№ 12381
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110163612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „****“ ЕАД срещу В. С.
К. и Г. П. П. за установяване на вземане на ищеца срещу ответниците за следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 28.05.2021 г. по гр. д. № 27312/2021
г. по описа на СРС, 66 състав: главница в размер на 3 586,49 лв- неплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.08.2019 г. до 20.04.2021 г. в размер на 376,95 лева, главница в
размер на 67,22 лева - неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г. , ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. в
размер на 12,22 лева. Ищецът претендира сумите солидарно от ответниците като
съпрузи. Ищецът претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците, в който
исковете се оспорват по основание. Ответниците не оспорват имотът да е придобит по
силата на нот. акт от 1997 г., както и в исковия период ищецът да е доставил до имота
ТЕ в претендираното количество и цена. Ответниците оспорват на първо място да са
съпрузи; имотът да е придобит по време на брака им; да отговарят солидарно за
задълженията. Позовават се на давност. Оспорват да са поставени в забава. Оспорват да
дължат именно на ищеца главница за дялово разпределение. Претендират разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
1
С приетия доклад по делото е отделено като безспорно, че процесният
топлоснабден имот с адрес: ******* аб.№ ****, е придобит в собственост от ответника
Г. П. П. по силата на нот. акт от 1997 г.; че имотът е бил собственост на Г. П. П. в
процесния период; че до топлоснабдения имот в сочения исков период ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; не оспорват
размера на иска като формирана цена на доставената ТЕ за периода.
Ответниците не оспорват размера на исковете, а само основанието и се
позовават на давност.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него и ответниците в
исковия период е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ; че
ответниците са клиенти на ТЕ в исковия период; че ответникът В. С. К. е придобила
имота в режим на СИО със съпруга си по силата на нот. акт от 1997 г.; че към 1997 г.
ответниците са били в брак, за което съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства по см. на чл. 146, ал. 1 ГПК. По иска за вземането за лихва за забава
ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът В. С. К. оспорва да е собственик или ползвател
на процесния имот в исковия период. Другият ответник не оспорва да е бил собственик
на имота в исковия период.
Видно от нот. акт за продажба на недвижим имот от м. 04.1997 г., № 19, том
XLVII, дело № 9005/1997 г. по описа Първи нотариус към СНС, през 1997 г. ответникът
Г. П. П. е придобил правото на собственост върху имота. Този ответник е подал и
декларация за откриване на партида на негово име през 1997 г., която е неоспорена.
Видно от удостоверение от 17.06.2022 г. от СО, р-н „Триадица“ то ответникът Г. П. П.
е сключил граждански брак с ответника В. С. К. през 1987 г. Бракът е сключен при
действието на СК от 1985 г. и следователно придобитият по време на брака през 1997 г.
имот по покупко-продажба е станал семейна имуществена общност. По този начин
ответниците са солидарно задължени за сумите за ТЕ относно имота, като съпрузи.
Поради това съдът намира, че ответниците са потребители /клиенти/ на
доставяната до имота топлинна енергия и са страна по облигационно отношение с
ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
2
условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е
сключен и е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Видно от представените главни отчети в исковия период е предоставен достъп
до имота и са снети показанията на уредите в него.
Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли
в сила.
Ответниците не оспорват соченото от ищеца количество доставена ТЕ в исковия
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Позовават се на давност.
Заявлението е входирано на 17.05.2021 г. Във връзка с възражението за давност е
назначена ССчЕ, която да отговори на въпроса какъв е размерът на задълженията за
главници за ТЕ и за дялово разпределение за периода след 17.05.2018 г. и за периода
след 01.05.2018 г.; какъв е размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ,
дължима след 17.05.2018 г., за исковия период 15.08.2019 г. до 20.04.2021 г.
От заключението на изслушаната ССчЕ, която съдът напълно кредитира, се
установява начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия за периода 01.05.2018
г.- 30.04.2020 г. да е в размер на 3 583,49 лв. Ищецът претендира за исковия период
сумата от 3 586,49 лв като главница за ТЕ. Искът е основателен до размера от 3 583,49
лв. Не е извършено плащане, а и ответниците не твърдят подобни факти.
Неоснователно е възражението за на ответниците давност за част от периода.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „****” ЕАД за
доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б.
„В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според ОУ – чл. 33, ал.
1, падежът на месечните суми настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Заявлението е входирано на 17.05.2021 г. г. Следователно всички
падежирали преди 17.05.2018 г. г. вземания са погасени по давност. Задълженията за м.
05.2018 г. са падежирали през м. 07.2018 г.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата. Според чл. 32, ал. 1 от
ОУ от 2016 г. за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал.
1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за
който се отнасят. С тези ОУ е определен падеж, който зависи от изтичането на така
определения срок. Поради това ответникът дължи лихва за забава върху главницата за
периода от 15.08.2019 г. до 20.04.2021 г., която е в размер на 376,64 лв. според
3
заключението на ССчЕ.
Искът е неоснователен за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Видно
от заключението на ССчЕ дължимата сума за главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г. е в размер на 70,22 лв. Ищецът претендира по-
малка сума от 67,22 лева. Видно от справката на л. 36 за м. 05.2018 г. дължимата такса
за дялово разпределение е 2,78 лв. Вземането за м. 05.2018 г. е с падеж 31.05.2018 г. и
не е погасено по давност.
Неоснователен е и искът за законната лихва върху главницата за дялово
разпределение. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата
дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 115,28 лв. дт, 200 лв. за експертиза,
дължат се и 150 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК, както и 5 лв за съд.
удостоверение. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В хода на заповедното производство ищецът ищецът е заплатил дт в
размер на 80,86 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв. Съгласно
уважената част от претенцията на ищеца се дължат в заповедното пр-во общо 130,35
лв. В исковото пр-во са дължими общо 468,47 лв.
Относно разноските на ответника. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 30.08.2022 г. /л. 102/ в исковото пр-во е договорено адв.
възнаграждение в размер на общо 500 лв. за двамата ответници. От тях видно то
договора, който служи за разписка, всеки от ответниците е заплатил по 100 лв.,
колкото се и претендират според списъка по чл. 80 ГПК на 101. На ответниците с
оглед отхвърлената част от претенцията се дължат 0,76 лв. разноски в исковото пр-во.
Ищецът е направил искане за компенсация, което е основателно. Вместо 468,47
лв. в исковото пр-во му се дължат 467,71 лв.
Ответниците претендират разноски и по заповедното пр-во- по 50 лв. за всеки
ответник. В зап. пр-во са представени две пълномощни. От първото на л. 17 съдът
намира да не се установява валидно учредена представителна власт в полза на адв. В.
Т.. Упълномощителят Г. П. е упълномощил адв. В. Т. общо, а и като управител на СД,
което не е длъжник по заповедта. С второто пълномощно на л. 21 от зап. пр-во двамата
длъжници надлежно са упълномощили адв. В. Т. да ги представлява, като този адвокат
е подал и възражението. Съгл. договор за правна защита и съдействие без дата на л. 21
4
от зап. пр-во длъжниците и адв. В. Т. са се договорили последният да извършва
представителство в хода на зап. пр-во, а и в исковото пр-во пред СРС. Уговорено е
възнаграждение от 300 лв. /общо за двамата ответници/, платимо по банков път
посочена сметка. Изрично е записано в договора, че „клиентът дава право на
представител на адвокатското съдружие да внесе дължимото адвокатско
възнаграждение по банковата сметка на адвокатското съдружие с цел избягване
начисляването на банкови комисионни“. Представени са доказателства за внесени по
Изи пей, на каса, с мокър печат, два пъти по 50 лв.- за всеки от длъжниците. Вносител е
лицето Теодора Воденичарска. Договорната свобода позволяла страните на направят
подобна уговорка – сумата от 50 лв. да бъде внесена от друго лице, но в случая липсват
доказателства: 1. Теодора Воденичарска да е представител на адвоката: 2. И по-важно
– ответниците да са предоставили средства на Теодора Воденичарска. Поради това
съдът намира, че не е доказано заплащането на хонорара и то именно от ответниците
по критерия, заложен в ТР. Не се доказа да са сторени разноски в заповедното пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „****” ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, против В. С. К. ЕГН **********, с адрес:
**********, и Г. П. П. ЕГН **********, с адрес: **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца солидарно, както следва: сума в размер на
3 583,49 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2018 г.- 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: ******* аб.№ ****, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /17.05.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 376,64 лв. -
лихва за забава върху главницата от 3 583,49 лв. за периода от 15.08.2019 г. до
20.04.2021 г., сумата от 67,22 лева - неплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от
17.05.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 3 586,49 лв.,
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до
пълния предявен размер от 376,95 лв. и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 12,22 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г.
върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. С. К. ЕГН **********, с адрес: **********, и Г. П. П. ЕГН
**********, с адрес: **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 130,35
лв. разноски по гр. д. № 27312/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА В. С. К. ЕГН **********, с адрес: **********, и Г. П. П. ЕГН
5
**********, с адрес: **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 467,71
лв. - разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6