 год. на Началника на сектор към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на П.М.В., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява лично. От нейно
име е депозирана писмена молба на 18.02.2020 год., в която изразява становище
по даване ход на делото и по съществото на спора. В представени по делото
писмени бележки прави възражение за изтекла погасителна давност и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката П.М.В. на 27.01.2017 год. 17.45 часа
управлявала лек автомобил, марка “Опел Корса”, с рег. № Н 8263 ВВ, собственост
на лицето Д.Д.Р., с ЕГН**********, като се движела в гр.Шумен, по ул.”Съединение”
в посока ул.“Преслав“. До Сити центъра на посочената улица била спряна за извършване
на рутинна проверка от служители на сектор ПП – Шумен, при което било
констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. За констатираното нарушение на В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №158 от 27.01..2017 год.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638,
ал.3 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения
по него. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След
констатиране на нарушението, ведно със жалбата срещу наказателното
постановление е представила Полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите №BG/08/117000397333, издадена от „Дженерали
застраховане“ АД със застрахователно покритие от 20.46 часа на 27.01.2017 год.
до 23.59 часа на 27.01.2018 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0869-000158 от 06.03.2017 год. на Началника на
сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на П.М.В., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелите
С.Б.С. и П.Г.М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С.Б.С. и П.Г.М.
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото двамата са преки свидетели на установяване
на нарушението, извършила са проверката
и лично, чрез съответната справка, посредством използвания от тях
таблет, са установили, че по отношение на управлявания от нарушителката
автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
проверката. Показанията на двамата
свидетели са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А"
от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни
доказателства – разпит на свидетелите С.Б.С. и П.Г.М., се установява по
безспорен начин, че именно жалбоподателката е управлявала посоченото по-горе МПС
– лек автомобил, марка марка “Опел Корса”, с рег. № Н 8263 ВВ. Както става ясно от материалите по делото и
отново от разпита в съдебно заседание на посочените свидетели, по време на
управлението по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена
застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от
страна на жалбоподателя. В същото време представената след извършване на
проверката и съставяне на акта за установяване на административно нарушение
Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите №BG/08/117000397333,
издадена от „Дженерали застраховане“ АД е със застрахователно покритие от 20.46
часа на 27.01.2017 год. до 23.59 часа на 27.01.2018 год., т.е. с валидност три
часа след извършване на проверката.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят,
управлявайки посоченото МПС, във връзка с притежаването и използването, на
което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка “Гражданска
отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда “глоба” в размер 400 за физическо
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената
по-горе разпоредба.
За прецизност следва да бъде посочено, че посочената
по-горе санкционна разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ съдържа в себе си както
състав на нарушение, така също и предвидената за него санкция, поради което
следва да се приеме, че както актосъставителя, така също и наказващият орган
правилно са издирили и посочили приложимата правна норма.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. В този смисъл съдът съобрази,
че както актосъставителя, така също и наказващият орган са описали точно и ясно
нарушението, обстоятелствата, при които
е било извършено, респективно установено и съответната нарушена правна
норма. Ясно е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в „управление“ на
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Правилно е била ангажирана и
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателката, доколкото
същата не е собственик, но е управлявала посочения автомобил към момента на
извършване на проверката.
Съдът не кредитира и твърденията на
жалбоподателката за липса на компетентност на наказващия орган, издал
наказателното постановление. Последното е издадено от лицето, заемащо
длъжността началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР –Шумен, което е било валидно упълномощено по силата на
Заповед №372з-4 от 04.01.2016 год. да издава наказателни постановление за
нарушения по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 от КЗ.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя мотивите на административно-наказващият орган в тази насока, изложени в
обжалваното наказателно постановление. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Независимо от обстоятелството какъв е периода от време, през
който по отношение на притежавания, респективно управляван от жалбоподателя
автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, липсата
й само себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с
оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно
събитие. Този риск е еднакво сериозен и
винаги възниква, независимо дали водачът е управлявал автомобила без сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в продължение на месеци или само на
няколко часа. В тази връзка е ирелевантен и факта, че жалбоподателят е сключил
застраховка три часа след установяване на нарушението. В тази връзка е и
константната практика на ШАС и по-конкретно Решение № 93 от 18.05.2015 г. на
АдмС - Шумен по КНАД №83/2015 год., Решение
№266 от 28.05.2013 год. на АдмС-Шумен по КАНД
№205/2013 год. и др.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, изложени в писмените бележки по делото, че по отношение на
описаното в наказателното постановление административно наказание е изтекла
предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление
№1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014
год. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на наказателното
преследване по давност препраща към съответната уредба в Наказателния кодекс.
За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвидения в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не
съществува съмнение относно приложимостта на цитираните норми и в случаите,
когато санкцията е наложена посредством издаване на наказателно постановление,
какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ШАС и по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното
нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, давностният срок е в размер на
три години. Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на
четири години и шест месеца, като започва да тече от датата на извършване на
нарушението. В случая нарушението е извършено на 27.01.2017 год., поради което
се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 27.07.2022 год.
Следователно към момента на връчване на наказателното постановление, а и към
настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на
административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0869-000158 от
06.03.2017 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с
което на П.М.В., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховане, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: