№ 257 / 4.5.2018 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
04.05.2018 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от
22.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц.
при
секретаря Татяна И. и с участието на прокурора
...................................................., като разгледа
докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 70291 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.69 ал.1 от Закона за наследството.
Производството е във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната
делба.
Заявени са искания по чл.346 ГПК и по чл.349 ал.2 ГПК
от съделителите Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж..
Направено е искане от И.Г.Ц. да получи в дял жилището, на основание
чл.349 ал.2 ГПК.
Производството
по делото е във фазата по извършването на допуснатите с влезли в сила съдебни
решения, както следва: решение от 07.01.2015г. по описа на РС-Монтана,
постановено по гр.д. № 70291/2014г., решение № 30 от 16.06.2015г., постановено
от МОС по В.гр.д. № 97/2015г. и решение от 12.01.2017г., постановено от МОС по
в. гр.д. № 243/2016г., като до делба са допуснати следните недвижими
имоти, а именно:
1.
Поземлен имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Монтана, одобрени със Заповед № 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен
директор на АК, с административен адрес на имота гр. Монтана, ул. „Неофит
Рилски" № 6, целият с площ от 587 кв.м., трайно предназначение на
територията-урбанизирана, при граници и съседи: имоти с идентификатори
48489.10.281, 48489.10.282, 48489.10.283, 48489.10.284, 48489.10.278,
48489.10.279, 48489.10.179
2.
Първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Монтана, одобрени със Заповед N° 18-29/05.04.2006г. на
Изпълнителен директор на АК, с идентификатор 48489,10.280.1, със застроена площ
от 124 кв.м., състоящ се от кухня с тераса към нея, дневна и столова, три
спални, килер, баня, тоалетна и коридор, при граници и съседи: отдолу два броя
гаражи и обособени функционално свързани помещения за живеене, отгоре- вторият
жилищен етаж на сградата, ведно с принадлежащото му избено помещение
с площ от 22,63 кв.м., при съседи:
от изток- коридор, от запад-двор, от север-двор и тоалетна и от юг-мазе;
3.
Гараж, построен в УПИ VIII, пл. N 2819, кв.43, с площ от
20,80 кв.м., представляващ част от сградата с идентификатор 48489.10.280,1, при
съседи на гаража: от изток- коридор, от запад-двор, от север-гараж и от юг-
двор;
4.
три недовършени помещения, с монтирани врати и прозорци, с вътрешна мазилка,
без изграден таван над тях, съответно с площ от 18,75 кв.м., 19,00 и 19,40
кв.м. , изградени на таванския етаж;
5.
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 48489.10.280.2 разположена в поземлен
имот с идентификатор 48489.10.280 със застроена площ от 78 кв.м.
Във влезлите
в сила съдебни актове са определени и квотите за съделителите в съсобствените
недвижими имоти, както следва:
- за И.Г.Ц.- 3/6 идеални части;
- за Л.Е.И.-1/6 идеална част;
- за Г.И.Г.-1/6 идеална част;
-
за С.И.Ж.-1/6
идеална част.
В настоящата
фаза на делбеното производство следва да бъде извършена делбата при
съобразяване броя на допуснатите до делба имоти, стойността на дяловете, както
и основателността на претенцията на съделителите Л.Е., Г.Г. и С.Ж. с правно
основание чл. 12, ал.2 от Закона за наследството за пресмятане в тяхна полза на
увеличената стойност на наследственото имущество, която да им бъде дадена в
имот.
Допуснати са и
назначени следните експертизи: две еднолични съдебно-технически оценъчни
експертизи, изпълнени от вещото лице Р.Г., втората оспорена от ищцата;
еднолична съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З.,
приета от съда и не оспорена от страните и повторна еднолична
съдебно-техническа оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице инж.М.Т.,
приета от съда и неоспорена от страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело № 767 по описа
на Районен съд Монтана за 2002 година.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Производството е във втората фаза на
съдебната делба, по самото и извършване и окончателно ликвидиране на
съсобствеността.
Съсобствеността във втора фаза на
делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК,
чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична
продан – чл.348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите, досежно начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден
в чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато
се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете,
е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК.
В производството по съдебна делба въпросът по какъв
начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на
чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е
необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът- предмет на
делбата е поделяем. В конкретният случай допуснатите до делба недвижими имоти: Поземлен имот
с идентификатор 48489.10.280
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед № 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с административен
адрес на имота гр. Монтана, ул. „Неофит Рилски" № 6, целият с площ от 587
кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници и съседи:
имоти с идентификатори 48489.10.281, 48489.10.282, 48489.10.283, 48489.10.284,
48489.10.278, 48489.10.279, 48489.10.179 и Първи етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
48489.10,280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана,
одобрени със Заповед N° 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с
идентификатор 48489,10.280.1, със застроена площ от 124 кв.м., състоящ се от
кухня с тераса към нея, дневна и столова, три спални, килер, баня, тоалетна и
коридор, при граници и съседи: отдолу два броя гаражи и обособени функционално
свързани помещения за живеене, отгоре- вторият жилищен етаж на сградата, ведно с принадлежащото
му избено помещение с площ от 22,63 кв.м., при съседи: от изток- коридор,
от запад-двор, от север-двор и тоалетна и от юг-мазе; в това число гараж, три
недовършени помещения, изградени на таванския етаж и постройка допълващо
застрояване са неподеляеми, съгласно констатациите и заключението на вещото
лице Р.Г., л.123-126 от делото, по което между страните няма спор. Изводът е,
че имотът като цяло е неподеляем и не могат да бъдат обособени два
самостоятелни имота. В съдебното
производство е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение за реалната площ на процесния имот, неговата пазарна стойност и
поделяемостта на същия. Както обособения поземлен имот е неподеляем, така и
първия етаж от двуетажната жилищна сграда
е неподеляем, не отговаря на изискванията на ЗУТ за образуване на две
самостоятелни жилища, всяко от които да има кухня, едно жилищно помещение,
баня-тоалетна и складово помещение представлява самостоятелно жилище, т.е. не
отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ за обособяване на две самостоятелни
жилища.
Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и норми.
Преценката, дали преустройството,
което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би
довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.
Значителни преустройства са онези, които
предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на жилището,
свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на стени,
прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква значителна
техническа трудност, специални материали и умения, които да правят
преустройството трудно за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС
визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя
императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на
частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на
строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши
без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган -
главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност
за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то
е допустимо, с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително
преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден
обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост
следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали
административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К,
Ел., О. В и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно
значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства.
Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на
съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове
СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното
реализиране.
В конкретния случай е допуснат до
делба недвижим имот, който е застроен. Установено е, че дворното място е неподеляемо,
първият жилищен етаж от двуетажната сграда също. В тази връзка съда намира, че
този имот като цяло е неподеляем.
Императивната разпоредба на чл. 349,
ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК може да се направи
най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на
делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК, като срокът е преклузивен по своя характер и
с изтичането на този преклузивен срок въвеждането на подобно искане се явява
недопустимо от процесуалноправна страна.
В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК
възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК са направени от
ответниците по делото по отношение имота, предмет на делбата. С оглед на
установените обстоятелства по делото и ангажирани в хода на процеса
доказателства, съда намира, че искането
да се възложи съответния процесен имот, е допустимо, като направено в срока по
чл. 349, ал. 4 от ГПК (до приключване на първото заседание, след като е влязло
в сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК) от
съделителите Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж., е направено от активно легитимирани за
целта лица.
Разгледани по същество, искането за
възлагане на имота, направено от ответниците
е основателно и следва да се уважи, тъй като е налице приложното поле на
чл. 349, ал. 2 от ГПК. В хода на производството по делото безспорно се установи
наличието на единия правопораждащ факт: съсобственият между страните относно имот, находящ се в град
Монтана, който има жилищен характер и е
придобит по силата на наследяване. Налице е и другото кумулативното изискване на закона по
отношение на съделителите – ответници,
те да не притежават друго жилище. Налице и предпоставката – да са
живяли при откриване на наследството в това жилище. Ако и чл. 349, ал. 2 от ГПК да не дава
легална дефиниция досежно законовото условие "наследникът да е живял с
наследодателя", то съдебната практика приема, че визираното понятие следва
да се свърже с данни за трайно съжителство в едно домакинство, което
кореспондира с установеното по настоящия казус. В тази връзка е налице
възможността на тях да се възложи процесният имот.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК сочи, че "ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с
пари". Основно законово изискване е делбеният недвижим имот
да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да
е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т. З0
от ДР на на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да
се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на
чл.203 ЗУТ. По
отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното
условие - същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване
на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната
норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството"
изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и
хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в
срока по чл.349 ал.4 ГПК няма качеството на наследник или не е живял в имота
към момента на откриване на наследството. В закона няма
дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е.
процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано
с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е
пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз
основа на регистрацията на постоянен адрес по чл.26 ал.1 т.5, във връзка с чл. 27 3акон за българските лични
документи, обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изменен в заглавието с ДВ бр.82 от 2009
г. Постоянният адрес е този, на който българският гражданин получава
официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната
власт, но този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене.
При тези
обстоятелства, съдът намира, че съделителите Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж. отговарят на условията за възлагане на имота,
поради което и същата следва да бъде уважена. Поначало, разделението във
втората фаза на делбата е възможно да стане чрез теглене на жребий, когато се
съставя, предявява и обявява за окончателен проект за разделителен протокол, и
след влизане в сила на решението по чл. 351 от ГПК се тегли жребий по реда на
чл. 352 от ГПК, а така също и чрез отреждане на дялове от съда по реда на чл.
353 от ГПК, респективно чрез възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349,
ал. 1 или ал. 2 и сл. от ГПК (последният способ само в случай, че недвижимият
имот е неподеляем). В настоящия казус обаче, тези варианти са неприложими, а
както бе посочено и по-горе, е налице приложното поле на чл. 349 ал.2 от ГПК и
делбеният имот следва да се постави в техен общ дял при равни права.
Искането на ищцата да получи в дял
първия жилищен етаж, ведно с прилежащото мазе е неоснователен, с оглед
установените обстоятелства, че при откриване на наследството не е живяла в този
имот, както и че не доказа да не притежава друг жилищен такъв.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА СМЕТКИ:
Съгласно чл.346 ГПК в производството
за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки
помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер
на имота, предмет на делбата. В решение № 74 от 21.02.2012 г. по гр. д. №
660/2011 г. на ВКС, II г. о., представляващо задължителна съдебна практика като
постановено по реда на чл. 290 ГПК, заявените по реда на чл. 346 ГПК искания за сметки между
съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с
отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването
на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с
оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.
В установените от закона срокове са
направени претенции относно уреждане на сметки по между им в признатата
съсобственост върху имота, отнасящ се до застроения такъв, като се сочат и
конкретните подобрения, извършени в него от страна на съделителите – ответници
в производството.
Съдът
счита, че преклузивния срок за предявяване на исканията с правно основание
чл.346 ГПК е спазен, като исканията за уреждане на сметки по своето естество
представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат
съвместно в делбеното производство. Съдът намира също така, че претенциите по
сметки са неоснователни.
Относно исканията по сметки, заявени от ответниците,
Л.И., Г. Георгиеви и С.Ж., на няколко различни основания, а
именно: с правно
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за периода 1981 – 1986 година, чл.61 от ЗН и
чл.30 ал.3 от Закона за собствеността.
Разпоредбата на чл.12 ал.2 от Закона за наследството дава възможност на
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството и не е бил възнаграден по друг начин, да поиска при делбата на
наследственото имущество да се пресметне това увеличение в негова полза.
Правилото е проявление на принципа за недопускане обогатяване за чужда
сметка/чл.59 ЗЗД/ в отношенията
между призованите към наследяване лица. Фактическият състав включва материален
принос на един наследник, довел до уголемяване имуществото на наследодателя
преди откриване на наследството. Увеличението трябва да е изразено в някаква
форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и да е налице към момента на
откриване на наследството. Когато приносът е под формата на подобрение на
недвижим имот е от значение подобренията да са извършени приживе на
наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване
стойностния израз на наследството. Разпоредбата не поставя изискване
наследодателят да е собственик на имота към момента на извършване на
подобренията, въпреки че обикновено е така. Възможни са и хипотези, при които
към момента на подобряването наследодателят не е собственик на имота, а е
придобил собствеността по-късно, какъвто е конкретния случай. Фактическият
състав на разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗН сочи, че претенцията черпи
основанието си във фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или
стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от
друго лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на
наследодателя, но като парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството.
Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се
намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд, пари, но за да се приеме,
че съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на
наследството, т. е. нещо в повече. Вземането по чл. 12 ал. 2 ЗН е облигационно и се
подчинява на същите правила за изискуемост, изпълнение, погасяване по давност,
както и всички останали облигационни отношения. Преди образуването на делото за
делба съделителят не може да предяви тази претенция и това може да стане само
след предявяване иска за делба, което означава че от този момент започва да
тече и 5-годишната погасителна давност. Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗН
има предвид материален принос от страна на сънаследник, довел до уголемяване
приживе на наследодателя имуществото, предмет на делото за съдебна делба.
По делото е безспорно установено, че с нотариален акт N 99/1980 г.
наследодателят на страните, Г.И., е прехвърлил на сина си Илия Г., процесните
терен, къща върху терена и плевня, срещу задължение за гледане и издръжка. Така
сключеният договор е развален с решение от 24.11.1993 година по гр.д.№ 452/1992
г. на Районен съд-Монтана на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, като Илия Г. и съпругата
му, съделителката Л.И., са осъдени да предадат на Г.И. недвижимия имот с
намиращите се в него сгради.
Няма спор и досежно обстоятелството, че през 2002
година ответниците са се били снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху процесните имоти с твърдение, че са ги придобили за себе си
по давностно владение.
Тяхното владение е било прекъснато с предявяване на
иск от страна на Г.И.И. на 03.07.2002 година, заместен впоследствие за 1/2
част от И.Ц.. По този иск е образувано гр.д.№ 767/2002 г. на Районен съд
Монтана и впоследствие с влязло в сила решение по същото дело правото им на
собственост е било отречено.
При тези обстоятелства следва изводът,
че в периода 1980-1993 година процесният терен и сградите в него са били
собственост на Илия Г. и на Л.И., а не на наследодателя Г.И., и през този
период двамата съпрузи са извършвали строителни дейности в качеството си и със
съзнанието на собственици, а не на подобрители на чужд имот - собственост на
бъдещия наследодател, Г.И., което изключва възможността подобренията, извършени
в посочения период да се претендират по чл.12, ал.2 от ЗН. Съдът намира, че след разваляне на алеаторния договор
Илия И. и Л. Илиеви са разполагали с иск за заплащане на евентуално извършените
подобрения, но този иск е погасен с изтичане на 5-годишен давностен срок,
започнал да тече от датата на разваляне на сделката. Без всякакво правно значение
е обстоятелството, че през 1993 година наследодателят Г.И. си е върнал обратно
собствеността чрез разваляне на договора, тъй като развалянето действа само
занапред и само занапред Г.И. е могъл да се счита за собственик. Но той не е
бил такъв в периода 1980-1993 година, през който Илия Г. и Л.Г. дори са могли
дори да прехвърлят собствеността върху имота на трети лица.
Фактическият състав на чл.12, ал.2 от ЗН изисква към
датата на извършване на подобренията извършителят им да не е бил собственик на
подобрявания имот, а последният да е бил собственост на наследодателя, който
към датата на подобренията да е бил още жив.
Чл.12,
ал.2 от ЗН не може да се прилага за онези подобрения, които са извършени по
време, когато подобряваният имот е бил собствен на подобрителя - бъдещ
наследник, какъвто е настоящият случай. Ответниците са имали съзнанието на
собственици и като такива са извършвали претендираните подобрения, за свое
удобство и в свои интерес. Наличието на този факт води до извода за неоснователност на претенцията по сметки, както е заявена по чл.12, ал.2 от ЗН.
От събраните в хода на процеса писмени
и гласни доказателства не се установи с безспорна категоричност, че Л.Е. и Г.И.
приживе на общия на страните по делото
наследодател Г.И.И. през 1981-82 година на мястото на построената през 1950г.
сграда с площ от 87 кв. м. са построили нова постройка - жилищна сграда с два
жилищни етажа със застроена площ от 124 кв.м. всеки, два гаража, сутеренен етаж
и тавански помещения, както и че изграждането на новата постройка, в която се
намират допуснатите до делба обекти е извършено с единствено и само с личен
труд на съделителката Л.Е. и съпругът й Илия Г.И., чиито наследници са Г.И. и С.Ж.
и Л.Е.. Не се установи и че при изграждането на сградата са вложени единствено техни
лични средства, както за закупуване на необходимите материали, така и за
заплащане на труда на наети за извършването на конкретни СМР лица. Установено е
безспорно, че сградата е била завършена
приживе на общия на страните по делото наследодател Г.И.И.. Макар, че до
смъртта на Илия И.- наследодател на ответниците, лично от него и съпругата му Л.Е.
и за тяхна сметка да са извършени редица довършителни работи по построената
сграда, то тези дейности не могат да бъдат квалифицирани като подобрения. Съдът
не може да не се съобрази с констатациите на двете вещи лица – Г. и инж.Т.,
които са категорични, че подобренията, които са претендирани в много голяма
част представляват строителни дейности и то довършителни строителни дейности,
защото в периода 1980-1982 година жилищната сграда е била изградена само на
груб строеж. Всичко от там нататък: мазилки, подови настилки, дограма, покрив,
външно измазване, инсталации – всичко това са строителни дейности, които дават
облика на една завършена жилищна сграда.
Заявените претенции по сметки след
смъртта на Илия И., настъпила през 2001 година съдът намира за неоснователни,
като погасени по давност.
В тази връзка, съдът намира, че
претенциите, заявени от ответниците за извършени подобрения в делбения имот са
неоснователни и недоказани и следва да ги отхвърли изцяло.
От
приетата по делото повторна съдебно-техническа оценъчна експертиза на вещото
лице инж. М.Т., извършила оглед и замерване в процесния имот, в гр.Монтана, с
адрес ул."Неофит Рилски" № 6, с идентификатор 48489.10.280. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана от 05.04.2006г. и I-ви жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 48489.10.280.1, под него гаражи помещения и сграда с
идентификатор 48489.10.280.2, намираща се в дъното на терена с идентификатор
48489.10.280, с площ 587кв.м, като пристройката е с площ 75кв.м е установено
следното:
От
представената и от Техническа служба Монтана Скица - заверено ксерокопие на
Кадастрален и Регулационен план от 1977г. на гр.Монтана е установено, че на
скица за УПИ VIII, Пл.№ 2819, в кв.43 са нанесени: МЖ сграда с гараж на
улицата, мазе под гаража. ПС постройка в дъното и МС- постройка- навес.
МЖ сграда
е построена през 1950г., тъй като парцела е закупен на 15.VI.1948г., със
застроена площ- 87,00 кв.м. Била е изградена с печени тухли, с дървен гредоред
и дървена покривна конструкция, с керемиди. В присъствието на представители и
на двете страни вещото лице е установило етажността на жилищната сграда, а
именно: Първият етаж се е състоял от две стаи от към двора, с под дюшеме; от
към улицата- кухня с под редени тухли и мазе, с под бетон и от юг стълбище с
входно антре,с мозайка и малък килер. От това мазе се е влизало в друго мазе
под гаража, които са построени допълнително през 1974 г. Вторият жилищен етаж се е състоял: от към двора две
стаи с под дюшеме; от към улицата-хол и спалня с под паркет; от юг- стълбище,
входно антре и малка баня-с под мозайка. Всички помещения са били с измазани
стени. Къщата е била измазана от вън с пръскана мазилка, имала голяма пукнатина
на стената от към улицата, от основите, продължаваща и на втория етаж.
Къщата е разрушена е през 1981г. Паянтовата постройка, със застроена площ 78
кв.м, в дъното на парцела е строена през 1949г. МС-постройка- навес е с площ е
7,50 кв.м.
Гаражът до улицата, пред МЖ сграда, е с площ
17,50 кв.м С размери 3,50м/5,00 м.л., съгласно предоставен одобрен проект от
18.10.1973г. на името на Илия Г.И., с декларация от Г.И.. Под този гараж е
имало мазе с вход, допълнително отворен от към съществуващото мазе на МЖ сграда
и отвор на бетоновия таван към гаража. Това допълнително изкопано мазе на МЖ
сграда и избития отвор за врата към него, на външната носеща стена на жилищната
сграда е нарушила конструктивната устойчивост на сградата и е причина за
появилата се голяма пукнатина откъм улицата.
МЖ
сграда, заедно с гаража и мазето са разрушени през 1981г, за да се изгради
новата МЖ сграда. На 1.VI.1983г. е одобрен проектът за изменение и узаконяване
на проекта за изменение на приземния етаж на МЖ сграда. Завършена е през 1984г.
Съществуващата
МЖ сграда е със застроена площ на I-ви
жилищен етаж 150.20 кв.м, от които обща стълбищна клетка със застроена площ
14.20 кв.м Само застроена площ на I-ви
жилищен етаж без стълбищната клетка е 136.00 кв.м
Гаражьт-южен, който е предмет на делбата и
помещенията под I-ви жилищен етаж е със застроена
площ 24.00 кв.м, със стените. От сутеренен етаж предмет на делбата е: стълбищната клетка- със застроена площ 14.20 кв.м,
общ коридор и обща тоалетна- застроена площ 10.80кв.м и мазето с площ от 26.76 кв.м, изчислено с дебелината на
стените. Обща застроена
площ-предмет на делбата 51.70 кв.м в сутеренния етаж.
Таван и Тавански
помещения, предмет на
делбата: Оформени четири помещения, от които, едно с площ- 81.65м2 стълбищна
клетка с площ 11.40м2 и оформени чрез преграждане: три помещения всяко с площ:
18.75м2, 19.00м2 и 19.40м2 чрез преграждане на южната половина на тавана.
Общата площ на тавана е 150.20м2. Стените са иззидани с плътни тухли единични.
С врати таблени от шпертплат. Всяко помещение има по един прозорец. С вътрешна мазилка.
Всички помещения нямат тавани. Виждат се всички греди и керемидите. Стопанската
сграда – паянтова, със застроена площ от 78 кв.м е построена през 1949 година.
Амортизирана 100 %, за събаряне. Ликвидационната и стойност е дървен материал
за огрев.
Самото вещо лице е установило, че първия жилищен етаж от МЖ сграда с идентификатор
48489.10.280.1, постройката на допълващото застрояване и гаража и мазето в
сутеренния етаж, са ползвани и се ползват от Л.Е., Г.И. и С.И. от построяването
на сградата до момента на огледа, извършен през месец януари 2018 година.
Площта на дворното място е 587м2. Застроената част от новата жилищна сграда,
стопанската сграда и навеса, е с площ 235.70м2, подходи и тротоари около
жилищната сграда е 112.00м2. Свободната площ на дворното място за обработване е
239м2. Цялата не застроена площ се ползва от ответниците. Това от своя страна установява,
че ответниците са възнаградени, като са ползвали постоянно делбения имот,
въпреки всички водени до момента граждански производства по отношение неговата
собственост.
Оценката
на вещото лице за стойността на сградата и дворното място преди събарянето през
1981 година вещото лице инж.Т. е посочило като 60 090 лв., като подход на
средно претеглените стойности - вещна и сравнителна, което съда възприема като
обективно, компетентно и без да е заинтересовано от изхода по делото.
Определената
от нея справедлива пазарна стойност на първи жилищен етаж, гаража, мазето,
помещенията на тавана и общите части – стълбищната клетка от мазето до тавана,
стопанската сграда и дворното място е от 135 877.00 лв.
Тъй като
преценката на съда е в насока, че следва да постави в общ дял на ответниците
делбения имот, то за уравнение делът на ищцата същите следва да и заплатят стойността
на притежаваните от нея 3/6 части от делбения имот. За определяне на стойността
на този дял съдът намира като най-удачен, справедлив и удовлетворяващ страните
начин е, че от определената пазарна стойност на имота към настоящия момент
следва да извади стойността на съборения през 1981 година недвижим имот и
получената разлика да се раздели на две: ищцата притежава ½ част от
делбения имот и стойността на нейния дял възлиза на 37 893.50 лв., които следва
да и бъдат заплатени в срока, предвиден в чл.349 ал.5 ГПК от ответниците.
Във връзка с представените списъци и
претенции за разноски, по извършени заплащания на адвокатски хонорар, направени
от процесуалните представители на ответниците, съда намира средното:
Делбата е особено исково производство,
протичащо в две фази, като във втората фаза страните заплащат разноските,
съобразно стойността на дяловете им. Това означава, че всяка от страните следва
да заплати дължимата държавна такса от 4% върху стойността на дела, които и се
поставя, съгласно т.8 предложение първо от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. В това производство страните имат качеството
едновременно на ищци и ответници и в тяхна тежест си остават разходите,
направени за изготвяне на заключение за пазарна стойност на делбените имоти,
представяне на проекти и разходите, направени за процесуално представителство,
ангажирайки адвокат. В тази връзка не се следва изплащане на посочените
адвокатски възнаграждения. По присъединените искове, съобразно изхода за тях
разноските се определят съобразно чл.78 ГПК, в конкретния случай, съобразно
представения списък от процесуалния представител на ищцата, съобразно чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗВЪРШВА СЪДЕБНА ДЕЛБА между И.Г.Ц.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Л.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx, Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, С.И.Ж.,
ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6, както следва:
На основание чл.349 ал.2 ГПК
ПОСТАВЯ в ОБЩ ДЯЛ, при равни права за Л.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx, Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,
С.И.Ж., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6, следните недвижими имоти:
1.Поземлен
имот с
идентификатор 48489.10.280 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед № 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с административен
адрес на имота гр. Монтана, ул. „Неофит Рилски" № 6, целият с площ от 587
кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници и съседи:
имоти с идентификатори 48489.10.281, 48489.10.282, 48489.10.283, 48489.10.284,
48489.10.278, 48489.10.279, 48489.10.179
2.Първи етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана,
одобрени със Заповед N° 18~29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с
идентификатор 48489,10.280.1, със застроена площ от 124 кв.м., състоящ се от
кухня с тераса към нея, дневна и столова, три спални, килер, баня, тоалетна и
коридор, при граници и съседи: отдолу два броя гаражи и обособени функционално
свързани помещения за живеене, отгоре- вторият жилищен етаж на сградата,
ведно с
принадлежащото му избено помещение с
площ от 22,63 кв.м., при съседи: от изток- коридор, от запад-двор, от
север-двор и тоалетна и от юг-мазе;
3.Гараж,
построен в УПИ VIII, пл. № 2819, кв.43, с площ от 20,80 кв.м., представляващ
част от сградата с идентификатор 48489.10.280,1, при съседи на гаража: от
изток- коридор, от запад-двор, от север-гараж и от юг- двор;
4.три
недовършени помещения, с монтирани
врати и прозорци, с вътрешна мазилка, без изграден таван над тях, съответно с
площ от 18,75 кв.м., 19,00 и 19,40 кв.м. , изградени
на таванския етаж;
5.Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 48489.10.280.2 разположена в поземлен
имот с идентификатор 48489.10.280 със застроена площ от 78 кв.м.
Пазарната стойност на имота е 75 787.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на И.Г.Ц.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на следния недвижим имот: Първи етаж
от двуетажна жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед N° 18-29/05.04.2006г.
на Изпълнителен директор на АК, с идентификатор 48489,10.280.1, със застроена
площ от 124 кв.м., състоящ се от кухня с тераса към нея, дневна и столова, три
спални, килер, баня, тоалетна и коридор, при граници и съседи: отдолу два броя
гаражи и обособени функционално свързани помещения за живеене, отгоре- вторият
жилищен етаж на сградата, ведно с принадлежащото му избено помещение
с площ от 22,63 кв.м., при съседи:
от изток- коридор, от запад-двор, от север-двор и тоалетна и от юг-мазе.
ЗА УРАВЛЕНИЕ ДЕЛЪТ на И.Г.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ОСЪЖДА Л.Е.И.,
ЕГН xxxxxxxxxx, Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, С.И.Ж., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6, ДА
И ЗАПЛЯТЯТ сумата от 37 893.50 лв., ведно със законната лихва в 6 месечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, С.И.Ж., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
-
на основание
чл.12 ал.2 ЗН, че са СПОМОГНАЛИ приживе на наследодателя Г.И.И. да увеличи
наследството, като през 1981-1982 година са изградили на груб строеж със
собствени средства, труд и усилия в имота на наследодателя имот с идентификатор
48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана; в
периода 1982-1986 година лично или чрез трети лица за своя сметка са извършили
довършителни работи; за извършените работи в имота след 1993 година до смъртта
на общия наследодател, в размер на 100 000.00 лв., ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
на основание
чл.61 ЗЗД, за сумата от 1 400.00 лв., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като
погасен по давност;
-
на основание
чл.30 от Закона за собствеността, за сумата от 450.00 лв., ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по давност.
ОСЪЖДА
И.Г.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд
Монтана върху стойността на уравнението на делът в описаните по горе имоти, в
размер на 1 515.74 лв. и 5.00 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на
сумите.
ОСЪЖДА Л.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx, Г.И.Г.,
ЕГН xxxxxxxxxx, С.И.Ж., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6 да заплатят държавна такса
по сметка на Районен съд Монтана върху стойността на поставените им в общ дял
недвижими имоти, в общ размер на 1 515.74 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Л.Е.И., ЕГН xxxxxxxxxx, Г.И.Г.,
ЕГН xxxxxxxxxx, С.И.Ж., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx Рилски 6, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Г.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
сумата от 3 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, относно присъединените и
отхвърлени искове в делбеното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: