Присъда по дело №136/2021 на Районен съд - Севлиево

Срещу подсъдимата И. Р. И. от гр. Севлиево е подадена тъжба от К. М. И. от гр.
Севлиево, в която се тъжи за извършено от подсъдимата спрямо тъжителя
престъпление по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимата И.И., с който се
претендира обезщетение за причинени от деянието на К.И. неимуществени вреди в
размер на сумата от 4000,00 лева, платима ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното ѝ изплащане.
От показанията на разпитаните свидетели и от останалите доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Тъжителят К.И. и подсъдимата И.И. имат малолетно дете – М.К. И., родена на
29.07.2019 година.
С Решение № 260053 от 05.11.2020 година по гр.д. № 94/2020 година по описа на
Севлиевски районен съд е прекратен брака между подсъдимата и тъжителя чрез развод
по взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между двамата споразумение,
съгласно което родителските права върху М. И. са предоставени на майката и е
определено право на лични отношения на бащата К.И. с детето М. всяка неделя от
10:00 часа до 15:00 часа, както и всяка четна седмица на месеца в сряда от 17:00 часа до
19:30 часа.
След постановяване на решението бащата започнал да осъществява определения
му режим за виждане с детето, но само за период от десет дни от влизане в сила на
решението, тъй като на 15.11.2020 година бил последния път, в който взел детето. От
тогава майката И.И. категорично отказвала да предаде детето на бащата, въпреки че
той отивал до дома всеки ден, определен му със съдебното решение, за да вземе
дъщеря си.
Поради влошени отношения между подсъдимата и тъжителя на 21.01.2021
година Севлиевски районен съд издал Заповед за защита по гр.д. № 1252/2020 година,
по силата на която на К.И. било забранено да се приближава на по – малко от десет
метра от И.И., жилището , както местоработата и местата за социални контакти и
отдих за срок от дванадесет месеца от постановяване на решението.
За да не наруши заповедта К.И. бил принуден всяка неделя, съобразно
постановеното решение за лични контакти с дъщеря му, да чака пред входа на блока, в
който живеят подсъдимата и дъщеря им М., родителите си, които да се качат до
апартамента на И.а, за да вземат детето, след което да му го предадат. Подсъдимата
обаче отказвала всеки път да го предаде, както лично на К., така и на бащата и майка
му, като тези откази били съпровождани със скандали и крясъци, което няколко пъти
наложило посещението на полицейски екип, полицаите от който предупреждавали
подсъдимата за изпълни задълженията си по решението и да предаде детето на баща
му. Въпреки това тя нито веднъж не предала детето на баща му или на неговите
родители. Така същата не изпълнила решението на съда на следните дати: 18,22,29
ноември 2020 година; 6,9,13,20,27 декември 2020 година; 3,6,10,17,24,31 януари 2021
година; 7,14,21,28 февруари 2021 година и 7,14,21,28 март 2021 година.
Подсъдимата И.И. дава обяснения по повдигнатото обвинение. Същата заяви,
че никога умишлено не е осуетявала контактите на К. с детето и че в случаите, когато
детето е било болно, го е канила в дома си, за да се види с него. И. не отрече
обстоятелството, че след издаване на ограничителната заповед не е предавала детето на
баща му, като обясни, че не той е идвал за него, а родителите му, на които същата
1

нямала задължение да предаде детето. Отделно от това бащата на тъжителя М. И.
непрекъснато създавал конфликти и вдигал скандали, за което дори била
сигнализирала прокуратурата. Подсъдимата не отрече обстоятелството, че ако К. е бил
отишъл до дома , за да вземе детето след издаването на ограничителната заповед,
същият е щял да наруши последната.
В подкрепа на защитната си теза И. ангажира показанията на свидетелите М.Я.,
М.Ц. и А.А.. Според показанията на последния той е съсед на И.а и през всичките
неделни дни на месец ноември 2020 година, въпреки че подсъдимата призна факта, че
от 15 ноември 2020 година не е предавала детето на К., е виждал как последният и
баща му са били с детето М. в пикапа на баща му. През месец декември не бил виждал
такова нещо, поради което попитал И.а защо не вижда К. с пикапа, и тя му отговорила,
че детето било болно и затова К. ходел в дома да го вижда. За януари месец 2021
година свидетелят нищо не заяви, а за месец февруари 2021 година каза, че е станал
свидетел на разговор на висок тон между бащата на тъжителя и единия от
полицейските служители, които били пред блока на И.а, където била и тя, но
свидетелят заяви, че не е чул за какво са си говорили.
Свидетелката М.Я. каза, че е съседка на И.а и че живее на първия етаж в блока, в
който живее подсъдимата. Я. обясни, че системно била свидетелка как идвал бащата на
К. за детето и как между него и подсъдимата имало разговори на висок тон. При едно
такова идване през месец февруари 2021 година тя погледнала през прозореца на
терасата и видяла, че пред блока били К. и двама полицаи. Я. обясни, че не е виждала
К. преди този случай и че до преди Нова година детето обичайно било взимано от
бабата и дядото, т.е. родителите на К.. След това тя не помни да е виждала последния.
От И.а била разбрала, че не е давала детето на баща му, само когато било болно.
Бабата на подсъдимата – М.Ц. каза, че за инкриминирания период К. е идвал
само веднъж през месец февруари, когато били извикани полицейски служители.
Свидетелката Цонева намекна, че К. постоянно бил пиян и че детето се страхувало от
него и като го видело, започвало да плаче. Съдът следва да отбележи, че тези показания
са изолирани от останалите и неподкрепени с никакви доказателства.
Противно на показанията на Цонева са показанията на бащата на тъжителя –
свид. М. И., който обстойно обясни как всеки един път, в който по силата на съдебното
решение К. е трябвало да осъществи лични контакти с М., той е ходел в дома на И.а и е
искал да вземе детето. След издаването на ограничителната заповед, до дома на И.а
ходели винаги К. и той, а понякога и съпругата му, но К. седял долу пред блока, за да
не наруши заповедта да приближава И.а и дома на 10 метра. Във всичките тези
случаи И.а отказвала да предаде детето на него под предлог, че нямала право да го
даде на него, а дори имало и случаи, в които изобщо не отваряла вратата. Преди това
К. редовно взимал детето и го водел в дома им. От 15.11.2020 година обаче И.а
престанала да му го дава, а на опитите на баща му да вземе детето отвръщала: „Няма да
го дам. Вие не сте никакви“.
Свидетелката Д. И. обясни, че на 14.03.2021 година отишла заедно с К. и баща
му в дома на И.а, за да вземат детето, но същата им отказала, като заявила, че е
осигурила специални педагози, в присъствието на които да се осъществяват срещите
между бащата и детето. Тогава тя категорично отказала да предаде детето на свид. М.
И., като дори отказала да го предаде чрез някой друг на К., с ясното съзнание, че той
имал ограничителна заповед и идвайки за детето щял да я наруши.
За възникнал конфликт при предаването на детето на баща му на 21.02.2021
2

година свидетелства и полицейският служител Я.Д., който заяви, че е бил изпратен по
сигнал заедно с колегата си Р.Х. до жилището на подсъдимата, където били
последната, бащата на К. и К.. Свидетелят Д. не можа да даде сведения за проведения
разговор между тях и колегата му Р.Х., но от събраните по делото писмени
доказателства – материалите по преписките, които са били образувани във връзка с
подадени сигнали от И.И. и М. И., ясно се установява наличието на конфликт между
тях във връзка с изпълнение на съдебното решение за осъществяване на личен контакт
на тъжителя с детето му М. /стр. 55-67 от делото/. В справката от извършена проверка
по Преписка № 1122/09.03.2021 година при РУ на МВР – Севлиево /стр. 65/ се излага,
че от 15.11.2020 година подсъдимата И. по „всякакви доводи и поводи“ не давала
детето на родителите на тъжителя и на него самия и не допускала К.И. да има личен
контакт с дъщеря си М.. За случилото се на 21.02.2021 година свидетелят М. И.
обяснил на пристигналите на място полицейски служители Я.Д. и Р.Х., че е отишъл
заедно със съпругата си и сина си до жилището на И., за да вземат внучката си. К.
чакал пред входа, тъй като имал ограничителна заповед да не приближава И.а на
повече от 10 метра. Когато двамата със съпругата му се качили горе, вратата отворила
майката на И.а, която отказала да предаде детето. Малко след нея излязла и
подсъдимата, която категорично отказала да им даде М.. След като получили този
отказ, те се обадили на тел. 112 и поискали съдействие от полицейските служители.
Когато същите пристигнали, ги запознали със ситуацията, а когато долу слязла и
подсъдимата, същата започнала да крещи на К. да не я приближава, въпреки че той бил
застанал на 20 метра от нея. Тогава полицейските служители не съставили никакви
предупредителни протоколи и не се намесили по никакъв начин в отношенията между
страните относно режима на лични контакти. По делото са приложени редица справки
по отработени преписки, свързани със страните И.И., К.И. и М. И., съответно с номера
1482/20 г.; 489700-1000/2018 година; 489700-1305/2018 година и 5359/2020 година,
като следва да се отбележи, че почти всички са образувани преди началото на
инкриминирания период и съответно не са относими към настоящия казус. Единствено
към преписките е налице жалба от И.И. против М. И. от 16.12.2020 година, в която
същата се жали, че същият показвал непрестанно, всяка неделя, грубо и арогантно
поведение пред дома , наричал я с обидни думи и я злепоставял пред съседите и
„обществено – публичните органи“. Във връзка с това М. И. е бил предупреден с
Протокол за предупреждение /стр. 64 от делото/ да не влиза в пререкание с И.И. и
спорните въпроси да решава в съда.
Съобразявайки фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите
по делото писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Деянието по
чл. 182, ал. 2 от НК е от категорията на престъпленията против семейството и като
такова охранява обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
родителските права и задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде
отглеждане и възпитавано по начин, който да осигурява нормалното физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и правото му на лични отношения с двамата
му родители. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на
посочените дати И.И. не е изпълнила съдебното решение за лични контакти на К.И. с
детето им М. И.. Следва да се отбележи, че като причина за това И. изтъква
обстоятелството, че бабата и дядото на детето нямат право да го взимат, но
същевременно с това същата е била с ясното съзнание, че не може да го предаде на
бащата, който чакал долу пред входа, тъй като същият имал ограничителна заповед да
не я приближава. Съдът е на становище, че е нямало никаква пречка И. сама да
предаде детето на баща му или да го даде на неговите баба и дядо, които до този
3

момент многократно, всяка седмица са го взимали. Наличието на заболяване на детето
също не може да се приеме като причина за неизпълнение на съдебното решение, тъй
като според съда е нямало пречка предписаното на детето домашно лечение да бъде
изпълнявано в дома на подсъдимата и само за пет часа в неделя детето да бъде с баща
си в неговия дом, като при добро желание от страна на подсъдимата, ако се налага през
тези пет часа да му се дават някакви лекарства, това да бъде правено от тъжителя. Не
без значение е и обстоятелството, че режимът на лични отношения на бащата с детето
е определен със съдебното решение въз основа на споразумение между подсъдимата и
тъжителя, което още веднъж говори за това, че И. сама е дала съгласието си за този
режим.
На следващо място съдът намира за несъстоятелни твърденията на подсъдимата,
че тъжителят е малтретирал по някакъв начин детето докато е било при него до
15.11.2020 година, когато го е върнал с наранявания, тъй като тези твърдения не бяха
подкрепени с никакви доказателства, а и в съдебното решение по гр.д. № 1252/2020
година по описа на Севлиевски районен съд, което е задължително за всички, изрично
е отразено, че твърденията за упражнено домашно насилие спрямо детето от страна на
баща му, не са се доказали, както от събраните по делото гласни доказателства, така и
от заключението на вещото лице, което обосновава вероятния произход на травмите,
установени у детето, като прави заключение, че бащата не е допринесъл за тях с
поведението си.
Що се касае до това, че подсъдимата И.И. е прибегнала до услугите на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Севлиево, за да бъдат осъществявани контактите на бащата
с детето в присъствието на созциални работници, във връзка с което е издаден
индивидуален план за подкрепа за детето и майката по програма за семейства и деца в
раздяла, развод и конфликт за родителски права /стр. 38 от делото/ и сключен Договор
за предоставяне на социална услуга № 1353 /стр. 41/, следва да се отбележи, че
същите са от дата 20.04.2021 година, която дата е след инкриминирания период.
Неспазването на съдебното решение от страна на подсъдимата не може да се
обоснове и с представената от нея психологическа експертиза относно родителския
капацитет на всеки от родителите и възможността бащата сам да осъществява личните
контакти с малолетното си дете и да полага грижите за него по време на техните
срещи, тъй като същата е изготвена по гражданско дело № 1283/2020 година по описа
на Севлиевски районен съд и поради тази причина не може да се цени в настоящото
производство.
В обобщение съдът следва да посочи, че намира за безспорно установено, че на
инкриминираните дати подсъдимата И. не е изпълнила съдебното решение за лични
контакти на бащата К.И. и детето М. И..
Налице е пряк умисъл за извършване на деянието. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Същата е била наясно, че
нарушава режима на лични контакти на бащата с детето, определен с решението на
Севлиевски районен съд, но въпреки това е извършила деянието. Несъмнено режимът
на личните контакти с децата има за цел както защита правата на родителите да
поддържат връзка с тях, когато са присъдени на другия родител, така и преди всичко да
защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата
родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се разкъсва
емоционалната връзка между детето и другия родител. В случая с деянието си И.И. е
лишавала нееднократно и за доста продължителен период от време родителя –
4

тъжителя К.И., на когото не е поверено детето М., да поддържа лични отношения с
него по реда, определен в съдебното решение. По този начин възможността на
тъжителя да упражнява възпитателно въздействие върху детето, да следи развитието и
възпитанието му, както и начина, по който другият родител упражнява поверените му
функции, е засегната в значителна степен. Респективно интересите на детето М.,
свързани с нуждите от пълноценни контакти с баща му също са нарушени до голяма
степен. Предвид ниската му възраст, характеризираща се с неоформена психика и
неосъзнатост, както и продължителния период, за който е било лишено от контакт с
родителя си – тъжителя И., правата му са били засегнати значително.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и
доказано по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимата И.И., след като в
периода 18.11.2020 година до 28.03.2021 година включително, в гр. Севлиево, при
условията на продължавано престъпление, съответно на 18,22,29 ноември 2020 година;
6,9,13,20,27 декември 2020 година; 3,6,10,17,24,31 януари 2021 година; 7,14,21,28
февруари 2021 година и 7,14,21,28 март 2021 година, в качеството си на родител –
майка на малолетната М.К. И., ЕГН: **********, не изпълнила съдебно решение №
260053 от 05.11.2020 година по гр.д. № 94/2020 година по описа на Севлиевски
районен съд, влязло в сила на 05.11.2020 година, относно правото на осъществяване на
лични контакти между детето М.К. И. и бащата К. М. И., както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 182, ал. 2 от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК, но
се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на извършване на такъв род престъпления. За това деяние в закона се
предвижда наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимата И.И. не е осъждана. От
деянието няма причинени имуществени вреди, поради което и предвид
императивната разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимата И. от
наказателна отговорност и определи административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1000,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид възрастта на подсъдимата,
степента на обществена опасност и имотното състояние, като намира, че
определената санкция в достатъчна степен би допринесла за дисциплинирането и би
ѝ подействало превантивно.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.

По предявения граждански иск:

От тъжителя К.И. е предявен граждански иск против подсъдимата И.И., с който
той претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 4000,00 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в следствие на
5

неправомерното действие на подсъдимата И., на К.И. са били нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени страдания, свързани с невъзможността да
удовлетвори емоционалната си потребност да осъществи близост с детето си, към
което е изключително привързан. Продължаващото няколко месеца неизпълнение на
съдебното решение от страна на подсъдимата води до трудно обратими последствия,
предизвикани от синдрома на родителското отчуждение. Тъжителят е очаквал контакта
с детето си с нетърпение и изключително тежко е преживявал факта, че за пореден път
през инкриминирания период си е тръгвал сам, без да види детето си и да го вземе при
себе си само за определените от съда след постигнато споразумение между страните 5
часа. Следва да се отбележи и факта, че въпреки унижението, на което е бил подлаган
всеки път с отказа на подсъдимата да му даде детето, придружен с викове, обиди и
скандали, той нито веднъж не се е отказал да отива пред дома на , за да вземе детето
си. Несъмнено всеки един отказ на подсъдимата от изпълнение на съдебното решение
е смазвал психически и емоционално тъжителя, като по делото са налице данни, че
предизвикания емоционален дисбаланс е отключил отново заболяването му Псориазис,
към което е предразположен. Безспорно е, че всичко това е в причинно – следствена
връзка с противоправното поведение на подсъдимата.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че К.И. следва да бъде
обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието на подсъдимата И. по чл. 182, ал. 2 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК със сумата от 2000,00лв. /две хиляди/ лева, платима ведно със
законната лихва върху нея, начиная от 28.03.2021 година до окончателното й
изплащане.
В останалата си част до размер на сумата от 4000 лева гражданският иск е
неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърли.
Подсъдимата И.И. следва да заплати на тъжителя направените от него разноски
по делото в размер на сумата от 1617,00лв. /хиляда шестстотин и седемнадесет/ лева,
както и по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважената част
на гражданския иск в размер на сумата от 80,00 лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.

6

Номер на акта:	8
Дата:	7 март 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20214230200136
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 април 2021 г.

Присъда по дело №136/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите