Разпореждане по дело №203/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове за сумата общо в размер на 322763.33 лв., от които главница- 321753.66 лв. и мораторна лихва- 1009.67 лв., с правно основание в чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Б. Б." Е. твърди в исковата молба, че е извършил доставка на стоки (калиев етилксантогенат, калиев перманганат, магнезий блок и натриева основа люспи) на ответника „О.” гр. К., съгласно приложените към исковата молба фактури, както следва: Фактура № 15871/17.11.2008 г. за 945.76 лв., с падеж за плащане 01.01.2009 г; Фактура № 15895/18.11.2008 г. за 40667.64 лв., с падеж за плащане 17.01.2009 г; Фактура № 16369/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 25.12.2008 г; Фактура № 16370/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 09.01.2009 г; Фактура № 16371/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 24.01.2009 г; Фактура № 16372/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 08.02.2009 г.; Фактура № 16425/12.12.2008 г. за 39624 лв., с падеж за плащане 11.01.2009 г; Фактура № 16435/16.12.2008 г. за 13075.80 лева, с падеж за плащане 30.01.2009 г. и Фактура № 17052/02.02.2009 г. за 74080.50 лева, с падеж за плащане 19.03.2009 г., или общо на стойност 334305.54 лв. Към момента на завеждане на исковата молба от тях неплатени оставали 321753.66 лв. главница по фактурите и 1009.67 лв. мораторна лихва. Наличието на дълга, освен с фактурите, се доказвал с молба за потвърждение на дълг и потвърждение на дълг, подписано на 05.01.2009 г. от главния счетоводител на „О." гр. К.; Писмо от 31.12.2008 г., изходящо от „О." гр. К., за потвърждаване на дълга; Експедиционна бележка № */13.11.2008 г. доставка на калиев перманганат фарма В50 кг; Експедиционна бележка № */02.02.2009 г. доставка на калиев етилксантогенат от „Б. Б." Е. на „О." К.; Товарителница от 17.11.2008 г.; Товарителница от 03.12.2008 г; Нареждане от 08.12.2008 г. от „Б. Б." О. до „Р. R." S., П. за доставка на стока на „О." К.; Ведомост за предаване и приемане на вагони на „О." К. от 13.12.2008 г. Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 321753.66 лв., представляващи непогасена част от главницата на дълга, и сумата в размер на 1009.67 лв., представляваща непогасена част от мораторната лихва, както и мораторна лихва върху главницата на вземането от датата на завеждането на искова молба до окончателното плащане, както и разноските по делото. С допълнителна молба ищецът уточнява каква сума претендира като главница и като мораторна лихва по всяка фактура, както и периода, за който се претендира мораторната лихва по всяка фактура. Посочва, че ответникът извършил частично погасяване по дълга, като в резултат на това, дължимият размер на главницата по дълга бил в размер на 321753.66 лв., а на мораторната лихва- 1009.67 лв. С допълнителна молба моли да бъде взет предвид факта, че има частично погасяване на дълга, а не частично плащане. Прави конкретизация на дължимите към момента плащания по всяка фактура- отделно като главница и лихва, като твърди, че са погасени първо по- старите задължения- главница, и лихви, при което остатъците за плащане към момента на завеждане на исковата молба придобили следния вид: по фактура № 15871/17.11.2008 г.- 945.76 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 15895/18.11.2008 г.- 40667.64 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 17.01.2009 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16369/10.12.2008 г.- 38340 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 25.12.2008 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16370/10.12.2008 г.- 38340 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 09.01.2008 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16371/10.12.2008 г. за сумата от 38 340 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 24.01.2009 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16372/10.12.2008 г.- 38340 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 08.02.2009 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16425/12.12.2008 г.- 39624 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 11.01.2009 г. до 01.02.2011 г.; по фактура № 16435/16.12.2008 г.- 13075.80 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 01.02.2011 г. и по фактура № 17052/02.02.2009 г.- 74080.50 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 19.03.2009 г. до 01.02.2011 г., или общо по фактурите- сумата от 321753.66 лв., с остатък от лихва от 1009.67 лв. Исковете се поддържат в съдебно заседание. Ищецът сочи доказателства. Съдът му е указал, че не сочи доказателства относно размера на мораторната лихва.

Ответникът по иска не е представил в срок отговор на исковата молба и не сочи доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че ответното дружество не дължи исковите суми и, че са направени частични плащания и погасявания, без да посочва техния размер и срок на извършване. Не отрича, калиевият перманганат да е доставен на ответника, но нямал информация дали това било по договор, кога е било и по какви фактури, кога и какви суми по доставките били погасени, и дали претендираните суми били осчетоводени. Заявява, че не може да изрази позиция по делото. За решението предоставя на съда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ищецът по делото „Б. Б." Е. гр. С. доставил на ответника по иска „О." - К. стоки (калиев етилксантогенат, калиев перманганат, магнезий блок и натриева основа люспи), съгласно фактури, както следва: Фактура № 15871/17.11.2008 г. за 13497.60 лв., с падеж за плащане 01.01.2009 г; Фактура № 15895/18.11.2008 г. за 40667.64 лв., с падеж за плащане 17.01.2009 г; Фактура № 16369/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 25.12.2008 г; Фактура № 16370/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 09.01.2009 г; Фактура № 16371/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 24.01.2009 г; Фактура № 16372/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 08.02.2009 г.; Фактура № 16425/12.12.2008 г. за 39624 лв., с падеж за плащане 11.01.2009 г; Фактура № 16435/16.12.2008 г. за 13075.80 лв., с падеж за плащане 30.01.2009 г. и Фактура № 17052/02.02.2009 г. за 74080.50 лв., с падеж за плащане 19.03.2009 г., общо на стойност 334305.54 лв. Отчетникът частично погасил задълженията си, и към момента на завеждане на исковата молба по процесните фактури останала неплатена сумата в размер общо на 321753.66 лв.

Изложеното се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства- фактурите, които са първични счетоводни документи и носители на информация, и съдържат дата, място, предмет, съставител и пр., /макар да не са подписани от двете страни по сделката, с изключение на фактура № 15871/17.11.2008 г., който реквизит не води до липса на доказателствена сила на фактурата/, а тяхното авторство и съдържание като частни свидетелстващи документи не се оспорва от ответника, и съдът преценява съобразно всички данни по делото. Приетото от фактическа страна се установява и от останалите писмени доказателства, приложени към исковата молба- молба за потвърждение на дълг и потвърждение на дълг, подписано на 05.01.2009 г. от главния счетоводител на „ОЦК" гр. К.; Писмо, изходящо от „О." гр. К., за потвърждаване салдото между ищеца и ответника към 31.12.2008 г., Експедиционна бележка № */13.11.2008 г. доставка на калиев перманганат фарма В50 кг; Експедиционна бележка № */02.02.2009 г. доставка на калиев етилксантогенат от „Б. Б." Е. на „О." К.; Товарителница от 17.11.2008 г. и от 09.12.2008 г; Нареждане от 08.12.2008 г. от „Б. Б." ООД до „Р. R." S., Полша за доставка на стока на „О." К. и Ведомост за предаване и приемане на вагони на „О." К. от 13.12.2008 г. За да приеме, че иска за заплащане на сумите по фактурите е основателен и доказан, съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът по същество не го оспорва. И това е така, тъй като същият не е подал отговор на исковата молба, при което и съгласно разпоредбата на чл. 370 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Освен това, в съдебно заседание процесуалният представител на ответника по същество не отрича, че ищецът е доставял на ответника калиев перманганат, за което направил частични плащания и погасявания, макар да не може да посочи времето, фактурите, както и какви суми по доставките били погасени, и дали претендираните суми били осчетоводени. Заявява също, че не може да изрази позиция по делото и за решението предоставя на съда. Поради изложеното съдът приема, че представените по делото фактури, заедно с останалите доказателства, удостоверяват, че между страните по делото е имало сключен договор за доставка, удостоверяват получаване на стоките от ответника по иска, и оттук, че цената по тях, в претендирания размер, е дължима от ответника на ищеца. Следва поради изложеното да се постанови решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата по фактурите в размер на 321753.66 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Като недоказан поради непосочване на доказателства от ищцовата страна, въпреки указанията на съда, следва да се отхвърли иска за мораторни лихви в пълния му размер от 1009.67 лв.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 12870.14 лв., представляващи държавна такса. Що се касае до претенцията на ищцовата страна за присъждане на адвокатски хонорар, следва да се посочи, че на страната се следват само действително направените разноски, а по делото доказателства за разноски за адвокатски хонорар не са представени и поради това такъв не следва да се присъжда. Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „О.” гр. К. с ЕИК * да заплати на "Б. Б.” Е. гр. С.- 1582, Р. „И.” ЖК „Д.- *” ул. „О.” № * с ЕИК * чрез управителите И. Ю. Т. и Й. Ю. чрез адвокат Н. С. С., САК гр. С. * ул. „Р. п.” № * . 2 офис *, с адрес за призоваване: гр. С. *, ул. „Р. п.” № * . * офис *, сумата в размер на 321753.66 лв., представляваща неизплатена продажна цена за доставка на стоки по фактура № 15871/17.11.2008 г. за 945.76 лв., с падеж за плащане 01.01.2009 г; Фактура № 15895/18.11.2008 г. за 40667.64 лв., с падеж за плащане 17.01.2009 г; Фактура № 16369/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 25.12.2008 г; Фактура № 16370/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 09.01.2009 г; Фактура № 16371/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 24.01.2009 г; Фактура № 16372/10.12.2008 г. за 38340 лв., с падеж за плащане 08.02.2009 г.; Фактура № 16425/12.12.2008 г. за 39624 лв., с падеж за плащане 11.01.2009 г; Фактура № 16435/16.12.2008 г. за 13075.80 лева, с падеж за плащане 30.01.2009 г. и Фактура № 17052/02.02.2009 г. за 74080.50 лева, с падеж за плащане 19.03.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска- 03.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 12870.14 лв. като отхвърля иска за мораторна лихва в размер на 1009.67 лв.

Решението може да обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: